Джули Гарууд
Огън и лед (21)

Двадесет и първа глава

498. Записка в дневника

Чикаго

Все още не сме установили връзката между стреса и ефективността на нашия серум, но по всичко личи, че повишеното ниво на адреналина в критични ситуации повишава действието на лекарството.

Време е да го изпробваме върху примати. Да пазим работата си в тайна, е истинско предизвикателство.

Маргарет Питман повика Джак в кабинета си за разговор. Той мина покрай Алек и съчувственият поглед, с който партньорът му го изпроводи, му подсказа да очаква лоша новина.

Нищо не би могло да бъде по-лошо от мястото, където му предстоеше да отиде благодарение на залога на покер, който беше изгубил. Аляска може и да беше прекрасна в своята самобитност, но не би могъл дори да спомене името й, без да потръпне мислено. Мразеше студа. Винаги го беше мразил и щеше да го мрази и занапред.

По една случайност Питман също искаше да поговорят за неплатения му отпуск. Тъй като имаше намерение да го държи далеч от медиите, тя одобри плановете му за краткотрайно отсъствие, но сега той имаше други изисквания.

Докато излагаше къде смята да ходи и защо, като не пропусна да спомене всичко, което беше научил за Уилям Харингтън, интересът на шефката му видимо се засили. Дори прекалено, мислено отбеляза той.

— Аха, разбирам — кимна Маргарет. — Значи искаш още днес да заминеш на север, към Аляска?

— Точно така.

— И ще пътуваш с мис Роуз?

— Да — отвърна мъжът.

Само дето Софи още не знаеше.

— Агент Бюканън преди малко ми каза, че тя заминава да прави някакво разследване. Твърдо е решена да разбере какво е търсил там Уилям Харингтън — Питман поклати глава. — Да бъде изяден от полярна мечка… Това е нещо съвсем ново за мен. Струва ми се, че мис Роуз би могла да напише доста интересен материал. Не си ли съгласен?

Изминаха десетина секунди, а тя продължаваше да се взира в него изпитателно. Очевидно очакваше отговор.

— Да, сигурно.

— Както ти е известно, момичето има нужда от сигурна закрила. Нали така, агент Макалистър? Да, така е. Сега, доколкото ми е известно, агент Бюканън и Ейдън Хамилтън са плащали за охрана и вече е наш ред да се заемем с това. Беше простреляна веднъж и никой не може да гарантира, че няма да се случи отново, ако остане в Чикаго. Говорих с детектив Стайнбек — добави тя. — Призна, че не са стигнали доникъде. Стрелецът все още е на свобода. — Вдигна ръка, за да му попречи да се намеси, и продължи: — Не се бъркаме в разследването. Просто… отбелязваме. Детектив Стайнбек знае, че винаги може да разчита на нас. — Жената се усмихна леко. — Ако се наложи, разбира се. Само дето нас не ни бива много да помагаме, нали? Напротив, обичаме да вземаме нещата в свои ръце и сами да си вършим работата. Така ли е?

Джак не си направи труда да кимне в знак на съгласие. Вместо това изчака тя сама да изрече отговора на въпроса си.

— Така е — заяви шефката му, преди рязко да смени темата. — Впрочем знаеш ли колко души са гледали клипа с твоето участие в интернет? Повече от два милиона и бройката непрекъснато се увеличава. Вече от три медии ми се обадиха да искат интервю с теб. — Вдигна три пръста и ги раздвижи към него. — Ти си новата звезда на Америка.

Той изстена и тя го удостои с изпитателен поглед.

— Една от асистентките ми попита защо не сме спрели видеото, а аз й отговорих, че не си струва труда. Докато разберем за него, вече го бяха свалили стотици хора — преувеличи Питман. — Сега го въртят из цялата мрежа. Както сигурно ти е известно, опитахме се да изкараме, че нещата са нагласени, но… вероятно се досещаш, че номерът ни не мина.

Тази жена не си падаше по празните приказки. Очевидно ненапразно бе повдигнала въпроса за клипа. Джак очакваше да разбере истинската причина.

На вратата се почука и една от асистентките й надникна в стаята.

