Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (20)

19.
Сладки сънища

— Името ми е Шадуф — заговори старецът, докато ги водеше из лабиринта от коридори все по-нагоре и по-нагоре към най-високите етажи на пирамидата. — Магистър Кре ме хвърли в тъмницата преди две лета. Оттогава съм негов гост.

Той разтри превързания чукан на китката си, за да покаже колко гостоприемен е бил Кре.

— Шадуф — промърмори старецът в брадата си. — Не съм произнасял това име на глас от много луни. Беше ми забранено, за да не би останалите затворници да научат истината. Всички в Ка-Тор ме смятат за мъртъв. За да опази тайната, Кре нареди да прерязват гърлото на всеки, който произнесе името ми там долу. Затова спрях да го използвам.

Джейк и приятелите му се бяха скупчили плътно около Шадуф хем за да чуят историята по-добре, хем за да вървят по-близо един до друг. Когато се разминаваха с някой слуга или страж, прекратяваха разговора и навеждаха лицата си под качулките.

— Защо Кре те е хвърлил в затвора? — попита Джейк.

Шадуф му отговори с остър смях, в който прозвуча и нотка лудешки кикот.

— Дойде при мен преди две зими. Предложи ми да се присъединя към Кръвта на Ка и да му помогна да свали брат ми от трона. Знаеше, че двамата с него често се караме. Аз исках да обединя народа, да сваля робските яки от вратовете на всички. Неферхотеп обаче е човек на традицията и никога не би направил крачка встрани от добре утъпканата пътека.

— Значи си отказал да вземеш участие в заговора на Кре? — попита Марика.

— Разбира се. Двамата с брат ми може да имаме различия, но никога не бих му навредил. Освен това, не изгарям от желание да ставам фараон. Цялата тази суета, всички тези досадни закони, правила, церемонии… По-добре да оставя тези неща на някой като брат ми. — Шадуф ги погледна и гласът му стана по-рязък, изпълнен с гняв. — Проклетият му син на харпия знаеше, че ако брат ми бъде свален от престола, аз няма да приема короната и той ще вземе властта. Това обаче не му стигаше. Кре се нуждаеше от съюзник с царска кръв, смяташе, че в противен случай планът му няма да успее.

— Нуждаел се е от теб — каза Джейк.

— А когато аз отказах, той ме отвлече, инсценира смъртта ми и ме хвърли в затвора.

— А защо не те е убил? — попита Пиндор.

— Не позволявай жестокостта му да те заблуди. Той е умен. Смятам, че ме остави жив, в случай че му потрябвам, ако реши да ме използва като поредната пионка в грандиозния си план. Освен това знае, че притежавам знания, с които не разполага никой друг. Някога издирвах познания за древни алхимии, издирвах разни текстове и всевъзможни предмети от нашето минало. Интересувах се най-вече от камъни с необикновени свойства.

— Кристали — каза Марика.

Той й хвърли бърз поглед.

— Именно. Понякога Великият вятър изхвърля в пясъците на пустинята отломки от града. Събирах ги с дузини, някои бяха големи колкото палеца ми. — Той вдигна осакатената си китка. — Когато имах палец, разбира се.

Марика извърна поглед.

— Защо ти е сторил това?

— Имаше много въпроси и се нуждаеше от отговори.

— Какви отговори? — попита Джейк.

— Отговори на въпроси, свързани с брат ми, с племенниците ми, най-вече относно онзи необикновен камък, който вещицата Хека носи със себе си. Видяхте го, нали? — Шадуф впери поглед в Джейк. В ъгълчетата на очите му отново се появи лудешки блясък. — Кристал, по-черен от всяка сянка, кристал, в който гори пламъкът на злото.

Джейк кимна. Старецът имаше предвид кръвния камък, инкрустиран на върха на жълтеникавата пръчка на вещицата. Явно Калверум Рекс бе намерил начин да пренесе този зловещ кристал през бариерата, издигната от пясъчната буря.

