Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (28)

VI

В антрето имаше четири куфара и кутия за шапка. Върху нея бе проснато палтото от норки на Клер.

Хари затвори входната врата. Помисли си, че никак няма да е лесно да се пренесе целия този багаж и се спря, за да опита да вдигне единия от куфарите. Беше тежък. Е, нямаше как. Щеше да е глупаво да не вземат всичко, което могат да носят. Не се знаеше колко време ще мине, преди да са в състояние да си купят нови вещи.

— Клер! — извика той. — Готова ли си?

Натисна дръжката на вратата на всекидневната и влезе.

— Всичко е готово, мила. Муни… — той млъкна, втренчен пред себе си.

Клер се бе проснала в единия от фотьойлите. Беше пияна. Впери в Хари празен поглед и присви очи като късогледите жени, които са твърде суетни, за да носят очила, а искат да видят нещо. Косата й беше в безпорядък. Ръкавът на виненочервената копринена блуза, висеше разпран. Единият й чорап се бе откачил от жартиера и се бе свлякъл до глезена.

Хари имаше чувството, че пред него е напълно непозната личност. В ума му, за миг изпразнен от всякакви мисли заради стъписването, се появи картина от миналото. Споменът, за нещо, което му се беше случило, постепенно се избистри в главата му, така, както картината се появява на телевизионния екран. Видя тъмния коридор и размъкнатата повяхнала жена, посипания с пепел под, празната бутилка джин в изпоцапаната ръка и злокобната подканваща усмивка, отправена към него. Счу му се продраният й глас и ужасяващото предложение. Отново имаше чувството, че усеща миризмата на мръсотия и алкохол. И сега, както и тогава, се разтрепери.

— Клер! Какво се е случило? — попита той.

Лицето й се сгърчи. Мускулите под бялата кожа, по която бяха избили петна, затрептяха като водна повърхност на вятър.

— Изгорих си ръката — каза тя.

Хари погледна дланите й. По пръстите на дясната й ръка имаше мехури. Жълтееха. Съгледа и цигарата между тях — тя прогаряше още един мехур и той с ужас забеляза, че Клер не обръща внимание на това.

— Хвърли я! — извика той рязко, наведе се напред и удари ръката й. Цигарата падна на килима. Когато я настъпи, видя че в него са прогорени много други дупки — от горящите фасове, които беше пускала.

— Какво си направила? Клер! Съвземи се. Трябва да тръгваме! Защо се напи така? Какво се е случило?

— Искам да ми направиш бебе — каза тя изведнъж и го погледна с израз на пиянска хитрост. — Измислих всичко. Няма да ме докоснат, ако ми направиш бебе.

— Какви ги дрънкаш? Клер! Съвземи се! Трябва да тръгваме, не разбираш ли?

— Права съм, нали? — попита тя и се наведе, за да го види по-добре. Вонящият й на алкохол дъх достигна до обонянието му. — И всичко ще е наред. Някъде четох, че бременните не ги закачат. Трябва направиш бебе, Хари. Ако не искаш ти, ще намеря някой друг.

Той я улови за раменете, вдигна я на крака и я разтърси.

— Престани да дрънкаш глупости! Не знаеш какво приказваш!

Тя го отблъсна с изненадваща сила.

— Много добре знам — отвърна тя, олюлявайки се. Ти не знаеш какво приказваш. Трябва да имаме бебе. Веднага! Това е единственият изход! — Клер внезапно се разплака, залитна към него и се вкопчи в раменете му — Толкова ме е страх — продължи да стене тя. — Не знам как да постъпя. Трябва да ми направиш бебе Хари! Не бесят бременни жени!

Хари почувствува как по гръбнака му пропълзява ледена тръпка. Да не би да е полудяла? Той улови ръцете й отблъсна я от себе си и се вгледа в очите й. Леденият, злокобен ужас в тях смрази кръвта му.

— Какво си направила?

— Той е там. Аз… не знам какво ме накара… Завари ме да събирам багажа… Каза, че никога няма да се измъкнем. Отидох в кухнята и той дойде след мен… Подиграваше се… На масата имаше нож. Сграбчих го и… — Тя млъкна разтреперана.

— Какво говориш? — извика Хари и сърцето щеше да се пръсне в гърдите му. — Ти си пияна! Лъжеш…

— Трябва да ми направиш бебе — стенеше тя, кършейки ръце. — Не искам да умирам! Ох! Хари… Хари… Какво ще сторим сега?

Той отиде бързо в кухнята, спря се на прага и бавно отстъпи назад.

На пода лежеше Бен Уелън. Коленете му бяха свити, а юмруците — стиснати. Празните му мъртви очи сякаш наблюдаваха голямата муха, която се разхождаше по тавана.