Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (25) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Педераст нещастен!

Ако те видя някога пак в този град, ще те закопая в пустинята, та никой никога да не те намери!

Края на ноември 2002 г.

Денис и Доли се ожениха на 29 ноември.

Сватбите на мотористите са много подобни на всички останали — само че без костюми, вратовръзки, скъпи рокли, шампанско, тостове в чест на родителите на младоженеца, без час за коктейли във фоайето, без кетъринг и определено без странните танци на весели пияни хора. Правилното облекло беше кътове, чисти дънки и мръсни ботуши за мъжете и каквото и да е приятно на вид за жените — което значеше каквото можеше да се купи за под четиридесет долара от Уолмарт и Таргет и не изглеждаше като облекло на проститутка.

Церемонията се случи в баптистката църква „Ривиера“ на булевард Марина. Смешно е да гледаш как банда весели грешници се ниже човек по човек в църквата. Още по-смешно е, когато се преструваш на един от тях. Пасторът, нисичък човечец в светло син костюм и тъмносиня вратовръзка, изглеждаше създаден, за да изповядва хората. Той стоеше до вратата на параклиса и поемаше всяка от ръцете ни поред. Почти шепнеше, но всяка дума се чуваше. „Добре дошли в баптистка църква «Ривиера» по този чудесен повод.“

Църквата не беше построена в мащабите на южняшките си събратя, които бях виждал в Джорджия. Беше скромна. Подобно на пастора, у нея се усещаше атмосферата на провинциалното градче на ръба на цивилизацията, като в някой уестърн. Това беше последното място, където един неповърхностен човек идваше, за да получи наставления от Бог преди да стори каквото имаше да стори. Тази църквица знаеше, че хората не са толкова добри, колкото Бог иска от тях, но никога нямаше да спре с опитите да спаси душата.

Службата беше кратка и практична. Денис носеше къта си върху евтин костюм, а Доли — рокля на специална промоция в Уолмарт, вероятно с бельо от същата промоция. Когато настъпи време Денис да целуне съпругата си, той го стори с апломб.

Излязохме и се пошматкахме около паркинга. Бяхме около дузина души и обсъждахме къде ще празнуваме. Смити и Денис предложиха Инферно.

Джей Джей беше обзета от чувство за благопристойност.

— Уф, стига глупости, момчета. Дайте да отидем вкъщи. — Момчетата казаха, че няма нужда, но Джей Джей настоя, след което аз настоях и те се съгласиха. Някои от тях имаха други неща за вършене, а Смити първо трябваше да се върне у тях, затова се разделихме и се съгласихме да се срещнем в къщата ми в Булхед на Верано съркъл в девет вечерта.

Върнах се да се приготвя, а Джей Джей и Тими излязоха и купиха два кашона с по тридесет Будвайзера, две XXL кофи с пържено пиле от KFC и няколко плата от Тако бел: кулинарните изисквания за перфектното сватбено празненство на ХЕ.

Дойдоха останалите.

Рапърът Нели дънеше на уредбата. Аз и Джей Джей танцувахме в средата на стаята. Никой не знаеше какво да прави. За известно време новодошлите стояха като задръстеняци на училищен бал. Тогава, след края на една от песните, Денис се приближи до уредбата, намали я докрай и попита:

— Пиле, какви са тия изпълнения от джунглата, бе?

— Т’ва са мойте хора, Денис.

— Е, не са мойте, обаче сватбата е моя. Сложи нещо друго.

Казах окей и пуснах все същите боклуци на Степенулф, за които тия типове живееха. Партито се оживи.

Джей Джей им показа къде е храната и те почнаха да ядат. Денис и Доли изглеждаха щастливи. Ядоха пиле, пиха бира и си приказваха с Джей Джей. Тими и аз запихме с неколцина от сватбената церемония — един номад на ХЕ на име Дейл Хормът и един от навлеците, Били Шмидт.

Смити и Лидия дойдоха с Татенцето малко по-късно. Ерик Клаус, още един номад от ХЕ, който бе присъствал на сватбата, трябваше да е с тях, но не беше.

