Джули Гарууд
Огън и лед (13)

Тринадесета глава

283. Записка в дневника

Арктическият лагер

Най-сетне ми се удаде възможност да поговоря с Ерик насаме. Настоях да ме придружи до подвижния навес, откъдето наблюдаваме вълците.

Започнах направо. Заявих, че разполагам с една от първите проби от кръвта на Рики, в която няма доказателства за наличие на неизвестен хормон, въпреки че в официалните доклади пишеше за такъв.

Той най-безочливо призна, че е правил експерименти с Рики, но категорично отрече да е инжектирал останалите вълци. Знаеше, че стореното би могло да му навлече много проблеми, затова ме помоли да си мълча, докато не се запозная с резултатите от изследванията му.

С часове разисквахме случилото се, но накрая успя да ме убеди да му помогна да продължим с опитите. Ако очакванията му се оправдаят, той ще се окаже на прага на откриването на нови сътворяващи чудеса стимуланти.

Софи бе изписана от болницата следващата вечер. Реган я умоляваше да остане при тях в хотел „Хамилтън“, а Корди настояваше да я отведе във все още не напълно ремонтираната си къща. Тя учтиво отклони любезните им предложения и ги увери, че ще се чувства най-добре у дома. Искаше да спи в собственото си легло. Край жилището й щеше да има денонощна охрана, докато стрелецът не бъде открит.

Алек бе непреклонен, че ще я откара до апартамента й, което означаваше, че придружителите й щяха да бъдат двама. И вторият щеше да бъде Джак Макалистър.

Щом се озова на собствена територия и се преоблече в анцуг и широка стара тениска, най-после можеше да се отпусне. Настани се на дивана, подпря крака върху една табуретка и въздъхна с облекчение.

— Говори ли вече с детектив Морис? — обърна се към Алек. — Не си спомням фамилията му.

— Може би имаш предвид детектив Морис Стайнбек? — с усмивка отвърна той.

— Стайнбек? Като писателя?

— Като следователя, който се занимава с твоя случай. Не, все още не съм се срещал с него. Ще му се обадя утре сутринта.

— Много съм любопитна — продължи тя. — Как така Джон Уинкот не се е заел с делото? Имам предвид, че също е полицай, освен това е твой приятел.

— Просто не му бе възложено — обясни Алек.

— Значи произшествието е поето от местните? — обади се Джак. — Наистина ли няма да направиш нищо по въпроса?

— Бих искал, но ме увериха, че Стайнбек е добър следовател и не трябва да се бъркам в работата му.

— Ако искаш този случай, винаги би могъл да го получиш — възрази партньорът му.

— Не, прекалено съм обвързан. Софи ми е близка приятелка. Но ако Стайнбек не ме държи в течение на всичко случващо се, ще му създам доста проблеми.

Каква арогантност! Ако не беше раната й, сигурно би се разсмяла. Всички ли мъже бяха нагли и самоуверени като тези двамата? Ако не ме държи в течение, ще му създам доста проблеми. О, господи! Власт! За това ли ставаше въпрос? ФБР срещу полицията? Поведението на Алек подсказваше чувство за превъзходство, но поне беше добронамерен.

Докато двамата продължаваха да обсъждат различни местни проблеми, тя се зае със сака си. Беше напуснала болницата с предписаните антибиотици, резервни превръзки и болкоуспокояващи. Време бе да си вземе таблетките.

Алек се обърна към нея:

— Разкажи ми за Стайнбек. Какво мислиш за него?

— Има вид на човек, който си разбира от работата. И е много задълбочен. Зададе ми хиляди въпроси.

— Предполагам, нямало е какво толкова да му кажете? — подхвърли Джак, преди да изчезне към кухнята.

Софи го чу да рови из шкафовете.

— Какво търси? — полюбопитства тя.

— Нещо за ядене. Умираме от глад.

— В хладилника имам два-три моркова! — провикна се към кухнята.

