Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (15)

14.
Огненото око

Бос и обърнат с главата надолу, Джейк висеше, окачен за глезените в средата на мрачното помещение, разположено пред затворническите килии. Никога не се бе чувствал толкова уязвим. Ръцете му бяха вързани зад гърба. Оковите се забиваха в кожата му. Всеки опит да се освободи, всяко помръдване забиваше желязото по-дълбоко в глезените му и предизвикваше нов прилив на кръв към главата му.

Тъмничарят стоеше на не повече от метър от него край очукана маса, покрита с ножове, куки, чукове. В огнището се нагряваше железен ръжен, в който се отразяваха пламъците.

Цялото тяло на Джейк бе плувнало в пот — и заради горещината от огъня, и заради страха от това, което го очакваше.

Вратата се отвори със скърцане. Джейк успя да се извърне достатъчно, за да види как в тъмницата влиза позната фигура. Магистър Кре се насочи право към Джейк и неговия мъчител. Нямаше и следа от доброта и сърдечност по мрачното му лице. По острия му нос и изпъкналите скули танцуваха сенки. Татуираното на челото му око като че ли примигваше в синхрон с пламъците.

— Готов ли си, Дого?

Огромната фигура на тъмничаря като че ли се сви под тройния поглед на Кре.

— Да, господарю! — Той посочи с месестата си ръка изобилието от инструменти за мъчения. — Задавай въпроси. Аз ще се погрижа да получаваш отговори.

— Добре, Дого. — Кре впери поглед в увисналия с главата надолу Джейк. — Нека обаче първо видим дали нашият пришълец няма да прояви желание да ни сътрудничи. Ще започнем с най-лесните въпроси и ще преценим дали отговаря охотно. Сетне ще позволим на вещицата Хека да прецени истинността на думите му.

Кре вдигна ръка и сенките в далечния край на помещението се раздвижиха. Оттам изникна дребна, мършава фигура, облечена цялата в черно, и пристъпи напред. До този момент Джейк не бе забелязал присъствието й. Дори провесен с главата надолу той не успяваше да зърне лицето й.

Откъм черното наметало долетя тихо съскане: гласът бе писклив и определено принадлежеше на жена.

— Ззззадай въпроссса сссси! — Тя протегна ръка и разкри пръсти, скрити в ръкавица. Те стискаха дебел гърчещ се плужек. На цвят беше черен, само от двете му страни минаваха отровнозелени ивици.

Преди Джейк да има време да си представи какво възнамерява да направи с това гнусно създание, вещицата го тикна в лицето му. Плужекът се залепи с влажен плясък за него и се вкопчи в едната му буза.

Джейк се сепна, сетне се разтресе целият в опитите си да се отърве от плужека.

— Какво правиш? — извика той.

Плужекът запълзя по лицето му и се настани върху скулата му. Миришеше като отходната яма в килията. Освен това пълзящата твар изгаряше кожата му, сякаш слузта й съдържаше киселина.

Кре се наведе и извърна лице така, че да погледне Джейк в очите.

— Внимавай, чужденецо. За предпочитане е да запазиш спокойствие. Приятелчето на Хека усеща, когато пулсът ти се ускори или когато кожата ти пламне. Преценява дали говориш истината, и те наказва, ако лъжеш.

Джейк събра цялата си воля, за да регулира дишането си. Когато се успокои, паренето намаля. Очевидно плужекът действаше като естествен детектор на лъжата.

Египтянинът продължи:

— Ще започнем с нещо съвсем просто. Името ти, чужденецо.

Джейк нямаше причина да лъже.

— Казвам се Джейк. Джейк Ренсъм.

— Джейк-Джейк-Ренсъм. Странно име. Определено не е дешретско.

Следващите думи на Кре бяха изпълнени със сарказъм и хвърлиха светлина върху искреното му мнение относно владетелите на Ка-Тор.

— Нашата сияйна принцеса — заяви той, изкривил устни в презрителна гримаса, — твърди, че идвате от Калипсос. Вярно ли е?

— Да — призна Джейк. Лицето му започна да гори, тъй като плужекът бе усетил лъжата.

Вещицата изсъска, все така забулена в робата си.

— Някои от нас идват от Калипсос — поясни Джейк.

— Двамата със сестра ми идваме от по-далечно място.

Паренето отново отслабна.

Кре огледа изпитателно лицето на Джейк, сякаш се опитваше да разбере истината. Сетне се обърна към Хека. Като получи потвърждение на думите на момчето, угрижена бръчка проряза гладкото му иначе чело. Явно не бе повярвал, че някой от тях идва от Калипсос.

Дого отстъпи крачка назад.

— Пророчеството на Лупи Пини…

Кре хвърли към тъмничаря смразяващ поглед. Джейк си спомни, че един от членовете на екипажа на небесния кораб бе споменал за някакво пророчество, свързано с появата на странници от Калипсос, които щели да ги изведат от изпепелената от слънцето пустиня. По мрачното изражение на Кре отсъди, че магистърът определено не иска това пророчество да се сбъдне. Очевидно той кроеше собствени планове, а Джейк се бе превърнал в заплаха за осъществяването им.

— Но не всички сте от Калипсос — повтори Кре, който явно се опитваше да открие несъответствие, което да дискредитира пророчеството. — Твърдиш, че двамата със сестра ти идвате от друга земя. Коя ли е тази земя?

Отговорът на Джейк бе максимално близък до истината.

— От Америка.

Кре се напрегна. Нова бръчка се присъедини към първата върху съвършеното му чело и появата й накара татуираното око да се втренчи в момчето. — Не съм чувал за подобна страна.