— Диска ли ми носиш? Много добре. Благодаря Дженифър.

Жената й подаде голям плик и изчезна.

— Искам да го изгледаш веднага. Много е поучително.

Джак искрено се надяваше, че поне в това видео звездата няма да е той. Съзнанието му работеше трескаво. Не беше застрелвал никого от онзи инцидент в закусвалнята.

— Точно записът е причина да искам да замина в отпуск още днес — отбеляза той.

Тя поклати глава.

— Няма да е отпуск. Ще се наложи да поработиш. Новата ти задача е мис Роуз, която става единствено твоя отговорност. Не искам на момичето да му се случи нещо. Вероятно се чудиш защо толкова държа да запазя живота й. Първо, защото е гражданка на Съединените щати и ние сме длъжни да се грижим за поданиците си. И после баща й. Точно така. Тя може да ме отведе до Боби Роуз.

Само в мечтите ти, каза си мислено Джак.

— Софи е изключително лоялна към баща си — заяви той. — Няма да го предаде на никого и за нищо на света.

Питман му подаде диска.

— Би ли го сложил в дивидито?

Телевизорът беше поставен върху шкаф зад бюрото.

Джак изпълни молбата, докато тя обръщаше стола си.

— Естествено е да е лоялна. Нали му е дъщеря и го обича.

Не му остави дори време да извърши мълчаливия ритуал с броенето до началото на записа.

— Да, това е разбираемо. Боби Роуз не е обявен за издирване, поне за момента. Но много би ми се искало да се срещна с него.

Да бе, да се срещнат. Питман беше прекалено умна, за да очаква Боби да каже нещо уличаващо. Но какво ли си беше наумила?

А тя ровеше из чекмеджетата, за да открие дистанционното на дивидито.

— Бил е обект на разследване доста пъти и е прекарал известно време в следствения арест. Само дето не успяха да му лепнат нищо. Липса на доказателства. Всеки път едно и също. Разбира се, не може да му се оспори, че е най-добрият адвокат, когото някога съм виждала.

Най-сетне откри дистанционното в средното чекмедже, измъкна го и махна на Джак да се настани на стола от другата страна на бюрото.

— Изобщо, между мен и мистър Роуз има някои различия.

На Джак му идваше да се изсмее. Различия? Няколко държавни институции от години се опитваха да тикнат Боби Роуз зад решетките.

— Този човек е като хрътка — кимна тя. — Има невероятен нюх към парите, до които престъпниците си мислят, че са успели да се докопат. Независимо къде ги крият, винаги успява да ги открие.

— После ги взима и на свой ред ги крие — отбеляза той.

— Да, така е, но не можем да го докажем, нали?

За момент му се стори, че тя говори за Боби с възхищение.

Жената се настани на стола си и включи апарата.

— Всъщност той ни изпрати този запис. Използвал е куриерски услуги. При разпита младежът, който ни го донесе, заяви, че е взел пратката от рецепцията на хотел „Хамилтън“. Никой от служителите нямаше представа как се е озовала там. Започва с нещо, появило се в местните новини преди две вечери.

Тя натисна бутона на дистанционното и из стаята се разнесе жизнерадостният глас на говорителката:

„И сега последните новини относно затварянето на пивоварната, произвеждаща любимата бира на Чикаго. Бяха отправени много горчиви обвинения, нали, Том?“

На екрана се появиха Меридит Дево и адвокатът й, застанали пред сградата на градския съд.

„Благодарна съм, че баща ми не доживя да види това. Моят съпруг, когото съвсем скоро ще мога да наричам «бивш», унищожи компанията му. Татко му имаше доверие — разплака се тя. Попи очите си със салфетка и продължи: — Инвестирал е парите от осигурителния фонд в съмнителни сделки. Цените на акциите спаднаха рязко и сега всичко е изгубено. Кевин Дево трябва да отиде зад решетките заради глупостта си“.

Репортерът я попита кога за последен път е разговаряла с мъжа си.

„Не сме разменили и дума, откакто подадох молбата за развод, и се надявам никога повече да не говоря с него“.

Адвокатът пристъпи напред и също се включи в разговора.

