Джули Гарууд
Огън и лед (40)

Четиридесета глава

Джак седеше зад широката маса в конферентната зала с още трима агенти, с които преглеждаха документите по случая. Питман се появи, понесла още три папки, и зае председателското място. Алек влезе минута след нея.

— Закъсняхте, агент Бюканън — упрекна го тя.

— Да — отвърна той, без да се извини.

Дори да го беше направил, тя нямаше да забележи. Беше агент, а не дете. И наистина бе закъснял.

— Ще започнем със случая в Аляска. Макалистър, ти си.

Джак разказа за срещите си с Кърк Холпърн и Маркъс Леминг.

— Двамата повтаряха онова, което вече е записано в материалите. Холпърн твърдеше, че Леминг е бил близък приятел на Картър. Прекарвали заедно доста време. Маркъс обаче ме уверяваше, че не можел да понася Ерик. Обвиняваше го за всичко, освен за снега. Не му харесваха въпросите, които му задавах, затова ми казваше нещата, които би искал да зная. Според мен е просто арогантен негодник. Със сигурност положи много усилия да ме накара да повярвам, че Картър е имал тайна. Не изказа никакви възражения, ако разбирате какво имам предвид. Затова смятам, че трябва да го следим отблизо.

На вратата се почука и помощничката на Питман, Дженифър, отиде да види кой е.

— Не искам да ни прекъсват — подвикна шефката.

— Току-що пристигна съобщение за агент Макалистър.

— Приеми го сама. По средата на съвещанието сме.

— От Боби Роуз е.

Всички около масата се обърнаха към Джак. Думите й поразиха Питман като гръм от ясно небе.

— Боби Роуз? За какво ви търси, агент Макалистър?

Джак вече прекосяваше залата, за да вземе слушалката, когато Дженифър се намеси:

— Мистър Роуз твърди, че е спешно.

Нещо се бе случило със Софи. Знаеше го, преди да вдигне телефона. В противен случай Боби Роуз никога не би го потърсил.

— Пусни разговора на високоговорител — нареди Питман.

— Четвърта линия — уточни Дженифър, преди да затвори вратата.

— Макалистър.

— Софи е изчезнала. Някой я е отвлякъл.

— Кога? — попита настойчиво Джак. — Какво се е случило?

— Вървяла е през парк „Нелсън“ към метрото.

Питман се представи и се намеси в разговора:

— Откъде знаете, че е отвлечена?

— Говорих с нея по телефона — в гласа му звучаха тревога и страх. — Каза, че отива на някаква среща и трябва да ви се обади, Джак. Имаше да ви съобщи нещо много важно.

— Преди колко време беше това? — обади се Алек.

— Не повече от пет минути. Точно ми казваше „дочуване“, когато изведнъж извика и линията заглъхна.

— Ще се опитаме да установим мястото на обаждането — увери го Питман.

— Къде се намирате в момента, мистър Роуз?

— На път към парка.

— Значи ще се видим там.

— Чуйте ме, Макалистър. Трябва да я намерите! Чувате ли ме? Намерете я!

След като разговорът приключи, Джак погледна Питман и каза гневно:

— Онзи кучи син Леминг се е докопал до нея. Сигурен съм.

Блъсна стола и се затича.

Питман грабна слушалката и повика помощ, давайки междувременно нареждания на останалите в стаята. Алек настигна приятеля си по пътя към паркинга.

— Аз ще карам — настоя той.

Треперещ от гняв, Джак се опитваше да не си представя какво би могло да се случи със Софи, стараейки се да концентрира цялото си внимание върху издирването й.

Паркът „Нелсън“ не се намираше много далеч, но когато пристигнаха, районът вече беше отцепен от полицията. Софи я нямаше никъде и никой не я беше виждал.

— Той се е добрал до нея, Алек. Знаеш, че съм прав. Само ако го докопам, не знам какво бих направил с него…

— Няма никакви доказателства.

— Майната им на доказателствата!

Огледа насъбралата се тълпа и полицаите. В този момент пристигнаха още негови колеги.

— Намираме се недалеч от работното място на Софи. Може да е оставила нещо. Някакъв адрес, бележка, каквото и да е…

Джак вече тичаше към колата си.

— Губим ценно време. Колкото по-дълго я държи, толкова…

— Ще я намерим, ще я намерим — обеща Алек и скочи зад волана. — Защо? Защо Леминг би поел риска да я отвлече? Наясно е, че нямаме никакви доказателства срещу него. В противен случай отдавна щяхме да повдигнем обвинения. Логиката нещо ми се губи.

Той наби спирачки пред редакцията на вестника и паркира напречно, оставяйки колата с включени светлини.

— Нямам никаква представа какви са мотивите му.

Битърман изключваше осветлението и се готвеше да си тръгва, когато видя двамата агенти да тичат към него.

— Какво се е случило?

