Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (24)

II

Някъде зад гърба си, съвсем слабо, Хари чуваше как Кенет Хорн обявява по радиото отборите в „Двадесет въпроса“. Искаше му се да захлопне вратата и да усили звука — да затвори навън това привидение от миналото и да се направи, че не го забелязва.

— Какво искаш? — изрече той с глас, който нямаше нищо общо с неговия.

— Време е да си поприказваме — каза Брейди и се усмихна, разкривайки златните коронки на зъбите си. С розовеникавата си кожа, малките очички и свистящото дишане, той напомняше на Хари охранено прасе.

— За какво? — попита Хари, запречвайки вратата. — Нямам какво да ти кажа и не желая да те слушам.

Брейди описа кръг с пурата си.

— Има доста неща, които не искаме да правим — каза той и сви масивните си рамене, — но трябва да се примирим. Ако си разровиш мозъка, ще си спомниш, че мога да ти създам много неприятности. Не е ли по-добре да ме изслушаш?

„Да, наистина може да създаде неприятности“ — помисли си Хари със свито сърце.

— Влизай — тросна се той и се дръпна встрани.

Брейди пристъпи в антрето, после във всекидневната. Озърна се наоколо с присвити устни и вдигнати вежди.

— Гледай ти — обади се. — Пораснала ти е работата, нали, приятелче? Не е като да щракаш снимчици по улицата.

— Казвай, каквото ще казваш, и се омитай — изръмжа Хари и лицето му се наля с кръв.

Брейди си свали шапката и я хвърли върху масата. Отиде до камината и зае поза върху килимчето — пред огъня.

— Дяволски умно момиче, нали? — започна. Но колкото и да е умна, не бях допуснал, че ще стигне дотук. Парк Лейн! Боже мой! Когато я срещнах за първи път, хойкаше по улиците.

Хари направи крачка напред. Изпитваше диво желание да размаже това свинско лице с юмрука си.

— Внимавай, братле — предупреди го Брейди и се отдръпна. — Не можеш да си позволиш драматични сцени. Няма да се бием. Трябва да си хитър и да използуваш колкото акъл имаш, ако искаш да се измъкнеш от тази помия. И пак не смятам, че ще успееш, колкото и да се пенявиш.

Хари се овладя. По-добре да чуе каквото онзи щеше да му каже. Имаше достатъчно време да го удари и след като свърши.

— Така е по-добре — каза Брейди, без да сваля поглед от него. — Недей да се репчиш. Ако речеш да ме удариш, само ще стане по-лошо за Клер. Седни. — Сам той се разположи на най-удобния стол в стаята и изпружи едрите си крака. — Мисля, че предпочитам уиски. Имаш уиски, нали? Тя винаги знае откъде да намира дефицитни стоки.

Хари не помръдна.

— Кажи каквото имаш да казваш и се изпарявай!

— Знаеш ли, този твой подход няма да доведе доникъде — обади се Брейди и изтръска пепелта от пурата на килима. — Ще трябва да се овладееш. Не си ли даваш сметка, че ако кажа само една дума, Клер ще изхвръкне от театъра? И тогава май няма да живеете така охолно, нали?

— Какво имаш предвид?

— Ами в края на краищата, тя е лежала в затвора. Вестниците ще проявят интерес. Една бивша затворничка не може да е атракция за публиката. Струва ми се, че Симпсън едва ли ще си позволи да я показва занапред.

След кратко колебание Хари отиде до барчето, извади бутилка уиски, чаша, сифон и ги постави на масичката до Брейди.

— Така е далеч по-добре — рече Брейди и си наля чисто уиски без сода. — Друго си е.

Хари седна. Сега беше много по-спокоен. Помисли си, че просто трябва да го изслуша. Ако онзи искаше да ги изнудва, веднага щеше да отиде при инспектор Паркинс. Той щеше да се справи с него.

— Наистина е изумително — продължи Брейди, след като опита уискито. — Тя знае как да живее, нали? Сякаш по рождение си го знае, а не е прекарала по-голямата част от съществуванието си в мизерия. Разбира се, за всичко това трябва да благодари на мен, но мога да твърдя, че беше добра ученичка. Когато я срещнах за първи път, обитаваше една мизерна стаичка в Шепърд Маркет. Всеки мухльо можеше да я има за лира. Аз я облякох и я научих на разни номера. Наех й апартамент край Лонг Ейкър. Научих я как да пребърква джобове. Беше схватлива. — Брейди се усмихна тънко. — Стана най-доброто ми момиче. Носеше и на мен, и на себе си доста пари. — Той погледна Хари и се намръщи. — Чудя се какво ли толкова е намерила у теб? — Брейди отново замълча, поднесе чашата уиски под носа си и вдъхна аромата с доволен вид. — Винаги е била импулсивна. Странно ми е, че курвите си падат по смотаняци като теб. Наблюдавал съм го десетки пъти. Предполагам, че е нещо като незадоволен майчински инстинкт. У доста от тях се проявява. Повечето си хващат някой жалък негодник, хрантутят го, а той ги цица и хленчи за дрехи като същински паразит. И все пак не проумявам защо си е паднала по теб. Обикновено избираше паралии.

