Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (24) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Надъхване

Ноември 2002 г.

Джей Джей ни остави на девети за около две седмици. Щеше да се върне за един купон на номадите от ХЕ, който беше на тридесети.

След като си тръгна, екипът направи оценка на първия й уикенд. Слатс смяташе, че определено е успешен. Беше облекчен да види, че пазаренето му изглежда си е струвало.

Слатс също така с облекчение отбеляза, че Руди вече е вън от картинката. Аз също бях облекчен, но проблемите с Руди тежаха на плещите на Слатс, защото Руди беше негова отговорност, не моя.

Що се отнасяше до Слатс, всички ние бяхме негова отговорност.

Попитах екипа дали може да използваме ареста на Руди в наша полза.

Бързият ум на Слатс веднага измисли нещо. Той отбеляза, че въпреки обичта на Смити към нас, Лошия Боб бе този, който си залагаше задника в името на номадите Солос. Съгласихме се. Аз споделих, че според мен и двамата искаха да ни направят кандидати — убеден съм, че бяхме най-доброто, на което бяха попадали от векове, — но имаха различни подходи. Смити като че ли мислеше, че щом сме от Булхед, ще ни пази като своята малка тайна. Това не бе сработило. Бяхме се насочили към Меса, а там целта на Лошия Боб беше да ни сближи със своите хора, да използва властта си като президент на тамошния клон, за да се застъпи за нас, и практически да направи Меса реалния ни избор, когато решим да разкараме „Соло“ и да добавим „Хелс“ към ангелското си прозвище (а Хелс значи „адове“, а не „адски“, като официалната история е, че адовете са много, просто зависи кой си и къде си). Макар Лошия Боб да не беше споменал открито въпроса с нашето пренасочване, усещах, че се е насочил натам. Сигурен бях, че Смити и Боб тихо се борят за верността ни.

Ех, обичта, обичта…

Понеже Боб си беше реален президент, Слатс предложи да се допитвам до него как да ръководя клуба в отсъствието на Руди. Слатс искаше да му кажа:

— Хей, Боб, правиш тая работа от години. Много ще го оценя — ще съм поласкан, — ако ми помогнеш и ми кажеш каквото ми трябва да знам за ръководенето на клуб. Така де, имам късмета да ви познавам, може и да използвам опита ви. Ако нямаш нищо против.

Реших, че идеята е прекрасна. Обадих се на Боб още същия ден, разказах му за ситуацията и го попитах кога може да се видим. Той предложи тринадесети, в една закусвалня в Чандлър.

Казах му, че това звучи чудесно.

Седнахме в една уединена ъглова кабинка. Храната пристигна бързо — омлети със сирене и картофени пръжки и за двамата, за мен кафе, за него студен чай. След като преговорихме станалото с Руди, Боб ми обясни:

— Слушай, Пиле. Аз съм офицер. Преди бях войник, но сега отговарям за взимането на решения. От години. Сега и ти си такъв. Това е чест, не се заблуждавай. Познаваш ме, познаваш ни. Ние сме шефовете тук. Контролираме останалите клубове и правим така, че да сме на върха. Мамка му, контролираме този щат, знаеш това. Знам, че го знаеш, защото в момента седиш срещу мен и ме молиш за съвет. Ето го: поддържай клуба си силен. Защитавай цветовете си, клуба си и репутацията си. Пич, вие сте като девственица на гимназиален бал — имате само репутацията си. — В този миг се сетих за Дейл и как й бях казах почти същото. Той продължи, а аз продължих да го слушам. — Руди се издъни. Просто е. Пое рискове, които не трябваше да поема. Тия работи, в които се е забъркал, са мръсни, нали така? Познаваш ме, обичам купоните, но тия негови лайна не водят доникъде. Първо най-важното — трябва да се добереш до дома му и да го разчистиш. Онези плужеци, с които движеше около Апачи Джънкшън, не трябва да стигат там първи. Може да им отнеме седмица-две да се сетят какво е станало с него, затова се заеми. Второ, кажи на момчетата си да не се тревожат. Руди може да го няма, но животът продължава. Сега ти си президент и имаш подкрепата ми, това можеш да им го кажеш. Имаш бяло-червено на своя страна до самия край.

Казах му, че оценявам подкрепа и съветите му. Попитах дали би имал нещо против да каже една-две мотивиращи думи на момчетата ми след няколко дни и той отвърна, че следващия път, когато всички сме в Меса, за него ще е чест да седне с нас.

— Но има и още — каза той. — Сега ще трябва да опознаеш по-добре Хувър. Той е президентът в Кейв Крийк.

— Да, сещам се.

— Добре. Ще му звънна и ще му кажа да те очаква. Той е човекът. Той е като мен, човече — имаме пръст във всичко.

Казах му, че това ще е страхотно. Лошия Боб се обади на Хувър на мига и отново се застъпи за нас. Бях впечатлен.

Когато приключиха разговора, Боб продължи:

— Пиле, продължавайте добрата работа и за вас няма да има спирачки в Аризона. Само едно: дръжте ме информиран. Трябва да знам какво вършите. Не обичам да ме изненадват с някакви лайна, чуваш ли?

Той имаше предвид: показвайте уважение, давайте своя принос и не дразнете никого. Не се възползвайте от никого и не позволявайте никой да се възползва от вас.

Това ме накара да се почувствам страхотно.

Той хапна още от закуската си и изсърба шумно чая си. После вдигна поглед към мен.

— Трябва да го кажа, само за да знам, че съм го казал. Руди произвеждаше, нали?

— Да, Татенцето ми каза за три-четири унции на нощ.

Лошия Боб въздъхна. Той се намести по-удобно и избута чинията си. След това започна същинска лекция за това как не трябва да продължаваме с това. Каза, че Ейнджълс са се отказали от тази работа, защото им писнало да ръсят туийкърите за пари, при положение, че обикновено парите са последното, което подобни хора имат. Той каза, че знае как звучи това от неговата уста — все пак и той употребяваше, — но настояваше, че е различен. Той не беше същински долнопробен наркоман, който живее само за следващата доза. Каза ни, че няма проблем от време на време да си позволяваме — знаеше, че Татенцето правеше по някоя магистралка, — и ме посъветва да продадем събраното от Руди, но когато то свърши, да се откажем.

Беше добър съвет. Беше ми ценно да го получа, а на него — приятно да го даде.

През цялото време гледах Лошия Боб в очите. Бяха сериозни и тъжни. Пукаше му за мен, много.

Почти се разчувствах.

Почти.