Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (27) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Звънтят звънчета, грухтят свинчета и т.н.

Декември 2002 г.

Това, че не се размотавахме много с бандата през декември, не значеше, че не го правим въобще. С Руди ставаха неща, които ни принудиха да пазим контакта.

На шести получих обаждане от Лошия Боб. Чувал тревожни неща около Руди, но не искал да го обсъжда по телефона. Предложи да дойда на Прехода за играчки в Меса — мероприятие, което събира играчки за благотворителност, — на петнадесети. Казах му, че бих искал, но Соло Анхелес имат същото мероприятие в Лос Анджелис в същия ден. Той ми отговори, че разбира лоялността ми, но все пак трябва да се съберем и да поговорим. Предложи ранна вечеря на единадесети. Казах, че ще съм в града тогава. Уредихме нещата.

И ние от екипа чувахме неприятни неща за Руди. Явно си отваряше устата пред другите затворници и споменаваше Лошия Боб, за да добие репутация в кошарата. Слатс отиде да го разпита на десети. Откри, че Руди е разправял как неговите хора — тоест ние — сме гъсти с Ейнджълс и Боб е предложил да разменим нашивките си — да ни направи членове без период на кандидатстване, нито на висене. Подобно нещо е много рядко. ХЕ не пръскат нашивките си като безплатен хляб. По време на разпита Слатс обяснил недвусмислено на Руди да млъкне. Нищо относно Ейнджълс, нищо относно Солос и определено нищо относно БАТО. Човек обикновено не трябва да напомня на затворен информатор, че ще е извънредно нездравословно за него да признае, че е съдействал на полицията, но предвид предните изпълнения на Руди, Слатс реши да не рискува.

Руди обеща да си мълчи.

Върнаха го, но в единична килия, за да няма пред кого да се изпусне.

Затворите са като пчелни кошери. Новините пътуват много, много бързо. Когато Руди излезе за разпита, не отне дълго да се разбере, че той е бил с агент на БАТО. А когато го върнаха в самостоятелна килия, това не се е понравило на останалите. Надявахме се, че като го отделим, опитните затворници може да решат, че не е казал нищо и че това е наказанието му. Но можеше да действа и в обратната посока — да си помислят, че го защитаваме. Така или иначе Руди Креймър разбра, че трябва да мълчи.

Боб и аз ядохме в закусвалнята на отбивката от магистрала И-10. За мен гофрети; за него чийзбургер, пържени картофи и шейк.

Боб определено се тревожеше от приказките на Руди. Не мислеше, че Руди ще доносничи, просто смяташе, че Руди си е Руди, но това не правеше нещата по-добри. Попита ме дали съм чувал нещо за тази размяна на нашивки. Казах му не, както и че не съм си и помислял, че е възможно. Той смени темата, изрази недоумение защо Руди, който е бил в затвора преди, ще е толкова нетърпелив да впечатлява хората. Каза, че не е готино Руди да се възползва от „доброто му име“. Боб се изхили, когато ми сподели, че е разбрал всичко това от свой дългогодишен събрат и приятел, един Ейнджъл от Финикс на име Хауи Уайсброд, който пък го научил от затворник с прякора Кофата за боклук. Човек не може да не обича самоуважението на тия типове.

— Така де, не е ли иронично? — попита Боб, докато се тъпчеше с пържени картофи. — Би трябвало да съм най-влиятелният приятел на Руди, но разбирам всичко чрез пич, когото Руди дори не познава, само защото Хауи познава тоя, на когото плямпа Руди. Еби го в човека…

Боб ми каза да не се тревожа.

— Няма да виня Солос за глупостите на Руди, имаш ми думата. Но може да я карате малко по-спокойно. Знам, че стабилно си работите напоследък и в това няма нищо лошо — човек трябва да си вади прехраната. Само по-спокойно. Руди е вътре, вие пък имахте онова ненормално изпълнение с ченгетата. Искам да кажа, че сега сте на радара, като нас. Затова по-леко. Не ви трябва вниманието, на нас — също. — Той вкара в устата си половината от останалата половина чийзбургер. — Но трябва да срещнеш Хауи. Казах му за теб, казах му и да не мисли много за тоя Руди. Казах му, че когато те срещне, ще разбере, че нямаме проблем с номадите на Соло Анхелес.

— Мерси.

