Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (17)

16.
Плащове и кинжали

Джейк блокира кинжала с ръка, сетне улови Дого за китките. Върхът на острието се намираше на сантиметри от лицето му и се спускаше бавно към едното му око. Тъмничарят бе прекалено силен, за да успее да го спре с голи ръце. Момчето впери поглед в него и прочете в очите му, че вече предвкусва радостта от победата.

В този миг Джейк произнесе единствените думи, които бяха в състояние да го спасят.

— Обичам броколи!

Това беше лъжа. Джейк мразеше броколи, ненавиждаше ги до дъното на душата си.

На лицето си още носеше плужека на вещицата, който не закъсня да пусне отровната си слуз. Джейк го сграбчи с едната си ръка, откъсна го от кожата си, докато плужекът в това време прогаряше пръстите му, и го тикна в отвореното око на Дого. Парещият плужек се вкопчи в него и тъмничарят изкрещя от болка. Извъртя се настрани и започна да дере лицето си в агония.

Джейк се изправи, олюлявайки се, грабна един дървен чук от масата с инструментите за мъчения и го стовари с всички сили върху главата на Дого. Тъмничарят се просна безжизнен. Този път нямаше да се съвземе толкова скоро.

Джейк обаче не желаеше да поема никакъв риск. Втурна се към килията и освободи приятелите си. Те нямаха търпение да излязат навън. Марика го прегърна силно. Пиндор го потупа по рамото. Ба’чук натри пламналото му лице с варовиков прах, който бе изстъргал от стените. Парещата болка мигом отслабна.

Само Кейди изглеждаше ядосана:

— Как можа да дадеш мобилния ми телефон на онзи тип?

— Какво трябваше да направя? Не можех да му дам часовника на татко? Той е единствената ни надежда да се измъкнем от тази пустиня.

Кейди сбърчи чело, но ядът й поотмина. Двамата с Ба’чук използваха другите ключове, за да отключат останалите килии и да освободят затворниците в тях. Джейк побърза да си обуе чорапите и обувките. Болката в глезените го караше да куца.

Събраха се край вратата. Вещите им, включително и раницата, бяха струпани край прага. Кейди се зарадва, когато откри сабята си, и я взе в ръка.

Останалите затворници се въоръжиха с инструментите за мъчения на Дого. Сред тях имаше мъже и жени, млади и стари, дори червенокоси близнаци, които изглеждаха година или две по-малки от Джейк. Общо бяха дванайсет.

Освободиха от единичната му килия дори кикотещия се луд. Видът му бе доста плашещ, носът му бе крив, а сивата му брада бе пораснала толкова дълга, че покриваше по-голямата част от лицето му. Левият му ръкав завършваше с окървавена превръзка. Самата ръка липсваше. Не можеше да сгъва дясното си коляно, затова при всяка стъпка, която правеше, замяташе крака си встрани. Макар лудостта все още да танцуваше в светлите му очи, смигна на Джейк, когато никой не ги наблюдаваше.

— Благодаря ти, чужденецо — каза му той. — Това, което стори обаче, те излага на голяма опасност. Нито в Ка-Тор, нито в цял Дешрет ще се намери място, на което да бъдеш в безопасност. Кръвта на Ка никога няма да спре да те търси.

Напред пристъпи друг мъж. Беше египтянин и не носеше яка. Лицето му бе сурово, а лявото му око бе покрито с превръзка. Под нея се виждаха краищата на зле заздравяла рана.

— Има хора, които ще ви помогнат. Хора, които се борят срещу Кръвта на Ка. Трябва да ви отведем при тях. Те ще ви скрият.

Пиндор грейна обнадежден.

— Всяко друго място е за предпочитане пред това.

— Последвайте ме — каза мъжът. Отвори вратата, която проскърца, огледа дали пътят им е чист, сетне им махна да го последват. Преди да ги поведе, обърна се към Джейк и се представи:

— Името ми е Джер.

Жената, която държеше близнаците си за ръка, докосна Джейк по рамото. Думите й бяха изпълнени с тъга.

— Джер е братовчед на Кре. Осмели се да критикува Кръвта на Ка. Възрази срещу подновяването на Кървавите игри.

Изненадата накара Джейк да погледне другояче на мъжа. Ако Кръвта на Ка се отнася така с близките си…

Групата им се проточи в индианска нишка, която пое по спираловидната рампа, отвеждаща към повърхността. Никъде не видяха стражи.

— Вероятно смятат, че никой не може да се измъкне оттук — прошепна Пиндор.

Зад гърба му се разнесе приглушен смях.

— Досега никой не се е измъкнал. Попаднеш ли веднъж долу, никога повече не виждаш бял свят.

Пиндор облещи очи.

Лудият го потупа по рамото, сякаш за да го окуражи.

— Освен ако не те хвърлят в ямата, разбира се.

Лудешкият му смях прозвуча отново.

Пиндор пребледня.

Жената чу разговора им и рече:

— Има предвид Кървавите игри.

Джейк пристъпи към нея.

— Какво представляват тези игри?

Джер, който крачеше най-отпред, изшътка да замълчат. Бяха достигнали върха на спираловидната стълба. През сводестия вход на пирамидата се процеждаше светлина. Мъжът им махна с ръка, за да побързат.

