Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (8)

III

Клер беше разпознала Хари. Забеляза го твърде късно, за да дръпне Брейди настрани, и сърцето й се сви, когато видя Хари да насочва светкавицата към тях. Ясно й бе, че Брейди ще побеснее. Мина покрай Хари, като се престори, че не го познава, защото много искаше Брейди да не разбере кой е той. Твърдо бе решила Брейди да не пипне, тристате лири на Хари, а също и по един или друг начин да не допусне двамата да се срещнат. Не се обърна, когато Брейди спря, за да говори с Хари. Известно й бе, че ако прояви интерес или раздразнение, Брейди веднага ще се досети кой е Хари. Затова продължи, напрегната и разтревожена какво ли ще каже Брейди. Стигна до клуб „Тамиами“, позабави се за миг да погледне през рамо и се качи по стълбите. Искаше да се върне и да погледне какво прави Брейди, но се въздържа. Надяваше се, че не се е държала съвсем отвратително с Хари. Чудеше се какви обяснения да му даде, когато впоследствие се видят.

Барът беше празен. Барманът се приближи към нея покрай извития като подкова тезгях и повдигна въпросително вежди. Слабото му бледо лице беше апатично, а очите му под гримираните мигли гледаха уморено.

— Здравей — каза той, облягайки се на плота. — Спокойно е, нали? Нито едно от момчетата не е дошло още. Вчера се появи един новичък. Беше много емоционален. Почакай да го видиш.

— Дай ми едно уиски и млъквай! — тросна се Клер, и му обърна гръб.

От тоалетната излезе момиче — пухкава блондинка с очи като гранит и уста като капан. Тя махна на Клер и седна до нея на бара.

— Здравей, Бабс — поздрави Клер безразлично. След това й предложи цигара от табакерата си.

— Здравей, скъпа, — отвърна й лигаво Бабс, като завистливо разглеждаше роклята й. — Каква хубава дрешка. И ти стои добре. Всеки път, като те видя, си облечена с нещо различно. Питам се как го постигаш. Къде е Боби?

— Ще дойде — отговори Клер, като побутна върху тезгяха десетшилингова банкнота. — Ще пиеш ли нещо?

— Защо не? Голямо уиски, Хипи — обърна се към бармана. — Прическата ти е прекрасна.

— Наистина ли смяташ така? — рече Хипи и се протегна, за да се огледа. — Много се радвам. Вчера се подстригах. Не е лошо, нали? Гаднярът ме подкъси повечко, но всички така правят, ако не внимаваш.

— Я млъквай и изчезвай! — сопна се Клер.

Хипи сервира питиетата, начумери се на Клер и се оттегли в дъното на бара.

— Не бива да му говориш така — каза Бабс. — Ще го обидиш.

— Това искам — отвърна Клер злобно. — Мразя типовете като него. Как си? Виждаш ми се малко изморена.

Подаде уискито на Бабс, като си мислеше колко ужасно изглежда тя.

— О, наистина съм изморена, скъпа. Абсолютна развалина съм. Не знам какво ми става. Понякога имам ужасни болки. Това ме плаши до смърт.

Клер се взря в кръглото болнаво лице и се намръщи. Бабс пиеше твърде много, вземаше наркотици, постоянно обикаляше улиците и от години водеше разгулен живот. Не беше чудно, че се чувствува зле.

— Трябва да отидеш на лекар.

Бабс поклати отрицателно глава и понижи глас:

— Страх ме е. Все си мисля, че е рак. Честна дума. Предпочитам да търпя болките, отколкото да съм наясно.

— Не изглупявай — отговори остро Клер. — Вероятно е лошо храносмилане.

— И Теди така разправя — въздъхна Бабс разнежено. — Знаеш ли, миличка, често се питам защо нямаш постоянно гадже… Толкова е различно. Теди наистина е много любвеобилен. Като се сетя какво прави за мен! Винаги ме чака да се прибера, питието ми е готово, а пантофите ми са затоплени пред камината. Преди се усещах тъй самотна, бях омръзнала дори на себе си, но с него всичко се промени. Нужно е да си имаш някое свястно момче. Няма начин иначе…

— Но Теди ти излиза скъпичко, нали? — Съмнението глождеше Клер.

— Е, мила, и на бедничкия Теди му се полагат удоволствия от време на време. Вярно, че му допадат все скъпи вещи, по това не е грях, нали? Искам да кажа, че е проява на добър вкус. — Заобиколените от тъмни кръгове очи на Бабс се замечтаха. — Той е всичко за мен. Би трябвало и ти да си намериш приятел, Клер.

— Боби ми е достатъчен — отвърна рязко тя.

— О, той не се брои. На жената й е необходим мъж, за когото да се грижи. Никой не може да се грижи за Боби. Има твърде много пари, съвсем независим е, пък и е трудничко поносим, а, мила? Не се сърдиш, че ти го казвам, нали?

— Не се сърдя — отговори Клер с безразличие.

— Имаш нужда от някой като Теди. Някой, дето да ти е признателен за всичко, което правиш за него. Тогава се чувствуваш… ами сякаш вършиш нещо смислено.

Клер допи чашата си. Доскоро твърдеше на Бабс, че е глупава, дето издържа Теди, но вече не беше сигурна. Животът бе самотен. Не можеше да престане да мисли за Хари. Колкото повече мислеше за него, толкова повече го харесваше и искаше да му помогне някак. Бабс беше права. Да се грижи за младеж като Хари, беше смислено.

Влезе Брейди и седна на бара до Клер. Стрелна Бабс с мрачен поглед и рече:

— Добре, маце, а сега бягай. Няма полза да висиш тук. Трябва да си изкарваш прехраната.

— О, остави я на мира — намеси се Клер.

— Няма нищо, тръгвам — каза Бабс и ведро се усмихна на Брейди. — Винаги сте тъй представителен, мистър Брейди. И тъй елегантен.

— Да — отвърна Брейди, като оголи златните си зъби. — Хайде, чупката.

След като Бабс излезе, Клер попита:

— Къде се загуби?

— Онзи тип ме снима — изръмжа Брейди и се навъси. — Наложи се да взема мерки.

Клер настръхна:

— Какво имаш предвид? Защо?

— Понякога все едно нямаш капка мозък, съкровище — рече Брейди търпеливо. — Ами ако някое лондонско ченге зърне двама ни на снимка във витрина на фотографско студио? Много ли ще ти е приятно?

— Какво му направи? — попита Клер, вдървена от уплаха.

— Платих на Бен да се оправи с него. Вероятно вече му е прибрал филмчето. Всичко е наред. Бен само леко го е цапардосал.

Празната чаша на Клер се изплъзна от пръстите й и се разби на пода.

Брейди внимателно се взря в нея и се разсмя:

— Ама значи това бил новият ти приятел! Как не се сетих! Карай, скъпа, не си струва да се вълнуваш толкова. Бен просто го е халосал. — Той се пресегна и потупа бузата й с влажните си меки пръсти. — Вълнуваш се, нали?

— Не! — яростно избухна Клер. — И не ме докосвай, да те вземат дяволите!