Дженифър Уайлд
Обичай ме Мариета (11)

11

Каютата на Червения Ник наистина беше изискана. Стените на главната стая бяха облицовани с тъмен махагон, който блестеше с хубавата си патина. Изящно оцветени пергаментови географски карти висяха в украсени златни рамки. Имаше едно огромно бюро, маса за хранене и няколко стола. Великолепен глобус със златисти букви стоеше в ъгъла на махагонова стойка. Над масата бе окачен полилей. Висулките звънтяха тихо, докато корабът се движеше.

Влязох в една от съседните стаи. Тя беше много по-малка. Очевидно тук се обличаше Червения Ник. Дрехите му висяха в един огромен дъбов гардероб. Цяла колекция великолепни оръжия бяха подредени така, сякаш бяха някакви произведения на изкуството.

Най-нахално се заех да разглеждам дрехите му — рединготите от хубав брокат, ризите от тежка коприна и тесните панталони. Никълъс Лайън си живееше добре. Падаше си по хубави дрехи. Дрехите ми разказаха много за него, също както и колекцията от оръжия. Да убие, беше нищо за него, но чистотата и красивите предмети значеха твърде много. Нищо чудно, че бе пожелал да се изтъркам старателно.

Зад големия параван с коралови, тюркоазни и черни шарки на сребристосив фон намерих голяма порцеланова вана, пълна с чиста вода, която още вдигаше пара. На масата до нея бяха струпани кърпи, сапун и гъби за търкане. Свалих мръсните си дрехи и влязох във водата. Извих гръб и изпъшках от удоволствие, когато водата ме обля отвсякъде. Тя беше гореща и ме обгръщаше ласкаво. Подейства ми невероятно отпускащо. Сапунът ухаеше на мускус. Изхабих цялото парче сапун. Търках се, плакнах се, и пак се търках. Наслаждавах се на гъстата и изобилна пяна. Прекарах почти час във ваната. Три пъти си измих косите. Когато излязох навън, се чувствах като нова и възхитително чиста.

Избърсах се с една от големите и меки хавлии. С друга си подсуших косата. След това си облякох жълто-кафяв пеньоар и влязох в третата стая. Златистият килим милваше босите ми крака. Спалнята беше по-голяма от стаята за преобличане, но не толкова просторна, колкото кабинетът. Централно място в нея заемаше едно огромно махагоново легло с балдахин и с пердета от тъмен, бродиран и златист брокат. Покривката беше от хубав тъмножълт атлаз. Отстрани имаше тоалетна масичка.

На стената бяха облегнати три големи ракли, украсени с дърворезба. Тъкмо се готвех да проуча съдържанието им, когато се отвори вратата откъм коридора. Извърнах се и се стреснах, когато видях Ем да влиза на пръсти в стаята. Очите й гледаха дяволито.

— Тук съм — възкликнах аз.

Ем подскочи и сложи ръка на сърцето си.

— Боже мой, скъпа, как ме изплаши!

— Какво правиш тук? Ако те завари…

— Няма да ме завари, скъпа. Той и Майкъл са горе на палубата и правят… ами, каквото имат там да правят капитанът и неговият пръв помощник. Чух го, когато те доведе тук. Щом разбрах, че няма никой наоколо, реших да намина при теб. Господи, колко са хубави тези стаи, нали? Стаята на Майкъл е доста по-малка.

— Той… наби ли те?

— Наплеска ме отзад — каза Ем и се усмихна като някое палаво момиченце, — но това беше само едно доста приятно встъпление към това, което последва. А то бе още по-приятно. Разбира се, той е свиреп звяр и е прост до мозъка на костите си, но повярвай ми, скъпа, към мен са се отнасяли далеч по-зле. Поне е млад и хубав и, смея да добавя, силен като бик.

— Май се е влюбил до уши в теб.

— Така е. Да знаеш само как ми се нахвърли. За малко не ми строши челюстта. Действа, без да му мисли много. Тези мъже са опасни. Успях да се справя с него. Имам опит. Виждам, че си се къпала.

— В онази стая има вана, пълна с вода.

— Ако имах време, и аз бих се топнала вътре, но не смея да се застоявам много тук. Майкъл наистина ще ме набие, ако ме завари тук, а капитанът несъмнено ще нареди да ми ударят петдесет камшика. Той е страшен, нали?

— Много.

— Откровено си признавам, че кръвта ми се смръзва само като го видя. Ще успееш ли да се справиш с него?