Шадуф продължи:

— Един ден вещицата се появи от пустинята. Никой не знае нищо за миналото й, нито как изглежда… Но тя притежава онзи черен камък. С нейна помощ Кре създаде Кръвта на Ка. Както казах обаче, Кре е умен. Поиска да научи повече за нейния кристал… и за другите камъни, които съм проучвал. Ако нещо притежава власт, той го иска за себе си. Затова ме остави жив, търсеше отговор на тези въпроси. — Той отново вдигна чукана си. — Изгубих пръстите си и това бе цената, която платих, за да опазя тайните си.

Искрите на лудост припламнаха по-ярко при спомена за инквизициите.

— Съзнавах, че броят на пръстите ми е ограничен. Затова в крайна сметка проговорих. А и как бих могъл да не проговоря? — Той измърмори нещо под нос, сякаш се укоряваше или спореше със самия себе си. След миг гласът му стана по-уверен. — Престорих се, че съм луд, говорех несвързано, скубех си косите. Спряха да ми задават въпроси, но се боя, че прекалено дълго се преструвах на луд. Това може би е наложило своя отпечатък.

Марика сложи ръка на рамото му.

— Не ми се вярва.

Джейк обаче не бе толкова сигурен.

Когато изкачиха последните тесни стълби, пред тях се разкри широк коридор, украсен с изящни гоблени. Подовете бяха настлани с листчетата на някакво пустинно цвете, чийто аромат се разнасяше уханно във въздуха.

Кейди сложи ръце на кръста.

— Нека позная! Покоите на фараона!

Шадуф я сгълча да говори по-тихо и ги поведе покрай ниши, в които бяха поставени статуи на египетски богове.

— Изкачихме се по стълбището за прислугата. Стражите едва ли са далеч. Трябва да побързаме. Тук прикритието на наметалата и качулките няма да ни свърши работа.

— Къде отиваме? — попита Джейк.

— В покоите на Нефертити. Нуждаем се от помощта й, за да осуетим плановете на Кре.

Старецът ги поведе по сводест коридор, който завършваше пред лакирана дървена врата, покрита с йероглифи. Почука тихичко. Отвърна му рязък глас. Думите бяха приглушени, но гласът определено принадлежеше на принцесата. Миг по-късно вратата се отвори със скърцане и през отвора надникна дребничко лице. То принадлежеше на малко момиче, което едва ли бе на повече от осем години, най-вероятно камериерка.

Отвътре долетя рязък глас.

— Не желая да бъда обезпокоявана.

Шадуф погали детето по главата и отвори широко вратата.

— Влизайте — нареди им той.

Джейк и приятелите му влязоха вътре, доволни да напуснат коридора, където някой можеше да ги забележи. Дневната бе пищно декорирана с фини драперии и дамаски, диваните и столовете бяха отрупани с меки възглавници, всичките издържани в царствена комбинация от пурпурно и златно. Зърнаха и спалнята през една полуотворена странична врата.

Пред тях, застанала пред отворения балкон с лице към залязващото слънце, стоеше познатата слабичка фигура, облечена в бяла плисирана рокля с широк червен колан. Нефертити бе с гръб към тях и въртеше крайчеца на колана си, докато гледаше от птичи поглед ширналия се долу град. Тя усети присъствието им и се обърна.

— Казах ви, че не желая…

Замълча, когато видя натрапниците. На лицето й се появи объркване, но не и страх. Очите й бяха подпухнали и зачервени, а по бузите й се стичаха сълзи. Лицето й бе разкривено от болка и тя изглеждаше толкова уязвима, но не бе загубила нищичко от нрава на принцеса Нефертити.

— Чужденците! Как смеете да се натрапвате тук! — Тя махна на прислужницата си. — Повикай стражата!

Детето хукна да изпълни заповедта, но се блъсна в краката на Шадуф. Той го хвана и прегърна нежно. Не откъсваше поглед от Нефертити.

— Така ли посрещаш чичо си?

Нефертити сбърчи нос, отвратена от вида на стареца.

— Чичо ми е мъртъв.

Той сви рамене и пристъпи напред.

— Да, магистър Кре определено положи доста усилия в тази насока.

Тя се взря в лицето му, бе готова всеки миг да сбърчи отново нос, но го позна и очите й се разшириха от изненада. Този път се изплаши. Постави ръка пред устата си. Погледът й се стрелна към Джейк.

— Що за магия е това?

