Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (16) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Дадохме на Смити тортата му

Късен август, 2002 г.

Тази информация можеше да се отнася за всеки от нас, или за Руди, или за Майк от Меса. Или можеше да е слух. Мотористите винаги си мислят, че някой ги наблюдава и ги разследва — така си внушават, че са голяма работа. Не искат някой наистина да ги разследва, но искат да вярват, че е така.

Странна нагласа.

С екипа обсъдихме проблема в Лехата. Понеже не можахме да решим как да извъртим нещата в наша полза, решихме да ги оставим да се развият от само себе си. Междувременно отидохме в Сан Диего за ежегодната конференция на агентите под прикритие.

Там, след като лекциите за деня приключиха, реших да си прочистя мислите и отидох на сърф. Плажът беше осеян с барчета. Закопчах си костюма и излязох. Хванах няколко вълни.

Океанът ми върна енергията. Соленият въздух като че ли прочисти цял стек цигари от дробовете ми, а водата отми никотина от пръстите ми.

Когато приключих, излязох на брега и тръгнах на юг, където бях паркирал колата си. Докато подминавах бар Лахейна бийч, някой се развика:

— Ей, Плешо! Плешо!

Обърнах се към бара. На най-добрите места в бара — в който добрите места бяха трудни за резервиране, — седяха Смити, жена му Лидия и Пийт Юнис, когото бяхме срещнали в Лафлин и който бе един от стрелците същата нощ в Хара.

Аз влязох под навеса и облегнах дъската си на едни дървени перила. Смити ме пита какво ме води в Дего и аз му обясних, че имам да взимам едни пари, а след това ще сляза до Тихуана по работа със Соло Анхелес. След като разменихме, няколко думи, Пийт викна:

— Какъв е тоя сърф, бе, Пиле? — Той попита това, сякаш току-що ме беше видял да се връщам от Луната. Подобни неща, особено за стари кучета като Пийт и Смити, просто не се правеха. Аз казах:

— Ми да, да го еба!

— Къде се научи?

— Има едни ненормални рибоци-мексиканци в Пуерто Валарта, наркодилъри. Обичат да се друснат здравата и да скочат в океана. Толкова са неадекватни, че през по-голямата част от времето просто падат, но забавлението е огромно. Те ме научиха. — Всъщност се бях научил в колежа.

— Ненормална работа — промърмори Пийт.

— Еми… Аз им помагам, те ми помагат. Прекарваме си добре. Е, вие тук по работа ли сте, или?

— За удоволствие и по работа — отвърна Смити. — Получих ти обаждането. Щях по-късно да ти звънна. — Посочи Пийт с бирата си. — Имаме сериозни клубни въпроси да обсъждаме. И Лидия дойде, за да отпразнуваме рождения ми ден.

Споменах, че мисля да вечерям по-късно с някакви приятели. Поканих ги в Ла Хола. Смити и Лидия приеха. Пийт каза, че няма да успее, но ме покани в бара си, Дюмонтс, ако имах време.

Хванах дъската и реших да се върна във водата, за да им покажа какво мога.

Влязох във водата и се обърнах. Виждах ги, докато се поклащах нагоре-надолу, седнал на сърфа, а краката ми се клатеха във водите на Тихия океан. Лидия ми махна. Не видях дали Пийт или Смити правят нещо, но гледаха към мен. Аз върнах помахването като същинско хлапе. Забавлявах се, пък каквото щат да си мислят. Не виждах файда от това да си от Хелс Ейнджълс, ако не можеш да се забавляваш така.

Изчаках една мързелива еднометрова вълна и се пуснах по едната й страна. Преди да слегне, скочих с дъската над гребена й и паднах във водата. Показах се и погледнах отново към бара. Лидия пак махаше.

Виждах дори бащинската самодоволна усмивка на Смити.