— Смятам, че да. Но няма да е лесно.

— Не ти завиждам, скъпа. Тримейн е сладко мече в сравнение с Червения Ник, а хората му са една банда кутрета. А този, ако не му хареса как изглеждаш сутрин, ще те заколи и ще стъпи на тялото ти, докато отива да закусва.

— Съвсем права си.

— Ще те вземе ли на острова? — попита тя.

— Още не е решил.

— Но ти ще го убедиш, нали?

Кимнах утвърдително.

— Заявих му, че предпочитам да отида в Бразилия с другите жени. Наложи му се да ме докара насила тук.

— Умно — възкликна Ем, — много умно. Мъж като него не смята, че си струва да взима това, което може да получи без борба. Ще трябва да те изнасили, а ти ще му се съпротивляваш отчаяно.

— Отначало.

— Ти ще го изиграеш точно така, както трябва, скъпа. Сигурна съм, че ще успееш. Обаче трябва да внимаваш много.

— И аз така мисля.

Ем оправи единия от ръкавите на скъсаната си розова рокля. От лицето й изчезна дяволитото и палаво изражение. Очите й, които обикновено гледаха весело, сега станаха сериозни и се изпълниха с дълбока загриженост. Тя наистина понякога бърбореше и лудуваше като някое лекомислено момиченце, но Господ я бе дарил и с голяма интелигентност. Ем беше жилава и проницателна. Сега стоеше срещу мен с ръце на хълбоците. Беше се намръщила. Над носа й се бе появила малка бръчка.

— На много опасно местенце сме попаднали, скъпа. Ще трябва да напрегнем всичките си сили и да бъдем големи куражлийки, за да се измъкнем оттук. Не мога да забравя онази идиотка Надин. Едва не загина поради глупостта си.

— Много смело постъпи, Ем, като се хвърли да я защитаваш така.

— Не знам какво ми стана. Сигурно не съм била на себе си. Побърканата малка глупачка напълно си заслужаваше боя, но все пак… — Ем поклати глава. — Не можем да помогнем нито на нея, нито на Беси. Никога няма да забравя как я изядоха акулите.

— И аз ще я помня винаги.

— Час по-скоро трябва да я забравим. Трябва да мислим само как да спасим кожите — на нас двете и на Кори. Не разполагаме с много време. Майкъл ми каза, че ще прехвърлят останалите жени на друг кораб след няколко дена. Трябва да измислим нещо дотогава.

— Знам.

— Няма как някой от другите пирати да си я хареса и да я отведе на острова. Поговорих си за това с Майкъл. Казах му, че онази малка негърка е приказно хубава и аз съм много изненадана, че никой не я е взел за себе си. Той ми отвърна, че Червения Ник мрази негрите и не ги допуска на острова.

— Намислила съм нещо, Ем. Смятам, че ще успея да го убедя. Това, което ми каза току-що, никак няма да ме улесни.

Ем понечи да каже нещо, но замълча, когато чухме стъпки откъм антрето, което водеше към вратата на кабинета. Лицето й пребледня. Хванах я за ръката, дръпнах я зад леглото и я блъснах надолу. Тя пропълзя сръчно под него точно в мига, в който вратата се отвори. Майкъл Тримейн прекоси бавно стаята. Взе две карти от стойката до глобуса, разви ги и се зае да ги разглежда внимателно. След това отново нави едната, остави я в стойката и излезе от стаята с другата карта под мишница. Дори не погледна към стаята.

— Всичко е наред, Ем — изрекох аз, след като изчаках той да затвори вратата. — Можеш да излезеш.

Ем се показа бързо навън и се изправи. Видимо трепереше. Червеникавокафявите кичури се бяха разчорлили лудо и падаха в безпорядък върху рамената й. Тя изтупа полите си и оправи дълбоко изрязания корсаж, който едва задържаше гърдите й да не изскочат навън. Отиде до вратата и надзърна в кабинета. После въздъхна с облекчение.

— Беше Тримейн — казах й аз. — Дойде да вземе една карта.

— Надявам се, че не е надникнал в своята стая, за да види какво правя — каза тя. — Стори ми се, че сърцето ще изскочи от гърдите ми. По-добре да се прибера в неговата стая, преди още някой да намине насам.

— Пази се, Ем.

— И ти, скъпа.