Шадуф направи още една крачка, но Нефертити отстъпи към отворения балкон, сякаш се готвеше да скочи през него. Старецът вдигна ръка:

— Няма никаква магия. Повярвай ми. Но има предателство, предателството на Кръвта на Ка.

Принцесата не изглеждаше убедена.

Старецът въздъхна.

— Дете мое, някога те люлеех на коляно, когато майка ти беше още жива. Пеех ти, а ти свиреше на флейта. Научих те как да наточваш острието на копието, заведох те на първия ти лов… въпреки забраната на баща ти, доколкото си спомням. После той се скара и на двама ни.

Страхът бавно отстъпи място на надежда.

— Чичо Шадуф…

Той разтвори ръце. След миг на колебание, тя се хвърли в прегръдките му и се притисна здраво към него, без да обръща внимание на брадата и мръсотията.

— Как? — промълви тя, притаена до гърдите му.

— Ще ти обясня. Баща ти се намира в голяма опасност.

Тя се изправи и го погледна разстроена.

— Значи си чул. Отново изпадна в големия си сън. Успях да разменя едва няколко думи с него… и дори тогава бе изпаднал в унес и не говореше смислено. — Пръстите й стиснаха силно ръцете на Шадуф. — Развълнува се силно, закрещя, когато един от жреците на Кръвта на Ка пристъпи към леглото му. Разбрах, че нещо не е наред.

Шадуф се обърна към Джейк:

— Значи снун трябва да е дал на брат ми първата доза от нощна сянка.

Джейк проумя след секунда-две. Снун бе древноегипетска дума за лекар. Спомни си богато облечения гримиран мъж. Оказа се, че той не е слуга, а придворният лекар.

— Той няма да закъснее да даде и втората — предупреди ги Шадуф.

Ба’чук повтори думите, които бяха чули по-рано.

— Двойна доза. Двама с един удар.

— За какво говорите? — попита Нефертити.

— Ела. Ще ти обясним по пътя.

На път към вратата Нефертити грабна меча си, оставен върху една от масичките. Шадуф набързо й обясни всичко, докато тичаха надолу по стълбите. Когато принцесата осъзна мащабите на заговора, гневът я накара да ускори крачка.

В края на коридора се издигаше огромна врата, инкрустирана със злато. Нефертити влезе, без да почука.

Леглото на фараона бе обърнато с лице към балкона. Въпреки топлия бриз в помещението се носеше острият, парлив мирис на мехлеми и масла. Под тънката завивка лежеше слаб мъж с бледа кожа. Целият бе кожа и кости.

Когато нахълтаха вътре, младата жена, клекнала до леглото, скочи на крака. Изгледа ги стреснато, преди да познае Нефертити.

— Сестро, каква е тази суматоха? Уплаши ме до смърт!

Макар девойката да бе няколко години по-възрастна от Нефертити, приликата между двете бе очевидна, еднакви бяха дори подутите им зачервени очи. Сестрата на Нефертити обаче изглеждаше по-изискана и грациозна. Ръцете и лицето й бяха грижливо напудрени, а очите й — очертани с плътни черни линии.

Джейк огледа стаята. От лекаря нямаше и следа.

— Лейла — попита Нефертити, — къде е Тутмос?

Сестра й поклати глава, сякаш не разбираше за какво е всичко това.

— Излезе. Каза, че щял да приготви друг еликсир, който трябвало да помогне на татко. Ще се върне след залез.

Джейк се обърна към Нефертити.

— Явно тогава възнамерява да даде втората доза на фараона.

— Кои са тези? — попита Лейла. Тихият й глас бе наситен с тревога. Определено не притежаваше самообладанието на по-малката си сестра.

Нефертити огледа Джейк и приятелите му, чудеше се как да ги представи.

Пиндор излезе напред. След като видя отново Нефертити, доброто му настроение се върна.

— Ние сме приятели — запелтечи той. — Нали?

Очевидно искаше да бъде нещо повече от приятел на принцеса Нефертити.

— А аз съм от семейството — каза Шадуф и пристъпи напред.

Когато Лейла осъзна кой стои пред нея, изражението на лицето й се смени от смайване през ужас до радост. Подобно на сестра си, тя го прегърна сърдечно и остана в обятията му, сякаш можеше да подели с чичо си товара, който носеше.

