Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бюканън-Ренард (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire and Ice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2010 г.)
Разпознаване и редакция
Xesiona (2010)
Форматиране
maskara (2014)

Издание:

Джули Гарууд. Огън и лед

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2008

ISBN: 978–954–26–0816–5

История

  1. — Добавяне

Втора глава

2. Записка в дневника
Чикаго

Готови сме да се отправим на север. След години проучване на арктическите вълци в зоологическите градини Брендън и Кърк най-сетне ще имат възможност да наблюдават тези удивителни животни в естествени условия. Ние с Ерик сме новаци, но опитът ни не отстъпва на техния. Ако всичко върви според плановете, ще научим доста повече за общуването при този вид, както и за адаптирането им към средата, което всъщност ме интересува най-много.

Не очаквам с нетърпение студовете, но информацията, която бихме могли да предоставим на науката за тези мистериозни същества, си струва всички лични жертви, каквито без съмнение ще ни се наложи да направим.

Кой знае, може пък да станем известни.

Единственото, което му се искаше в момента, беше един чийзбургер.

Агент Джак Макалистър току-що бе завършил двудневната наказателна акция под прикритие в най-размирния квартал на Чикаго и се чувстваше уморен, мръсен и гладен. Последното, от което имаше нужда, докато приближаваше будката за сандвичи, бе да попречи на въоръжен грабеж.

Само с един изстрел в областта на сърцето успя да отблъсне назад мъжа от младото момиче, което държеше като заложница. Похитителят се свлече по стената и върху зацапаната му тениска се появи струйка кръв.

Не му се наложи да убива другия. С няколко бързи движения успя да го обезоръжи, да го просне по очи на пода и да го прикове на място, притискайки с крак гърба му.

Отвън партньорът му Алек Бюканън чу изстрела. Извади пистолета си, докато слизаше безшумно от колата, и се затича към вратата. В заведението цареше хаос. Момичето пищеше с все глас и се опитваше да отблъсне Джак. Когато се обърна и видя другия полицай, закрещя още по-силно, макар това да изглеждаше невъзможно. Съвсем очевидно бе, че се ужасява от тях не по-малко, отколкото от мъжете, които сигурно щяха да я убият.

Джак показа значката си:

— ФБР! Вече всичко е наред. Можеш да млъкнеш. Отнася се и за вас, госпожо — обърна се той към стоящата наблизо изпаднала в истерия жена, която си вееше с влажна салфетка и сякаш всеки момент щеше да припадне.

Алек също извади значката и я вдигна в ръка, докато си проправяше път до партньора си, после коленичи до трупа.

— Добър изстрел — отбеляза, оглеждайки мястото, където бе проникнал куршумът.

— Нямах друг избор — отвърна тихо Джак, така че да го чуе само партньорът му. Задържаният на пода се размърда. — Ако се опиташ да се надигнеш, ще ми се наложи да те поваля пак.

Алек притисна с крак гръбнака му, за да го принуди да лежи неподвижно.

Три полицейски коли с включени сирени спряха на паркинга пред заведението. За да предотвратят престрелка срещу самите тях, агентите продължаваха да държат значките си високо вдигнати. Тъй като и двамата току-що бяха приключили двудневна акция под прикритие, с мазните си дълги коси и наболи бради приличаха по-скоро на побъркани убийци, отколкото на служители на ФБР.

— Не искаш ли да научиш какво се случи? — попита партньора си Джак и кимна към трупа.

— Вероятно не е изпълнил заповедта ти точно.

— Беше превъзбуден от нещо, един господ знае от какво. Без съмнение щеше да убие момичето — погледна надолу и застана така, че да увеличи натиска върху гърба на задържания. — Зениците му са толкова разширени, че приличат на чаени чинийки.

Алек забеляза някакъв младеж да държи мобилен телефон. Запита се от колко ли време хлапакът записва случващото се. Ругаейки тихо, се извърна с гръб и каза:

— Току-що съсипахме прикритието си. На колко се хващаш на бас, че само след час ще се появим в интернет?