Бях подготвил малко предмети за заблуда на Смити — някои снимки на стария си партньор Карлос и кратка бележка от него за Смити. Имах също така фалшиво електронно писмо от някакъв си Гато, в което се говореше за монголския проблем в Кингсмън. Смити почти не погледна нещата от Карлос, прочете имейла два пъти и ми каза, че трябва да поговорим. Излязохме отзад.

Запалихме по цигара.

— Готвят се проблеми, за които трябва да знаеш. Лидия е получила обаждане от един сътрудник от другата страна на реката. Казал й, че в Лафлин има петдесет Монголи и планират да дойдат утре и да ни изметат. — За пръв път го чувах. Веднага си помислих, обади се на Слатс. Смити продължи: — Изпратих Ерик там. Лидия му даде нейния тридесет и осми калибър, а той си остави къта в моята кола. Под прикритие, нали схващаш?

— Схващам.

— Ще се върне да докладва.

— Добре.

— Но на събора на номадите утре ще сме въоръжени. Много. Били ще наглежда оръжията, ще ги държи в камиона си зад Инферно. Аз ще взема две пушки, няколко пистолета и моя Тек-9. Когато дойдат шибаняците, ще сме готови.

— Добре. — Направих пауза. — Добре.

Смити вдигна вежди и каза:

— Я гледай. — Извади от колана си един пистолет Таурус. — Този ще е един от патлаците за утре. Ще продам един на Лошия Боб следващата седмица.

Той натисна някакво копче под цевта и оттам се стрелна червен лъч и проби мрака. Той го насочи към една стена. Попитах го дали има един и за мен. Той ми каза, че ще ми го продаде с удоволствие, когато свърши купонът на номадите. Каза ми, че може да му се наложи да ми го продаде, ако се появяват Монголите.

Изключи лазерния мерник и втъкна пистолета в панталоните си. Каза ми:

— Трябва да разбереш едно, Пиле. Утре ще си ни в помощ. Ако нещата се осерат, ще се биеш като Хелс Ейнджъл. Ще защитаваш събратята от клуба си, но и нас.

Изправих гръб, не се усмихнах и рекох със сериозен тон:

— Смити, за мен ще е чест, мамицата му.

 

 

Всички агенти под прикритие проведоха сериозни разговори тази вечер. Аз — със Смити, Тими успя да измъкне информация от Били за оръжията, които той ще пази, а Джей Джей обсъждала техники на самозащита с жените. Лидия искала да знае дали Джей Джей се носи въоръжена редовно. Джей Джей казала да. Лидия казала, че ако нещата потръгнат на зле, тяхната работа ще е да съберат дамите, да ги скрият зад бара и да заемат позиции да ги защитават. Казала:

— Двете с теб ще застреляме който ни доближи.

Като блюстител на реда, най-важната ми работа е да предотвратявам такива неща. След партито екипът на Черна бисквита предупреди полицията в Лафлин и Булхед да внимава. Надявахме се въобще да не се стига до конфронтация. Но, ако Монголите успееха да стигнат до Инферно, втората ми най-важна работа щеше да излезе на преден план — да защитавам себе си и колегите си. Това не би било лошо — ако Монголите се появяха и трябваше да защитавам Солос и Ейнджълс, след това — при положение, че оцелеех — достоверността на историята ми щеше да е още по-голяма.

Джей Джей разбираемо бе нервна. Не носеше оръжие открито като останалите от нас — подобно на Лидия, пистолетът й бе в дамската й чанта. Никога не бе попадала в реална ситуация, където би й се наложило да вади или да използва оръжието си.

Затова решихме да поприказваме за някои неща.

Прекарахме сутринта в щаба и, когато се върнахме в къщата на Верано съркъл, ни посрещна един хъркащ на дивана Ерик Клаус. Започнахме да си вършим работата, все едно беше член на семейството. Когато се събуди, си взе бира и отиде до гаража. Вратата беше отворена и в него нахлуваше следобеден светлик. Отпи дълга глътка и се почеса по задника.

