Александър Карасимеонов
Двойна игра (15)

Глава XV

Когато старият си отиде, влязох при Троянски, като водех със себе си Донков.

Стажантът докладва, че наблюдението на вилата е в ход от осемнадесет часа предната вечер. След това разказа за издирванията по паркингите на такситата. Рано сутринта не успял нищо да свърши, преди да тръгнат дневните смени, не попаднал на необходимия човек. Към осем обаче го открил, тъкмо се върнал от Пловдив, където закарал на разсъмване някаква смесена двойка, „две пияни свинчета“. След това бързо си спомнил за посещението на вилната зона. Наел го човек, около тридесет и пет годишен, с лице на булдог.

— Този шофьор не обича животните — каза Троянски.

— Описанието му е близко до външния вид на Владимир Патронев.

Снимката на Патронев лежеше на масата.

Долната част на лицето му, натежава, негроидни устни, масивна челюст, широко, добре оформено чело, тъмни зорки очи. Изглеждаше тридесетгодишен, навярно снимката е правена преди много години.

— Държал се малко странно — продължи Донков, — в смисъл, че поръчката, която направил, не била много ясна. Казал, че отива на гости в една вила, но не е сигурен дали ще я намери. На мен какво ми е, каза шофьорът, — той се изплаши от моя документ, — аз гледам да навъртя стотинките… Обикаляли по алеите край вилите, след това човекът казал: я да си отиваме, давай обратно, няма да я намеря аз тази вила, не мога да си спомня… Сметката излезе седем лева и кусур, каза шофьорът.

— Може да се предполага, че е Патронев.

Троянски се беше замислил.

— Добре… Само че много лесно стават тия съвпадения… В такива случаи аз много не вярвам, пък ще видим. Кажи, Донков, какво прави Патронев.

— От вчера не отговаря по телефона. От сутринта. Тази нощ не се е прибирал в къщи. Във Фармимпекс също не е бил. Обадил се вчера, че е болен от грип…

— Още едно съвпадение. Човекът изчезва тъкмо навреме, след като през цялото време стои под носа ни. И в това изчезване не вярвам, Донков.

Стажантът без задълбочени познания за характера на Троянски се смути. Пое дъх да се оправдава, но аз му направих знак да си мълчи.

— Ще видим — каза Троянски. — Всъщност винаги така ни се струва — че този, в когото сме се вторачили, усеща. А всъщност този, за когото непрекъснато мислим, не знае, че мислим за него… Той може да се е запил някъде, да е преспал при жена и прочее… Той си живее живота, а ние мислим, че играе нашата игра. А той играе някаква друга игра, която за нас не е никак важна. Все едно. Казвай ти сега — обърна се Троянски към мен. Не ми изглеждаш много весел. Освен това си пил.

Държах се поне на два метра разстояние от Троянски, но той ме усети.

— Малко — казах, — за загряване. Снощи, в тази мъгла…

— Малко!… От малко не се вони… Казвай!

Разказах за разговора си с момичето Ева Борисова.

Изключително натрупване на психологически обстоятелства срещу Ангел Борисов.

Главното — тежкото присъствие на Патронев.

Троянски се ядоса. Стига с този Патронев. Хайде, готови сте, давайте го под съд.

Почаках да се полюбува на гнева си. След това продължих:

— Момичето беше в тежко психическо състояние. Позволих си да я заведа при Неда. Там спа…

Като го казах с равен глас, се готвех за нов взрив.

Троянски ме прониза с кратък поглед на сближените си очи. След това взе да търка усилено носа си. Аха, казах си, не знаете точно, не чувствувате факта изненадан сте, полковник Троянски!…

Той се замисли. Все още не мога да предвидя ответните постъпки на шефа въпреки дългия си опит. Той просто нищо не каза.