Джак сви рамене.

— И без друго днес приключихме с акцията.

На вратата се появиха група полицаи и двамата отстъпиха встрани.

Първият офицер коленичи до убития, огледа го и подвикна към останалите:

— Това е Джесъп.

Неколцина от колегите му се приближиха, за да огледат и те.

— Роден е с оръжие — отбеляза един от тях. — Никога не съм допускал, че ще бъде застрелян.

— Кой е тоя Джесъп? — поинтересува се Джак.

Коленичилият на пода полицай вдигна поглед.

— Най-големият пласьор на дрога. От години се опитваме да го пипнем. Изглежда, напоследък е започнал да употребява част от стоката си.

Парамедиците се появиха с носилки и след броени минути и малката закусвалня бе обградена от тълпа любопитни.

Джак се обърна към Алек:

— Все още ли си гладен?

Партньорът му погледна ламинираното меню.

— Всъщност бих хапнал.

Три часа по-късно, след като бяха написали рапортите и бяха предоставили случая на полицията, двамата най-сетне поеха към главния щаб. Още с влизането им казаха, че трябва да докладват на дежурния специален агент. В това нямаше нищо особено. Тя вече им бе изпратила бележка само от три думи, които казваха всичко: „В кабинета ми. Веднага“.

Маргарет Никога-не-ме-наричайте-Маги Питман седеше зад масивното си бюро. Зад гърба й в полукръг се бяха събрали група агенти, които напрегнато се взираха в монитора на компютъра й.

— Я вижте кой е решил да ни посети — подметна тя с типичния си арканзаски акцент. — Агент Гореща стъпка и неговият приятел агент Горещ изстрел.

YouTube? — попита Алек.

Всички присъстващи в стаята кимнаха едновременно.

— Е, стига толкова — Питман разгони групата около бюрото си. — Позабавлявахте се достатъчно. Връщайте се на работа, докато поговоря с нашите филмови звезди. — Ако се беше усмихнала, забележката й щеше да бъде забавна. — Господа, приближете се, ако обичате. Агент Макалистър, може би ще ми обясните какво става тук. — Кимна към екрана.

По дяволите! Хлапакът беше заснел всичко. Джак се намръщи, като се видя облегнат на колата на партньора си, кръстосал небрежно глезен върху глезен, да похапва лакомо чийзбургер, докато парамедиците минават покрай него с увития в чувал труп.

— Давате ли си сметка как изглежда това, агент? Аз ще ви кажа. Убили сте човек, после с помощта на карате и таекуондо сте пребили друг, преди да го повалите на пода, а след това, наслаждавайки се на следобедното слънце, си похапвате вкусен сандвич, сякаш случилото се изобщо не ви засяга. Ето така изглежда отстрани!

Джак реши, че е свършила.

— В своя защита…

— Ние знаем, че това е ежедневната ни работа и не бива да допускаме нищо да ни разстройва, но не е задължително хората да са наясно с това, агент, и в този смисъл очакват от нас да сме по-… чувствителни. Точно чувствителни исках да кажа, агент Бюканън. А не да бъдем безцеремонни и самодоволни, след като току-що сме застреляли някого.

Чувствителни?, помисли си Джак. Дали наистина говори сериозно? Не, сигурно не. Или пък…

Тъй като Алек бе работил със специален агент Питман по-дълго от него, той се извърна да види неговата реакция. Никаква помощ. Партньорът му седеше с каменно изражение.

— Кое според вас е подходящото за случая поведение, госпожо? — попита Джак.

Тя го стрелна с поглед.

— Ще ви кажа кое не е подходящо. Да ядете чийзбургер, докато покрай вас изнасят труп.

Този път правилно отгатна, че още не бе свършила.

— Сядайте и двамата. Схванах се да кривя врата си към вас — изчака, докато мъжете се настанят на столовете срещу бюрото и продължи: — А днес имаме едно много интересно изключение. Началниците едва ли ще се зарадват особено когато изгледат това видео. — Тя въздъхна и добави: — Впрочем вероятно вече са им го показали. Както и да е, хората и особено онези, които са го видели, са ви превърнали в рок звезди.