Джейк запази мълчание. Баща му много пъти му бе повтарял колко важно е да замълчи в определени моменти. Колко важно е да съобщава минимално количество информация. Разбира се, в неговия случай ставаше въпрос за опазването на археологически разкопки от иманярски набези: мълчанието е злато. Поговорката важеше и в неговия случай. При положение, че плужекът щеше да прогори лицето му в мига, в който изречеше лъжа, Джейк реши да не говори, освен ако няма друг избор.

Хека пристъпи към Кре. Прошепна нещо в ухото му и магистърът пребледня. Докосна с пръсти окото на челото си, сетне бавно свали ръка. Кимна и отново се обърна към Джейк.

— Аз може да не съм чувал за мястото, което наричаш А-Мерика, но други хора са чували.

Заплахата в гласа на египтянина накара Джейк да преглътне с усилие не само защото висеше с главата надолу.

Кре се обърна към Дого:

— Излез. — Той посочи към вратата на тъмницата. — Погрижи се никой да не ни безпокои.

Великанът изсумтя и се затътри с радост да изпълни тази заповед. Вратата се затвори с трясък зад гърба му.

След като тъмничарят излезе, Кре коленичи до вещицата. Извади тънък кинжал от канията, окачена на колана си. С разтреперана ръка насочи върха на острието в центъра на татуираното си око. Когато кинжалът проникна в кожата, оттам потече капка кръв и оцвети татуираната зеница.

Кре разпери ръце встрани и вдигна поглед към куполовидния таван.

— Нека дойде! — каза той. — Призови го!

Вещицата Хека измъкна от ръкава си дълга крива пръчица с жълтеникав цвят. На върха й бе поставен черен кристал, наподобяващ сянка, затворена в камък. Той поглъщаше всяка светлина и създаваше около върха на пръчката непрогледен мрак.

Сърцето на Джейк затуптя силно. Той позна кристала. Кръвен камък. Отровният кристал на мрака, създаден в алхимическата работилница на Калверум Рекс, същият камък, който Кралят на черепите използваше, за да отравя хората и да пречупва волята им.

Какво правеше този кристал тук?

Джейк се извърна в оковите си и видя, че Марика и Кейди са притиснали лицата си към малкото прозорче на вратата на килията. Очите им блестяха от страх както за самия Джейк, така и за това, което ги очакваше.

Когато кръвният камък докосна алената капка кръв върху челото на египтянина, татуираното око оживя и около него затанцуваха сенки. Мрак обгърна главата на Кре и скри лицето му.

Магистърът се изправи, а вещицата отстъпи назад. Главата на египтянина оставаше скрита във воала от сенки. Обърна се към Джейк, а сърцето на момчето щеше да се пръсне от напрежение. Дори плужекът, залепил се за скулата му, пропълзя зад лявото му ухо и се скри там.

Черната маска, покрила лицето на Кре, се пропука, средното око се отвори и пламна с черни пламъци, сякаш в челото му бе прогорена черна дупка.

Зловещ смях изпълни мрака.

Пак се срещаме.

Това бе гласът на Калверум Рекс, Кралят на черепите.

Нима си въобразяваше, че ще ми се изплъзнеш толкова лесно? — Гласът прокънтя заплашително. — Аз съм навсякъде.

Джейк отказа да се предаде на страха. Запази присъствие на духа, освободи гърлото си от буцата, която бе заседнала там, и каза:

— Но ти не си тук. Не можеш да дойдеш тук, нали?

Отговори му тихо, заплашително ръмжене, което потвърди подозренията на Джейк.

— Не можеш да преминеш през Великия вятър — продължи момчето. — Само сянката ти е успяла да се промъкне, за да отрови всичко, до което се докосне.

Ръмженето премина отново в смях.

Умно момче. Би трябвало да си достатъчно умно, за да знаеш какво искам.

Джейк трябваше да замълчи, но не можа да се сдържи и отвърна:

— Ключът на времето. Нуждаеш се от него, за да преминеш през бурята, както това сторихме аз и моите приятели.

И ти ще ми го дадеш. Кре пристъпи напред и вдигна кинжала. От начина, по който трепереше ръката на египтянина, Джейк можеше да заключи, че дори това движение изисква големи усилия от страна на Калверум Рекс, който бе обладал тялото на магистъра. Кралят на черепите едва успяваше да се промъкне през бурята, въпреки помощта на кръвния камък. За да потвърдят предположенията на Джейк, следващите думи на Калверум Рекс прозвучаха по-тихо, сякаш идваха от по-далеч и заглъхваха. Дай ми Ключа на времето и ще освободя теб и твоите приятели.

Сега бе ред на Джейк да се изсмее. Как пък не! Щял да го остави жив, че и да го освободи! Ако Джейк бе научил нещо по време на предишното си приключение, то бе, че на Калверум Рекс никога не трябва да се вярва. Най-силното му оръжие бяха лъжата, измамата, предателството, ако не броим мрачните му алхимии, разбира се. И ако той искаше нещо от тази Пустинна земя, Джейк нямаше да му помогне да го получи.

Калверум Рекс явно бе почувствал решимостта, изпълнила Джейк.

От третото око на египтянина припламна черен огън.

Ако не ми дадеш Ключа, сам ще го взема от теб!

Кре се извърна към вещицата, целият трепереше и едва контролираше движенията си, сякаш бе кукла на конци, дърпани от пиян кукловод. Гласът на Калверум Рекс отслабна, като че ли потъна в дълбок кладенец.

Вземи Ключа… после убий всички!