Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (33) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Покушението над Хувър

Краят на март 2003 г.

На двадесет и девети март имахме да ходим на погребение. Даниел „Хувър“ Зайбърт беше прострелян в челото седмица по-рано.

Бил убит в паркинга на Бриджитс Ласт Лаф, бар във Финикс, обграден от събратята си, които удобно — и абсурдно — не видели нищо. Според свидетелите, Хувър тъкмо се бил качил на мотора си, когато просто се свлякъл. Нямало изходна рана. Не чули изстрел. Някои твърдяха, че докато не видели раната на челото му, мислели, че е получил инфаркт. Според някои стрелецът бил снайперист с едрокалибрена пушка — и всичките бяха убедени, че е Монгол.

Ние не бяхме толкова сигурни. Патологът заключи, че раната е от дребнокалибрено оръжие, а изстрелът — от близко разстояние. По-късно чухме, че Сони казал как последствията за клуба нямало да са толкова лоши, ако той самият бил в ковчега, а не Хувър. Навсякъде в страната и извън нея и приятели, и врагове се прекланяха пред Хувър и го уважаваха — той се готвеше за заместник на Сони и пасваше идеално на ролята. Смъртта му нанесе страшен удар по клуба и вдигна параноята до нечувани висоти.

Убийството на Хувър остава неразрешено. Раната и реакциите на онези Ейнджълс с Хувър — както и липсата на гилза в паркинга — сочеха към вътрешна работа. По онова време имаше много напрежение сред ХЕ, което се фокусираше в това как се ръководи клубът, какво ще символизира, докато продължава дивия си преход през американската културна история. Неразбирателството между Лошия Боб и Кал Шейфър относно употребата на наркотици и количеството купони, на които членовете можеха да присъстват, представляваше добър пример с какво се сблъсква клубът в по-голям мащаб. В общи линии, по-младите членове на Хелс Ейнджълс чувстваха, че са в клуба, за да дивеят, да правят каквото искат, когато поискат, и да не слушат заповеди. По-старите членове — иначе казано, тези, които в миналите десетилетия са правели дивотии — предпочитаха да лежат на лаврите си и да не привличат много-много вниманието на закона. Тези бяха доволни да са си отколешните крале на замъка и да продават тениски по събори. По ирония, този по-стар начин на мислене беше олицетворен от Сони Баргър, известен като най-коравия и безкомпромисен Ейнджъл в историята.

Теорията ни за покушението бе, че то е замислено като послание към тези в клуба, които искаха пътят на по-малко съпротивление. Хувър, все пак, беше близък приятел на Сони. Двамата бяха съсобственици на Мотоциклетния сервиз на Сони Баргър и дълбоко се уважаваха. Официално, Сони не бе нищо повече от редови член, но думата му все още беше закон, а Хувър изглежда се подчиняваше на преценката и решенията на Сони във всичко.

Моята теория е малко по-различна. Когато и да си помисля за смъртта на Хувър, се сещам за онези заглушители, за които ме питаха момчетата. Не мога да предполагам кой е натиснал спусъка, но доказателствата убедително сочеха към вътрешна работа в Аризона, може би от някого, когото познавах. Може би сторилият го не бе доволен от това колко малко правеха Ейнджълс по въпроса с Монголите. Може би някой си е мислел, че опитът да се изкоренят Монголите е трябвало да бъде започнат от ръководството на ХЕ, и е останал разочарован. Може би е чувствал, че същите тези хора, които са пречили на експлозията от отмъщение срещу Монголите, пречат и на по-младите членове да живеят волно и да дивеят.

Може би.

Всичко това са неясни догадки, базирани на много непреки доказателства и на собствените ми инстинкти, и не бих могъл уверено да посоча когото и да било, но мисля, че теорията е разумна, че дори и доста вероятна.

Каквито и да бяха истинските причини, нямаше съмнение, че клубът е разделен, и според мен аз и събратята ми от Соло Анхелес представлявахме мост над тази пропаст. Може би се лаская, но ми се ще да мисля, че и двете фракции високо ни ценяха. По-възрастните ни харесваха, защото бяхме благоприлични, уважителни и последователни. По-младите ни уважаваха, защото бяхме корави и вършехме активно работа. И двете страни ни харесваха, защото мислеха, че имаме връзки и печелим пари и не си поплюваме, когато опре до сблъсъци. Уверен съм, че Ейнджълс виждаха у нас стандарт, който можеха да уважават и към който дори да се стремят.

Надявах се да разбера. И се надявах да не ми се налага да чакам твърде много.