Срещата им бе толкова трогателна. Марика плъзна ръка в дланта на Джейк и стисна пръстите му, сякаш за да сподели радостта на Лейла и Шадуф.

Но Лейла бе също толкова принцеса, колкото и Нефертити. Гневен облак премина през обилно напудреното й и тежко гримирано лице.

— Трябва да известим стражата на фараона. Ще наредя незабавно да арестуват Тутмос!

— А също и Кре — настоя Нефертити с не по-малко жар в гласа. — И всичките му жреци!

Лейла се запъти към вратата. Посочи меча на сестра си:

— Пази татко!

Излетя навън с решимостта на сокол, зърнал плячка.

Шадуф отиде до леглото и се взря тъжно в брат си. И двамата бяха пострадали от ръцете на Кре, но Джейк знаеше кой е истинският господар, скрит зад цялата тази жестокост на Кръвта на Ка — Калверум Рекс, Кралят на черепите.

Нефертити застана до вуйчо си:

— Ще се събуди ли?

Шадуф я прегърна със здравата си ръка.

— Разбира се. Дори само за да ме укори, че съм умрял преди него.

Старецът отново се изкикоти лудешки, но бързо потисна смеха си.

Ба’чук се изправи на крака. Миг преди това бе пропълзял на четири крака край леглото. Дълбоко разположените му очи се взираха в Джейк изпод тежките му вежди. Нещо не беше наред, но Ба’чук не искаше да го каже на всеослушание.

Джейк отиде при него, последван от Марика и Кейди.

Ба’чук ги накара да клекнат и посочи нещо под нощната масичка. На пода лежеше черната стъкленица с форма на сълза. Беше празна. Върху тъмната й повърхност се открояваше бял като пудра отпечатък.

Джейк си спомни лицето на лекаря. Той носеше червен руж.

Кейди също разбра какво означава това.

— Лейла носеше същата бяла пудра.

Не се съмняваше в преценката на сестра си. Ставаше ли въпрос за гримове, тя можеше например да разпознае от сто крачки всеки нюанс на червения гланц за устни.

Джейк скочи на крака. Всички погледи се насочиха към него. Той посочи към изхода.

— Трябва да изчезваме оттук! Веднага!

В този миг вратата рязко се отвори. В стаята се втурнаха мъже в черни наметала, последвани от въоръжени дворцови стражи. Разделиха се на две, за да пропуснат магистър Кре.

До него вървеше Лейла, едната й ръка бе обхванала кръста му.

Джейк си спомни думите на Шадуф как Кре се нуждаел от съюзник с царска кръв, за да осъществи плана си. Явно бе намерил въпросния съюзник.

Сестрата на Нефертити извика:

— Чужденците са дошли, за да отровят баща ми! Арестувайте ги!

Жреците и стражите се втурнаха към Джейк и приятелите му. Настъпи истински хаос. Мигом събориха Шадуф на земята. Стражите се нахвърлиха върху Ба’чук и Пиндор. Джейк чу Кейди да пищи, но за кратко. Хвана Марика за ръка и я помъкна към спалнята, но един от стражите я откъсна от него.

Секунда по-късно към главата му полетя бойна брадва. Той се скри в спалнята, а острието се заби до краката му. Просна се на пода, за да се озове лице в лице с Тутмос. Лекарят лежеше на земята, а на лицето му бе изписано учудване, вероятно заради кинжала, забит в гърба му.

Явно Кре прекъсваше всички нишки, които водеха към него.

Джейк се претърколи и се сблъска с Нефертити, която с яростта на дива котка се сражаваше с меч в ръка срещу двама стражи. Трети се хвърли към нея, но Джейк го блокира с удар по китката, последван от ритник в капачката на коляното. Мъжът се строполи с вик на изненада и събори един от нападателите на Нефертити. Тя се възползва от предимството си и прободе другия в рамото.

В спалнята нахлуха още стражи и Джейк и Нефертити заотстъпваха назад. Бяха принудени да се оттеглят на балкона.

— А сега какво? — попита той.

Нефертити го сграбчи за наметалото и двамата скочиха през балкона. Докато падаха, вкопчени един в друг, една последна мисъл мина през ума на Джейк.

Смъртта също е начин да се измъкна от тази бъркотия.