— Няма проблем. — Той преглътна и отпи дълга глътка от шейка. Избърса устата си с ръка. — Така или иначе, и двамата знаем, че тия лайна за смяната на нашивки са си лайна. Това не значи, че не се интересуваме. Знам, че е имало някои предложения към теб. Е, тук съм да ти кажа, че това ще продължава. Ще ви спомена на следващото събрание на офицерите и ще попитам как стои въпроса с вас като наши кандидати. Когато постигнем консенсус, ще ти кажа как да отговаряш на всички любовни писма, които ще получаваш.

Той ми се усмихна и изпи остатъка от шейка си.

Довърших си гофретата, глътнах кафето и платих сметката. Благодарих на Боб за всичко за пореден път.

— Нямаш грижи, Пиле. Ти си мое момче. — Изправихме се и отидохме до изхода. Отворих му вратата и я задържах. — Има и още нещо. Искам да отидеш да говориш с Руди. Кажи му да мълчи. Знаеш, че понякога тия, дето не мълчат, им се случват случки.

Помислих си, това сигурно е типът разговори, които Джо Пистоне е водил с хората от фамилия Бонано, когато е бил Дони Браско. Боб се държеше, говореше и мислеше като мафиот.

Запалих цигара и казах:

— Няма нужда да ме молиш, Боб. Все едно вече е свършено.

Което беше факт.

 

 

Татенцето и аз отидохме на Прехода за играчки на Соло Анхелес в Хула Виста, Калифорния, на петнадесети. Не беше нещо особено. Висяхме с Учителя, направихме така, че местните новини да ни хванат в кадър, поснимахме се със събратята си. Пихме няколко бири и послушахме добра латино музика. Това ме радваше. Не ща никога повече да чуя и началото на песен на Линърд Скинърд.

Имахме и друга работа със Солос. Трябваше да си платим членската вноска в Тихуана. Проблемът беше, че Мексико не беше в юрисдикцията на Черна Бисквита. Чуждите държави не са твърде ентусиазирани от идеята непознати агенти под прикритие да ровичкат в задния им двор. Понеже Татенцето беше наш платен информатор, нямаше нужда от разрешение, за да пътува под прикритие на юг. Беше свикнал да пътува с Руди, но понеже последният бе неразположен, трябваше сам да прекоси границата.

Колкото повече наближавахме границата, толкова по-нервен ставаше Татенцето. На няколко мили от пропусквателния пункт той се обърна към мен и каза:

— Пиле, това ме плаши, човече. — Не искаше сам да ходи в клуб на Солос и не можех да го виня.

Съжалявам и до днес за това, което реших да направя след това — не защото смятах, че е погрешно да помогна на Татенцето, но защото беше напълно нелегално, действие, което дори всеизвестен разбойник като мен не биваше да прави.

Реших да отида с Татенцето в Мексико, за да върша работа — без разрешение.

Нямах намерение да ходя до клубната къща — просто исках да съм наоколо, в случай че Татенцето се замеси в неприятности. Казах му да ми се обади до половин час и ако не го е сторил, ще отида да го спася. Не можех да го оставя в небрано лозе.

Прекосихме границата и се разделихме. Аз се разхождах насам-натам, пиех кока-кола, пушех и отказвах предложения за какво ли не, от сомбрерота до свирки.

Минаха тридесет минути. Нямаше обаждане.

Минаха четиридесет. Нямаше обаждане.

Четиридесет и пет. Същата работа.

Отидох в къщата.

Татенцето си беше наред, даже по-добре. Каза ми, че се опитал да звънне, но веднага съм прескачал на гласова поща. Разгледах си телефона и разбрах, че нямам покритие в Мексико. Страхотно. Простотия.

Татенцето ми каза:

— Спокойно, Пиле. Тези пичове ни обичат. Да се повеселим малко. — Ядеше тако.

Аз влязох в роля. Срещнах се с няколко човека, пих една бира и позволих да ме завлекат в игра на билярд на вързано. Докато чаках реда си, Сузуки, президентът на тихуанския клон, ме доближи и каза, че следващия път като се видим да му донеса двигател от Харли Спортстър. Също така ни напомни, че трябва да сменим нашивките си, на които пише „Номади“ с испанското „Номада“. Каза:

— Не ща гринговщини. — Прегърнах го и му обещах да го направим без никакво намерение да изпълнявам. Надявах се никога повече да не го видя. Когато приключих с билярда, хванах Татенцето и му казах, че имаме работа в Сан Диего. Той схвана. Тръгнахме си.

Поехме по улиците. Казах му, че се чувствам като идиот. Той ми каза, че няма проблем.