Прегърна ме бързо и припна по разкошния златист килим към вратата на кабинета. Долепи ухо до нея. Поколеба се и се вслуша за миг, преди да я отвори и да излезе в преддверието. И аз още не се бях съвзела от това преживяване. Ем беше забележително смела и схватлива млада жена. Разговорът с нея подсили убеждението ми, че съм постъпила правилно с Червения Ник.

Приближих се до трите ракли и отворих първата. Раклата беше пълна с разкошни ирландски ленени носни кърпи и покривки за маса, с разкошни сини копринени завеси и с топове от сребристо, розово и светлобежово кадифе. Втората ракла съдържаше сбирка от севърски порцелан, неизброимо количество чашки и чинийки. Всяка от тях бе прекрасно изрисувана с царско сини и коралово розови рисунки и бе богато украсена в златисто. Помислих си, че самият крал Луи би обядвал в такива порцеланови съдове и пуснах капака.

Третата ракла съдържаше ковчеже, покрито с бяла кожа и злато, и няколко увити в парче плат рокли, които никой никога не беше носил. Извадих ги една по една. Възхитих се на изисканата им красота. Най-накрая си избрах една тъмножълта рокля от атлаз, която бе изцяло покрита със златиста дантела. Фустата й беше от тънък памучен плат с поне дванайсет поли в най-различни оттенъци на жълтото и златистото. Оставих настрана роклята и фустата. Сгънах останалите и ги върнах в раклата. После отворих хубавото сандъче с бялата кожа.

Пружините му накараха да се отворят няколко подноса от синьо кадифе. Подносът на дъното съдържаше шест шишета от най-крехък кристал с хубави запушалки. Всяко шише се разполагаше удобно в своя собствена ниша и беше пълно с парфюм. В следващия поднос имаше сребърен гребен и четка със сребърна дръжка и гръб, украсени със златни цветя и листчета. Другите подноси съдържаха миниатюрни четки с черни върхове, кутия от бяла коприна, пълна с прекрасни парчета плат и внушително количество бурканчета и гърнета от хубав бял порцелан, по който имаше златисти линии. Никога досега не бях виждала сандъче с такава фина направа. Никога не бях виждала такова разнообразие от сенки за очи, руж, пудра и червило за устни. Разбрах, че сандъкът е по френски модел. Подозирах, че е бил създаден за някоя кралица.

Отнесох сандъчето в съблекалнята без дори миг колебание. Преместих четката и гребена. Заех се да сресвам косата си и да разчесвам сплъстените кичури. Ресах я непрестанно, докато хубавите бакъреночервени кичури не блеснаха в червено и златисто. Те се спускаха надолу като лъскав водопад, който обгради лицето ми като пищна рамка. Загубих доста време, докато подбера червило с подходящ оттенък и подходящи сенки за очи, които обагриха лицето ми в едва забележимо светлорозово и изтриха леката следа от лилаво-сиви сенки над клепките ми. Подбрах и по-тъмнорозово червило за устните. Сложих съвсем малко от него. Знаех, че тайната на гримирането се крие в съвсем лекото подчертаване на естествения цвят.

Отворих едно от шишетата с парфюм. Ароматът беше мъчително възбуждащ и едва доловим. Напомняше неусетно за маково поле, огрято от горещо лятно слънце. Сложих си от него зад ушите и между гърдите. Докоснах леко със запушалката китките и сгъвките на лактите си. Придадох им само закачлива илюзия на аромат. Помислих си, че за пръв път съзнателно се приготвям да бъда изнасилена. Възнамерявах да се владея изцяло от начало до край, но Никълъс Лайън изобщо не трябваше да заподозре това. Ще го оставя да ме побеждава и мачка, ще му разреша да властва брутално над мен колкото му душа иска, но накрая победителят ще бъда аз.

Оставих на мястото им четката, гребена и бурканчетата. Затворих сандъчето с козметиката и отидох до леглото. Развързах жълто-кафявия пояс и оставих пеньоара да падне на пода като лъскава купчина. Смятах да го оставя там. Несъмнено това ще го раздразни. Имах намерение да се шегувам с него и да му се присмивам и да му въздействам така, че той да кипне от страст и гняв. Възнамерявах след това да му се съпротивлявам с всички сили и дори да се държа мелодраматично, ако се наложи. Никълъс Лайън ще се позабавлява хубаво. Когато всичко свърши и той задоволи страстта и гнева, които ще разпаля в него, на него и през ум няма да му мине да ме праща в Бразилия, дори ако се престоря, че искам той да направи именно това. Обмислях всички подробности от плана съвсем хладнокръвно, без да изпитвам ни най-малък срам.

