Дженифър Уайлд
Обичай ме Мариета (9)

9

Повечето жени крачеха като в унес, докато си пробивахме с мъка път през блатото. Бяха апатични и изглеждаха зашеметени. Някои от тях плачеха, но момичето, което се препъваше до мен, като че ли бе тръгнало на излет. То беше дребно и жизнено. Имаше дълга червеникавокестенява коса. Очите й бяха с цвят на лешник. Бяха по-скоро зелени, отколкото кафяви. Малката й розова уста беше безспорно дяволита. Скулите й бяха обсипани със светли и очарователни златисти лунички. Помислих си, че е невъзможно тя да е на повече от осемнайсет години, но очите й бяха изпълнени с житейския опит на далеч по-възрастна жена.

— Не се страхувам от проклетите пирати — довери ми тя словоохотливо. — Боя се от алигаторите. По блатата е пълно с тях. Има и змии.

Тя потрепери доста театрално, хвана се за кръста и се огледа наоколо с насмешливите си и нервни очи. Палавницата наистина се забавляваше. Сметнах това за поразително, като се има предвид обстоятелствата. Розовата памучна дреха, която носеше тя, може и да е била някога подходяща за приеми, но сега беше скъсана и изцапана — бухнали ръкави, голямо деколте.

— Казвам се Емелин, скъпа — изрече тя. — Емелин Джоунс, ама как звучи само, нали. Майка ми беше французойка, а баща ми — англичанин. Емелин звучи много превзето, но това се дължи на майка ми. Казвай ми Ем, скъпа, всичките ми приятели правят така, а аз си мисля, че нищо не ни пречи да станем приятелки.

— А аз съм Мариета Денвър.

— Знаех си, че името ти ще звучи така. Разбрах това в мига, в който те видях. Това изящно аристократично лице и тази рокля! Тюркоазен и царско син брокат, царскосини фусти — сигурно са стрували цяло състояние. Веднага разпознах качеството. Изглежда така, сякаш я е ушила Люсил.

— Познаваш ли Люсил?

— Знам за нея, скъпа. Момиче като мен няма особени възможности да ходи в ателиета като нейното, не и преди да си е намерило богат покровител. А аз никога не съм имала какъвто и да е покровител: нито богат, нито беден. Налагаше ми се да взимам каквото мога, откакто станах на тринайсет години. Обикновено се радвах и на пенитата, и на най-жалките дрехи.

— Издържала си се сама от тринайсет годишна?

Емелин Джоунс кимна. Дългите й червеникавокафяви къдрици подскочиха.

— Баща ми умря, когато бях на дванайсет. Майка ми се омъжи отново. Мъжът й беше на четирийсет и две години и си падаше по крехка млада плът. Аз бях ужасно крехка и млада. Той имаше двама сина. Единият бе на осемнайсет, другият — на двайсет и три години, те също си падаха по невръстните девойчета. Нямаш си представа колко пъти са ме изнасилвали, скъпа. Реших, че щом така и така си разтварям три пъти краката нощем, то мога да получавам и пари за това вместо побоища. Джеймс, по-старият син, обичаше да ме налага, след като сме прекарали заедно.

— Ужас.

— Разбира се, майка ми знаеше какво става. Не я беше грижа. Винаги ме е мразила. Не знам защо. Както и да е, една нощ Джеймс едва не ме уби. Сграбчих един касапски нож и го прободох в рамото. Не го убих, макар че ми се искаше. И докато той още кървеше като заклано прасе, грабнах няколко дрехи и избягах навън. Отидох направо в Ню Орлиънс. Живеехме в Бътън Руж, когато избягах.

— Сигурно си се чувствала ужасно — казах аз.

— Не беше много приятно, скъпа, бъди сигурна, но постъпих както трябва. Вече бях независима, нали разбираш. Никога не съм имала сводник и не заработих в някой от публичните домове. Не обичам да се подчинявам на никого. Знаех си, че хората на Червения Ник ще ме отвлекат всеки момент. Беше неизбежно.

— Не изглеждаш много разстроена — отбелязах аз.

