Александър Карасимеонов
Двойна игра (12)

Глава XII

Троянски беше още в стаята си. Това са редките случаи, когато отивам при него, без да се замислям. Всъщност в тези мигове се криеше и големият смисъл на… на нашата дружба. Правя това сантиментално признание, което може да прозвучи малко странно като се знае за отношенията ни в службата и подводните камъни в характера на началника.

Той ме чакаше. Беше настанала кулминацията. Трябва да започнем да действуваме заедно, единно неотделимо. Докладвах за всичките си последни действия.

Признах откровено, че повярвах във версията с допълнителното поставяне на тубичката, която ни насочваше като задължителен пътен знак към определянето на събитията във вилата като насилствени, а също така ни посочваше с пръст и човека, с когото можехме да започнем — автомеханика Спиридон Спасов. Отпечатъците обаче на Борисов върху тубичката елиминираха участието на помощници във вилата и върху Донков се стоварваше обвинението за груба грешка при огледа. Помъчих се да не наблягам върху грешката на младия човек.

Троянски изслуша всичко това, без да изразява отношение. Когато реших, че съм приключил с тази част на доклада си и се готвех да премина по-нататък, Троянски ми каза да почакам, за да помислим. Помълчахме една минута — едноминутно мълчание за моята версия.

— И все пак, и все пак… Това, че има отпечатъци на Борисов върху тубата, разбира се, елиминира подозренията, че колата е била прибрана от автомеханика, за да постави тубичката. Но все пак остава да изглежда подозрително прибирането на колата още същата вечер. Второ — Донков може да е сгрешил, да не е видял тубичката, но… но може и да не е сгрешил. Вероятността, че Донков не е сгрешил, е много по-голяма, отколкото вероятността, че е допуснал груба грешка…

Тук беше време да разкажа за срещата си с бащата на Ангел Борисов.

— Говорих с бащата на Борисов — казах, — може да се смята за сигурно, че не той се е сетил за колата. Спиридон Спасов му предложил да я прибере, за да не я окрадат…

— Сигурен ли си? — погледна ме Троянски.

— Съвсем сигурен. Старият трудно си спомни. Нелогично е само часове след страшното съобщение той да се опасява за колата. Разказа ми все пак подробно разговора. Убеден съм, че бащата не е молил автомеханика да прибере колата. Въпреки че Спиридон Спасов може да твърди, че старият е склеротик и е забравил.

— Така е — каза Троянски. — Разказът на стария е съвсем несигурно сведение, но прибавено към всичко друго се очертава един ход на действия и основания за тези действия, в които има много по-голяма логика, отколкото във всеки друг възможен вариант. Аз съм бил винаги привърженик на логичния ход на действията, на тяхното обяснение. Колкото и той да изглежда недоказан. А логиката на нещата, колкото и това да изглежда абсурдно от фактите, които имаме, говори в полза на твоята пропаднала версия. Затова нека не считаме, че е умряла, да не я погребваме…

— Да смятаме, че е в клинична смърт, и да се постараем да я съживим? — продължих аз не съвсем весело.

— Може би… може би… Но сега има неща, които още трябва задължително да се извършат. Разказвай по-нататък, да видим какво си направил. Нашата работа, както неведнъж съм ти го набивал в главата, е деветдесет на сто черна работа. А тия приятни разговори, дето сега си ги водим със самочувствието на шерлоковци, са голямото удоволствие… Но трябва да се заслужи с черна работа. Да видим какво си свършил.

— Срещнах се със Зорница Стойнова…

И разказах подробно за изповедта на майсторката на сувенири.

Отношенията на тази странна тройка: Зорница, Ангел и дъщеря му. Възелът, заплел се здравата, е бил разсечен в един миг от Владимир Патронев, човека, отвел дъщерята. По всичко изглежда, че Зорница се е измъкнала от сложната плетеница без особени повреди, ако не се смятат двата тежки шамара от ръката на любимия й тогава Ангел Борисов. Поне изглежда съвсем добре, в цветущо здраве, добро настроение и самоувереност, които се дължат на практичните й възгледи за живота.

— Невинаги — каза Троянски — обръщаме достатъчно внимание на влиянието на определени психически състояния върху хода на събитията. Тази история, като й се търси обяснение, ако е самоубийство, опира до изследване на психическото състояние на заминалия си пациент, но в същото време опира и до психическото състояние на хората, които са го заобикаляли. Явно е, че на Ангел Борисов не му е бил светъл животът след онази вечер през август, та чак до втората половина на ноември, когато е увиснал на въжето. Много логично изглежда. Отношенията с дъщеря му са се усложнили много, жената, която е… обичал, ако не е силно казано, му се изплъзва… Може пък и да е бил силно увлечен по нея, така както ми разказваш, една пълна с енергия и живот млада жена, с добър опит с мъжете, с твърд характер, умна и практична — дори това, че покрай основната си професия се занимава и с фризьорски конкурси, е допълнително сведение за енергията й. От една страна — дъщеря с болезнена психика, от друга — тази жена с твърд характер… и от трета, драги… кой от трета?