Бях съвсем гола. Облякох си фустата. Тънката жълта дреха беше полупрозрачна. Стегнах здраво корсажа и го смъкнах много ниско. Полите ми се вдигаха, издигаха се във въздуха и се вееха като крехки венчелистчета. Бяха оцветени във великолепни оттенъци на жълтото и златистото. Облякох роклята над тях и застанах пред огледалото. Пресегнах се назад, за да завържа миниатюрните връзки на гърба. Хубавият жълт атлаз искреше под блестящата златиста дантела, върху която бяха избродирани изящни цветни шарки. Роклята беше ушита за по-дребна жена. Беше ми твърде стегната в кръста. Толкова зле се чувствах в нея, че едва смеех да дишам. Съвсем слабо бухналите ръкави се прилепваха плътно към рамото. Тънката фуста беше пристегната отдолу. Корсажът ме стягаше силно и едва покриваше зърната на гърдите ми. Голямата пола се издуваше над фустите като голяма златистожълта камбана.

Стоях боса пред огледалото и се разглеждах невъзмутимо и безпристрастно. Всичко бе съвършено — косата, лицето, зрелищната и предизвикателна рокля. Лениво си зададох въпроса, за коя ли жена е била ушита тази рокля. Съдържанието на трите ракли несъмнено представляваше плячката, която Лайън отнасяше на острова си. Роклите и сандъчето с козметиката бяха подаръци за жената на име Мария, за която бе споменала Ем. Тя ми бе казала, че Мария си придавала важност и била омръзнала на Червения Ник, който й търсел замяна.

Отново влязох в кабинета. Заразглеждах пергаментовите карти на стената и завъртях глобуса. Един час изтече бавно, много бавно, а след това измина още един. Нервите ми се бяха опънали до краен предел. С голямо усилие на волята успявах поне привидно да запазя присъствие на духа.

Сигурно бе минал поне още един час, преди вратата да се отвори и Лайън да влезе заедно с Майкъл Тримейн. Никой не ми обърна ни най-малко внимание. Все едно, че бях невидима. Тримейн разгърна една карта и я разпери на бюрото. Почна да сочи с показалец един район. Настояваше, че ако изчисленията му са точни, френският кораб ще се озове в тези води след три или четири дни. Поел е курс към Луизиана и носи много ценен товар. Добави, че ако го пресрещнат, няма да се отдалечат много от своя път. Смяташе, че няма да е трудно за пиратите да превземат кораба на французите, въпреки че те несъмнено ще бъдат тежковъоръжени.

— Приложих обичайната хитрост — каза той. — Все още минава номерът с елегантните дрехи. Всеки път се хващат на него.

— Сигурен ли си, че тази информация е достоверна?

Тримейн кимна.

— Това са сведения от самия източник. Бях се наконтил като някой богаташ. Носех редингот и шалче. Смесих се с тях. Пушех цигара и минавах за делови мъж. Никой не ме запита имам ли право да присъствам там. Разбира се, изобщо не си отварях устата. Не исках гласът ми да ме издаде. Само се разхождах бавно, изглеждах много важен и ги слушах.

— Добре си направил, Тримейн.

— Реших, че трябва да си оползотворя времето, докато чакам Куинс и хората му да съберат момичетата. Ще го превземем ли този кораб?

— Не виждам защо да не го направим — отговори капитанът. — Така момчетата няма да нервничат до връщането ни на кораба.

Разговаряха още няколко минути. След това Тримейн излезе. Никълъс Лайън нави картата и я сложи на стойката. Нервите ми се бяха изопнали. Искаше ми се да изпищя. Призляваше ми от глад, обаче съумях някак да го изгледам невъзмутимо и твърдо, когато той реши най-сетне да ми обърне внимание. Дълго време ме разглеждаше мълчаливо. Тежкият тъмнобакърен кичур се спускаше над челото му. Сините му очи постепенно потъмняха. Сигурно е поне метър и деветдесет висок, помислих си аз. Дългото му и слабо тяло го правеше да изглежда още по-висок. Острото му и мършаво лице с извитите нагоре вежди му придаваха вид на добре охранена лисица със сатанинско изражение.

— Роклята ти отива — каза той.

— Предполагам, че е крадена, както и всичко друго тук.

