Джеймс Ролинс
Джейк Ренсъм и виещият сфинкс (29)

28.
Пясъчен гроб

Да бъдеш погребан жив едва ли можеше да се наречен добър план за бягство.

Джейк лежеше по гръб в плитка яма, изкопана набързо в пясъка. Скупчените едно до друго тела на останалите пленници прикриваха действията им. Пясъкът го покриваше от врата до петите. От двете му страни бяха заровени приятелите му, които ги очакваше същата участ. Пиндор се размърда нервно, когато Нефертити хвърли шепа пясък върху врата му.

— Стига си мърдал като пясъчен червей! — смъмри го тя.

— Сърби ме! Имам пясък дори в… — Пиндор запелтечи и се изчерви. — Навсякъде!

— Ще оцелееш!

Джейк се надяваше да стане така. Завъртя глава и двамата с Марика се спогледаха угрижено. Тя като че ли не бе убедена, че планът им ще проработи. До нея Ба’чук лежеше кротко по гръб, тъй като съзнаваше, че нямат друг изход.

За да могат да спрат Калверум Рекс, Джейк трябваше да направи опит да прекоси бариерата, издигната от Великия вятър. За целта трябваше да отвлекат вниманието на стражите и да се измъкнат от пленническия лагер. Планът за бягство бе предложен от Нефертити. Идеята й бе щура, но Джейк не бе в състояние да измисли нещо по-добро.

Принцесата се върна от мястото, където бяха струпали пустинното облекло, спасено от руините на „Дъхът на Шу“. Коленичи в пясъка до Джейк.

— Побързай. Някои от стражите стават подозрителни.

Тя се пресегна и дръпна кожената качулка върху лицето му. Джейк усещаше тежестта на пясъка с цялото си тяло, пред очите му се спусна мрак и той изпита кратък пристъп на клаустрофобия, сякаш тя бе покрила главата му с погребален саван.

Ръцете й нагласиха очилата, вградени в кожената качулка, и ги постави на очите му. А когато той надникна през перископа, видя огъня, който гореше край пленниците. Това бе една от онези качулки, използвана от Нефертити и ловната й дружинка, когато устройваха засада на велосирапторите. С помощта на такива качулки ловците се бяха крили под пясъците.

Нефертити постави тръбичка на устните му.

— Дишай през кухата тръстика. Следи обстановката. Излез само когато си убеден, че е безопасно.

В цялото това начинание нямаше нищо безопасно. Джейк опита тръстиковата сламка. Е, поне тя работеше.

Нефертити се наведе и изпълни зрителното поле на перископа му. Обичайната самоувереност, която звучеше в гласа й, отстъпи място на нещо по-нежно и по-искрено.

— Джейк Ренсъм…, ако това се окаже по силите ти, моля те, спаси народа ми.

При положение, че устните му стискаха тръстикова сламка, той можеше само да кимне.

Щеше да положи всички усилия.

Нефертити допря лице до неговото, сякаш искаше да му благодари. Вместо това му каза да не мърда и покри лицето му с няколко шепи пясък, завършвайки погребението му.

Приятелите му споделиха същата участ. Джейк беше настоявал да предприеме пътешествието сам, но те не пожелаха да го чуят.

Пиндор предложи най-разумния довод:

— Ако не успеем да преминем през бариерата заедно с теб, ще можем поне да ти пазим гърба.

Джейк отстъпи, тъй като нямаше време за спорове.

— Пригответе се — каза Нефертити и отиде при Политор и чичо си.

Екипажът на кораба и бунтовниците си размениха безмълвни сигнали. Скришом сграбчиха камъни. Някои измъкнаха скрити кинжали. Нефертити постави ръка върху меча си.

Никой не си бе направил труда да ги обезоръжи. А и защо да го правят? Силите на Кре — както на земята, така и на борда на ладията на фараона — надвишаваха многократно шепата затворници. Освен това целият лагер бе заобиколен от ято озъбени харпии.

Дори Калверум Рекс и вещицата му не им обръщаха никакво внимание. Двамата стояха встрани, съсредоточили вниманието си изцяло върху джобния часовник като две свраки, които си играят с нещо лъскаво. Калверум Рекс бе издирвал Ключа на времето прекалено дълго и след като сега го държеше в ръката си, не се интересуваше от своите пленници.

Джейк извърна глава настрани, при което пясъкът напълни яката на ризата му. Раницата му лежеше на няколко крачки от него, охранявана от двама жреци на Кръвта на Ка. В нея се намираше изумруденият кристал.

Рязък вик привлече вниманието му.

— Сега! — извика Нефертити и измъкна меча си.

Всички пленници се втурнаха към Процепите, сякаш възнамеряваха да се скрият в сенчестите каньони и тъмните тунели. Пометоха охраната, изпречила се на пътя им, като таран. Изненадани, силите на Калверум Рекс се разпиляха и отстъпиха.

Нефертити се възползва от моментното объркване и поведе хората си към кордона от войници, който не успя да ги спре. Между тях и скалите обаче ги очакваше летяща орда, въоръжена с остри зъби и нокти. Нефертити продължи напред и битката се измести в тази посока, тъй като принцесата увлече всички след себе си.

Стражите хукнаха след избягалите пленници, някои от тях дори стъпиха върху пясъчните гробове, в които се бяха скрили Джейк и приятелите му. По петите на стражите се втурна и ятото харпии. След броени секунди около Джейк не остана абсолютно никой.