Когато застана до Джер, Джейк чу силен шепот, придружен от пеене. На площада пред пирамидата се бе събрала тълпа. Тук имаше представители на всички раси и касти, които живееха в Ка-Тор. Мнозина носеха цветя. Устните им мълвяха едно име: Неферхотеп.

Джер се облегна на стената.

— Явно всички са научили новината за събуждането на фараона. — Единственото му око проблесна, изпълнено с надежда. — Мрачна сянка падна над Дешрет по време на дългия му сън. Но след като се е събудил, хората отново имат надежда.

— Какво можем да направим? — попита жената.

Джер посочи тримата стражи с чука, който бе взел от тъмницата. Те стояха на входа и наблюдаваха тълпата. Нямаше да е проблем да ги изненадат.

— След като си пробием път, ще се смесим с тълпата и ще изчезнем сред нея. — Той се обърна към Джейк. — По залез слънце ще се срещнем в странноприемницата „Кривият гвоздей“, близо до западната порта. Ще доведа верни приятели, които ще ви измъкнат от Ка-Тор и ще ви отведат в едно от най-отдалечените селища, където ще бъде по-трудно да ви открият.

Пиндор кимна ентусиазирано. Ба’чук обаче стоеше със скръстени ръце, изражението му бе сериозно, както и това на Джейк. С бягство нямаше да постигнат нищо. В крайна сметка щяха да бъдат заловени, тъй като от тези земи, оградени от мощна пясъчна буря, нямаше измъкване.

Джейк посегна към врата си и измъкна изпод ризата златния часовник на баща си. Отвори капачето с нокът. Секундата стрелка отново се въртеше като луда.

Марика и Кейди застанаха от двете му страни.

— Работи! — възкликна сестра му.

Тя посегна към часовника, но той се дръпна назад. Завъртя се бавно в кръг. Стрелката се въртеше бясно, но само когато часовникът сочеше в определена посока. Джейк провери това три пъти, за да бъде напълно сигурен.

Марика погледна в същата посока.

— Трябва да тръгнем натам, нали?

Часовникът сочеше към вътрешността на пирамидата.

— Май е рано да си тръгваме — въздъхна Джейк.

Пиндор изохка:

— Не можем ли да се върнем по-късно? Когато е по-безопасно. Може би когато царят се събуди напълно или нещо подобно.

Марика го смушка с пръст.

— Пиндор, тук няма да стане по-безопасно.

Джейк съзнаваше, че това е самата истина. Спомни си разговора между Кре и неговите подчинени. Щяха да се погрижат фараонът да изпадне в кома, да го приспят завинаги, за да запазят властта си.

Джейк се обърна към Джер:

— Трябва да останем, за да намерим нещо, от което се нуждаем.

— Тогава и аз ще остана с вас.

— Не. Ти трябва да измъкнеш останалите. Суматохата, която ще предизвикате, ще ни помогне. Всички погледи ще бъдат насочени навън, а не навътре.

Джер се канеше да възрази, но погледна жената с двете момчета. После кимна бавно и му подаде ръка.

— Търсете бързо. И не забравяйте! По залез в „Кривият гвоздей“.

Джейк стисна дланта му.

— Ще бъдем там, ако успеем.

Джер прошепна плана си на останалите мъже, а Джейк и приятелите му се отдалечиха на няколко крачки.

Марика бе открила полуотворена врата и надникна вътре. Махна с ръка на Джейк и я отвори широко.

— Вижте!

Стаята бе малка и тъмна. Забелязваха се няколко стола и маси. В една чиния бяха оставени оглозган кокал и парче мухлясал хляб. Явно бе помещение, използвано от стражите. Докато Джейк оглеждаше стаята, няколко бръмбара се шмугнаха под масата и хукнаха към по-тъмния ъгъл.

Джейк понечи да се извърне отвратен, но Марика го задърпа навътре и му посочи стената в другия край. На закачалките там висяха няколко наметала. Тя отиде при тях и взе едно.

— Наметала. Стражите носят същите.

Облече го. Беше й прекалено голямо, но скриваше почти изцяло и тялото, и лицето й.

— Браво, Мари!

Тя се изчерви, а Джейк последва примера й и подкани останалите да направят същото. Наметалата щяха да им помогнат да се дегизират.

Пиндор подуши своето и сбърчи нос.

— Моето мирише като мръсните сандали на брат ми.

Кейди се оживи.

— Брат ти? Това ме подсеща нещо. Какво прави Херон? — попита с престорено равнодушие. — Сигурна съм, че е заобиколен от цял куп приятелки.

Пиндор изсумтя шумно.

— Ами, непрекъснато се упражнява със своите ездачи. Едва намира време да си изтрие…

Пиндор се усети какво се канеше да каже. Сега бе негов ред да се изчерви.

Думите му обаче зарадваха Кейди. Подскочи весело и се завъртя в наметалото, заемайки различни пози.

— Не е зле — отсъди накрая.

След като се облякоха, Джейк се върна в коридора.

Джер го попита с поглед:

Готови ли сте?

Джейк кимна и се обърна към приятелите си.

— Пригответе се.