Джей Джей и аз седяхме на мотора ми. Дърпах от цигарата, без да отделям ръце от дръжките.

Джей Джей се упражняваше да вади глоковете ми зад мен. Тя се пресегна с кръстосани ръце откъм гърба ми, притисна гърди в него и откопча кобурите под двете ми мишници. Извади пистолета отляво с дясната си ръка и десния с лявата. Бързо разкръстоса ръце и насочи оръжията на нивото на раменете си, готова за стрелба. Прибра ги в кобурите и повтори. После потрети.

И така нататък.

Ерик гледаше и си пиеше бирата. След известно време каза:

— Вие май не се ебавате, а?

Джей Джей направи пистолет с дланта си и я насочи към Ерик, усмихна се широко и рече:

— Мда. — Аз само кимнах.

 

 

Купонът започна в един следобед. Тими и Татенцето дойдоха по-рано. Джей Джей и аз се позабавихме.

Тими се обади да ни провери около два. Каза:

— Хората са малко нервни, но са готови. Има много пиене, но не много дрога — освен Викодин. Ядат ги като бонбони.

— Типично — отвърнах.

— Да, неспокойни са. Приказват и по работа. Дъг и Ханк искат да ни продадат някакви неща днес. Един друг тип иска да ни продаде полуавтоматик. Били казал на Татенцето, че има две пушки спешно за продан.

— Еба ти, все едно сме отворили магазин за играчки.

Тими се засмя и каза:

— Мда. — Казах му, че ще извадя малко пари в брой от сейфа преди да тръгнем към тях. Той рече: — Добре. Сигурно ще ни трябва.

Затворих. Обадих се на Слатс и му казах каква е ситуацията. Той ми каза, че в Лафлин не е имало случаи на активност от Монголите.

Джей Джей и аз се добрахме до бара около пет. Настроението беше странно. Хората бяха сериозни, но спокойни, изстреляни в орбита от огромни количества алкохол и болкоуспокояващи.

Джей Джей ни остави, за да поговори с момичетата. Отидох да приказвам с Тими, Смити и Джоби. Казахме си здрасти и се прегърнахме. Джоби, който не пиеше, не беше приспан от алкохола. Смити изглеждаше отвеян, но имаше сериозен вид. Това беше неговият купон в неговия град и не искаше нищо да се скофти, но ако се случеше, той щеше да е готов.

Джоби, както обикновено, псуваше обилно Монголите. За момента те и насилието, което той щеше да им случи, си оставаха въображаеми. Смити се приведе към мен и каза:

— Дотук добре.

— Добри новини, значи — отвърнах.

Джоби затвори очи и тръсна силно глава.

— Еби я тая работа. Искам ги да се покажат! — После кимна на някого зад мен и се извини.

Когато се отдалечи достатъчно, Смити ме попита:

— Помниш ли ония заглушители, които ми показа?

— Да.

— Още ли не ги продаваш?

— Вече ги продадох, Смит, съжалявам — излъгах.

— А ще взимаш ли още?

— Не в момента. Какво има?

— Можеш ли да ме свържеш с човека си? Много ми се ще да си взема един от тях за Ругера.

Казах на Смити, че ще се поинтересувам. Той ми каза, добре.

Джей Джей направи още няколко сделки, купи малко Викодин и една малка торба с кристален прашец от Доли. По-късно Джей Джей ми каза, че Лидия й доверила колко са впечатлени всички от Солос и колко се радвала, че си имам толкова стабилна приятелка като Джей Джей. Тя ми сподели, че се изчервила, че всъщност била поласкана наистина. Думите на Лидия дадоха увереност на Джей Джей и като всеки добър агент под прикритие тя ги превърна в доверие на самата Лидия към нея.

Приемаха Джей Джей много по-бързо, отколкото някога съм си представял.

