Джули Гарууд
Огън и лед (43)

Четиридесет и трета глава

В болницата цареше хаос. Отведоха Софи в рентгеновото отделение, после я върнаха в спешното отделение и я настаниха в леглото до прозореца да чака пластичния хирург, който трябваше да зашие разреза над ухото й. До нея седяха Реган и Корди. Двете медицински сестри бяха разпознали пациентката от предишното й посещение и в един глас бяха пожелали да вземат полагащата им се почивка.

Измъчваше я ужасна болка в главата, но лекарят отказа да й даде каквото и да било болкоуспокояващо, дори аспирин, преди да види резултатите от изследванията.

— Иска да се увери, че нямаш мозъчно сътресение — обясни Корди.

— Татко тук ли е? — попита Софи. — Разговарях с него, когато това се случи.

— Идва — увери я Реган. — Чух, че е създал доста тревоги на полицаите. Открили са мобилния ти телефон до фонтана. Направо не беше на себе си.

— А къде са Джак и Алек?

— Тръгнаха си веднага щом се увериха, че си добре.

— Слава богу — прошепна тя.

— Какво трябва да значи това? Знаем какво изпитваш към Джак — обади се Корди.

— И баща ми знае. Не ми се струва добра идея двамата да се озоват заедно в една стая.

Приятелката й я потупа по ръката.

— Всичко ще бъде наред — заяви и хвърли поглед през леглото към Реган, която само поклати глава.

Софи придърпа одеялото върху краката си.

— Тук е толкова студено.

— Преживяла си тежка травма — съчувствено поясни Реган. — Това е нормална реакция на тялото ти. Искаш ли още една завивка?

— Беше ужасно — каза Софи и очите й се напълниха със сълзи. — Мислех си, че…

— Можеш да ни разкажеш и утре — прекъсна я Корди. — Сега не бива да се разстройваш. — Опитвайки се да поразведри атмосферата, добави: — Мистър Битърман бе много радостен, когато научи, че си добре. Очевидно много те обича.

— По душа той е много добър човек.

— Каза да ти предадем, че Гари е арестуван. Откарали го с белезници.

— Защо? Какво е направил?

Софи на няколко пъти остава без дъх, докато Корди й препредаваше разговора си с Битърман.

— Какъв негодник! — отбеляза Реган. Приятелките й бяха напълно съгласни с нея.

Медицинската сестра дръпна завесата и приближи с поднос. Видя пациентката, застина на мястото си, след това бавно се отдалечи.

— Какво беше това? — учуди се Реган.

— Персоналът тук не е много любезен — шепнешком отбеляза Корди.

Иззвъня телефон. Алек уведомяваше съпругата си, че няма да се връща в болницата.

Доктор Холпърн, когото Корди нарече доктор Франкенщайн, се разприказвал и се отказал от услугите на адвокат. Агентите решили да се възползват от ситуацията и да изтръгнат от него колкото може повече информация.

На пластичния хирург му бе отнело доста време да дойде, но затова пък беше изключително внимателен и бързо свърши работата си. След като прегледа раните по лицето й, той я улови за брадичката и я погледна изпитателно.

— Прекрасна кожа. Безупречна. Съвършена костна структура. Изящен нос…

— Тя не е дошла тук за корекции — недоволно подметна Корди.

Лекарят се усмихна.

— И трите бихте могли да играете в Ангелите на Чарли — обърна се към пациентката си и добави: — Няма да ви е необходимо инжектиране на ботокс доста време… поне докато не водите напрегнат живот. Докато на мен скоро ще ми потрябва. Пластичните хирурзи живеят в постоянен стрес.

Ако не изпитваше толкова силни болки, Софи щеше да се разсмее.

— Смятате, че сте стресиран? Колко пъти днес стреляха по вас?

Той усети, че е навлязъл в опасна територия, затова промени темата.

— Нямате мозъчно сътресение, така че може да се приберете у дома и да спите в собственото си легло.

Баща й пристигна в болницата точно навреме, за да я откара в апартамента й. Предложи да прекара нощта с нея, но тя отказа. Вече бе провела същия разговор с Реган и Корди. Обеща му да си легне веднага щом остане сама.

Беше изтощена и в мрачно настроение. Докато си вземаше душ, се стараеше да не мокри превръзката на лицето си. Облече нощницата, изми зъбите си и се пъхна под завивките. Умората бе изцедила силите й, но още не й се спеше, затова пусна телевизора и започна да превключва каналите. Избра кулинарната програма. Никога преди това не я бе гледала. А Джак много я обичаше. Какво ли правеше сега той? Дали беше приключил с Холпърн? Надяваше се да е научил цялата истина. Дали щеше да й се обади утре?

Започна да се унася, обзета от желание да се намира в прегръдките му, чудейки се дали и той мисли за нея.