Не биваше да чака повече.

Надигна се и се измъкна от плиткия гроб. Изтръска се от пясъка и свали качулката. Останалите последваха примера му. Приличаха на прашни зомбита, които излизат от гробовете си.

Марика се засуети, но Джейк я сграбчи за ръката и й помогна да се измъкне. Пиндор и Ба’чук извадиха оръжията си: меч и железен кривак.

Джейк се обърна и видя, че на пост край раницата му е останал само един жрец. Останалите бяха хукнали след избягалите затворници. Забулената в черно расо фигура посегна към дръжките на раницата, но Марика протегна ръка, метна кинжал и посече китката на жреца.

Той извика и се строполи по гръб.

Джейк вече спринтираше към него, грабна раницата в ръка и продължи да тича. Бягаше в посока обратна на сражението, в посока, която щеше да го отведе в сърцето на бурята. Приятелите му го следваха по петите. Жрецът се опита да извика, за да предупреди своите, но гласът му се изгуби във виковете, писъците и трясъка на оръжията в битката.

Над цялата тази суматоха отекна един по-остър писък, който долетя от небето.

Джейк вдигна поглед. Какво бе смайването му, когато видя, че битката се води и на три метра над главата му. Нефертити, която висеше на ноктите на една харпия, се сражаваше с три други харпии, хванала меч в едната си ръка и кинжал в другата. Принцесата се преметна като на гимнастически лост и изрита в лицето харпията, която я бе сграбчила. Противният звяр изпищя и я пусна. Тя тупна тежко върху пясъка на трийсетина метра от тях и се изправи на едно коляно.

Харпиите се спуснаха към нея, а на помощ им се притичваха и други.

Нефертити нямаше да издържи дълго.

Пиндор изостана, не бе в състояние да откъсне поглед от схватката. Джейк видя болката, изписана на лицето на приятеля си, разкъсван между две желания.

Джейк го разбра и посочи към Нефертити:

— Отивай!

Пиндор въздъхна облекчено, обърна се и хукна да помогне на принцесата.

Джейк бе изминал половината разстояние, което го делеше от пясъчната буря, когато рискува да хвърли един поглед през рамо. Калверум Рекс вече бе забелязал бягството им. Черните му очи светеха като два кръвни камъка и излъчваха такава омраза, че Джейк се препъна. Ба’чук улови ръката му и му помогна да се изправи на крака.

Кралят на черепите запристъпва подире им, но не владееше добре тялото на Кре и никога нямаше да успее да ги настигне навреме. Когато осъзна това, той махна с ръка на Хека.

Тя изсъска толкова силно, че заглуши шума от битката, подскочи във въздуха и полетя към тях.

— По-бързо! — подкани ги Джейк, докато тичаше по твърдия пясък.

Марика ги изпревари, бързонога като сърна, докато Ба’чук тичаше рамо до рамо с Джейк. На няколко метра пред тях светът на Дешрет свършваше и започваше истинския маелстрьом от пясъчни вихри, виещи ветрове и ослепителни светкавици. Всеки здравомислещ човек би побегнал по-далеч от тази буря, а не към нея.

Джейк погледна през рамо, но не видя вещицата. Обърна се отново напред, където Марика изпищя и заслони очите си с ръка. Момичето бе достигнало периферията на бурята. Тя се обърна с разтреперени крака. Лицето й бе ожулено от пясъка.

В този миг Джейк застана до нея. Той също почувства силата на бурята. Прегърна Марика с едната си ръка и заедно продължиха напред, приведени ниско, брулени от вятъра. Ба’чук вървеше до него, дишаше тежко и изглеждаше объркан.

Щяха ли да успеят да преминат през това?

Дали бащата на Марика не грешеше?

А може би Джейк не бе истинският Ключ на времето?

Зад тях прозвуча пронизителен писък.

Обърнаха се навреме, за да видят как Хека каца тежко върху пясъка.

Тя се присви като хищник, който се готви за скок, усмихна се и оголи зъби. Крилата на раменете й пърхаха, брулени от силния вятър в периферията на бурята. Беше прекосявала тази смъртоносна бариера преди и знаеше, че ги е хванала в капан, тъй като нямаше начин да преминат през тези ветрове, които жулеха плътта и оголваха костите.

Хека пристъпи напред. Хвърли бегъл поглед към пясъка и вдигна жезъла, увенчан с червения рубин. Явно възнамеряваше да сложи край на преследването.

Джейк нямаше време да извади своя кристал, затова направи единственото, което можеше да направи при тези обстоятелства. С едната си ръка хвана Марика, с другата сграбчи китката на Ба’чук. Джейк бе причината приятелите му да успеят да преминат бариерата при пристигането си в Дешрет. Сега трябваше да ги преведе отново през нея или да загине.

Обърна гръб на бурята и направи крачка към сърцето на Великия вятър, сетне втора, трета. Пясъчните вихри жулеха като шкурка, разкъсваха дрехите им, пареха кожата им. Над главите им проблесна светкавица.

Приятелите му се притиснаха към него.

Хека извърна глава настрани като любопитна птица, която изучава червей, но това любопитство им спечели няколко секунди.

Сетне вещицата вдигна ръка и заби жезъла си в пясъка.