Още щом те си тръгнаха от бара, излязох от водата и се запътих към Холидей ин, където бяха отседнали агентите в конференцията. Хванах се с Карлос и заедно събрахме още неколцина агенти, сред които Джей Джей Магуайър, която ни беше подкрепление в Лафлин. Тя щеше да ми е гаджето за вечерта.

Знаех, че ще ми трябва приятелка на пълен работен ден. Която и да се окажеше тази жена, трябваше да е сурова и неебателна, за да оцелее в света на мотористите.

На улиците няма много жени-агенти — съотношението е някъде 20 към едно в наша полза, — затова имахме късмет да срещнем Джей Джей. Основният й недостатък беше, че е пълен новак, но имаше много други добри качества. Имаше акъл, амбиция, позитивно мислене, смелост и самоконтрол. Също така беше много привлекателна, а това никак не бе за подценяване, понеже ХЕ щяха най-напред това да забележат у нея.

Поговорих с нея няколко часа преди вечерята. Не исках да се покажа в ресторанта под ръка с нея; исках представянето й да изглежда спонтанно. Решихме да стои на бара, а аз да я забележа и да я позная като бивше гадже, да я черпя питие и да я поканя на масата. Тази уговорка й даваше възможността да се измъкне по всяко време; ако нещата загрубееха, или ако решах, че моментът не е за нея, можеше просто да се извини, че има други планове. А така и аз можех да мина по-леко, ако Лидия или Смити решаха, че не я харесват.

Това не се случи.

Смити веднага я хареса, първо заради външния й вид и след това заради характера й. Джей Джей не спираше да се усмихва и се заприказва с Лидия. Мисля, че ако можеше, Лидия би си я взела у дома в Булхед още същата вечер.

Карлос и аз представихме всички като сътрудници на Солос. Екипът беше обигран. Отклоняваха цялото внимание към Лидия и Смити. Всички споделиха колко поласкани са от възможността да седнат на една маса със старши член на ХЕ, че и за рождения му ден.

Смити с радост прие вниманието. Обясни ни, че е бил във Виетнам и е убил много жълтури, както и че има сериозна военна подготовка. Както го обясни, почти се изкара рейнджър, морски пехотинец и тюлен в едно. Сетих се за Скот Варвил и за миг ми хрумна, че Смити не е по-различен от нещастника, работещ като медицинска сестра в училище.

Но когато приказката му тръгна, той спомена Лафлин и колко много мрази Монголите. Той ни сподели всичко, което вече знаехме — че е бил арестуван, че сигурно ще го обвинят в убийство, че скъпият му стар кът още е у полицията. Ние се възмутихме, сякаш да отнемеш якето на един от Хелс Ейнджълс бе не просто неправилно, а антипатриотично. Той се зарадва на възмущението ни.

В края на вечерта дръпнах една от келнерките настрана и й казах да донесе торта за всички и да сложи една свещ в парчето на Смити. Когато той издуха свещичката, Джей Джей го хвана за ръката и му взе вилицата от пръстите и му даде няколко парчета от ръка. Смити каза:

— Мамка му, мечтата ми се изпълни.

Добро представление, което не очаквах от толкова млад и неопитен агент. Джей Джей имаше вроден талант.

След десерта, Смити се наведе към мен и попита дали искам да събера малко пари за него в Булхед. Казах му, нямаш проблеми. Каза ми също, че има някакви неща за мен у дома, като направи движение с показалец, все едно че дърпаше спусък. Казах му, че жалко, че не сме се познавали по-рано — сега щеше да има малко повече пари за харчене на рождения си ден. Той също съжали заедно с мен и каза, е, следващата година.

Съмнявах се.

Върнахме се в Булхед освежени и готови за работа.

Слатс и аз се съгласихме, че задачата, дадена ми от Смити, е същински дар. Щеше да ни помогне да си повишим репутацията. Всъщност, беше още по-добре, защото щяхме да защитим човека от гарантиран побой. Решихме да се офлянкваме малко, за да видим можем ли да измъкнем още малко информация от Смити.