„Клиентката ми е без пукната пара благодарение на безотговорното поведение на Кевин Дево. Играл е рисковано и е изгубил всичко, което някога са притежавали“.

Джак се намръщи и каза на глас:

— Тогава кой плаща съдебните разноски?

— И аз бих искала да получа отговор на този въпрос — съгласи се Питман.

Екранът потъмня и след няколко секунди се появи Кевин Дево, който даваше интервю.

„Не съм направил нищо нередно. Може би залозите наистина бяха рисковано високи, но във всички отчети е отбелязано, че не са друго, освен инвестиции. Боби Роуз беше този, който вдигаше цената. Първо изтегли вложенията си, после остави всичко да рухне. Ако някой трябва да носи отговорност, това е точно той“.

Когато го запитаха как гледа на обвиненията на съпругата си, той отвърна:

„Тя е глупачка. Баща й ми имаше доверие. Беше добър човек, но дъщеря му… Добре де, нека просто да кажа, че е с труден, несговорчив характер. Не разбирам какво съм намирал у нея“.

Питман натисна пауза, задържайки кадъра с насмешливата гримаса на Кевин Дево.

— Обърни внимание на датата, която ще се изпише в долния ъгъл на екрана.

И отново пусна записа. Следващата сцена беше мрачна сграда, която приличаше на склад. Една крушка светеше, люлеейки се над странична врата. Стар, доста очукан форд пикап се движеше бавно по застланата с чакъл алея и спря пред входа. Датата беше вчерашна, а часът — 3:10 през нощта. От колата слезе мъж с качулка. Държеше главата си сведена, докато не чу тихо изсвирване. Когато се обърна към светлината, лицето му се видя ясно. Беше Кевин Дево. Без никакво съмнение. Вратата се отвори рязко и той припряно пристъпи прага, на който го очакваше с отворени обятия и разгърнат шлифер, без нищо друго под него, Меридит Дево. Срещата беше страстна и гореща.

— Предполагам, това не би могло да се появи в новините в шест — изкоментира Маргарет.

— По-подходящо е за някой порно канал — отвърна Джак.

Екранът отново потъмня и шефката му се завъртя със стола, за да изпразни останалото съдържание на плика върху бюрото си.

— Боби Роуз ни е изпратил и заверени ксерокопия на извлечения от сметки за значителни суми. Имената, естествено, са фалшиви, но хората ни ги провериха. Парите принадлежат на семейство Дево и сигурно си забелязал, че използвах точно думата принадлежат. Значи средствата са били внесени в сметките, но вече ги няма. Проследихме ги, доколкото можахме, и единственото, което успяхме да установим, е, че не са били изтеглени от Дево. Както и да е, не вярвам, че ще ги обявят за изчезнали.

— Според мен семейство Дево е ограбвало парите на Кели години наред, докато са се добрали до големия кокал — осигурителния фонд. Ако платят на потърпевшите и заявят, че са разорени, хората едва ли ще ги обвинят за загубата на вложенията си. Вече е ясно, че тези инвестиции са си били чиста измама, но съм уверен, че Боби Роуз няма нищо общо с тях. Може да ви изглеждам наивен, но мисля, че много добре знае къде са парите.

Джак прегледа извлеченията от сметките.

— Сигурна ли сте, че ги е изпратил той?

— Абсолютно — отвърна Питман. Подаде му прегъната бележка и добави: — Това пристигна с диска и сметките.

На листа беше изписано:

Очаквайте още.

Боби Роуз

Жената продължи:

— Ако можем да се доверим на историята, този човек не е ощетил нито един невинен. Очевидно държи сериозен коз в ръцете си и непременно ще го изиграе. Освен това трябва да постъпим справедливо и с дъщеря му, както правим от самото начало. Сигурна съм, че Роуз ще ни бъде благодарен, задето постоянно я държим под око.

— Аз ще се погрижа за нея — кимна Джак.

— Постарай се — нареди Питман. — Дженифър е наясно с плановете ти. А, агент Макалистър, още едно нещо…

Той спря до вратата.

— Да?

— Пази се от полярните мечки.