От там се разнесе смехът на Джак. В следващия момент той се появи в стаята с няколко пакета доматен чипс, солети, две бутилки минерална вода и кутия диетична кола. Подхвърли солетите и едната бутилка с вода към приятеля си.

— Не бихте могли да забележите стрелеца — отбеляза, докато се настаняваше на дивана до нея.

Срита обувките си и вдигна крака върху табуретката до нейните.

— Удобно ли ви е? — заядливо попита Софи.

— Ще се нагодя.

Очевидно не бе доловил сарказма й.

— Прав сте — продължи тя. — Не го видях. Трябваше да разкажа на Стайнбек за заплахите и той ме накара да му дам имената на хората, които биха желали смъртта ми.

— Обзалагам се, че списъкът е доста дълъг — небрежно изкоментира Джак и отвори пакет чипс.

— Не е смешно — сряза го обидено. — Обясних на следователя, че всички ме обичат, защото съм мила и добронамерена и никой не би имал интерес да ме премахне. — С изключение на онази стажантка Лони, добави мислено, и дежурния в спешното отделение. Беше го изкарала извън нерви. А, да, и онзи пиян младеж в метрото, който не приемаше „не“ за отговор. Имаше и още една — продавачка в бутик… Добре де, може би списъкът наистина е доста дълъг. — Казах на детектива още, че след като пивоварната на Кели беше закрита и се изясни, че осигурителният им фонд е бил източен, останаха много недоволни работници. Можете ли да ги обвинявате? Всички са разчитали на обезщетения. А по някаква случайност баща ми е притежавал акции от една от компаниите, включени в този фонд. И щом средствата са изчезнали, веднага се е намерил някой, който да го посочи с пръст. Сигурна съм, че сте гледали пресконференцията, на която лъжливият главен мениджър твърдеше, че баща ми е изтеглил средствата си, преди инвестиционният фонд да рухне.

— Не е правил подобно изявление, Софи. Бил е достатъчно умен да не разпространява клевети — каза Алек.

— Но се опитва да внуши точно това — възрази тя. — Не виждате ли, че има хора, които му вярват? И точно те искат да спечелят от тази история. Всеки има нужда от изкупителна жертва. Никой не иска да поеме отговорност за случилото се. Когато Конгресът се провали, винаги намират кого да изтласкат на преден план, въпреки че вината е изцяло тяхна. И сега баща ми е набеден само заради няколко спорни сделки в миналото.

— Тогава тези разгневени хора трябваше да преследват него, а не да отмъщават на вас — отбеляза Джак.

— Не го замесвайте в този случай.

Той забеляза, че тя има известен проблем с отварянето на шишенцето с хапчета, и го взе от ръцете й.

— Това е невъзможно, след като той стои в центъра на събитията.

— Нямам намерение да обсъждам въпроса с никого.

Джак реши да се съобрази с желанието й. В момента жената не бе в състояние да спори с когото и да било. Беше бледа и ръцете й трепереха. Ако не й бе помогнал, щеше да разпилее хапчетата по целия диван.

— Слушайте, щом още не сте разговаряли с детектив Стайнбек — започна тя, — може би трябва да ви кажа нещо. — Последва продължителна пауза. Щеше да й бъде трудно да го обясни, но не искаше да го разберат от друг.

Двамата мъже я изчакаха да продължи.

— Колко? — осведоми се Джак и вдигна шишето с таблетките. — И с кого искате да разговаряте? С него или с мен?

Софи разтвори длан и с изненада установи, че продължава да трепери.

— Само една, моля. Предполагам, че щом сте тук заедно, ще трябва да го чуете и двамата. Не искам да бъда груба.

— Тези отдавна не действат — отбеляза Джак, загледан в етикета на флакона. — Не са много силни. Сигурна ли сте, че не трябва да вземете две?

— Достатъчно ми е да погълна една — усмихна се тя. — Разбрахте ли ме? Другата сте вие.