— Опитвам се да виждам нещата от добрата им страна, скъпа. Реших, че няма да е кой знае колко по-лошо в сравнение с това, което вече съм преживяла. Ню Орлиънс е страшно място за момиче като мен, което живее само. Тук има прекалено много изискани къщи за удоволствие. Прекалено много страхотни креолки работят в луксозните си апартаменти. Момиче като мен, с този вирнат нос и тези проклети лунички, трябва да си пробва късмета по крайбрежието. Никак не е лесно да си изкарваш там хляба, уверявам те.

— Още не разбирам защо си толкова щастлива.

— Имам планове, скъпа. Няма да работя в никой публичен дом в Южна Америка, обещавам ти. Червения Ник задържа най-хубавите от групата, за да обслужват неговите хора на острова. Две или три от всяка партида остават и аз имам намерение да бъде една от тях. Възнамерявам да си намеря някой високопоставен пират или може би някой от помощниците му и ще го омагьосам. Ще бъда много сладка и мила. Той ще ме отрупа с бижута. Когато събера достатъчно бижута, ще избягам от острова и ще се върна на континента като богата жена.

— Изглеждаш много самоуверена.

— Едно момиче днес трябва да бъде много самоуверено, скъпа — отвърна Ем. — О, и аз мога да рева, да пъшкам и да се държа глупаво като онази надута блондинка Надин. Ето я там. Онази високата и мършавата не е спряла да плаче и да приказва, че е от едно от най-добрите семейства. Но каква полза от това? Смятам да се справя по възможно най-добрия начин.

— Възхищавам ти се.

— Само ми се иска да нямаше толкова много алигатори. Виждаш ли онзи дънер ей там? На мен ми се струва ужасно подозрителен. Може да е дънер, но може да е и алигатор.

— Покрит е с кора — казах аз. — По него има счупени клони.

— Човек никога не може да е напълно сигурен, скъпа… Те пък ми приличат на змии.

Едва не се усмихнах. Момичето ми действаше ободряващо със своята веселост, а през последната седмица бях имала твърде малко поводи за веселие. Харт ме държа пет дни в стаята си, преди да ме продаде на пиратите. Два дена пътувахме. Напуснахме града в пет закрити карети. Изоставихме каретите вчера сутринта, за да потеглим на път през блатата. В групата бяхме седемнайсет жени. Само шест мъже ни пазеха. Изглеждаха свирепи на вид. Бяха тежковъоръжени с ножове, пистолети и къси закривени саби. Караха ни напред като стадо добитък. Пиратът, който беше техен началник, носеше голям камшик и го използваше безмилостно, когато някоя от жените се спънеше или не ходеше достатъчно бързо.

— Добре, че поне не ни оковаха — отбеляза Ем. — Но се досещам, че според тях тук няма нужда от окови. Всяко момиче ще постъпи много глупаво, ако се опита да избяга от това блато, което е пълно с алигатори и змии. А и всеки от тези главорези ще изстреля куршум право в сърцето на момичето, което наистина посмее да опита. Радвам се, че вървя днес до теб, скъпа. Вчера ме бяха сложили до Надин. Едва не полудях от нейния рев и вой.

— Ей там! — изрева един от пиратите. — Затваряй си устата!

— Гледай си работата — отвърна му дръзко тя.

Пиратът се намръщи заплашително и сложи ръка върху приклада на оръжието си. Той беше висок и едър дебелак с рошава черна коса и свирепи сини очи. На едната страна на лицето му имаше белег. Ем му се оплези. Той я изгледа продължително, а след това се ухили похотливо. Тя му изпрати целувка.

— С този няма да си имам никакви проблеми — обеща тя. — Той ме харесва. Взе ме за през нощта. Всъщност взе ме три пъти. Не беше толкова лошо за момиче, което няма нищо против грубите и прости мъже. Е, да, запълних му времето, но получих няколко глътки ром в знак на благодарност. Струва ми се, че ще поиска да ме яхне пак, когато се разположим на лагер довечера.

Предишната нощ всеки от пиратите си избра по една жена и се възползва от нея, когато не му беше ред да стои на пост. Аз извадих късмет. Никой от тях не ме хареса… Мършавата блондинка, която се казваше Надин, изпищя от ужас, когато един от мъжете я събори на одеялото си. Тя се съпротивляваше с всичка сила и пищеше непрекъснато. Най-накрая на пирата му се наложи да я набие свирепо и да й запуши устата. Другите пирати се смяха гръмогласно, докато събратът им усмиряваше опърничавата блондинка.

