Уилям Дийл
Спектакълът на злото (15)

14.

Мъжът се наведе над работната маса, концентриран над свързването на една съвсем тънка жичка към чип, по-малък от нокътя на показалеца му. Беше доста як, мускулите му изпъкваха под ръкавите на тениската.

— Хей, Реймънд, идваш ли на обяд? — викна му Тери.

— Имам работа — отвърна Реймънд, без да откъсва очи от жичката.

— Да ти донеса ли нещо?

— Да. Пакет чипс и една кола.

— Готово.

Реймънд чу как вратата се тресна. Довърши работата си и запои жичката към чипа. После се отпусна назад. Погледна през стъклото, което отделяше стаята от останалата част на офиса, и видя как секретарките събират нещата си, приготвяйки се за обяд. Винаги подчинени на навиците си. Можеше да сверява часовника си по тях. Гледа ги, докато не излязоха от офиса, после се насочи към неголямата работилница, затрупана с развалени видеа и компютри, и измъкна един видеоплеър. Занесе го до масата, демонтира капака и извади отвътре миникомпютър и черна кутийка с големината на кибрит. Свърза я с компютърчето посредством парче телефонен кабел и го включи. Написа „MODEM“ и след миг менюто се появи на екрана. Премести курсора до „RECEIVE“ и натисна ENTER. Момент по-късно в ъгъла на дисплея засвятка „ON LINE“. Той се огледа из празния офис. След четири-пет минути на екрана се появи „INCOMING CALL“.

ТАМ ЛИ СИ, ЛИСИЦА?

ТУК СЪМ, ХИДРА. ГОТОВ ЛИ СИ?

ВИНАГИ, ЛИСИЦА.

ВИДЯ ЛИ ОБЕКТА?

ДА, ЛИСИЦА. ПРЕДИ ТРИ ДНИ.

А УКАЗАНИЯТА?

ЗНАМ ГИ НАИЗУСТ.

ЧУДЕСНО. ЗАМИНАВАШ ДОВЕЧЕРА.

О, БЛАГОДАРЯ ТИ, ЛИСИЦА. ЧАКАХ ДОСТА ДЪЛГО.

МОМЕНТЪТ Е МНОГО ПОДХОДЯЩ.

БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ. ПЛАНЪТ Е ВЕЛИКОЛЕПЕН.

БЪДИ ВНИМАТЕЛЕН.

ВИНАГИ.

СЛЕД ДВА ДНИ. ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.

ДВА ДНИ.