 

 

Дни след стрелбата Тими, Татенцето и аз се срещнахме в къщата в Кейв Крийк. Убийството на Хувър, който и да го бе извършил, беше сплашило всички и мястото беше затегнало охраната като менгеме. През цялото време въоръжени гардове обикаляха периметъра на двуетажната сграда. Никой не беше в добро настроение.

Джоби ни помоли да се качим на горния етаж. Към нас се присъедини един Ейнджъл от Кейв Крийк, Дейвид Шел.

Джоби повтори същите неща, които чувахме от него, Боб и Смити през последните две седмици. Нашето време настъпваше, трябваше да станем членове. Не отговорихме. Още нямахме пълно одобрение да приемем. Честно казано, не знаех какво да правя. Предполагах, че ще трябва да изчакаме поне още няколко седмици или поне докато заровеха Хувър.

Но не.

Джоби крачеше насам-натам, докато Шел си направи джойнт и го запали. След като се оплака как има да се оправя с „тия лайна около Хувър“, той си дойде на думата.

— Така или иначе, нещата са опечени, Пиле. Идвате с нас в Скъл вали. С Боб и Смити се разбрахме. Смити поначало нямаше проблеми — той знае, че после заедно ще сме в Мохаве вали, когато там клонът заработи. С Боб беше по-трудно. Беше доста убеден, че единственото място за вас е Меса. Аз го разубедих.

— Супер — казах аз. — Мерси, че си настоявал за нас, Джоби, наистина сме поласкани.

— Ами, да, знаете какво ми е отношението към вас, момчета — отвърна той. Шел тъкмо си беше дръпнал дълбоко и сега се дереше от кашлица. Стори ми се доста смешно, как почна да се дави, точно когато Джоби ни се заобяснява в любов.

— И какво значи това на практика? — попита Тими.

— На практика трябва да дойдете в Скъл вали при следващото църковно събиране. Всички. Ти ще си с Джоуи, Татенцето ще е с мен, а Пилето — с Боби. — Боби беше Боби Рейнстра, мускулестият зидар от Бостън. — Също така значи, че ще трябва да си намерите местенце в Прескот. Знаете, че всеки Ейнджъл трябва да има място за живеене до клона си. И също така значи, че трябва да се отървете от кътовете си на Солос.

За да подчертае думите си, той срита една топка прах на пода. Казах:

— Добре, но трябва първо да се справим с нашите си глупости със Солос. — Направих пауза и добавих: — И пак, това е истинска чест за нас, Джоби. Благодаря.

Шел попита дали пушим трева. Излъгах и казах да. Той каза добре, имаме нужда от повече пушачи в клуба. После, когато му влезе здраво, той блажено подбели очи.

Срещата приключи и си тръгнахме. Трябваше да говорим със Слатс.

 

 

А това не беше лесно. Отношенията ми със Слатс бяха много обтегнати след караницата по повод опасността от Чико. Всъщност, от седмици не бяхме разменяли повече от две думи.

Дан Махонис, уважаваният ни надзорник от Полевия офис във Финикс, бе забелязал и ме помоли да се срещнем в един бар близо до Лехата. Каза, че трябва да обсъдим някои проблеми от оперативен характер. Беше постановка. Когато се появих, и Слатс беше там, също решил, че ще си говори с Дан на четири очи. Посрещнаха ме на бара, Дан плати за една кана бира, взе три халби и ни упъти към едно сепаре до масата за билярд.

Дан седна между нас. Докато пълнеше халбите, попита:

— Момчета, готови ли сте да си изясните някои работи? — Без да го поглеждаме и без да се поглеждаме един друг, казахме не. — Много добре.

Когато приключи с наливането, Дан каза:

— Ето какво. Ще седим тук и ще пием тая бира — и ако я изпием цялата, ще поръчам още, — докато не преодолеете тия детински глупости и не почнете да си приказвате. — Той вдигна халбата си, подържа я над масата за миг, допря я до устните си и изпи половината й съдържание. Нито аз, нито Слатс, помръднахме. Дан остави халбата, обърса мустака пяна от горната си устна и каза: — Пийте. Това е заповед.

Почакахме още няколко минути. Мисля, че аз се раздвижих пръв. Може да е бил и Слатс. Който и да е бил, другият го последва почти мигновено. Вдигнахме бирите си и на няколко глътки ги пресушихме. Дан наля по още една.

Някъде по средата на третата кана започнахме да говорим.

Казах:

— Знам, че си под голямо напрежение.

Слатс каза:

— Че как. Знам, че и с теб е така.

Не беше нужно да казваме още нещо — шлюзовете се отвориха за потопа. Докато Дан се върне с четвъртата кана, със Слатс си мрънкахме за всичко, с което е трябвало да се справяме през последните месеци.