Алек набързо му обясни ситуацията. Лицето на главния редактор пребледня.

— Спомена ли къде отива, преди да излезе? — попита агентът.

— Предположих, че се прибира. Трябваше да поработи върху една статия, но си е тръгнала, преди да я довърши. Което е доста необичайно за нея.

— Каза ли нещо, което да ви подскаже къде би могла да отиде или с кого има среща?

— Говорихме предимно за работа. Разказа ми за онези доктори в Аляска. Според нея били правили ужасни неща с горките животни. Накарах я да ми обещае, че ще престане да се рови в този случай, и тя се съгласи, като каза, че той вече е отговорност на ФБР.

Битърман ги отведе до бюрото й. Щом забеляза агентите, Гари скочи от мястото си и попита:

— Какво става?

— Софи е изчезнала.

Гари мигом сведе поглед към пода.

— На ваше място не бих се притеснявал. Вероятно е отишла да пазарува. Скоро ще се появи.

Джак тършуваше из нещата й с надежда да намери нещо, което да ги насочи към местонахождението й.

— Не е излязла да пазарува. Някой я е отвлякъл.

— О… разбирам. Да се надяваме, че е добре.

Джак забеляза „бръмбар“ в задната част на монитора.

— Какво по дяволите…

Погледна Алек и вдигайки слушалката на телефона, я разглоби на мига.

— Още един.

Алек се обърна към Гари. Джак бавно пристъпваше към него.

— Искаш ли да излезем малко в коридора?

— Защо? Още не съм приключил работата си.

Но Джак нямаше намерение да губи време за обяснения. Сграбчи Гари за ризата и го повлече навън.

— Я да видим какво имаме тук — каза Алек и посочи купчина документи в едно от чекмеджетата на бюрото.

Гари се опита да препречи пътя му. Той го отстрани и каза обвинително:

— Подслушвал си телефона й, нали? Сложил си „бръмбари“ из цялата кабина, както и в кабинета на Битърман.

— Не, не, аз…

— Значи ти си бил! — намеси се и редакторът.

— Какво си чул от разговорите й? — настоя Алек.

Джак стискаше Гари за гърлото.

— Сега чуй какво ще ти кажа, перверзник такъв. Нямам намерение да си губя времето с теб. Ако знаеш нещо, по-добре ми го кажи веднага. Ще броя до пет, а после ще прекърша жалкия ти врат. Едно… две… три…

— Добре, добре. Някакъв мъж й се обади и каза, че се нуждае от помощта й. Искал да й даде записи, които тя да предаде на ФБР. Софи искаше да й ги донесе тук, но той не се съгласи, затова си уговориха среща.

— Къде?

— В ресторант „При Козмо“. Той й предложи друго място, но тя категорично отказа.

— Къде трябва да се състои срещата?

— На шейсет и осма и „Прескот“.

— Защо не ми каза всичко това, когато ти съобщих, че Софи е изчезнала? — настойчиво запита Битърман.

— Защото щяхте да разберете, че съм я подслушвал, а това щеше да ми докара неприятности. Не съм наранил никого. Бях сигурен, че баща й ще се обади, и можеше да се добера до нещо, което бих могъл да продам…

Джак го блъсна толкова силно, че той се свлече върху бюрото.

Алек вече тичаше към стълбището, стиснал в ръка мобилния си телефон, а приятелят му го следваше на няколко крачки.

— С какво бих могъл да ви помогна? — извика след тях Битърман.

— Дръжте тоя хубостник тук — отвърна Джак. — Не го изпускайте от поглед, а ако се сети за още нещо, веднага ни се обадете.

— Не зная нищо повече — изплака Гари. — Не можете да ме държите…

Битърман вдигна телефона и повика охраната. Джак и Алек изскочиха на улицата.

— Веднага ще се обадя на Питман — заяви Джак, докато Алек палеше колата. — Не познавам този град. Къде е кръстовището на шейсет и осма и „Прескот“?

Вече бе успял да се свърже с шефката си и повтори въпроса си и към нея. Тя имаше пред себе си карта, но не й се наложи да я използва.

— Там има само стари складове. Районът е доста обширен. Ще ви трябва помощ.

Стигнаха до мястото за броени минути. Джак чуваше сирените на полицейските коли, които идваха в подкрепление.

— Колко далече сме?

— Не много. Джак, тя е по-силна, отколкото изглежда. Ако някой я е отвлякъл…

— Не можеш ли да караш по-бързо!

Алек вече бе натиснал газта като на рали. Питман им позвъни и той пусна телефона на високоговорител.

— Хората ни са обградили района. Изпращаме още.

Полицейски коли бяха препречили 68-а улица. Алек натисна рязко спирачките и Джак изскочи от колата още преди да е спряла. Погледна часовника си. Тя беше излязла преди повече от час. Шансовете й намаляваха с всяка минута. Дръж се, Софи.