— Както и да е — продължи Ем, — реших, че две глави мислят по-добре от една. Реших, че ние двете ще имаме по-големи шансове да оцелеем, ако станем приятелки и си помагаме една на друга. В мига, в който видях великолепните ти високи скули и прекрасната ти бакъреночервена коса, разбрах, че и ти няма да отидеш в Южна Америка. Няма да се изненадам, ако Червения Ник реши да те задържи за себе си.

— Смяташ ли, че това е възможно? — попитах аз.

— Сигурна съм в това, скъпа. И аз не изглеждам зле и може да извадя същия късмет. Имам хубави очи и коса. Закръглена съм, където трябва. Освен това съм и смела. Мъжете обичат смелите. Изглеждам по-добре от повечето грозотии, които те са събрали, но ти… — Ем поклати глава. Червеникавокафявите й къдрици подскочиха. — Ти изглеждаш като кралица, скъпа. Толкова си хубава, че трябва да те намразя до смърт.

— Радвам се, че не ме мразиш, Ем.

— Толкова си спокойна и така хладнокръвно приемаш всичко. Не се разрева нито веднъж. Не се оплака. Не показа и най-малкия признак на страх. Това ми харесва. Веднага го забелязах. И тя ще оцелее, казах си аз. Тя е не само хубава, но и умна. Ако имаш малко мозък, ще се сприятелиш с нея, казах си аз. Затова реших да застана близо до теб, когато потеглихме на път тази сутрин.

— И сега сме приятелки — казах аз и стиснах ръката й.

Продължихме да се промъкваме с мъка по влажната блатиста земя. Избягвахме зловещия сив мъх, който висеше от кипарисите. Заобикаляхме отдалеч и дебелите корени и пълзящите растения, които често обграждаха блатата със застояла зелена вода. Птиците кряскаха и се разпитаха уплашено, когато се приближавахме. Веднъж един голям зеленикавосив дънер се изправи и разтърси опашката си. След това отвори челюсти и ни разкри редове остри като бръснач зъби. Ем ме стисна здраво за ръката и едва не ми счупи пръстите. Алигаторът вдигна особен шум — нещо средно между съскане и ръмжене. После се хлъзна назад във високата кафява трева. Малко по-късно чухме как създанието се гмурна във водата.

А навсякъде около нас имаше вода. Тя ни вдъхваше ужас и вонеше неприятно. Беше покрита с дебел килим от мъхеста зелена пяна. Отделни късчета здрава земя бяха пръснати из нея. И от двете ни страни имаше опасни райони с подвижни пясъци. Само онзи, който познаваше добре блатата, прекосява без проблеми коварния лабиринт. Сега разбрах защо контрабандистите и пиратите използват блатата за нечестивата си търговия. На някои места кипарисите и другите дървета растяха толкова нагъсто и бяха така окичени с мъх и лиани, че едва успявахме да се промъкнем през тях. Често ни се налагаше да газим до коляно в кална кафеникава вода. Шестимата пирати ни караха напред с псувни и блъсканици. Когато някоя жена изостанеше, усещаше удар с бич по рамото си.

Най-накрая излязохме на малко сечище, което беше покрито с изсъхнала трева и паднали дънери. Пиратът с камшика ни нареди да спрем. Една жена се стовари с благодарност на земята върху дънерите. Ем изгледа с подозрение дънерите и ритна предпазливо един от тях, преди да седне на него. Седнах до нея. Пиратите започнаха да разпределят храната и водата.

— Крайно време беше! — каза язвително Ем, когато един от тях спря пред нас с манерка и чувал, пълен с жито и сушено говеждо.

— Млък, повлекано! — изръмжа той.

— О, той е очарователен — каза тя, — наистина има хубави рамена.

Пиратът я погледна отново с неприкрит интерес. Той беше един тромав здравеняк. Ем му се усмихна игриво и примигна с клепки към него.

— Хайде, скъпи — подмаза му се тя, — дай ни още малко жито и още едно парче говеждо. Не искаш да гладуваме, напи?

— Как се казваш, повлекано?

— Емелин, скъпи, но ти ми казвай Ем.

— Защо не съм те забелязал досега?

— Беше твърде зает да се заглеждаш по онази мършава Надин. Видях, че прекара с нея последната нощ. Обещавам ти, че аз няма да пищя. Честна дума, наистина ще ми хареса да съм с теб — винаги съм си падала по широките рамена.