Джей Джей трябваше да се върне в Лехата и да остави доказателствата. Вероятността намаляваше с всеки миг, но трябваше да предположим, че спречкване с Монголите все пак може и да има. Следователно трябваше да предположим, че ще се спречкаме и с полицаите, получили спешните повиквания, които нямаше да знаят за статута ни. Не искахме да носим нищо уличаващо, ако ни арестуват.

Казах на Дъг и Ханк да се видим в девет у дома, ако искат да си продават оръжията. Това ни беше извинението да се измъкнем за малко.

Спряхме в един супермаркет. Аз застанах на касата и си купих кутия цигари, а Джей Джей се шляеше надолу по един ред с лъскави снаксове. Буда, агентът от екипа ни, също беше там и Джей Джей скришом сложи в джоба му торбичката с доказателства.

Платихме и си тръгнахме. Тогава отидохме до Верано съркъл, направихме сделката с Дъг и Ханк.

Не бяха сигурни искат ли да вършат това с Джей Джей в стаята, но им казах, че ако не могат да вършат работата в нейно присъствие, не могат да я вършат с мен въобще. Понеже щеше да им се плати доста прилично за трите полуавтоматични пистолета, не можеха да не приемат условията ми. Поискаха 1600 долара. Джей Джей разгледа оръжията и кимна с лека следа от предпазливост. Аз им казах, 1500 и нито цент повече. Те се съгласиха, че и така става.

Попитаха дали могат да преспят у дома същата нощ и аз отвърнах, разбира се, няма проблем. Само им казах, че Ерик Клаус също ще спи тук. Нямаха проблем. Всички се върнахме в Инферно в Мъркюри Кугъра.

Нощта напредваше. Някои започнаха да се дрогират, други изпоприпадаха. В един момент Смити попита защо свалят гарда така. Със също толкова облекчение, колкото и съжаление, той каза:

— Педалите няма да дойдат.

Тръгнахме си малко след полунощ. Джей Джей беше на задната седалка на мотора. Дъг, Ханк и Ерик караха сами. Тими и Татенцето бяха в колата. Казах им, че ако не се появим тази нощ, да не ни търсят — или купонясвахме, или сме били арестувани.

Всички се засмяха.

По пътя към къщи, в една тъмна странична уличка, която нарочно избрахме, за да не си навличаме проблеми, ни спряха пътни полицаи. Ейнджълс бяха свикнали с това и двамата с Джей Джей се престорихме, че също сме. Ейнджълс знаеха какво е да те закопчае ченге. Всъщност, го смятаха за въпрос на чест да им се случва постоянно, макар че се оплакваха непрестанно след това.

Но тази нощ стана нещо странно. Нещо, което никой от тях не бе виждал преди.

Обикновено, когато мотористи от няколко клуба бъдат спрени и сред тях има ХЕ, те получават най-много внимание. Всички знаеха за кого трябва да са най-предпазливи, така че трябваше да се погрижат най-първо за Хелс Ейнджълс.

Само че не стана така.

Ченгетата се развикаха и блеснаха червени лампи. Един полицай дойде иззад мен и Джей Джей. Когато стигна на няколко метра, той зареди пушката си. Краката на Джей Джей ме притиснаха силно.

Не помръднахме.

Не ми хареса звука на пушката. Може би бяха чакали Монголите цяла нощ, точно като нас, и сега използваха възможността да пуснат малко пара.

Един млад, гневен глас извика през мегафон:

— Пиле, не пускай дръжките си, докато не ти се нареди. Разбра ли? — Кимнах утвърдително. Стиснах дръжките. Джей Джей висеше на гърба ми като раница.

На останалите Ейнджълс бе наредено да останат на моторите си.

Млад, набит полицай ми каза да сляза. С Джей Джей ни разделиха. Поведоха ме зад полицейските коли.

Ръце на главата.

Сплети пръсти.

Скръсти глезени.

Седни.

Белезниците щракнаха първо на едната китка, после на другата.

Младият полицай каза:

— Трябва да си свалиш якето.

Разтръсках белезниците.