Започнахме да играем билярд. Победих Слатс първите три игри, докато си обяснявахме как да вървим напред.

Казах:

— Трябва да приемем предложението им. Няма смисъл да не го правим.

— Ще ви разкажат играта. Край със свободата на действие.

— Няма проблем. Това правиш, когато си кандидат. Мога да го понеса.

— А Тими и Татенцето?

— И те са навити. Знаеш, че са. С Тими разговаряхте, нали?

— Да. — Той се приведе над масата, приготви се за къс удар с отскок от масата.

— Могат да го понесат. Без проблем.

— Джей Джей?

— Тя също. Готова е.

Слатс отвърна:

— Хмх… — Направи удара. Той се изправи и проследи с поглед как бялата топка застава в позиция за следващия удар.

Не изглеждаше убеден за Джей Джей. Казах:

— Силна е.

— Знам това, но това си остава първата й задача.

— Ще я пазя, знаеш го. — Бих застанал между нея и куршум; бих го сторил за всеки от екипа.

Той направи прав удар по дължината на масата.

— Не, аз ще го направя.

Реших да не го репликирам.

— Окей.

Той вкара още две топки и после опита кос удар по третата, но не уцели. Придвижих се, за да се подготвя за реда си.

Продължих да го убеждавам, докато стрелях.

— Трябва да отидем при тях. Ако спрем сега, какво имаме? И ти, и аз знаем, че ако им позволим да ни принудят да се прехвърлим, това ще е добре за обвиненията по РИКО. Изнудване, сплашване, тия неща. Ако ли не, можем само да кажем на съдията, „Искаха да се присъединим към тях, но ние не искахме.“ Ако ли да, можем да кажем „Накараха ни да се присъединим към тях.“

Той не отвърна. Това беше добре.

Продължих:

— Нищо не искам да кажа за това, което постигнахме със Солос, знаеш това. Беше страхотна идея и сработи. Мамка му, идеята ти беше твърде добра. Никой от нас не можеше да предвиди, че така ще им влезем под кожата.

Вкарах три топки и пропуснах един лесен удар в ъгъла. Слатс вкара две топки, а след тях — осмицата. Нищо не каза. Дан, доволен, че си е свършил работата, седеше в сепарето, гушнал една бира, и решаваше кръстословицата в ЮЕсЕй Тудей. Слатс направи рискован удар и провря топката между едната страна на масата и една от моите топки. Опитът му го постави в идеална позиция за следващия му удар.

Осмицата стоеше подпряна на една от късите страни на масата, между ъгловите джобове. Слатс успя да вкара последната си топка с помощта на обратно въртене. След удара, бялата топка тръгна по масата и спря на десетина сантиметра от осмицата за лесен удар в ъгъла.

— В ъгъла. — Той посочи целта си с върха на щеката. Наведе се, подготви се с малко замахвалия „на сухо“ и стреля. Удари я твърде силно. Осмицата се халоса няколко пъти в ръбовете на джоба и спря точно пред дупката. — Мамка му.

Докато вкарвах остатъка от собствени си топки, Слатс говореше:

— Окей. Ще го пробваме. Знаеш, че разбирам всички съдебни преимущества от това да стигнем докрай. — Разбира се, че знаех. Този тип, по време на затишие в кариерата си, беше взел ЛСАТ ей-така, от скука и без учене и помагала се бе справил по-добре от 96 процента от участниците в теста. Беше като Рейн Ман с пистолет. Можеше да рецитира прецеденти, адреси, заподозрени и закони, без да се замисля — и все беше прав. Видях го веднъж да изиграва пет ръце крапс, да печели и след това да поправя грешките в сметките, които дилърът бе направил със залозите. Дори когато не се разбирахме, вярвах в познанията и интелекта му. Той продължи: — Но ако усетя някаква воня откъдето и да било, край. Ако направиш нещо твърде ненормално, край. Ако искат от теб да направиш нещо твърде ненормално, край. Ако някоя сутрин се събудя и ме боли кръстът, имам бодежи в краката, а хапчето против киселини не си върши работата — край. Ясно?

— Ясно. — Слатс още контролираше нещата. Вкарах осмицата с апломб, само за да го подразня.

— Добре. — Той викна на Дан да ни вземе още една кана, петата поред. Дан вдигна поглед от вестника си, кимна и стана от сепарето.

Слатс се обърна към мен и каза:

— Да поиграем още малко. Да видим можеш ли поне още една да спечелиш.

Играхме още две кани време.

Да спечеля? Доста бяхме пийнали, но не помня въобще да стигнах до осмицата отново.