Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (26) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Вдишай… издишай… вдишай… издишай…

Декември 2002 г.

Тими, Джей Джей и аз останахме до късно през нощта, пушейки на задната веранда, докато Ханк и Ерик хъркаха вътре. Бяхме изкарали еба си деня, особено Джей Джей. Много беше научила. Най-вече научи, че ще носи наркотиците в ботуша си отсега нататък, защото само там полицаите не си направиха труда да проверят. Тими се смееше как са ме изтормозили от местната полиция и се радваше, че не го е пропуснал. Аз се усмихнах и му казах да се ебе в ухото.

На следващия ден Джей Джей си тръгна за две седмици, за да посети семейството си. Казах й, че така или иначе не ни трябваше толкова много, защото всички ще сме аут за празниците скоро. Казах й, че нещата ще забавят ход за известно време, затова нека си почива. Тя обеща да го стори.

В края на 2002 г. операция Черна Бисквита се намираше на кръстопът. Повечето си работно време през декември прекарахме в обсъждане на посоката на разследването, а не в мотане с Ейнджълс (обяснихме отсъствието си с пътуване до Мексико по работа на клуба, както и с това, че връзката ми във Вегас, Големия Лу, ме е поканил в Маями да се излежавам на яхтата му и да щипя дупета).

Докато обобщавахме напредъка си, съставихме списък с позитиви и негативи, за да анализираме позициите и целите си.

Основният позитив бе, че сме постигнали много сериозен успех за много кратко време. Доста бързо бяхме влезли много надълбоко, повече отколкото очаквахме за някакви си шест месеца. Недостатъкът на това бе, че нещата губеха резките си очертания. Толкова бързо преминавахме от ден в ден — понякога покривахме целия щат за един ден, все в образ, — че беше трудно да се разбере какво точно правим. Преливахме с рискове и адреналин.

Това ни водеше до основния негатив: движехме се в кръг. Не ни трябваха повече оръжейни сделки с Дъг или Ханк. Не ни трябваше да си издействаме още дребни наркотици с помощта на Лошия Боб. Не ни трябваха повече доказателства, че Смити е местен гангстер или че Денис, макар и вече да не произвежда наркотици, все още редовно се запасява. Писнало ми беше от тия дребни работи, на Слатс му беше писнало да ги обработва и да ги представя пред костюмарите. Искаше дилъри, не наркомани. Разследването трябваше да е по-голямо — беше по-голямо, — но не бяхме измислили как да го овладеем.

Неудовлетвореността ни доведе до разделение вътре в екипа. Слатс чувстваше, че не се движим достатъчно вън от зоната си на комфорт, докато аз смятах, че е твърде рано да вдигаме мащаба на операцията. Той искаше да сме агресивни с всички, а аз исках да затвърдя позициите си, за да мога да съм именно агресивен след това. Нищо драматично, просто малък процеп в стената, от който започна да се стича вода.

Исках да разработя офертите за членство на ХЕ. Колко често получаваха тази възможност полицаи като нас? Много рядко. Чувствах, че като външни хора никога няма да успеем да ги спипаме както трябва, а те можеха да ни обясняват до посиняване колко вярват на Солос, но това нямаше значение защото не бяхме Хелс Ейнджълс. Ако искахме да опитаме нокаут — а нямаше съмнение, че искаме, — това беше единственият начин. Моето решение беше да стана член на бандата, да се предадем на врага. Знаех, че така трябва.

Слатс искаше да останем Солос. Не го вълнуваше преминаването към ХЕ. Той смяташе, че ако се прикачим към тях, операцията ни ще стане зависима от прищевките на клуба и спонсорите ни. Вместо да купуваме оръжия, щяхме да пазим барове и да носим бира. Като Солос можехме да правим каквото, където и както си поискаме. Слатс усещаше, че в крайна сметка ще ни допуснат до себе си от чиста алчност. Решението на Слатс беше да сме по-нахални, да притискаме по-силно и да искаме по-големи сделки. Слатс е експерт по мисленето на престъпниците и може би беше прав.

Но нито един от двама ни не помръдна от позицията си. Егото ни беше твърде омешано с работата ни. Той имаше голяма визия, а аз исках да играем с ръката, която сме получили. Тогава не го отбелязах, но имах чувството, че преминаването ни към ХЕ щеше да отнеме на Слатс усещането за контрол — а той никога не би се отказал от него по своя воля.

Имаше и трети вариант: един от нас можеше — може би трябваше — да предложи да прекратим всичко на мига. Имахме добър случай. Нямаше да унищожим Хелс Ейнджълс, но щяхме добре да ги разтърсим. Посланието ни щеше да е ясно и ефективно: Не сте непробиваеми, не ни плашите и няма да ви оставим на мира. Ако бяхме приключили през декември 2002 г., щяхме да имаме добро разследване без почти никакви жертви.

Но това не хрумна никому.

Не искахме добър случай.

Искахме велик случай.