Старият номер на Троянски. Той си знае какво мисли, а аз откъде да знам. Но този път, ядец, отговорих, без да мисля:

— От трета страна, този призрачен Владимир Патронев, който се появява почти винаги, за да изчезне…

— Да — каза Троянски, без да ме потупва по рамото. — Именно Патронев, драги… А къде е Патронев, какво правите с него?

— Поверил съм го на Донков. Всички координати на Патронев са му известни и той е готов веднага да го включи в нашите действия, щом кажем.

— Къде е Донков?

— Сигурно чака в стаята.

След малко Донков се появи пред нас, пригладил буйната си коса, сигурно е минал през тоалетната да я намокри. Тя лъщеше край ушите му.

Преди да му зададем въпрос, Донков каза:

— Моля да ми разрешите да докладвам едно ново и много важно обстоятелство.

Двамата с Троянски го гледахме скептично. След грубата му грешка не можехме да изпитваме весели чувства към това младоче. Очаквах, че Троянски ще му натрие носа, но той като че ли нямаше такова намерение. А заявлението на Донков, че ще направи важно съобщение, можеше да се смята като опит за контра акция в собствена защита. Какво можеше пък да бъде това съобщение, си мислех иронично, докато наблюдавах Троянски, който бе вторачил острите си сближени очи в лицето на Донков… Донков, опънал нос срещу нас, чакаше разрешение за доклад.

— Докладвай — каза най-после Троянски след тази продължителна и мъчителна за Донков пауза.

— Разреших си да предприема едно действие по собствена инициатива…

Той млъкна, като очакваше одобрение или порицание.

— Трупай, трупай си на гърба — изсумтях мрачно.

— Казвай — подхвърли Троянски.

— Днес, около един часа, отидох във вилата. Исках отново да огледам. Да си припомня… Докладвам. В двора има кладенец, който при първия оглед не даваше никакви следи за скорошно отваряне. Затова не се занимавахме с него. Днес открих, че капакът на кладенеца е отварян след нашия оглед. Катинарът не е разбит, този, който го е правил, се е старал да не оставя следи. На пръв поглед всичко изглежда непроменено. Но се оказа, че пантите на капака са срязани и той се отваря свободно откъм пантите. Металният прах е изчистен, само вглеждане в пантите може да покаже, че са срязани. Нивото на водата в кладенеца е на около метър и половина под повърхността. Помъчих се с подръчни средства да установя дълбочината му, но не ми се удаде. Във всеки случай е повече от три метра…

Както трябва да се очаква, сведението на Донков послужи за нещо като детонатор — за първи път в цялата история по безспорен начин се установяваше включването и на друго действуващо лице. В стаята на Троянски настъпи вълнение.

Няма нищо по-страшно от неизяснените обстоятелства, при които един човек е напуснал света. Този въпрос — самоубийство или убийство? — стоеше пред мен с всичкото си предизвикателство и аз можех само да си внушавам търпение, но сам от себе си трябваше да крия бързо топящото се мое самочувствие. Като се усещах в някои минути разколебан и уморен, пред мен внезапно се появяваше Нединото лице, с нейното иронично съчувствено твърдение, че трябва да преодолявам непрекъснато една вътрешна съпротива, че бродейки най-активно, из света, който ми е предопределен — свят на нечовещината, — моята активност се изразява всъщност в едни физически и интелектуални действия, които имат до голяма степен механичен характер. Аз съм добре обучен, зная как да търся следи, само да ми дадат една миризма и аз ще тръгна по нея, докато захапя някого за гърлото… Но дали не върша всичко това, преодолявайки непрекъснато едно вътрешно нежелание, съпротивата на нормалния човек, който не може да се чувствува естествено, по човешки, живеейки в непрекъснато съприкосновение с нечовещината… Странни разсъждения за един детектив, странни и нежелателни, защото те могат само да го разколебаят, да разредят усилията му с мътната вода на умората и съмнението…