— Правиха ли рентгенова снимка на главата ви в болницата? — продължи той.

На вратата се позвъни и Алек скочи да отвори.

— Време беше — каза той.

— Охраната ли е? — попита Софи.

— Не. Джил ще дойде към девет. За щастие пристигнаха Реган и Корди с някои много необходими покупки. Вече умирам от глад.

Джак стана да им помогне. Корди му подаде чанта с хранителни продукти, а Реган връчи на съпруга си месо за барбекюто.

— Купихте ли ми батерии? — подвикна от дивана Софи.

— Поръчката е изпълнена — докладва Реган иззад вратата на отворения хладилник. — Ще ги оставя на плота.

Софи не беше гладна, но Корди успя да я убеди да изпие горещия бульон, който й бяха донесли от китайския ресторант в края на улицата. Наистина я ободри.

Приятелките й непрестанно се суетяха около нея. Корди през минути слагаше ръка на челото й, за да се увери, че няма треска, а Реган подложи няколко възглавници зад гърба й и загърна раменете й с одеяло.

— Претърпях само лека интервенция — протестираше Софи. — Лека. Следващата седмица ще ми махнат конците и ще мога да се върна към нормалния си начин на живот. Дори бих могла да сваля няколко килограма.

— Кога си качвала килограми? — пошегува се Корди.

— Казах само, че бих могла.

— Има ли още нещо, което бихме могли да направим за теб? — попита Реган.

Софи огледа стаята. Завесите бяха дръпнати за първи път от няколко години, което й напомни, че куршумът бе пробил двойните стъкла на прозореца.

Алек проследи погледа й. Двамата с Джак бяха приключили с вечерята и се бяха отпуснали в креслата пред камината.

— Джил ще се погрижи за прозореца. Хората му ще дойдат рано сутринта.

— Защо ли не взема да се омъжа за него? — подметна Софи. — Толкова енергичен човек.

— Какво друго мога да направя? — повтори Реган.

— Ами да оставиш покупките и да си вървиш у дома. Изнервяш ме, като сновеш така из стаята. Добре съм.

Корди тръгна след нея и щеше да я последва в банята, ако Софи не бе затръшнала вратата под носа й. Смени превръзката и се изненада, че въпреки всичко съвсем не изглежда зле. Изми косата и лицето си, после загреба от овлажняващия крем и отвори вратата. Миг след това избухна в смях. Корди оправяше леглото и изтърсваше възглавниците.

— Искаш ли да си легнеш?

— Господи, не. Изобщо не ми се спи. Претърпях само лека хирургическа намеса — повтори за пореден път. — Още няма седем часа, а и ме чака много работа.

Тръгна обратно към дивана, следвана от приятелката си.

— Трябва да се обадя на мистър Битърман — заяви Софи. — Къде ми е телефонът? Той сигурно много се притеснява.

— Вече говорих с него — осведоми я Алек. — Потърси ме на мобилния веднага щом разбрал, че са те простреляли. Уверих го, че с теб всичко е наред.

Тя кимна.

— Корди, изпрати ли съобщение на всички познати, че съм добре?

— Да.

— И на кого по-точно? — полюбопитства Алек.

— На семейството и приятелите ни.

— А на баща й? На него писа ли?

Реган отправи към съпруга си един от „онези“ погледи, но той не й обърна никакво внимание.

— Много бихме искали да поговорим с него — подметна Джак. — Нали знаете, да го поканим на бира и…

— Доста е труден за откриване — отбеляза Алек.

— Често се мести — каза Софи. — Татко е изключително зает човек. А в момента е извън страната.

Приятелките й знаеха колко неудобно се чувства, когато стане въпрос за баща й, затова побързаха да сменят темата.

— Един от учениците ми се опита да взриви лабораторията — съобщи Корди.