Докато тя говореше, той изсипваше постоянно жито в скута й. Накрая й хвърли едно допълнително парче сушено говеждо. Ем се усмихна игриво. Флиртуваше най-безсрамно с мъжа пред себе си. Пиратът в пурпурната риза, който я бе взел със себе си предишната нощ, дойде с наперена походка. Сините му очи гледаха враждебно. Белегът на бузата му розовееше ярко.

— Махай се, Добс! — нареди той. — Тази е моя.

— Така ли? — изрече подигравателно Добс. — Разкарай се, Джинти, или ще ти забия един нож в гърлото.

Джинти удари силно Добс и изръмжа гневно. Добс се препъна и изпусна чувала с храната. Двамата почнаха да се налагат яростно. Счепкаха се, а трима от другите пирати ги разделиха. Ем се бе настанила на дънера с ангелско изражение на лицето. По време на боя тя събра още жито, завърза го в носната си кърпичка и го скри незабелязано в един таен джоб на полата си. О, да, тя наистина ще оцелее. И аз се радвах от все сърце, че й станах приятелка.

— Разбра ли какво имам предвид? — каза тя, докато пиратите се отдалечаваха. — В мен има нещо особено, което те всички харесват. Онзи Джинти беше готов да убива заради мен, а Добс ще изпълни всичко, което му кажа. Тези са дребни рибици, скъпа, сводници. Дори не живеят на острова. Важните хора ще се намират на кораба, на който ще се качим. Смятам да си хвана някой от главните лейтенанти на Червения Ник и да го накарам да полудее по мене.

— Не се и съмнявам, че ще успееш.

— А ти, скъпа, ти си от прекалено висока класа за тези простаци. Твърде царствена и изискана си, за да ги привлечеш. Те не се възбуждат от твоя тип красота. Забелязах, че нито един от тях не ти досаждаше снощи. Съмнявам се, че ще те тревожат и тази вечер. Но когато Червения Ник те види, всичко ще се промени. За него казват, че е образован човек. Казват, че има вкус и разбира от хубаво облекло, вино и жени.

— Така ли?

— Чувала съм, че той бил много представителен. Много висок и слаб. Косата му била с цвета на бакър, а очите му приличали на син лед. Той бил хладнокръвен и безмилостен убиец, който ще те хвърли в леглото веднага, щом те види. Определено си падал по хубавите жени.

— Къде си чула всичко това?

— Ще чуеш много за Червения Ник на крайбрежието. Вземи малко от това говеждо и го скрий. Имаш ли джоб на полата? Не? Скрий го тогава в корсажа — ето, ще ти го увия в парче от фустата ми. След няколко часа ще се радваш, че имаш допълнителна храна.

Ем откъсна част от волана на фустата си, уви говеждото в него и ми го подаде. Пъхнах го между гърдите си. Добс се върна наперено, за да си вземе чувала, който беше изпуснал, но не и преди Ем да измъкне още няколко шепи сушено жито. Тя се усмихна приветливо и го погледна възхитено с ангелските си очи. Той се намръщи, подаде й манерка с вода и се отдалечи, за да раздаде храна на други жени. Удари вбесено шамар на Надин, когато тя го помоли за още.

— Онази няма да издържи до сутринта — отбеляза Ем и ми посочи Надин. — Тъпа е като гъска. Може и да не съм чела много книга — спрях да ходя на училище, когато бях на десет години, но се научих да се грижа за себе си в опасни ситуации. Едно момиче трябва да ги знае тези неща.

— Знам, Ем. И аз самата съм изпадала в опасни ситуации.

— И аз подозирах нещо такова, скъпа. Може и да изглеждаш като херцогиня и да говориш с изискан акцент, но си личи, че си преживявала и по-лоши времена. Веднага забелязах това. Видях го в очите ти. Не знам как се е случило така, че си се забъркала в тази каша. Няма да любопитствам, скъпа, ще си гледам работата, но имам чувството, че е замесен някой мъж.

— Права си, Ем — отвърнах спокойно аз.

Ем посегна и ме хвана за ръката. Стисна я окуражаващо.

— Не се тревожи — каза ми тя. — Сега сме изпаднали в доста лошо положение, не отричам. А и тепърва ще стане още по-страшно. Но ти и аз, Мариета, ще се държим заедно и ще оцелеем.

