Александър Карасимеонов
Двойна игра (27)

Глава XXVII

Писмото на майсторката на кукли хвърли внезапна светлина, всичко изглеждаше логично, събитията се подредиха както в детска мозайка. Догадки много бях правил, дори бях се досетил за обяснението, което майсторката на сувенири даде за своите игри — желанието да скрие глава под крилото си и в измислиците да разтвори чувството си за вина… Решила е нещата по един практичен начин, както й беше обичайно. Вината, която тя си отправяше сама, беше нещо, което не се лови в никакъв наказателен кодекс, изнизва се от нашите мрежи, за нас Зорница Стойкова няма никаква вина! И все пак! Тази жена беше украсявала действителността с лекота и безразсъдство, много приятни и дори естетизирани, дали и това писмо разказваше всичко, дали и то не скриваше част от истината?

Към три и половина се представихме на Троянски.

След заседания той е възбуден като кон, участвувал в надбягване. Но понякога се връща отегчен и безразличен. Сега беше във второто си състояние. Подадох му писмото на Зорница. Още щом го зачете, върху лицето му се изписа вълнението на ловец в гюме.

— Страшно женище — каза той, като свърши. — Страхувам се само да не би фантазията й пак да е взела участие. Какво носиш?

— Имам версия — казах и разгънах пакета със сгънатото на четири въже.

— Така ли? Най-после бе, най-после. Я да чуем.

— От писмото е ясно, че Ангел Борисов не е бил в състояние сам да подготви обесването си. Алкохол, приспивателно, току-що прекарана сърдечна криза.

Това съмнение, което съществуваше от самото начало на следствието, сега след свидетелствуването на Зорница Стойнова се превръща в сериозен аргумент. Освен ако си е бил приготвил от по-рано примката, ако тя го е чакала гостоприемно във вилата. Но това не е логично. Той е имал среща със Зорница, всички възможни надежди за възобновяване на любовното щастие са били възродени в този момент.

— И все пак. Може да го е приготвил за всеки случай.

Опънах въжето пред Троянски.

— Това не е било възможно, тъй като въжето е свалено от балкона на Зорница Стойнова. А той не е влизал в дома й през последните месеци. Да предположим, че е дошъл отвън, че като децата от двора се е качил на балкона, за да вземе точно това въже — един психопат би могъл да изпита желание да се обеси с въжето, на което любимата му простира бельото си. Но инженерът не е бил дотам…

Красен Билялов е слушал разговора в стаята. Той е разбрал, че Ангел Борисов носи със себе си голяма сума пари. Бил е свидетел на истеричното му състояние, чул е думите му, че животът е загубил за него смисъла си. Може би тези думи са подхвърлили идеята, която внезапно го е осенила — да присвои парите на инженера и да симулира самоубийство… Защо е закарал инженера във вилата му? Това означава, че Красен Билялов от по-рано е знаел подробности за живота на Ангел Борисов. И тук стигам до второто допускане — това, за което и вие се усъмнихте: в писмото си Зорница Стойнова отново не казва цялата истина. Тя е била от много години позната с Красен Билялов, съвършено логично е, че тя в определен момент за известен период, а може би в последно време, след краха, или поне отлагането на брачните й проекти с Ангел Борисов, може да е заместила инженера със стария си приятел. Може би той е бил един перманентен обожател, готов на услуги от всякакъв род, за една самотна жена такъв човек е много удобен. И този човек знае в подробности начина на живот на своята приятелка, случайно или нарочно той е бил свидетел на събитията през последните месеци, като се почне от онази вечер в Созопол… Така че, когато пред него се разиграва тази жалка и смешна, но всъщност трагична сцена в стаята на Зорница, той е подготвен за едно решение като отстраняването на инженера, при това с изключителна възможност да присвои голяма сума… Може да се допусне, че инженерът е бил за Красен Билялов нещо като съперник, женитбата на Зорница би променила отношенията му с нея, може би той също така, както Ангел, е имал нужда от красивата жена. Може би възможността Ангел и Зорница да възстановят отношенията си — нещо, което Зорница предвиждаше в бъдеще, е приемано от Красен Билялов като заплаха… Ето как се натрупват мотиви за моята версия.

Аз определям станалото във вилата на инженер Ангел Борисов като убийство, извършено от Красен Билялов, което той е успял да инсценира като самоубийство. Той е бил улеснен от състоянието на инженера, който в колата по пътя за вилата навярно вече е бил съвършено безпомощен и безпаметен. Красен Билялов, който изглежда достатъчно силен мъж, приготвил примката с въжето, което донесъл от балкона на Зорница, и окачил безчувствения Ангел Борисов на нея. Инсценирал е самообесване до най-малките подробности, без да оставя никакви следи от себе си. Не е оставил и следи в колата. Може би и в колата, и във вилата е използувал шофьорските ръкавици на инженера. Дори се е сетил да остави тубата — с отпечатъци от Борисов — в колата. Така той подготвял вече лъжата, че срещата не се е състояла, нещо, което Зорница сама е решила в Стара Загора, вече по своите мотиви, описани в писмото.