Така Недините думи бяха започнали да постигат някакъв ефект, да подкопават брега на моето професионално самочувствие, аз трупах срещи и впечатления, живеейки непрекъснато със съмнението, че Ангел Борисов е напуснал този свят не по свое желание, че в неговия акт има нещо необяснимо въпреки сгъстяването на толкова тъмни преживелици около него. Срещите ми с дъщерята, с родителите му, със Спиридон Спасов, с великолепната Зорница Стойкова, всички други детайли, които постепенно се натрупваха, както се трупат щрихите върху платното на художника, не раждаха удовлетворение, ако това наистина беше картина, то тя бе още мъртва, не се получаваше, не можеше да заживее и тогава всъщност кой трябва да бъде винен за това, че не заживява неговото творение? Както се вижда, бях на една крачка от това, да се усъмня дълбоко в своите способности и като потърся някакво оправдание, да си припомня думите на Неда, че е трудно, може би невъзможно човек да живее в постоянно съприкосновение с нечовещината… Тази теза оставяше настрани съмненията за моите способности, а изтъкваше на преден план едно обобщено оправдание, което може в края на краищата да се приложи винаги, едно генерално оправдание за всички, които не се чувствуват на мястото си… Защото простото разсъждение показва, че границите на несъответствието всеки може да разширява неограничено според собствената необходимост…

Така мога да определя състоянието, в което се намирах, когато се появи Донков със своето съобщение. Някой беше населил мъртвия до този миг свят около лобното място на Ангел Борисов, там обикаляше съвсем действителен човек — в случая нещо като наш враг, с когото трябваше да се преборим, или наш съперник, с когото трябваше да се надхитряваме, или наш партньор, с който трябва да доведем докрай захванатата игра.

Стаята на Троянски взе да се разпъва от енергия, анализите и предположенията се раждаха от само себе си с щастлива леснина.

— Донков — каза Троянски, — направо трябва да ти се отправи похвала, въпреки че си извършил нещо, което не ти е било нареждано. Но не си бил и лишен от правото да проявиш самоинициатива. Рядко тези хрумвания довеждат до добър резултат, но в този случай се получи! Една грешка имаш и това е, че след като си разбрал за прерязаните панти, си останал още дълго наоколо, за да мериш дълбочината на кладенеца. В такъв случай би трябвало да се изчисти мястото от нашето присъствие, от явното ни присъствие, и да се установи тайно наблюдение… Сега ще извършим ето какво: установяваме от тази вечер наблюдение над вилата на Ангел Борисов, решаваме засега три денонощия. Какво мислиш — обърна се Троянски към мене, — какво да правим с Владимир Патронев — да го извикаме ли на пряк разговор, с полуоткрити карти, или да разговаряме с него от разстояние?

— Другарю полковник — отговорих, — до този момент не сме влезли в контакт с Патронев, той не се чувствува заплашен и това е в наша полза. Предлагам да се постави под наблюдение. Ако е замесен, Патронев може да предприеме през следващите два-три дни нещо, което ще го разкрие…

— Съгласен съм — каза Троянски.

— Предлагам, да потърсим шофьора на бялата волга, която мина покрай вилата. Той би могъл да ни опише пътника с него. Може би не е минала случайно и пътникът да е бил Патронев.

— Добре.

— Мисля да се срещна отново с дъщерята на Борисов. Мина време и тя може би е по-спокойна, ще науча нещо за отношенията на баща й с Патронев, пък и за нейните собствени отношения с него.

Троянски се замисли.

— Това трябва да се направи много внимателно — каза той — по две причини. Първо, няма никаква гаранция, че дъщерята ще е по-спокойна, отколкото преди, и трябва да се разговаря деликатно с нея. Второ, ако Патронев поддържа връзка с момичето, той ще узнае, че се интересуваме от него. Все пак мисля, че трябва да се видим с момичето. Извънредно внимателно. За Патронев трябва да се говори между другото… Следващото решение, което сега ще вземем, е следното: в кладенец обикновено се търсят предмети, които не могат да се повредят от водата. Разбира се, всичко може да бъде скрито, стига да е добре опаковано. Но имам предвид едно обстоятелство. Присъствието в тази история на Спиридон Спасов. Той е бивш „златар“. Не е малка вероятността той да е подновил в някой момент връзките си. Сами са го потърсили, това може да се смята сигурно. Друг е въпросът, дали отново се е престрашил да се включи. Ето защо не можем да елиминираме близкото познанство на бившия златар с Ангел Борисов. Пък и с Патронев. И търсенето на нещо скрито във водата. Златото нали не ръждясва. Всичко това е в кръга на предположенията, на разсъжденията… Но си заслужава да се опита. Аз се заемам със задачата да разбера дали Спиридон Спасов е подхванал стария занаят.