Кимнах и й стиснах ръката в отговор. Това жизнерадостно улично врабче с неговата окъсана розова рокля ми напомняше много за Ейнджи, момичето, което дойде в Америка с мен на затворническия кораб. Ейнджи също беше жизнерадостна, имаше лице на ангел и речник, който би накарал хамалин да се изчерви.

Бях научила много от нея и тези уроци ми бяха свършили добра работа през следващите години.

— Първото, което трябва да направим, е да се уверим, че ще останем на острова и няма да заминем за някой от онези публични домове. Смятам, че това не е кой знае какъв проблем — добави тя.

— Ставайте, повлекани!

Главният пират плесна с камшика. Той беше рус гигант с черна превръзка над окото. Беше увил едно доста мръсно синьо парче плат около главата си. Казваше се Куинс. Размахваше камшика властно и ожесточено. На устните му се появяваше садистична усмивка, докато бичуваше някоя от жените по рамената.

— Виж го само — каза Ем и потръпна. — Кръвта ми се вледенява, като го гледам. Внимавай много с него, скъпа.

— Ще внимавам.

— Побързайте! — изрева Куинс. — Мърдайте!

Добс и Джинти събраха манерките и ни строиха отново. Една закръглена брюнетка с кафяви очи и синя рокля видя змия, която се плъзгаше към нея по тревата. Изпищя, спъна се в един дънер и се изтърси тежко по корем. Куинс я удари силно. Сграбчи я за косата и я изправи на крака. Момичето беше изпаднало в шок и трепереше неудържимо. Куинс й удари шамар и я блъсна в редицата. Поехме по пътя си през гъстата горичка от кипарисови дървета. По необходимост се движехме бавно. Често се спъвахме в заплетени корени.

Зловещият сив испански мъх висеше надолу и ни докосваше леко по бузите. Рояци насекоми изпълваха въздуха. Комарите кацаха върху нас и ни докосваха леко и едва забележимо. Но това докосване бързо се превръщаше в остра болка. Кипарисите се разредиха. Вече вървяхме покрай зелено езеро със застояла вода. На калния бряг лежаха зеленикавосиви дънери, които често се размърдваха и се хлъзгаха във водата. Ем стисна здраво ръката ми. Наблюдаваше доста разтревожено алигаторите. След като се отдалечихме от езерото, тръгнахме през друга гъста гора. Лианите висяха като коварни примки. Земята беше влажна и блатиста. Комарите още не ни бяха изоставили, но скоро се научихме да не им обръщаме внимание, така както се научихме да не обръщаме внимание на ужасиите, зловонни миризми.

Бяхме вървели може би три часа, когато Куинс ни изкрещя да спрем. Гората беше изчезнала. Намирахме се на ръба на ново водно пространство. То не беше нито езеро, нито река, а по-скоро една разпростряла се на всички страни зелена вода, осеяна тук-таме с малки островчета, покрити с дървета. Пиратите изтеглиха три големи и плоски дървени лодки изпод храсталаците и ни наредиха да се качим в тях. Куинс пляскаше с камшика си във въздуха и го стоварваше върху рамената на всяка жена, която според него се движеше твърде бавно.

— Тази част от пътуването няма да ми хареса — довери ми Ем. — Никога не съм имала доверие на лодките, скъпа, а тези ми се струват пробити.

— По-живо! — крещеше Куинс.

Ем и аз се качихме на една от лодките и седнахме на дървените дъски по средата. Мършавата блондинка, която се казваше Надин, се качи след нас заедно с пълничката брюнетка и още две жени. Едната беше уплашена негърка на не повече от четиринайсет години, другата беше момиче със светлокестенява коса и небесносини очи, които изглеждаха напълно безизразни. Тя още беше в шок. Добс се покатери с мъка в предната част на лодката. Мъкнеше със себе си дълъг и тесен прът. Друг пират на име Тримейн застана отзад и се зае да ни оттласква от брега с подобен прът.

— Внимавай, скъпи — каза му Ем, — нали не искаш да ни преобърнеш. Тези води са пълни с алигатори.

Тримейн само й се намръщи. Той беше доста по-млад от другите мъже. Със сигурност не беше на повече от двадесет и пет. Беше висок, мускулест момък с тъмнокафяви очи и руса коса. Отпред стоеше Добс, който действаше умело със своя прът.