Освен писмото на Зорница Стойнова има още няколко обстоятелства, които хвърлят сериозно съмнение върху Красен Билялов. При показанията си след смъртта на Зорница Стойнова той продължаваше да поддържа лъжата, възприета от двамата, че срещата между Зорница и инженера не се е състояла. При това той измисли ред обстоятелства, съпровождали мнимото продължително пътуване към Стара Загора — вечеря в мотела пред Пловдив, разходка в града, посещение на бар. След толкова трагични обстоятелства, които биха накарали нормалният човек да се върне в самозащита към истината, още повече, че Зорница вече е била мъртва и той не е бил задължен повече да поддържа лъжата, която снема от нея моралното обвинение, Красен Билялов би трябвало да разкаже истината за срещата между инженера и неговата изгора. Вместо това той поддържа лъжата, убеден, че следствието не се е добрало и не може да се добере до истината.

Той е разбрал по телефона, че Зорница Стойнова е готова да признае моралната си вина и да разкаже всичко. Тук стигаме до второто предположение, което произлиза от първото и е негово естествено продължение.

Анализирам онази последна вечер на Зорница, когато тя е казала на Билялов, че ще постави край на лъжата си. Може би му е казала, че ме е търсила, но не ме е намерила. Билялов е бил там при посещението на двете момичета. Момичетата са искали парите. Естествено е Зорница да си зададе въпроса, какво е станало всъщност с парите, които Борисов й предлагаше. Възможно е, дори сигурно е, че Зорница е задала този въпрос и на Красен Билялов. Той разбира, че въпросът за парите се поставя с цялата му тежест, че всички разсъждения ще насочат следствието към него, ако Зорница разкаже за срещата си с Ангел, на която той е присъствувал; когато се разбере, че той е последният човек, който е имал контакт с обесения… Какво трябва да направи? Той отива при Зорница същата вечер. Тя вече е пуснала писмото си в пощенската кутия. Навярно Красен започва да я убеждава да се откаже от признанието за срещата. Може би я заплашва. Тя не му признава, че е изпратила писмото, но продължава да настоява, че е длъжна да съобщи истината. Може би Красен вече си е дошъл с готово решение или решава там, в дома на Зорница, че единственият изход за него е тя да изчезне. За него е ясно, че Зорница е свидетел, който, рано или късно, ще насочи вниманието ни към него, ще се разплете истината за неговото участие в преселването на инженера. Какви още мотиви може да има един мъж, който е бил в дългогодишни и може би сложни взаимоотношения с младата жена? Може да има още много елементи, които да го подтикнат към крайното решение… Но за нас е достатъчен основният мотив: отърваване от единствения свидетел, който може да разобличи неговото престъпление. Затова Красен Билялов извършва второ престъпление. Той намира начин да се справи със своя манекен. Вариантът е същият, отново симулация на самоубийство, този път е избрана удобна и подходяща за домашни условия разновидност: разрязване на вените във вана. Вариант, предполагащ изключително тежко психическо състояние, защото деветдесет процента от опиталите се да сложат край на живота си чрез разрязване на вените не издържат до края, те се изплашват от смъртта, когато тя се изблещи с неясното си лице, те не могат да останат повече насаме с нея и викат помощ. Зорница, която само преди няколко часа е написала своето писмо и проявява достатъчно здрав смисъл, за да вземе правилно решение — да разкаже истината, само часове преди смъртта си, Зорница е в състояние, което е така далеч от решението за самоубийство, както небето от земята. Още по-далеч е била от онова състояние на крайно психическо отклонение, което ще й позволи да издържи изпитанието с бавното приближаване на смъртта. Изводът от всичко това е: Зорница е убита от Красен Билялов, който по някакъв начин я е докарал до състояние на невъзможност за съпротива, и то без да употребява физическо насилие. Най-вероятно е, че начинът е същият, той е успял да я докара до безсъзнание, може би със силно приспивателно в малка доза, която след изтичането на кръвта не можеше да бъде установена при лабораторните изследвания. Това е тайна, така да се каже, на занаята, която знае самият Красен Билялов и засега никой друг.

Ето това е моето заключение и всички мотиви, които го подкрепят. Двете главни доказателства за това са писмото на Зорница Стойнова, което всъщност е едно подписано писмено свидетелствуване и неопровержимото веществено доказателство — въжето за простиране, взето от нейния балкон, с което е бил обесен Ангел Борисов.

Троянски остана дълго време замислен. Като от сенки на облаци, лицето му бе облъхвано от приливи на съгласие и съмнение, появило се бе няколко пъти и желание да ме прекъсне, но не го направи.

— Всичко, което разказа, изглежда логично и съобразено с фактите. То може да бъде оспорвано винаги, докато не бъде абсолютно доказано. Но въпреки че още нямаш достатъчно доказателства, в тази версия има достатъчно логика, за да я приемем. Засега! Но имам едно възражение: не всичко от писмото на Зорница можеш да причислиш към сигурните доказателства, след като знаеш колко тази жена обичаше да съчинява… Второто ти доказателство изглежда неоспоримо — това е въжето, взето от балкона. Но и то може да бъде оспорено от едно педантично следствие, от един педант, какъвто съм аз. Все пак пътят на това въже от балкона на майсторката на кукли до вилата на нейния приятел не може да бъде установен с абсолютна сигурност… Изобщо всичко, цялата ти логическа постройка се нуждае от потвърждения… Необходимо ти е преди всичко признанието на главния изпълнител… Пожелавам ти приятна среща с Красен Билялов. Разбира се, може да се започне с установяване на алиби за времето на смъртта на Зорница, но това е нещо, за което той сигурно се е погрижил.

— Красен трябва да ми бъде подръка, другарю Троянски.

— Ами ще издадем заповед за предварителен арест.