Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (4)

IV

Какво необикновено момче, мислеше си Клер, облегната на вратата и все още стиснала дръжката, заслушана в стъпките на Хари, който тичаше надолу по стълбите. Но е приятен. Малко мекушав, разбира се, но приятен.

„Прекрасна си като нощта…“

Никой никога не й беше казвал нещо подобно, никой мъж, поканен в апартамента й, не си беше тръгвал, без да се опита поне да я целуне.

Тя се намръщи и тръгна към масата, където беше оставила чантата си. Вдигна я, като продължаваше да си мисли за него. Почуди се дали ще й се обади и ако го направи, дали да излезе с него или не. Такова момче би могло да усложни живота й. Но пък как я разнообразяваше в сравнение с другите мъже, които познаваше! Нямаше спомен да е прекарвала дори и един час насаме с мъж, без той да я опипа. А Хари беше и приятен на вид. Тя се запита как ли би изглеждал в хубав костюм и незабавно почувствува изненадващ порив да му купи дрехи, да го облече от глава до пети.

Ставам като Бабс, каза си и се втренчи в отражението си в огледалото. Тя купува на Теди дрехи, дава му джобни пари, плаща, когато излизат заедно. Разбира се, Теди е смрадлив плъх. Няма място за сравнение между него и Хари. Трудното ще бъде да накарам Хари да приеме каквото и да е. Но може да бъде забавно да се опитам.

Разсъжденията й бяха грубо прекъснати от вратата на спалнята, която се отвори. Клер замръзна и се отдръпна от огледалото. В рамката се появи висок и пълен мъж със запалена цигара в устата. Лицето му беше розово и гладко избръснато. Пепеляворусата му вълниста коса бе разделена на среден път и сресана грижливо над ушите. Очите му бяха воднисто сини, почти безцветни, с хитър, пронизващ и суров поглед. Носеше скъп светлосив костюм, бяла копринена риза, жълта вратовръзка с тъмнокафяви изображения на конски глави и обувки от шевро.

Името му беше Робърт Брейди.

— Здравей, скъпа — каза той и се усмихна, разкривайки множество златни коронки в устата си. — Ама че замислен вид имаш…

— През цялото време ли си бил там? — попита тя строго.

Той кимна.

— През цялото време, съкровище, с ухо прилепено към ключалката. В ключалките става отвратително течение — оплака се той и седна пред огъня. — Нужно ли беше да го водиш тук?

— Почти ме заловиха — рече тя кратко. — Щом си слушал, значи си чул всичко. Трябваше да бъда мила с него, иначе можеше да ми създаде затруднения.

— Задачата май не ти беше неприятна. Налагаше ли се да го черпиш с пилешкото? Аз се канех да го изям.

— Я млъкни! — тросна се Клер сърдито. — Как влезе?

— С ключ. Сещаш ли се, една от онези метални дрънкулки, които заключват и отключват врати. Не знаеше ли, че имам ключ?

— Не, не знаех! Дай ми го веднага! Нямам желание да влизаш и излизаш, когато ти щукне.

— Все пак, това е мой апартамент — каза меко Брейди. — Имам правото да влизам и излизам, съкровище.

— Ако не ми дадеш ключа, ще сменя ключалката — рече Клер гневно. — И докато аз съм тук, това не е твой апартамент.

Брейди я разглеждаше с безизразно лице. После, тъй като имаше два дубликата, пъхна показалец и палец в джоба на сакото си и извади единия.

— Нека бъде твоя воля. Няма да се караме за глупости. Къде е портфейлът?

— За друго не мислиш!

Тя отвори мантата и му хвърли портфейла. Докато се навеждаше, за да го вземе, той я попита:

— Скъпа, защо не се постараеш да придобиеш малко по-изискани обноски? Винаги ли трябва да се държиш като долна уличница, каквато впрочем си?

— Я стига! — каза тя и отиде да си налее нова чаша.

— Боя се, че твоят нов приятел е оказал смущаващо влияние върху теб — рече Брейди, докато броеше банкнотите. — Много романтичен ли беше?

— О, млъквай!

— Петдесет лири! Не е лошо.

Той вдигна поглед и оголи златните си зъби в глупава усмивка. Взе тридесет лири, сгъна ги в стегнато пакетче и ги пъхна в джоба на сакото си. Останалите банкноти подаде на Клер.

— Това е награда за едно умно момиче.

Тя ги изтегли от ръката му и равнодушно ги мушна в чантичката си.

— Ти наистина си кисела днес, а? — потупа я с пръсти по лицето.

Тя рязко се дръпна.

— Махай лапите си от мен! Не съм настроена да ме опипваш.

— Като се има предвид занаятът ти, би трябвало винаги да си. Как му беше името на този млад човек?

— Не знам — рече тя, без да го поглежда. — Хари. Не си каза фамилията.

— Няма значение. — Брейди се разхождаше из стаята с ръце в джобовете. — Винаги можем да разберем. Май спомена, че работел във фотостудиото на Муни на Линк Стрийт, нали? Знам къде е.

Тя скочи и отиде до него.

— Какво имаш наум? Да не кроиш нещо? — хвана го за ръката.

— Ами разбира се — усмихна й се. — Той има триста лири. Би било съвсем просто за теб да му ги измъкнеш. Нали няма да пропуснеш такава възможност?

— Не ставай смешен. Едва ли ще го видя отново. Пък и той не ги носи у себе си. Държи ги в банката.

— Няма значение къде ги държи. Ще ги похарчи за теб, ако му дадеш възможност, а вие ще се видите. Той ще ти позвъни. Смешно е, че добрите момчета винаги си падат по кучки. Изглежда, не могат да устоят.

Клер стисна юмруци и за момент изглеждаше като че ли ще удари Брейди, после ядосано му обърна гръб. Той я дръпна.

— Хайде да го забравим за малко, съкровище. Мисля си, че ще е хубаво да прекараме един час заедно. Не бива да бъдеш нервна в мое присъствие, Клер. Не можеш да се справиш без мен, нали знаеш. Никога не забравяй това.

Тя се опита да се измъкне, но той я държеше здраво.

— Ела насам. Хайде да отидем в другата стая.

— Не! — извика тя бясно. — Няма да дойда! Пусни ме, дебела свиня!

Той я разтърси леко.

— Не бъди глупава, скъпа. — Безцветните му очи станаха сурови. — Хайде да се преместим оттатък.

Те продължително се взряха един в друг, после той я пусна и притисна лицето й между влажните си, меки длани.

— Прекрасна Клер!

Като потрепери, затвори очи и остави устните му да докоснат нейните.

— Представи си, че аз съм той — прошепна. — В тъмното разлика няма, скъпа, освен това за теб практиката е полезна.

И без повече възражения от нейна страна, той я отведе в съседната стая.