— Ровила си в раклите? Те бяха собственост на един незначителен пратеник, който за свое нещастие пътуваше на кораба, който превзехме преди две седмици. Според мен раклите са били подарък на братовчедка на крал Луи — дама, прочута с красотата си.

— Какво се случи с пратеника?

— Тръгна по дъската над морето, като пищеше на всяка крачка. Наложи се Дрейпър да го бутне накрая. Момчетата много се забавляваха.

— А вие?

— Подобни изпълнения ме отегчават. Лично аз смятам бързото и чисто убийство за далеч по-ефикасно, но на момчетата им харесват такива неща. Длъжен съм да им се отблагодаря по този начин.

Изгледах го с отвращение и ужас. Нарочно се постарах да изглеждам по-неспокойна. Това му хареса. На устните му се появи лека усмивка. Очите му блеснаха язвително. Той явно се забавляваше. Очевидно възнамеряваше да си поиграе с мен и да се наслаждава непрестанно на ужаса ми. Нямах и най-малкото намерение да го разочаровам. Спрях да треперя поне видимо. Отново си възвърнах самоуверения вид, но така, че да проличи колко трудно ми се е удало това. Изпънах гръб и се обърнах с лице към него. Изгледах го невъзмутимо и предизвикателно.

— Вие нямате капка милост в сърцето си — казах аз.

— Така е — призна той.

— Ще убиете и мен, без да ви мигне окото.

— О, да — съгласи се той, — и то с лекота. Нищо не ми пречи да хвана тази хубава шия. Ще те удуша за няколко секунди, но имам съвсем други планове за теб.

— Предпочитам да умра!

— Доста се съмнявам в това — отвърна той.

Думите сякаш заседнаха в гърлото му. В грубия металически глас се прокрадна нова, едва доловима, нотка, която прозвуча като накъсано мъркане. То беше необикновено мелодично и изключително страстно. Той стоеше с ръце на бедрата. Тъмнокафявите му ръкави се издуваха, тежката коприна висеше свободно там, където я бе пъхнал в пояса си. Тежките му клепачи закриваха наполовина сините очи, в които се четеше предвкусване за нещо приятно. Тръгна бавно към мен. Аз стоях с гордо вдигната брадичка. Раменете ми трепереха леко за негово удоволствие.

Той искаше да се чувствам като жертва. Желаеше да ме пречупи и унижи. Ще допусна грешка, ако му позволя да постигне твърде леко целта си. Бях невъзмутима, сдържана и се загледах надменно в него със сините си очи, когато той застана пред мен. Беше толкова близо, че усещах миризмата на кожата, потта и коприната.

— Боиш ли се? — запита той.

— Не се страхувам. Не ме интересува какво ще стане с мен. Вие явно не разбирате това. Можете да ме убиете. Можете да ме изпратите в Бразилия. Това няма ни най-малко значение.

— Нима?

— Убиха… пред очите ми мъжа, когото обичах. Един от вашите агенти, който ви снабдява с жени, ме изнасили многократно. Той се казва Харт. Няма защо да живея.

— Ще живееш — обеща той. — Ще живееш в разкош и блясък.

— Не и с вас.

— Май си много сигурна в това.

— Първо, ще се самоубия.

— Ще живееш с мен. Ще ми станеш жена. Нещо повече, това положение ще ти хареса. Ще направя така, че да ти хареса.

Не казах нищо, но моите очи му заявиха, че това е невъзможно, че го смятам за напълно непоносим и ще предпочета смъртта пред прегръдките му. Това го възбуди. Разбрах това по очите му. Сдържаше грижливо страстта си. Не беше свалил ръцете от хълбоците си.

— Знаеш как да се държиш с мъжете — изрече той.

— Познавала съм много мъже — отвърнах аз.

— Интимно — добави той.

— Съвсем вярно, но винаги съм била твърде взискателна, поне когато съм имала възможност за избор.

Той се усмихна на последните ми думи. Усмивката му бе кисела и язвителна. Лицето му беше силно загоряло. Тъмнобакърената му коса беше гъста и блестеше в червено и кафяво. Ръцете му също бяха загорели. Той ги отпусна върху рамената ми. Помъчих се да махна настрани силните здрави пръсти, които се впиваха силно в тялото ми. Потреперих от болка. Той ме притегли към себе си, обви с едната си ръка тила ми и сведе глава. Устните му се разтвориха, когато приближиха моите. Заудрях го по гърдите с юмруци. Ритнах го по пищяла с босия си крак. Той ме зацелува лудо. Моята съпротива му достави удоволствие. Притисна ме към себе си със стоманено силните си ръце. Вдигнах ръце и го хванах за косата. Опитах се да издърпам назад главата му. Той ме зацелува още по-ожесточено.