— В рок звезди? — учуди се Алек.

— Но това е безумие! — подвикна в същото време и Джак.

— Точно така, рок звезди. До този момент това малко клипче е гледано от повече от две хиляди души и броят им продължава да расте. Да се надяваме, че щом се изкъпете и се разделите с дългите си коси и наболи бради, никой от фен клуба ви няма да ви разпознае.

— Фен клуб? — изстена Джак. — Навярно се шегувате.

— Имам ли вид на човек, който се шегува, агент Макалистър? — отново го стрелна с поглед жената.

Тъй като бе забелязал, че обича сама да отговаря на въпросите си, той премълча.

— Не, не се шегувам! — сопна се тя. — Медиите са съвсем друга работа. Те сигурно ще ви търсят за коментари, а ние не искаме точно това, нали? — Поколеба се няколко секунди, преди да продължи: — Не, не искаме. За щастие вече приключихте с последната си акция и няма да работите под прикритие още дълго, дълго време. Докато случаят не се позабрави и хората не си намерят нещо друго, с което да се развличат, двамата ще трябва да се покриете. Разбрахте ли? Да се покриете. Впрочем, като се замисля, не е лоша идея да си вземете кратък отпуск.

— Аз имах намерение да… — подхвана Алек.

— Агент Бюканън, наистина ли си помислихте, че това е предложение? Нека изясним нещата и да разсеем недоразумението още сега. Вие излизате в отпуск. Както и вие, агент Макалистър. Не става въпрос за избор. О, и ще трябва да останете в Чикаго през цялото време.

— Защо не го наречем с точното име? — попита Алек.

— И кое е то според вас?

— Временно отстранени.

Жената поклати глава.

— Това би означавало, че според мен сте извършили нещо нередно.

— И колко ще продължи този отпуск! — попита Джак и скръсти ръце пред гърдите си в очакване на отговора.

Но тя не му отговори. Вместо това каза:

— Докато се наслаждавате на почивката си в Чикаго — подчерта „Чикаго“, — ще бъдете в постоянна връзка с нас чрез електронната поща и телефона. Ще избягвате всякакви разговори с пресата, което означава, че не бива да ги съветвате къде да монтират микрофоните си, агент Макалистър. Ще бъдете в денонощна готовност да се върнете на работа, ако ми потрябвате, затова трябва да сте наблизо.

Джак понечи да възрази, но Алек го изпревари:

— И кога започва тази ваканцията?

— От този момент.

Двамата се насочиха към вратата, когато Питман подвикна:

— Агент Макалистър?

— Да, госпожо?

— Днес свършихте чудесна работа.

Какво по… Но не изрече онова, което си помисли. Просто кимна на шефката си и излезе, но щом двамата с Алек се озоваха в асансьора, повтори забележката й:

Днес свършихте чудесна работа… Какво иска да каже? Ти си работил с нея по-дълго от мен, така че ми обясни дали това е обикновен сарказъм, или неуспешен опит да се пошегува.

— Нито едно от двете — отвърна Алек. — Ти наистина свърши чудесна работа и тя е наясно с това. Но сам видя видеото. Хлапакът е уловил всичко, от момента, в който дрогираният негодник влиза в закусвалнята, до приключването на акцията. Успя да предотвратиш истинска кървава баня.

— Някой от нас трябваше да вземе проклетия телефон от хлапето, преди да си поръчаме чийзбургерите — изсумтя Джак.

Партньорът му се разсмя.

— Да, точно той ни прецака. Пък и сандвичите нищо не струваха.

Вратата на асансьора се отвори на втория етаж на подземния паркинг. Джак пое в една посока, Алек — в друга.

— Утре вечер в колко? — подвикна Джак.

— Гледай да дойдеш към девет и си носи пари. При това повечко. Решил съм да си върна всичко, което изгубих.

Джак се разсмя.

— Да бе, като че ли може да стане.