Хари не продума. Гледаше Брейди пребледнял и вкаменен.

— Да — продължи Брейди. — Паралии. Като Алън Симпсън например. — Той се усмихна и впи малките си очички в лицето на Хари. — Но може би не знаеш за Симпсън? Наблюдавам я. Всъщност от една седмица я следя. Веднъж или два пъти седмично ходи в апартамента на Симпсън. Вероятно никога не си си задавал въпроса какво върши през промеждутъка след представлението в театъра до представлението в клуба? Два часа за лудории. Два часа за Симпсън. Старите трикове, разбира се. Умее да измъква това-онова от мъжете. Курвата си е курва, не може да се промени — изкушението е твърде силно, за да устои. Така е по-лесно. — Брейди отново огледа стаята. — Добре се е устроила. Но ти май не знаеш тези неща?

— Това ли имаше да ми кажеш? — попита Хари, който едва владееше гласа си.

— О, не. Естествено, че не. Още не съм започнал. Просто си мислех, че ти е интересно да узнаеш как получи работата в нощния клуб. С Леман също се търкаля в чаршафите. След като веднъж си се научил да си изкарваш хляба по този начин, после не ти се струва нередно.

— Нямам намерение повече да те слушам — каза Хари и се изправи. — Ако не си тръгнеш сам, ще те изхвърля аз!

Брейди се засмя.

— Не бъди глупак. Защо да не ти разправя едно-друго? Не искаш ли да знаеш? Искаш и още как! Един мъж трябва да знае как момичето му го издържа. За мъже като теб си има дума. Не е приятна и носи присъда от шест месеца.

— Вън! — извика Хари гневно. — Няма да повтарям! Махай се!

— Но аз имам право да ти говоря — продължи Брейди спокойно. — Аз също съм неин съпруг.

Хари се почувствува така, сякаш го бяха ударили по лицето. Отстъпи крачка назад, опита се да каже нещо, но езикът му не се обърна.

— Значи не ти е разправила? Колко странно! — рече Брейди усмихнато. — Странно е и че се е омъжила за теб. Мислех си, че не би имал нищо против да харчиш паричките й, дори без да се жениш за нея.

— Спомена, че си й съпруг, правилно ли чух? — успя да отрони Хари.

— Разбира се. Женени сме повече от пет години.

— Лъжеш!

— Така ли смяташ? Жалко! Разбира се, след първата година вече не живеем заедно. Представа нямам защо се оженихме. Сигурно сме били пияни, като сме го направили. Беше по време на бомбардировките, а когато падаха бомбите, тя рядко оставаше трезва. Нито пък аз. Не е особено удоволствие да се разхождаш из улиците, когато отгоре се сипят бомби и шрапнели. Единствено пиячката я крепеше. — Дебелият му пръст изтръска още пепел върху килима. — Ако не ми вярваш, винаги можеш да отидеш в Съмърсет Хаус и да провериш в архива. Тогава тя се наричаше Клер Селин. Името на майка й, ако не се лъжа.

— Не вярвам и дума от това! — избухна Хари. — Тя никога не би се омъжила за свиня като теб. Вън! Ако пак се мернеш тук, ще извикам полицията!

— Горкият! — възкликна Брейди ухилен. — Ако си спомням добре, присъдата за двубрачие е две годинки. Представи си само как ще й се отразят след този разкош тук. Мисля, че е по-добре да не закачаме полицията, прав ли съм?

Хари отиде до вратата и я отвори.

— Вън!

Брейди допи уискито и стана. Беше невъзмутим.

— Няма смисъл да стоя повече — съгласи се той и взе шапката си. — Ще бе върна утре следобед. Кажи й да ме чака. Разбира се, искам пари. Докато ми плаща, ще си трая. Хубава кола има, нали? — Той се озърна още веднъж. — Да, наредила се е прекрасно. Ще мога да я одрусам както си му е редът. — Брейди отиде до вратата. — Лош късмет извади, момче. Като си оправя сметките с нея, за теб няма да е останало кой знае какво.

Той отвори вратата, погледна през рамо, кимна на Хари и се отдалечи, като тихо си подсвиркваше.