Когато ме пусна най-сетне, замахнах и му ударих шамар с всичка сила. Плесницата отекна звучно. Ръката ме заболя. Червения Ник дори не мигна. Нито един мускул на лицето му не помръдна. Отдалечих се бавно от него и влязох в съблекалнята. Той гледаше с кисела усмивка движенията ми. Миг по-късно излязох с пистолет в ръка. Насочих го към него. Очите ми гледаха твърдо, макар че ръката ми трепереше.

— Ако… ако направите една крачка към мен, ще стрелям.

— Така ли?

— Държа си на думата. Ще забия куршум право в сърцето ви.

— Аз пък мисля, че няма — каза той.

Тръгна бавно към мен. Натиснах спусъка и се напрегнах, очаквайки да чуя трясъка от изстрела. Само че не се чу трясък, а силно металическо прищракване. Знаех, че ще стане точно така, но изпълнението ми беше наистина впечатляващо. Погледнах озадачено и разтревожено оръжието. Пак натиснах спусъка, тъй като той се приближаваше. Изпуснах оръжието и разтърсих глава. За пръв път се изплаших видимо.

Той посегна към мен. Стрелнах се покрай него и хукнах към вратата, но той се хвърли подире ми, сграбчи ме за кръста и ме завъртя с лице към него. Поведох яростна борба с него. Положих всички усилия да го нараня. Бе стиснал безмилостно устни в права линия. Очите му гледаха твърдо и решително. Бяха потъмнели. Възбудата го беше обзела напълно. Беше готов да извърши всякакво насилие. Играта на котка и мишка бе свършила. Замахвах, а той с лекота избягваше ударите ми. Улавяше китките ми тогава, когато се опитвах да му одера лицето. Избутваше ме все по-назад. Накрая ме притисна до стената и ме залепи до нея със своето тяло. Помъчих се да го ритна и да го ударя. Той ме хвана за гърлото и го застиска, докато не ми се зави свят и нямах сили да се съпротивлявам повече. Без да ме изпуска от убийствената си прегръдка, той посегна надолу с другата си ръка и ми вдигна полите. Вдигна ги чак до бедрата, а след това си разкопча панталоните.

Пусна гърлото ми, хвана ме за китките и разпери широко ръцете ми. Проникна в мен със свиреп тласък, който ме накара да изпъшкам. Продължих да се съпротивлявам, докато той ме изпълваше мощно. Гърдите и рамената му ме притискаха. Ръцете му сякаш бяха приковали китките ми към стената. Извивах се неистово. Сгъвката на рамото му закриваше до половина лицето ми. Бях отворила широко уста и я притисках към тежката кафява коприна. Ръцете му стиснаха още по-силно моите китки и разпериха още по-широко ръцете ми. Тялото му се напрегна и за малко не ме размаза върху стената, когато финалният тласък доведе до облекчаването му, за което той копнееше толкова. Никълъс Лайън издаде грухтящ болезнен звук, който беше нещо средно между ръмжене и стон. Тялото му още не се беше отпуснало. Миг по-късно той въздъхна и се отдръпна от мен, след като пусна китките ми. Коленете му трепереха леко, докато той правеше крачка назад. После си закопча панталона и си оправи ризата.

Отиде до вратата и изрева някаква заповед. Няколко секунди стоях облегната на стената. След това се изправих, оправих си полите и върнах корсажа на мястото му. Хванах се за облегалката на един стол. Стоях така известно време, за да се съвзема, а след това отидох в съблекалнята, за да се измия. Когато се върнах, един голобрад юноша с плетена островърха шапка и вълнена блуза слагаше храна за двама души на масата. Никълъс Лайън се бе облегнал на бюрото. Беше скръстил ръце на гърдите си и свел брадичка. Не ми обърна внимание, когато отидох в спалнята, за да си среща косата и да си сложа отново грим. След няколко минути чух, че младежът излиза навън. Червения Ник застана на вратата на спалнята. Вдигнах очи и забелязах отражението му в огледалото.

— Много си спокойна — отбеляза той.

— Значи предпочитате сълзи и крясъци от болка? — запитах аз. — И преди са ме изнасилвали. Смятам пристъпите на истерия за празно губене на време и енергия.