Но имаше. Бях се поставил в напълно губеща ситуация. Щях да загубя, ако бях оставил Татенцето сам без нужното самочувствие. Губех, ако кажех на Слатс, че съм ходил в Мексико. Това вероятно щеше да сложи край на разследването. Губех и ако не му кажех, защото един ден щяха да разберат и да държат него отговорен, затова че прескачането ми до чужбина би могло сериозно да подкопае в съдебната зала всичко, за което сме работили. Губех, защото знаех, че колкото по-дълго пазя тайната за пътуването си, толкова по-зле щеше да е за мен.

Но така или иначе направих последното и успях да опазя тайната много дълго време.

Върнахме се в Тюсон неспокойни и недоволни. Беше точно преди Коледа. Оставих Татенцето пред дома му и махнах на жена му в двора. Казах му, че ще се върна след няколко дни да му дам някои неща за празниците. Той ми благодари. Думите се отнасяха до подаръците, които щях да донеса на дъщерите му, но чувството бе заради това, че го покрих в Мексико, дори да не му бе необходимо.

След това той каза:

— Извинявай.

— Не го мисли, Татенце. Фелис Навидад, а?

— Да.

 

 

Не само аз се промъквах нанякъде по празниците. Слатс също вършеше някои потайни работи.

Когато се прибрах вкъщи, ме посрещна познатата картинка — Гуен стоеше на верандата и ме чакаше, за да може да се измъкне от къщата и да понапазарува. Този път обаче беше в добро настроение. Каза ми:

— Когато се върна, ще ми помогнеш да опаковам подаръците, нали?

— Разбира се, Джи.

— Добре. Имам и изненада за теб.

Влязох и видях ски екипировката ни пръсната в трапезарията. Оказа се, че Слатс, жена му и Гуен са планирали пътуване до ски-курората Ейнджъл Файър в Ню Мексико, заедно с хлапетата и всичко останало.

Когато разбрах, не си помислих Ура! Семейна ваканция! Помислих си, това ще ме извади от играта, точно когато трябва да стоя близо до момчетата. Истината беше, че Хелс Ейнджълс все повече се превръщаха в семейството ми и макар да им бях казал, че ще съм извън града по работа, изчезването по празниците щеше да повдигне ненужни подозрения. Но децата бяха във възторг, че заминаваме заедно, затова си казах, че трябва да преглътна гордостта си и да се стегна. Ако не можех да се забавлявам наистина, щях да се преструвам.

Тръгвахме на двадесети. Имахме няколко дни да се подготвим.

Семейство Добинс правеше свой собствен преход за играчки и дрехи всяка Коледа. Децата натрупваха старите си дрехи на масата в трапезарията. След това отиваха по стаите си и избираха по не по-малко от осем играчки за даряване. Не беше традиция, по която си падаха особено, но беше добър урок по благотворителност. Когато всичко беше на едно място, ние го опаковахме по кашони и го занесохме в центъра за дарения на църквата си няколко дни преди Коледа. Всяка година им казвах:

— Не се тревожете, хлапета, ще ви накарат да се чувствате по-добре, когато пораснете.

Вярваха ми достатъчно, за да вярват в това.

Попитах Татенцето дали иска пръв да прегледа нещата ни. Правеше прилични пари, но никой никога не бе забогатял като платен информатор, особено като платен информатор на БАТО. Казах, че не искам да го обиждам, а той ми отвърна, че въобще не би се обидил, че ще направи всичко, за да направи дъщерите си щастливи. Обещах, че ще му донеса хубави неща. Дейл ми помогна като бе така добра да добави към нещата две чисто нови плюшени играчки, няколко неотворени диска и малко нови гримове. Дори настоя да опаковаме хубавите неща като подаръци и така и направихме.

Отидох на гости на Татенцето сам на деветнадесети. Кратко посещение. Прегърнахме се в алеята. Изкара отвън дъщерите си и жена си. Леко прегърнах жена му и се наведох да кажа здрасти на двете му умни, прекрасни дъщери. Знаех, че момичетата се справят много добре в училище и винаги бяха учтиви и спретнати.

Те ми казаха „мерси, Джей“ и вкараха кашона вътре. Жената на Татенцето каза „Весела Коледа“ и ги последва. Татенцето бръкна в гащеризона си и извади един диск. Не беше опакован. Подаде ми го. Малко се смутих. Не му бях взел подарък — даже не бях помислил за това.

— Благодаря — казах му.

— Не го мисли. Слушай третата песен. Напомня ми на теб и мен.

Прегърнахме се пак и си пожелахме Весела Коледа. Тръгнах си.