— Колко дълбока е водата? — запита Ем.

— Не повече от човешки бой — отвърна с провлечен глас Тримейн. — Спокойно, момиче, няма да се намокрим.

— Ако падна, ще ме спасиш ли? Не умея да плувам.

Тримейн се преструваше, че не я забелязва, но виждах, че й хвърля погледи крадешком, докато той и Добс ни насочваха към един от островите. Надин отметна назад светлорусите кичури от бузите си. Оправи небесносинята пола от брокат и разкри дантелената си фуста отдолу. Въпреки че дрехите й сега бяха мръсни и доста окъсани, забелязах, че са ушити в Париж. Момичето имаше ясно очертано слабо лице и светлозелени очи. Розовата му уста беше пълна и нацупена. Надин говореше с френски акцент.

— Къде ни водят? — възкликна тя.

— Далеч, далеч оттук — съобщи й Ем. — Не се вълнувай толкова, Надин. Ще преобърнеш лодката.

— Но аз не съм от вас! Баща ми е аристократ. Той ще плати цяло състояние, за да ме върне обратно вкъщи! Не съм като вас! Не съм проститутка!

— Нима? — каза Ем. — Май ме лъжеш. Ако си толкова важна, какво си правила на крайбрежието?

— Ходих да видя един приятел. Той… така се случи, че той се намираше в една от онези ужасни кръчми там. Помолих го да намери по-хубава квартира. Казах му, че няма да продължа да идвам там.

— Обзалагам се, че татко ти не е знаел нищо за твоите посещения при приятеля ти, скъпа. Ако има нещо сигурно в тази история, то е, че ти си лицемерка. Аз поне съм почтена проститутка, скъпа. Басирам се, че дори не си взимала пари.

Надин я изгледа враждебно, огледа се неспокойно и си захапа долната устна. Пълничката брюнетка още трепереше. Хванах я за ръката и я стиснах нежно. Ръцете на момичето бяха груби и червени. Досетих се, че е била миячка на чинии. Момичето беше яко и необразовано. Явно бе дошла в Ню Орлиънс от село. Разбрах, че се казва Беси. Бях почти сигурна, че е била девствена, когато са я отвлекли. Продължаваше да си спомня за преживяния ужас.

Добс и Тримейн ни прекараха покрай още един остров. След това насочиха лодката през един тесен отвор между дърветата. Водата наоколо се простираше на не повече от двайсети пет фута. Калните брегове бяха близо до нас. Короните на дърветата образуваха мъхест балдахин над главите ни. Светлината тук беше неясна. Само няколко бледи лъча слънчева светлина успяваха да проникнат през клоните. Птици, каквито не бях виждала досега, кряскаха. Мъхът се носеше във въздуха като гъст дим. Продължихме надолу по водния тунел поне един час, преди да се отклоним и да тръгнем по друг. Едната лодка беше пред нас, другата ни следваше плътно отзад.

Завладя ме някакво особено спокойствие. Вече не чувах експлозията от гърмежа и не виждах облачето дим и ужасната оранжева линия. Вече не виждах как човекът, когото обичах, залита назад и пада от кея във водата. Вече не чувствах болката, която правеше живота ми непоносим. Всички спомени потънаха някъде дълбоко в мен. Знаех, че ще останат там до края на живота ми. Може би някой ден ще си позволя да си спомня всичко и да преживея скръбта отново. Може би някой ден дори ще имам възможността да си позволя да извикам от мъка, но този лукс ще трябва да почака. Сега в душата ми нямаше място за нищо друго, освен за стоманената решимост да оцелея и да си отмъстя на Роджър Хоук.

През цялото време в мен нарастваше твърда решителност и укрепвах вътрешно. И преди бях оцелявала в ужасни ситуации. Ще оцелея и в тази. Вече бях намерила полезен съюзник в лицето на Ем. Първата ми цел, както и на нея, бе да не ме натоварят на кораб за Южна Америка. Наистина животът на острова ще бъде тежък, но това бе по-добрата алтернатива. Много по-лесно ще ни бъде да избягаме оттук, особено ако успеем да накараме похитителите ни да повярват, че сме се примирили със съдбата и възнамеряваме да правим само това, което ни кажат. Не се и съмнявах, че Ем ще омагьоса мъжа, когото си избере за покровител, но ще съумея ли аз да пленя прословутия Червен Ник? Със сигурност нямаше да му докарам толкова пари, колкото Харт очакваше, а никой от тези мъже не бе проявил и най-малкия признак на интерес към мен. Те предпочитаха закръглената Беси и слабата и надменна Надин. Ем спомена, че красотата ми е твърде изискана, за да допадне на тези мъже. Ще допадне ли на Червения Ник? Ако не, ще имам големи неприятности.