След това стана, направи две крачки до прозореца. Спря там с гръб към нас и започна своя разказ:

— Имам един стар познат… Казва се… Не е важно, викат му Питона. По златарски афери ни е гостувал два пъти. Последния път му дадоха седем години за размисъл и пречистващ труд. Излезе преди около пет години и даде обещание, че няма да се занимава повече с благородния метал. И досега — си сдържа обещанието. Посетих го. Отидох му на гости в Подуяне. Занимава се с доставка на дървен материал за частниците. Много печели, талантлив мошеник, не нарушава закона. Предложи ми фурнир от славонски дъб, едрожилест, имал за специални поръчки. Ако някой от вас има нужда, да ми каже.

Представих си мазето на Неда, облечено със славонски дъб. Закисках се. И Донков се разсмя. Този славонски дъб роди голям смях.

— Поисках му да разбере дали автомеханикът Спиридон Спасов се е върнал към младежките си страсти. Дали златото му помага в автомонтьорството… Имам възможност, казва Питона, да разбера трябва да направя едно посещение… само че ще ми дадете честна дума, че няма да пуснете опашка… От мен да иска честна дума!…

Двамата с Донков се смеем.

— … Няма, казвам му, да ти обещавам, защото и без това няма да ми повярваш. Ти ще си вземеш съответните мерки. Знаеш как да се отървеш от опашка, няма да седна сега да те уча!… Той се хили, така е, казва, за кога искате доклад? Колкото се може по-скоро. Въпрос на часове! Нарочно навивам пружината, не знам доколко си е запазил младежката енергия… Това беше. След пет часа, в единайсет, тъкмо се опитвах да задремя, пристигна в къщи… Резултат: със сигурност може да се каже, че Спиридон Спасов през последните три години е закупил злато за около десет хиляди лева. Не продава, не пласира. Само купува. Човекът на Питона предполагал, че Спиридон получава и от другаде. Какво ще кажете?

Към два часа автомеханикът беше взет от сервиза за справка. Спиридон Спасов, известен още с прякора Саранеца, позна веднага полковник Троянски. Наистина Троянски има лице, което се запомня, но тук главната причина за добрата памет на Спиридон беше, разбира се, известното обстоятелство, че подследствените запомнят много добре, завинаги, за цял живот следователите, които са ги довели до признанието.

Троянски предложи сам да довърши работата. „Тази златарска линия ми принадлежи още отпреди петнадесет години, затова ще си я взема, да не се сърдиш!“

Не искам да подценявам обстоятелството, че Спасов веднъж беше усетил сладостта на бързото и пълно самопризнание, след което получил само условна едногодишна присъда, докато приятелите му бяха останали за по няколко години. Но преди всичко Троянски трябва да бъде винен за бързия начин, по който Спиридон Спасов се отказа да играе ролята на невинно набеден.

Картината се получи точна, с ясни тонове:

Наистина Спиридон Спасов се захванал за стария занаят отпреди две години. Имал възможност да започне и преди това, но, както каза той, аз бях обещал и направих всичко възможно да си сдържа обещанието. Бях в много трудни моменти, но се запазих… десет години не похванах тази работа. И сигурно затова, като минаха толкова години, страхът ми претръпна… но все пак — той много пъти подчертаваше своята огромна заслуга — цели десет години не се поддадох. Всичко започна отново, като се появи този Патронев. От дума на дума разбрах, че той е готов да купува, дори като усети, че мога да направя нещо, взе да настоява… Така започнах. Той доведе по-късно и Ангел Борисов. Плащаха в брой. Аз вземах само комисионна. Всъщност моята вина е само в предаването на златото. Много малка беше ползата за мен…

Спиридон Спасов разви една теория, че той като трансмисия (употреби този авто термин) — имал най-малка вина. Дори като че ли е бил подведен от настойчивостта на Патронев и Ангел Борисов.

Автомеханикът предаде сведенията, с които разполагаше за своя доставчик, сам каза, че смята името, му за фалшиво, както се и оказа. Все пак имаше следа, ако употребим сравнение, трябва да кажа, че тази следа не беше корабно въже, но не беше и памучен конец, та лесно да се скъса. Но това вече е друга история, която се разигра в съседната служба.