Няколко дни по-късно, аз и Тими срещнахме Смити една вечер в паркинга на кръчмата Пясъчния бар. Ръкувахме се и Смити ни каза да последваме белия му пикап до къщата му.

Семейството живееше в хубав работнически квартал, на улица Лебед.

Когато станахме от моторите на двора на Смити, жена му ни махна. Аз и Тими и махнахме в отговор. Изглеждаше доволна, не тревожна или препила. Беше облечена като за работа в градината — тъмни дънкови шорти и лека дънкова риза.

— Здрасти, Лидия. Градината изглежда добре. Яки гномчета.

— Мерси, Пиле. Здрасти, Тими.

Тими каза здрасти и закрачи към прага, вече зает от Смити.

Вътрешността на дома им беше спретната и чиста. По стените и масичките за кафе бяха пръснати всякакви предмети, свързани с ХЕ — табелки, трофеи, ламинирани изрезки от вестници, некролози, рисунки, — а в хола, до телевизора, имаше един черно-бял монитор, разделен на четири екранчета. Две от тях показваха улицата извън дома на Смити, един беше черен, а на последния Лидия шеташе в градината.

Смити се оплака за някакъв скандал, който негов колега му вдигнал за смъртта на сина си, загинал на мотоциклет, който Смити му продал. Той погледна уискито си, смесено с кока-кола, все едно гледаше в гадателско кълбо.

— Човече, твърде много смърт има около мен напоследък. Лафлин, сина на един събрат, сега това хлапе. Много ми е.

Нищо не казахме. Ние бяхме корави типове, свикнали със смъртта и безсмислието й. Доколкото Смити ни познаваше, бяхме наемни убийци — какво ни пукаше за няколко случайни смърти. Той долови отношението ни, поизправи се малко в стола си и добави:

— Не харесвам смъртта. Освен ако аз не съм причината. Нали схващате?

Смени темата и ни разказа за задачата. Ставаше въпрос за някакви осем бона, които някой си Портър дължал на една жена, която Смити наричаше „Лудата Каръл“. В момента тя го съдела за парите. Даде ни номер от списъка с настоящите дела в местния съд, както и адреса на онзи.

Внезапно Денис влезе без да чука.

Никой не се изненада. Може би Смити го беше забелязал на някоя от камерите. Денис отиде в кухнята, взе си бира и седна. Смити го попита дали познава този Портър, а Денис отговори отрицателно.

Той се потеше и изглеждаше нервен. Взе си бирата, отвори предната врата, огледа се в три посоки и излезе. След това влезе пак. Никой нищо не го беше питал, но той рече:

— Не, не познавам тоя Портър. Защо да го познавам, бе, да еба майка му?

Смити му каза, че онзи за известно време се мотал с наркомани. Денис не му обърна внимание и започна да се оплаква за седемте хиляди, които дължал на окръга. Явно домът му имал неплатени данъци, докато Денис бил в ареста.

Смити влезе в кухнята за още едно питие. Когато се върна, той ми каза:

— Знаеш ли? Имам още нещо за теб. Гарантната фирма има около триста бона по разни хора и им трябват обратно. Искаха да им помогна, но с цялата тая работа в Лафлин не мога. Трябва да го направиш ти, Пиле, може наистина да ти помогне.

Запалих цигара и се престорих, че го обмислям. Нямаше как аз, федерален агент, да тръгна да събирам дълговете някакви отрепки за някакъв импотентен лихвар. Но пък не можех да откажа веднага. Казах, че ще си помисля, че съм доста зает с работата си във Вегас и с оръжията — но пък процентът от триста бона си беше храна за размисъл. Казах също, че ще свърша работата с Портър, но по моя си начин — методично. Смити ми каза, че не му пука колко време ще отнеме, стига да е готово накрая. Също така ми предложи да се нанеса в Булхед с онази моя блондинка.

Казах му, че съм мислил по въпроса.