— Дори не мисли за това — каза Ем.

— Да не мисля за какво?

— За провал, скъпа. Седиш си една такава мълчалива и замислена. Забелязах преди малко неувереност в очите ти. Смяташ, че той може и да не те хареса. Това не е възможно, скъпа. В мига, в който те види, ще лапне по тебе.

— За какво си приказвате вие двете? — запита троснато Надин.

— Не те засяга.

— Май кроите някакви планове. И двете си мислите, че сте много умни. Мислите си, че ще избягате. Няма никакъв шанс да успеете. Когато онзи Червен Ник разбере коя съм, веднага ще ме пусне на свобода. Татко ще го възнагради хубаво.

— Мечтай си, скъпа. Скоро ще си разтвориш мършавите крака, за да те прекара една тълпа господа, които не говорят английски. Те хич няма да се интересуват кой е татко ти. Ако имат малко мозък, първо, ще ти нахлупят една торба на главата.

— Кучка!

Ем не обърна внимание на обидата. Надин се намуси сърдито. Устата й се сви злобно. Светлозелените й очи се изпълниха с враждебност. Мъжете караха с прътове лодките по водния тунел и по морето от вълниста сиво-кафява трева. Тук водата беше дълбока не повече от два или три фуга. Точно пред нас, може би на четвърт миля, се простираше до хоризонта ивица твърда земя. Тя беше гъсто обраснала. Високи палми се издигаха над другите дървета. След малко стигнахме до нея. Добс и Тримейн изскочиха навън, извлякоха лодката от водата и ни заповядаха да слезем. Скоро след това тръгнахме. Пробивахме си с мъка път между дърветата. Ужасното зловоние изчезна. Във въздуха се усещаше лека миризма на сол. Земята под краката ни беше твърда. Блатата останаха зад гърба ни.

Спряхме за малко. Добс и Джинти ни дадоха няколко манерки и ни позволиха само по една малка глътка. Използвах случая, за да дам на Беси едно от парчетата изсушено говеждо, които бях скрила. Тя го прие мълчаливо. Очите й гледаха безучастно. Въпреки че се опитах да направя това незабележимо, Надин видя, че давам храната на момичето и се втурна, за да ме издаде на Куинс. Очевидно се надяваше, че така ще спечели благоразположението му. За награда получи силен шамар по устата. Очаквах Куинс да се появи при мен с камшика си. Той дори не се обърна, за да погледне към нас. Явно си мислеше за съвсем друго.

— Така й се пада — каза Ем и застана до мен. — Надин е голяма мръсница, нали? Ако има нещо, което мразя повече от лицемерите, това са проклетите доносници. О, да, тя ще си получи заслуженото. Това е неизбежно.

— И ти ще си получиш заслуженото — каза й Тримейн.

Нито една от нас не бе забелязала мускулестия млад пират, който стоеше наблизо. Пребледнях, когато се сетих, че ме е видял да давам храна на Беси. Стоеше пред нас с ръце на кръста и не ми обръщаше никакво внимание. Виждаше само Ем. Очите му бяха пълни със страст. Беше се поддал на очарователната й разпуснатост.

— Така ли? — каза тя.

— Тази вечер — натърти той.

— Ще трябва да се биеш с Добс и Джинти, скъпи. И двамата претендират за мен.

— Никой от тях няма да посмее да се заяжда с мен, момиче. Аз съм вторият в командването след Червения Ник.

— Ти ли?

— Стоя над тези простаци. Наистина Куинс размахва камшика, но аз съм този, който има истинската власт. Ако не ми хареса нещо, само трябва да кажа една дума на Червения Ник. Той нямаше досега късмет с тези кервани с жени. Мъжете губеха твърде много жени по пътя. Този път ме изпрати с тях, за да наглеждам всичко и да му докладвам после.

— Значи живееш на острова?

— Живея точно отдясно на Червения Ник.