— Тя е преподавател по химия в една гимназия — обясни Софи на Джак. — Миналата година не се ли случи същото?

— Почти.

Джак се усмихна.

— Как е възможно някой почти да взриви лаборатория?

— Доста е объркано.

Корди погледна Реган и й кимна, което означаваше, че е неин ред да се опита да държи разговора далеч от Боби Роуз.

— Никога няма да забравя този шум — изсумтя Реган.

— Какъв шум? — попита Софи.

Беше се сетила, че не си е взела антибиотика, и се появи, разклащайки шишенцето.

— По телефона. Чух някакво боботене, а след това трясък на стъкло.

На Софи не й стигна търпение да разбърка субстанцията и без да се замисли, пъхна шишето в ръцете на Джак. След като се беше справил с едното, нищо нямаше да му коства да отвори и това.

— Помислих, че са те убили, мила — заяви Реган и очите й се напълниха със сълзи. — Не, наистина. Веднага набрах 911 и помолих да повикат Алек или някой от колегите му. Но не затворих мобилния си телефон с надеждата, че ще успееш да се свържеш с мен при нужда. Чуваше ли как те виках?

— Не.

— Как си успяла да говориш по три телефона едновременно? — поинтересува се Корди.

— Не знам точно, но успях. Алек и Джак бяха на съвещание и обикновено секретарката отказва да ги прекъсва. Но този път не се наложи да й обяснявам дълго. Сигурно е била доста шокирана, след като й казах, че си простреляна.

Алек се пресегна и притегли жена си в скута си.

— Ние вече се бяхме обадили на бърза помощ, скъпа — каза той.

Реган изтри сълзите си.

— Ще се прибера вкъщи и ще се наплача.

Той я потупа по рамото.

— Защо не го направиш сега? Така ще се прибереш в хотела със сухи очи.

Софи се разсмя. Приятелката й плачеше при най-малкия повод. Когато бяха в детската градина, двете с Корди се надпреварваха коя ще я разплаче първа — Софи винаги разказваше измислени тъжни истории, а Корди й пееше сърцераздирателни песни. Размишлявайки сега, стигаше до заключението, че не са постъпвали добре. Вярно, бяха се забавлявали, но това не променяше нещата. Старите спомени изплуваха в съзнанието й в странно време. Може би болкоуспокояващите я бяха замаяли прекалено много.

— Съжалявам, че те карах да плачеш толкова често, когато бяхме малки — с чувство за вина каза Софи.

— Кога си я разплаквала? — попипа Алек.

— През цялото време — призна си Корди.

— Докато не се усетих… — сви рамене жена му. Тя отиде в антрето и взе връхната си дреха и чантата. После се обърна към Корди и каза: — Ако си готова, ще те закарам до вас.

— Ами… ако Софи няма нужда от мен повече…

— Моля ви, тръгвайте. И вземете със себе си тези двамата.

Минаха още пет минути, докато приятелките й се приготвят да си вървят. Реган се обърна за последен път и попита:

— Чудя се с кого си говорила по мобилния телефон, когато са те простреляли. Вероятно и той е бил доста шокиран…

— А, да… За това ще поговорим утре.

Алек и Джак не се подведоха от уклончивия й отговор. Двамата сякаш потънаха във фотьойлите.

Веднага щом Ригън и Корди си тръгнаха, тя се обърна към мъжете:

— Вие също трябва да си вървите.

— Ще изчакаме, докато дойде Джил — заяви Алек.

— И двамата ли?

— Трябва да закарам Джак до тях, така че ще му се наложи да ме изчака.

— Е, с кого говорихте по мобилния телефон? — неочаквано попита Джак.

Сега той беше любопитен.

— Вече обясних всичко на детектив Стайнбек.

— Кое по-точно? Кой беше? — настоя Алек.

До този момент бе предпочела да не им казва, но сега реши, че моментът е настъпил. Нямаше как да се измъкне.

— Човекът, който ме простреля.