Името на групата, 3 Doors Down, беше написано с перманентен маркер на диска. Списъкът с песните бе написан на един лист. Третата песен се казваше „Да бъдеш такъв.“ Пуснах диска в уредбата на колата, докато излизах на шосето.

Беше рок-балада. Започна с китари, а певецът се включи тихо. Песента бавно набра скорост до припева с всичките му барабани, бас и чинели, след което отново последва тих рефрен. Звучеше добре. Певецът искаше да знае нещо:

Той прекарва нощите си в Калифорния,

гледа звездите на големия екран.

После лежи буден и се чуди,

защо не мога да съм аз това?

Защото животът му е пълен с добри намерения.

Оставил е зад себе си много, за което по-добре да не говори.

Но точно преди да каже лека нощ

поглежда нагоре към мен с малка усмивка и казва:

 

Ако можех да бъда такъв,

бих дал всичко,

само за да изживея ден

в другите обувки.

Ако можех да бъда такъв, какво бих направил?

Какво бих направил?

Разплаках се.

Проклето да е това Татенце.

И Бог да го благослови.

* * *

Карахме в конвой до Ню Мексико. Семейство Добинс в една кола, семейство Слатала — в друга. Беше осемчасово влачене, но с цялото каране, на което бях свикнал, ми се стори нищо работа.

Джак пя „Звънтят звънчета, грухтят свинчета, момчетата точат сатъра“ и всичко останало, отново и отново. В началото пяхме с него, но след десет повторения остана само той. Казах му стига толкова и той спря.

Спряхме в едно крайпътно заведение за обяд. Хлапетата на Слатс изскочиха от колата и Дейл изтърча с тях. Джак се позабави и походи малко с нас, възрастните. Беше нетипично тих.

Гуен го попита дали е добре. Той се усмихна и каза:

— Аха.

След по-малко от петнадесет минути Джак дойде при Гуен и я потупа по коляното. Беше зелен като водорасло. Аз сподавих смеха си, а Слатс ме стисна за китката.

Джак простена:

— Мамо, не ми е много добре. — След това взе дамската й чанта, отвори я и повърна право в нея.

Надявах се, че не е някакво предзнаменование за цялото ни пътуване.

Почистихме го и тръгнахме отново. След като повърна, Джак се справи с един сандвич с фъстъчено масло и желе и се почувства много по-добре. Отново запя. Дребосъкът не можеше да дочака Коледа. Дейл продължаваше да тормози Гуен за подробности относно подаръците тази година. Гуен все повтаряше, че няма да й каже.

— А и Коледа далеч не е само подаръци — каза тя. — Подаръците просто ни напомнят, че сме извадили по-голям късмет от някои.

Дейл се размрънка, че вече знае това, а Гуен й каза да звучи по-благодарна. В отговор Дейл мъдро реши да не се занимава повече с майка си.

Не участвах много-много в тези дискусии. Постоянно проверявах телефона си за пропуснати обаждания от Лошия Боб и Смити. Пропуснатите обаждания ме нервираха. Чувствах, че трябва да съм с тях, да им се подмазвам, да печеля позиции. Реших да си изключа телефона.

Докато седях сам със семейството си в колата в продължение на осем часа за пръв път от месеци — може би дори цяла година, — ми хрумна, че съм изпаднал в пълно противоречие със… себе си. Частта от мен, позната ми като Джей Добинс изпитваше вина, а частта, наречена Пилето, се ядосваше на Джей Добинс за тази вина.

Семейство Слагала бяха наели цяла къщичка в Ейнджъл Файър: четири спални, три бани, малка, хубава вана отвън. Настанихме се. Слатс и аз купихме билети за лифта, докато момичетата и децата отидоха да напазаруват храна. По пътя към касите със Слатс се съгласихме да говори за случая колкото е възможно по-малко. И двамата знаехме, че ни трябва време да се поотпуснем и да се оставим на живота извън работата. Слатс каза:

— Само нощем, след като всички заспят.

— Само тогава — съгласих се. Добавих: — На бара.

— Определено там.

Всяка сутрин Слатс правеше голяма закуска. Първата сутрин бяха бъркани яйца със сирене и лук, препечени филийки, бекон и портокалов сок. На следващата бяха палачинки. След това бяха пържени филийки; след това яйца в було с домашно приготвен лют сос. Беше като роден за някоя закусвалня. Казах му, че има бъдеще там, ако кариерата му като федерален агент се провали. Той каза:

— Не, твърде съм добър за закусвалните.

