Много интересна история, но доста трудна за четене.Още в началото човек започва да се чуди криминале ли чете или лошо написан учебник по психология.Изчетох я на инат, единствено, защото не оставям недочетена книга, а и през цялото време все се надявах да се „размърдат“ малко нещата.Обожавам българските криминалета и „диверсантски“ истории от преди 1989 год., израснала съм с тях, по мое време това бяха най — интересните и вълнуващи четива в библиотеката и в книжарницата, но тази ме разочарова.През цялото време мисълта на автора подскача от тема на тема, къде в минало, къде в друго време, самото престъпление е изтикано на някакъв много заден план, а се разсъждава върху чувствата, възприятията и възгледите на следователи, секретарки, барманки, таксиджии и всем подобни….Просто се губиш в някаква каша от психо разсъждения на всякакви второстепенни геройчета и накрая не можеш да се сетиш какво си започнал да четеш.И края е един такъв „размазан“, и сякаш на автора му е омръзнало да съчинява и го е претупал.Да знаете има престъпление и, ако издаяните до последната страница, ще разберете кой е убиеца.Давам оценка 3 от 10!
Здравейте,
Аз също много харесвам български криминални романи, както и филми, отпреди 1989 г. Бихте ли ми препоръчали подобни книги, които са ви допаднали? От това, което е качено тук съм изчел романите на Петър Искренов, Димитър Пеев, Владимир Голев, Андрей Гуляшки — имена, които не ми говореха особено много, но сред тяхното творчество открих доста интересни заглавия. Тази „Двойна игра“ също я четох, но и аз като вас мисля, че прекалено се набляга на психологическия момент, а действието върви мудно. Та, молбата ми е да ми подскажете за бг-криминалета отпреди промените, които да потърся сред антикварите /тук не са кой знае колко много/.
Здравейте! Богомил Рйнов.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.