— Страхотна си, толкова си невъзмутима — изрече той. — Възхищавам ти се.

— Вие сте много по-силен от мен, капитан Лайън. Нищо не ви пречи да ме надвиете и пречупете физически, но няма да успеете да сломите духа ми.

— Нямам и желание да го правя — отвърна той.

Станах, без да му обръщам повече внимание. Пригладих едната си вежда и докоснах за последен път устните си с червилото. Когато се обърнах, той още стоеше на вратата и ме гледаше с присвитите си очи. По тънките му розови устни траеше кисела усмивка. Тръгнах към вратата. Той отстъпи настрана и ми направи път да мина. Беше безкрайно озадачен от гордото ми и студено държане. Ако бях почнала да се унижавам и да му се подчинявам покорно, отдавна да се е отегчил от мен, а нямах намерение да го отегчавам. Седнах на масата и зачаках невъзмутимо и той да дойде.

— Нищо не ти пречеше да си спестиш неприятностите преди малко — изрече той, докато сядаше.

— Нима?

— Всичко можеше да протече далеч по-приятно за теб.

— Не се и съмнявам.

Той отля вино в един сребърен бокал. На масата имаше печено пиле, голямо парче говеждо, сирене и купа с плодове. Той ядеше с апетит. Отпи още една глътка вино. Разрязваше с лекота пилето. Аз не хапнах абсолютно нищо. Въпреки че копнеех да се нахвърля на храната не по-малко лакомо от него, усещах, че това ще изглежда неприлично, като се има предвид обстоятелствата. Седях си на мястото с гордо вдигната брадичка и напълно изправена. Лайън отмести настрана чинията си и си отля още вино в бокала.

— Не си ли гладна? — запита той.

— Нямам желание да се храня на вашата маса.

— Или да спиш в леглото ми. Май така изглежда.

Втренчих се в него със сините си очи, които го гледаха спокойно. Не се унижих да му отговарям. Пиратът се усмихна под мустак. По устните му заигра леко крива саркастична усмивка. Изпи глътка вино и остави бокала.

— Май още искаш да отидеш в Бразилия с другите — каза той.

— Не смятам, че моите желания ви интересуват изобщо.

— Ни най-малко не ме интересуват — увери ме той. — Ти си голяма късметлийка. Реших да те взема с мен на острова. Ще ми станеш жена. Това е чест, която скоро ще почнеш да цениш.

— Съмнявам се.

Той си отряза голям резен сирене и го захапа. Зае се да ме разглежда лениво с пронизващите си сини очи. Като че ли се питаше какво ли ще му трябва, за да надделее над моята хладнокръвност и невъзмутимост. Беше ме изнасилил най-безцеремонно, но това не беше кой знае какво предизвикателство за него. Победата му беше въпрос само на по-голяма сила.

Сега се беше изправил пред истинско предизвикателство и беше твърдо решен да го преодолее. Свърши със сиренето си и взе парче плод. Очите му и за миг не се отдалечиха от мен.

— Ще живееш като кралица — каза той.

— Наистина ли смятате, че това ме интересува?

— Рано или късно ще те заинтересува много. Всяка жена бързо свиква с разкоша, хубавите дрехи и бижутата.

— Тези неща не ме интересуват.

Киселата усмивка отново се появи на устните му.

— Ти си жена. Ще се заинтересуваш.

— Наистина ли искате да имате жена, която ви мрази от все сърце и душа и с удоволствие ще ви забие нож в гърдите при първа възможност?

— Няма да се чувстваш дълго време така.

— Никога няма да дойда доброволно при вас — заявих аз.

— О, ще дойдеш — обеща той, — не само доброволно, но и направо ще гориш от нетърпение да ме виждаш по-често. Още преди залез-слънце ще мъркаш като котенце.

Изгледах го със същия спокоен поглед и побутнах празния сребърен бокал до чинията ми. Червения Ник се усмихна.

— Мислиш, че няма да стане? — запита той. — Ще видим.