Съсредоточавам сега светлината върху участието на Спиридон Спасов в събитията преди и след смъртта на Борисов.

— Онази вечер всичко стана така, както го разказах на другаря — кимна с глава към мен. — Аз се грижа за колата на Ангел Борисов. Това е самата истина. Четири години вече, откакто купи волвото… Той дойде, всъщност чакаше ме пред гаража още преди уговорения час…

На това място от изповедта си Спиридон Спасов ме погледна, заклати глава, като изписа виновен израз на лицето си.

— … Тогава не казах нещо много важно… че почти веднага, след като аз се върнах онази вечер, дойде и Владимир Патронев. Нямаше какво да прави при мен, дойде, за да се види с Ангел Борисов… Изглежда, се бяха уговорили. Те не произнесоха нито дума, когато предадох колата на Ангел, качиха се и двамата отпътуваха. Това е, което не казах, но ще обясня защо го скрих… На следващия ден пак около шест пристигна Патронев, беше в крайна възбуда, накара ме да заключа гаража и ми каза, че Ангел Борисов е намерен обесен във вилата му… Говореше ми със заплаха, не знам защо! Трябвало да изпълнявам неговите нареждания, иначе да се сърдя на себе си. Да знаеш, че ако те питат, каза, ти не си ме виждал снощи с Ангел Борисов. Ангел сам си е взел волвото и сам се е разкарал от гаража. Това първо. Второ: сега трябва по някакъв начин да приберем колата от вилата. Под задните седалки Ангел имаше тайник… Трябва да го проверим, защото, ако намерят злато, нали ме разбираш, най-напред ти ще хлътнеш! — Тук Спиридон Спасов погледна Троянски, после мене и продължи с несигурен глас: — Аз се усъмних… казах му — защо не искаш да се знае, че си бил последен с Борисов преди смъртта му? Да не би да има нещо? Той се разтрепери, разяри се, помислих, че ще ме удари. Наруга ме… ще кажа думите му: Ти си пълен идиот! Да си избиеш тази мисъл от главата, защото така ще те натопя, че няма да видиш бял свят, ти ме знаеш, шеги не си правя… Заплаши ме много лошо. Аз не разсъждавах повече, защото и да беше той… нещо направил на Борисов, това не ме засягаше, има кой да му търси сметката. Пък и се изплаших. За първи път разбирах какъв е този човек… Тогава измислихме да се обадим на бащата и после аз отидох и взех колата. Патронев ме чакаше в гаража. Проверихме тайника — имаше наистина място за криене под седалките. Не намерихме нищо, но ще ви кажа, че този човек, вместо да се успокои, сякаш че подлудя. Имах едно стъкло с антифриз, винаги имам подръка масло, антифриз и други работи, да помагам на приятели, той взе шишето и с все сила го стовари върху пода. Направи наводнение върху цимента… След това ми каза да вкарам шкодата, да я разглобя, за да има повод за неговото тазвечерно посещение. Може да казваш, че от мен си научил за смъртта му, аз и без това се обаждах да го търся в службата му, там ме познават и те ми казаха, че се е самоубил. Това е всичко.

Наистина това беше всичко. Повече Патронев не се появил. Спиридон монтирал отново двигателя, приготвил колата, но Патронев не дошъл да си я вземе. Само веднъж се обадил да пита дали сме се появили ние. Автомеханикът му казал за моето посещение и че изпълнил най-точно инструкцията му…

Нищо повече не получихме от Спиридон Спасов. Той категорично отрече да е посещавал вилата на Борисов. Троянски му каза, че са намерени следи от изпиляване на желязо във вилата, и му внушаваше, че за нас е лесно да установим кой го е правил, та по-добре да си признае. Автомеханикът се изплаши, започна да уверява с циганско престараване, че не е и помирисвал тази вила.