— Колко очарователно — отбеляза Ем.

— Забрави за Добс и Джинти, момиче… Тази вечер ще бъдеш на одеялото с мен.

— Ще те чакам с нетърпение, скъпи.

Тримейн се отдалечи бавно. Широките му рамена изпъкваха ясно под плътно прилепналата блуза на сини и сиви ивици. Блажена усмивка се появи на малката розова уста на Ем. Лешниковите й очи пламнаха ентусиазирано.

— Ето че стана — каза тя. — Той съвсем не изглежда зле. Лицето му е хубаво. Очите му са много кафяви, а тялото му е великолепно. Няма какво повече да искам. След тази вечер той няма да позволи да ме откарат на кораб в Рио.

Куинс плесна с камшика и ни нареди да се строим пак в колона. Продължихме пътешествието си. Светлината постепенно залязваше и придобиваше смътен розов оттенък. Миризмата на сол ставаше по-силна. Долавяше се все по-ясно и ни действаше невероятно освежително. Палмовите листа плющяха шумно над нас. Ходехме много по-бързо отпреди, защото земята беше твърда. Застилаха я корени и лиани, които не пречеха да вървим. Крачихме така може би половин час, преди светлината да стане тъмнооранжева и слънцето да почне да залязва бързо. Светлината почти изчезна, когато чух ревът на вълните да се спуска с трясък над пясъка. Беше паднал мрак, когато се промъкнахме през последния ред дървета и излязохме на широката крайбрежна ивица.

— Слава богу, всичко свърши — каза Ем. — Няма повече алигатори. Сега ще трябва да се страхуваме само от акулите. Чух, че те живеят по тези води. Питам се дали излизат понякога на брега.

— Съмнявам се, Ем.

— Кой знае. Те са ужасно хитри и коварни.

Повечето жени паднаха на пясъка от изтощение. Пиратите събраха няколко плаващи дървета и запалиха три огъня, които скоро се разгоряха. Раздадоха ни храна и вода. Храната този път беше особено малко. Ем и аз се радвахме, че сме успели да скрием предварително някакви запаси. За съжаление те скоро щяха да свършат, тъй като ги споделяхме с Беси и младата негърка, която се беше свила до нас. Тя се казваше Кори. Красотата й беше крехка и деликатна. Огньовете угаснаха един подир друг, след като пиратите подбраха партньорите си за през нощта. Тримейн потупа Ем по рамото и с кимване й посочи мястото под една палма. Надин се втурна с писъци към дърветата, когато Добс се приближи до нея. Той се спусна и я настигна. Стисна я здраво за шията и я повлече назад.

Никой не обезпокои мен, Беси и Кори. Треперехме силно под тежките одеяла, които пиратите ни подхвърлиха, тъй като нощта беше студена, а вятърът, който се носеше над водата, беше леденостуден и духаше неспирно. Беси плачеше насън. Кори продължаваше да трепери. Най-накрая успях да заспя въпреки шума от вълните и зловещите звуци от съвкупяванията, които от време на време се прекъсваха от писъци. Когато се събудих, на хоризонта се виждаше неясна златиста ивица. Ем ме разтърсваше за рамената. Седнах и си разтърках очите. Всички други още спяха. Някои от пиратите хъркаха.

— Узнах всичко за Червения Ник — прошепна тя. — Той си има жена. Тя се казва Мария, но чуй най-важното, скъпа. Тя му е омръзнала. Държала се високомерно и си придавала много важност. Това ми каза Майкъл.

— Майкъл ли?

— Майкъл Тримейн, скъпа. А ти за кого мислиш, че говоря? Той ми каза, че Червения Ник й търси подходяща заместничка. О, скъпа, виж! Кораб! Ей там, на хоризонта. Виждаш ли го?

Тя ми посочи. Златистата ивица се увеличаваше и обсипваше водата с петънца от танцуваща светлина. Корабът се приближаваше на нейния фон. Никоя от нас не продумваше. Скоро видяхме флага, който се издигаше горе на най-високата мачта. Той беше съвсем черен, а вятърът го развяваше. Успяхме да различим доста ясно изрисуваните на него череп и кръстосани кости. Корабът забави ход и се заплъзга по инерция по вълните, докато не пуснаха долу котвата. Спуснаха във водата няколко лодки. Червения Ник беше дошъл да си прибере стоката.