Нелсън Демил
Последният скок на лъва (6)

5

На няколко километра северно от Санта Барбара Фарид Мансур зави към хотел Бест Уестърн, заобиколи сградата и спря на паркинга отзад. Халил слезе.

— Отвори багажника.

Мансур се подчини и Халил надникна вътре. В багажника имаше дълъг сак. Отвори го. Вътре имаше тежка щанга и касапски трион. Халил докосна острите му неравни зъби и се усмихна.

Затръшна капака на багажника и каза на Мансур:

— Заключи.

Мансур заключи колата с дистанционното, Халил взе ключовете и му махна към хотела.

Влязоха през задния вход — Мансур го отвори с картата си. Завиха по някакъв коридор и спряха пред стая 140. На дръжката на вратата бе окачена табелка НЕ БЕЗПОКОЙТЕ. Мансур отвори с картата и отстъпи настрана, за да направи път на госта си, но Халил му махна да влезе пръв, последва го и заключи. Взе картата от Мансур и я прибра в джоба си.

Беше приятна стая с две големи легла. На едното имаше багаж — черен куфар и черен брезентов чувал.

— Кога нае стаята? — попита Халил.

— В три следобед, господине. За две нощи. Трябва да я освободя вдругиден, до един на обед.

— Сам ли донесе багажа?

— Да, господине. От мястото, където оставихме колата.

Халил отиде до багажа и извади от портфейла си два малки ключа — бяха му ги дали в Кайро.

Отключи брезентовия чувал, разкопча го и видя няколко комплекта дрехи, но по-голямата част от съдържанието му бяха други неща, които бе поискал за мисията си.

Фарид Мансур беше отишъл при прозореца и се взираше към паркинга.

Халил затвори и заключи чувала, после отвори куфара. Вътре бяха другите неща, които щяха да са му нужни за мисията — пари в брой, кредитни карти, подправени паспорти и документи, няколко карти, бинокъл, мобилен телефон и зарядно. И един Коран.

В куфара имаше и малък сак и той отвори и него. Вътре намери инструментите на смъртта, които бе поискал — автоматичен пистолет 45-и калибър с резервни пълнители, дълъг остър като бръснач нож и няколко по-малки. Имаше и кожени ръкавици и гарота. Ледокопът, за който беше помолил, също бе там.

Доволен, че всичко е наред, Халил хвърли поглед към гърба на Мансур, сложи си кожените ръкавици, взе гаротата от струна на пиано и каза тихо:

— Дръпни завесите.

Мансур дръпна завесите, без да се обръща. Халил пристъпи зад него.

— Моля ви, господине — каза Мансур.

Халил преметна металния клуп през главата му и дръпна дървените дръжки. Жицата се стегна и Мансур инстинктивно се опита да я дръпне от гърлото си, от устата му се разнесе задавен писък. Халил стегна още повече и Мансур залитна напред и най-сетне падна по лице на пода. Халил яхна гърба му, като продължаваше да дърпа гаротата. Там, където жицата се впиваше във врата, започна да се процежда кръв.

Мансур зарита и тялото му се загърчи. После се отпусна безжизнено.

Халил остана върху него. Изчака цяла минута, преди да отпусне гаротата.

— Ангелите ще те отнесат в рая — каза на мъртвия.

Коленичи до трупа, извади портфейла от джоба му, след което го преобърна по гръб. Очите на Фарид Мансур се взираха сляпо в него. Устата бе отворена в безмълвен писък.

Беше намокрил гащите. Сфинктерът му също се беше отпуснал и в стаята се носеше слаба воня, доста дразнеща обаче.

Халил прибра гаротата и избута трупа под едното легло. Извади от куфара будилник и го нави за два и половина след полунощ. Имаше пет часа за почивка — съвсем достатъчно.

Извади автоматичния колт от малкия сак, провери пълнителя, вкара патрон в цевта и затъкна оръжието в колана си.

Извади Корана от куфара, после изгаси всички лампи, освен нощната и легна, без да се съблича. Отвори Корана и прочете стих за човека под леглото.

— Където и да сте, Бог ще ви събере всичките при възкресението.

После прочете още някои любими стихове, изгаси лампата и затвори очи.

Стори му се, че чува някакъв звук под себе си, но може би бяха просто газове, излизащи от трупа.

Спомни си за момент предишното си посещение тук и как бе измамен при окончателното отмъщение на последния останал жив пилот от въздушното нападение над Триполи. Този път господин Уигинс нямаше да избегне участта си. Същото се отнасяше и за човека, който го беше измамил — Джон Кори.

И за други.

Асад Халил не заспа. Подобно на лъва, на който бе наречен, той само отпусна тялото си и остави сетивата си будни. Припомни си арабската поговорка — „Никой чувства умора в деня на победата“.