Стана. В очите му се появи тъмен блясък, когато си помисли за предстоящите удоволствия. Хвана ме за ръката и ме изправи на крака. Не възнамерявах да се бия пак с него. Нямах намерение да показвам каквото и да е чувство, поне за известно време. Той вече ми беше доказал, че е по-силен. Сега искаше да ми докаже своето мъжество. Заведе ме в спалнята и ме съблече. Когато застанах гола пред него, се зае да ме оглежда така, сякаш оглеждаше скулптура, която мислеше да купи. Обиколи бавно около мен. Разгледа ме от всеки възможен ъгъл. След това постави ръцете си върху гърдите ми. Дланите му затъркаха зърната ми. Пръстите му се притиснаха нежно в тези меки хълмчета. Не реагирах по никакъв начин, докато той продължаваше да милва и да натиска. Не реагирах и когато ме вдигна на ръце и ме положи върху покривката от хубав жълт атлаз. Той си свали дрехите и застана с ръце на бедрата. Беше висок, строен и много мускулест. Гладката му кожа бе загоряла равномерно.

— Първия път беше за мое удоволствие — каза той. — Този път удоволствието ще е твое, Мариета.

Седна до мен и се наведе отгоре ми. Целуна шията и гърдите ми. Притегли ме бавно в обятията си. Целуваше, галеше и милваше. Призоваваше ме да му отвърна със същото, но аз отказвах да му се подчиня. Положи ме долу, възседна ме и се зае да ме люби бавно и с присмехулна прецизност, която събуждаше чисто физически усещания дълбоко в мен. Трудно ми бе да ги прикрия. Но аз ги прикрих, като се насилих да остана неподвижна под него. Той удвои усилията си, дръпна се, забави удоволствието за себе си и положи огромни усилия да ме възбуди. Най-накрая вече не беше в състояние да отлага повече и допусна облекчението, потрепери и падна изтощен върху мен.

По-късно отново ме люби. Сините му очи гледаха гневно и решително. Отново съумях да се възпра и не откликнах на нито една от ласките му. Слънчевата светлина, която преминаваше през страничните отвори, промени цвета си от жълт на колеблив и тъмнооранжев, когато той се люби с мен за последен път. Тогава аз най-сетне изстенах, възбудих се, притиснах се до него и потреперих от удоволствие. Едва тогава откликнах така, както той искаше. Тихите ми викове и страстните ми милувки го увериха, че е несравним любовник. Беше спечелил. Наслади се на триумфа си, докато го притисках към себе си и прекарвах ръцете си по гърба и рамената му, търках гладката му кожа и въздишах. Най-сетне се бях покорила. Никой от нас не проговори. Нямаше нужда от думи. След малко стана, облече си жълто-кафявия халат и ме изгледа триумфално.

Изтегнах се, покрих с чаршаф гърдите си и приседнах. Отвърнах на погледа му с новопоявило се спокойствие. Бях завоювана, но вече не бях жертва. Държах се гордо, но вече не и дръзко. Приех победата му спокойно, като жена с голям житейски опит. Това му достави несравнимо удоволствие. Никълъс Лайън не желаеше да има робиня. Той желаеше обиграна и интелигентна любовница. Изгледа ме продължително. На устните му се появи надменна и самодоволна усмивка.

Излезе. Изкачи се горе на палубата, за да се върне към изпълнението на своите задължения. Влязох отново в съблекалнята и се изкъпах грижливо. Изтрих потта и миризмите от телата ни. Избърсах се и напарфюмирах отново тялото си, преди да се мушна между прохладните копринени чаршафи. Докато го чаках в мрака и лекото люлеещо движение на кораба ме унасяше, изпитах чувство на триумф, което не отстъпваше по сила на неговото. Той беше едно напълно неморално и опасно животно, което не знаеше що е милост. Той убиваше без ни най-малки угризения на съвестта, но го надхитрях при всеки наш сблъсък. Бях предвидила точно всичко, което стана, и се владеех през цялото време. Въпреки че той вярваше, че ръководи всичко.

Сигурно е било доста след единайсет, когато той се завърна. Запали свещите в кабинета и седна на бюрото. Виждах го през отворената врата. Работи известно време. Очите му гледаха мрачно. Намръщването издълбаваше дълбока бръчка над носа му, докато той изучаваше морските карти и си водеше бележки върху лист хартия. След около половин час отмести настрани картите и стана. Съблече се в мрака и се качи на леглото. Притисна ме грубо към себе си, сякаш бях възглавница. Обаче вече не желаеше да се люби с мен, а искаше само да се наслади на новото си притежание. Въздъхнах и сложих ръка върху тила му. Сгуших се в него, сякаш спях, а и не бях съвсем будна. Никълъс Лайън ме прегърна страстно и заспа, без дори да подозира, че се намира точно там, където аз искам.