Останахме седем дни и шест нощи. Децата се спогаждаха прекрасно едни с други. Дейл беше на същата възраст като по-големия син на Слатс, а Джак — на същата като по-малкия му. Прекарвахме по три-четири часа на ден из пистите, опитвайки се да стоим заедно. Постоянно предизвиквах Слатс на състезания до долу, а той постоянно отказваше. Нямаше значение. Пусках се като ненормален на късите ски, без щеки. Харесваха ми, защото можех да правя всичко с тях. Всеки път стигах до долу пръв и с нетърпение чаках останалите. Слатс беше последен, като се уверяваше, че всички са слезли по живо по здраво. След това се качахме на лифта и повтаряхме.

В коледната нощ, след като хлапетата заспаха, аз се измъкнах през задната веранда и се обадих у Смити. Запалих цигара, докато телефонът звънеше. Вдигна Лидия. Искаше да знае какви ги върша. Казах й, че Големия Лу ме е пратил да събирам пари около Санта Фе. Тя ме попита какъв е този Скрудж, който работи по Коледа? Казах й, че ако Големия Лу ми нареди, ще отнеса капачката на коляното на Дядо Коледа и ще отмъкна всичко в торбата, докато той се гърчи в снега. Тя само свирна и каза на Смити, че Пилето е на телефона. Поговорихме няколко минути. Той каза, че всичко е наред и си прекарва празниците добре, аз казах, че и аз си прекарвам добре, доколкото мога. Гуен излезе, докато приказвахме. Тя ме погледна, погледна цигарата ми, после пак мен. Аз й хвърлих налудничав поглед. Тя поклати глава и се върна вътре.

Ако имах мъничко благопристойност, щеше да ме е срам. Вместо това почувствах облекчение.

Затворих, изпуших още една цигара и се върнах вътре, където започваше игра на Скрабъл. Знаех, че нямам шанс, щом участва Слатс, но въпреки това играх.

В коледната сутрин децата станаха призори, а кафето вече се вареше. Звуците на три момчета, късащи хартиени опаковки, и едно момиче, което внимателно ги разтваряше гънка по гънка, изпълниха хола. Енергията им заразяваше. Започнах да мачкам останките от опаковките и да целя с тях кратуните на малчовците и преди да се усетя се намирахме в центъра на разгорещена битка с хартиени топки. Когато се поукротихме, поиграх на криеница с по-малките мъже. Аз търсех. Слатс отново направи закуска и след като ядохме, тръгнахме по пистите.

Същата нощ, след като приспахме останалите, двамата със Слатс посетихме бара. Понеже беше нощта на Коледа, не се случваше нищо особено — най-вече местни самотници и служители на курорта, заливащи след поредния работен ден.

Говорихме за следващата стъпка в делото. Съгласихме се, че каквато и да е, трябва да бъде нещо, което да вдигне Ейнджълс във въздуха. Предложих да им демонстрираме сила. Решихме да организираме един преход на Соло Анхелес в Аризона, където всеки Соло да е всъщност агент на БАТО. Решихме да покажем на Ейнджълс от какво сме направени.

Това работеше в полза на идеята на Слатс да запазим прикритието си като Солос, но работеше и в моя полза. Ако Солос докажеха, че са корав клуб, Пилето щеше да получи още по-висока репутация и щях да стана още по-желан кандидат за нашивките на ХЕ. Идеята работеше и в моя полза, и в полза на Слатс.

Оставихме за малко темата с разследването и поговорихме за седмицата почивка. Благодарих му, че я е направил възможна, като му казах, че в противен случай семейство Добинс щеше да прекара Коледата си, зяпнали стените у дома. Той сви рамене, уж несъгласен, и смени темата.

— По-рано днес се замислих как караме ски.

Както обикновено, аз бях прекарал деня, свистящ от горе до долу, докато той се бе наслаждавал на ветреца, подухващ около ушите му, и покритите със сняг борове. Или нещо такова.

— Какво за ските? — попитах аз.

— Ами, нали знаеш, ти се втурваш надолу, падаш, ставаш и пак се втурваш, и падаш пак и пак се втурваш?

— Да. Ако не падаш, значи не караш достатъчно яко.

— А нали знаеш как аз карам на зиг-заг, бавно и внимателно и все проверявам дали всички са стигнали цели до долу?

— Да. Бавен си, схващам.

Той пропусна бъзика покрай ушите си.

— Мислех си как имаме противоположни стилове, но накрая винаги стигаме до долу по едно и също време и след това заедно се качваме на лифта. Никой от нас не е по-добър от другия, това имам предвид. Просто ти си си ти, а аз съм си аз.

— Да, като че ли си прав.

Чукнахме се с чашите и поръчахме по още едно.