— И как да го направя?

— Мамка му — измърмори си той под носа.

— Освен това, не бих го свалил и да можех. — Знаех, че това е тъпо, но и знаех, че прозвуча добре на останалите от бандата, които се наредиха на метър-два от мен.

Младият полицай ме хвана за ръката и ме вдигна.

— Млъкни. Ще те снимаме.

— Добре. Няма да казвам зеле.

Той стегна белезниците ми. Заболя ме.

Взе ми пистолетите и ги подаде на свой колега. Трети полицай започна да снима, докато ме обръщаха — отпред, в профил, в гръб. Тази вечер си носех козята брадичка на две дълги плитки и ченгето с фотоапарата каза:

— Приличаш на шибана морска котка.

Те разположиха Джей Джей, така че да наблюдавам, докато я обискират. Не носеше сутиен и те не се свеняха къде да си слагат ръцете. Обискираха я пак. Тя го понесе в движение. Много се ядосах, но нямаше какво да сторя.

Когато свършиха със снимките, ме поведоха към тротоара и ми казаха да коленича. Сториха това с дулото на заредена и готова за стрелба пушка, насочена в гърба ми.

Не мърдай, да говорим с малката ти приятелка. Да говорим с другарчетата ти.

Отведоха Джей Джей до една от колите, навряха я на задната седалка. Останалите бяха в моята позиция, но само аз коленичех. Само към мен бяха насочили оръжие. Ейнджълс не можеха да повярват, но за тези полицаи аз бях най-опасния от групичката.

Едно от ченгетата се приближи до Джей Джей и я попита през сваленото стъкло защо се размотава с тип като мен. Тя не го погледна и попита:

— Какво, в сравнение с такъв като теб? — Така приключи разговорът.

Тя слушаше как досиетата пристигат по радиото. Джей Джей беше чиста. Аз имах няколко дребни и фалшиви нарушения. Клаус също имаше няколко дребни неща, а Уоткинс беше пуснат под гаранция за многократни нарушения на пътните разпоредби. В добавка към това нямаше да се отрази добре фактът, че намериха у него скрит ловджийски нож. Прибраха го в друга кола — щеше да прекара нощта в затвора. По-късно разбрах, че Джей Джей се е уплашила наистина от досието на Дам. Имаше сума ти обвинения, свързани с дрога, както и присъда за наркотрафикантство. Но черешката беше ареста му за тежък побой над полицай.

Междувременно, полицай Пушка ме заговори. Искаше да знае къде живея, защо съм още в Булхед, не съм ли чул, че ме търсят?

— Трябва да се разкараш, Пиле, трябва да се махнеш от града ми.

Казах:

— Можеш или да ме арестуваш, или да ме поучаваш, но няма да понеса и двете, затова решавай. Ако ще ме пуснеш, слушам те. Ако ще ме затваряш в пандиза, млъкни и ме води там, защото не ме вълнува кви ги приказваш.

Това не му хареса. Сложи обувка между плешките ми и ме бутна на земята. Понеже бях с белезници, посрещнах паважа с лице. Той клекна, приведе се към мен и прошепна в ухото ми:

— Педераст нещастен, ако те видя някога пак в този град, ще те закопая в пустинята, та никой никога да не те намери!

Устройството ми за записване работеше. Помислих си, пич, изложи се. Много се изложи. Знаех, че този отчаяно ме иска извън града и че не използва одобрени методи. Исках да му кажа какъв съм, но не можех. Чак след месеци щеше да научи колко близо е бил до края на кариерата си в онази нощ.

Прибраха Ханк, но с нас не можеха да направят нищо. Пуснаха ни.

Когато приключиха с перченето и ни свалиха белезниците, дадоха ни оръжията и ни казаха да си вървим вкъщи и да не се пречкаме, един тъмен, нов Мъркюри Кугър мина покрай нас. Видях Татенцето, източил врат, да ни зяпа ухилен.

Джей Джей го видя, качи се на мотора и промълви:

— Еба си кретена.