Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (15) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Научихме Учителя

Средата на август, 2002 г.

— Какво искаш да кажеш, не сме официални?! — Това беше Слатс. Той беше набрал на Руди.

Руди беше нервен. Очите му бяха като мъниста, чернички като на плюшено мече.

Бяхме готови за ежеседмичното си „бичуване“. При тези събирания, агенти под прикритие и информатори седяха в единия край на стаята, докато Слатс и останалите агенти ни разказваха играта. Това бяха ролеви сесии с цел да ни държат нащрек, да не губим острота в ролите си.

Руди се разшава неудобно и каза:

— Искам да кажа, знаеш, не съм си плащал членския внос.

Слатс побесня.

— Дадохме ти пари, защо не си им платил? Татенце, ти не беше ли в Тихуана с Руди?

— М’да — каза Татенцето.

— И? ТИ не плати ли?

Татенцето спокойно отвърна:

— Така си мислех. Руди се занимаваше с тия работи.

Слатс се обърна към Руди.

— Веднага ми кажи какво е станало или викам да те приберат и не Ивона, а някой друг ще ти сапунисва гъза тая вечер.

Руди си измърмори под носа:

— Не беше достатъчно. Дължах им вноски за три години. Искаха повече за откриването на клона в Аризона. Просто не стигна.

Слатс му каза:

— Да оправиш работата по възможно най-бързия начин, ясно?

Руди гледаше в земята, сякаш очакваше да го погълне всеки момент. Слатс продължи:

— Ако разбера, че ни харчиш парите за някакви хапове или за миризливи путки от фургони, кълна се във Всемогъщия Бог, че ще те затворя по-бързо, отколкото можеш да кажеш думата „рецидивист“. Ясно?

Аз се наведох към Татенцето и му напомних:

— Пич, не се бъзикай със Слатс, ама никога, окей?

Татенцето ми кимна.

През това време Руди каза:

— Да. Но може да ми трябва помощ.

— Какво. Да го еба — каза Слатс.

Тогава Руди ни разказа как не само не сме официални според ръководството на Соло Анхелес в Тихуана, ами и дори не би трябвало да ни има в Аризона. Не че не сме имали право по принцип, просто в конкретния случай не било допустимо, заради всичките пари, които им дължал Руди.

Трябваше да действаме бързо и творчески.

Първа спирка, Лос Анджелис, американският главен клон на Соло Анхелес, където щяхме да се срещнем с Пито Дейв „Учителя“ Родарте.

Руди, Карлос и аз отидохме в дома на Родарте и седнахме в гостната. Отначало Учителя не беше много щастлив, но ние бързо му обяснихме как стоят нещата и в общи линии успяхме да го посплашим.

Тактиката ни беше рискована, но необходима. Нямахме време да се лигавим, защото ако Ейнджълс разберяха, че сме нелегитимни в собствения си клуб, нещата щяха да загрубеят. Също така чрез агресивния си подход щяхме да добием повече правдоподобност. Дори един половинчат рокер като Учителя не би предположил, че ченгета под прикритие могат да му свият сърмите. Логиката беше следната — да, издънили сме се, но сме по-корави от теб, чиче, затова по-добре ни дай каквото ни трябва.

Той така и стори.

В знак на добрите си чувства към него му дадохме 500 долара.

Той ни сподели, че единствената уловка е, че трябва да отидем до Тихуана и да се срещнем с главния Солос, жилав мексикано-японец на име Сузуки.

Съгласихме се.

Изпратихме Руди и Татенцето там отново. Единствено Бог можеше да даде на нас, специалните агенти, разрешение да напускаме американска земя, а не искахме да занимаваме Бог с нашите проблеми. Шефовете ни също можеха да помогнат, но ако разберяха как сме се издънили с контрола над Руди, щяха да прекратят цялата операция. Преди двамата да тръгнат, дадохме на Татенцето 1000 долара, за които Руди не знаеше — за всеки случай. Карлос и аз се върнахме във Финикс и зачакахме.

След това Татенцето ни разказа какво е станало. Всички се радвали да видят Руди отново — всички освен някой си Алберто, който избягвал и двамата. Успели да платят вноските на Руди и обещали да пращат някого от нас да посещава ежемесечните „църковни“ сбирки на клуба.

Татенцето и Руди прекарали нощта в една квартира на Соло Анхелес, оборудвана с наблюдателни камери и високи стени, както и лаборатория за метамфетамини на втория етаж.

Татенцето не могъл да разбере повечето разговори, защото били на испански. Преди да тръгнат от Аризона, аз го бях научил на целия испански, който знам: Тиро ел гринго ен ла кабаза — застреляй бялото момче в главата. Това, както се оказа, не му бе свършило много работа. Вместо това той си намерил няколко човека от клонове на Соло Анхелес в Южна Калифорния и се разговорил с тях.

Казали му нещо интересно. Чули били, че с Червените дяволи в Тюсон се движел полицай под прикритие, или пък може би с клона на ХЕ във Финикс. Това беше корав клуб, който се състоеше почти изцяло от бивши членове на Мръсната дузина, например опасния Робърт „Чико“ Мора, за когото Майк от Меса ме беше предупредил по време прехода до Флорънс. Татенцето благодарил за информацията и обещал да я предаде нататък.