Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (5)

V

Силна миризма на варена риба лъхна Хари, когато отвори входната врата на Ланок Стрийт 24. Той опипом се придвижи по тъмния коридор, който водеше към стълбите. Някъде в сутерена хазайката, мисис Уестърхам, печално пееше някаква неопределима песен. Можеше да е химн или балада, а след като спря да послуша, Хари реши, че е химн. Мисис Уестърхам винаги пееше нещо. Веднъж каза на Хари:

— Когато живееш сам, трябва или да си говориш сам, или да пееш. Е, аз не искам да си говоря. Хората, които го правят, са малко шантави. Така че пея.

Докато надаваше ухо, на Хари му дожаля за нея, а изкачвайки стълбите, му хрумна, че никога не се е чувствувал самотен и се изненада. Прекарваше доста време сам, но не се смяташе за самотен и не изпитваше нужда от компания. Имаше толкова много неща, които го интересуваха. Вероятно това запълваше самотата. Ако можеш да се интересуваш от другите хора, ако можеш да се забавляваш, като висиш на прозореца, наблюдаваш минувачите и се чудиш какво ли вършат и какви са, ако можеш да седиш в кръчма и да се вслушваш в околните или пък да си лежиш в кревата и да се питаш за какво ли си приказва младата двойка с бирата и кои са тримата мистериозни мъже с меките шапки, тогава не ти остава много време да се усещаш самотен. Хари реши, че е хубаво човек да се интересува от хората. Той не би станал като мисис Уестърхам. Едва ли е особено забавно да пееш химни по цял ден и той се поколеба дали да не слезе долу да размени няколко думи с нея. Тя обичаше посещенията му. Бедата бе, че веднъж отиде ли там, твърде трудно си тръгваше.

Звукът от пишещата машина на Рон определи решението му. Тази вечер се нуждаеше от мъжка компания. Само друг мъж би разбрал чувствата му. Догаждаше се, че мисис Уестърхам не би одобрила Клер.

Въздухът в стаята, която обитаваха заедно с Рон, се бе сгъстил от тютюневия пушек. Рон винаги забравяше да отваря прозореца. И сега седеше със свалено сако зад бамбуковата масичка, настървено димеше с лулата и удряше с все сила по пишещата машина. Подът около него беше обсипан с несметно количество листове хартия, което издаваше, че е там от часове.

Той махна с ръка на Хари и каза:

— Само минутка, свършвам — и продължи да удря със скорост и ловкост, на които Хари всякога се възхищаваше.

Хари открехна прозореца, свали фотоапарата, дръпна един стол до газовата печка и седна. Изведнъж осъзна колко сива и мизерна е стаята. Единствената й положителна черта беше размерът, но в сравнение с апартамента на Клер пространството беше тясно, помисли си тъжно той. Стените се нуждаеха от измазване, килимът беше износен, двата фотьойла отдавна бяха минали първа младост. Широката мраморна лавица с двете големи вази за цветя придаваше на стаята викторианска атмосфера. Каква разлика с изискания, луксозен апартамент на Клер. Зачуди се колко ли плаща тя, за да живее в такава квартира. Нямаше представа, че един модел печели толкова много пари. Като се сети за табакерата и запалката от злато, се запита дали и те са подаръци от доволни работодатели. А колата! Това ясно показва колко малко знаеш за другите области в бизнеса, каза си той.

Рон изведнъж избута масичката встрани и стана.

— Свърших! — възкликна, като прокара пръсти през рошавата си коса. — Уф! Работя като вол цял следобед. Е, готово. Достатъчно за тази вечер. Ще поправям утре, ако се налага.

Рон Фишър беше висок, върлинест, чорлав мъж на около тридесет и пет години. Имаше дълго и слабо лице, тъмни очи, квадратна и решителна брадичка. Хората, които го виждаха за първи път, прибързваха със заключението, че е раздразнителен и недружелюбен, защото имаше остър, циничен език и не проявяваше никаква търпимост към личностите, които го отегчаваха.

С Хари се бяха запознали в един демобилизационен център, където разговаряха дълго, докато чакаха реда си. Рои разполагаше с обширна стая, за която си търсеше съквартирант. Хареса Хари и Хари го хареса. Рон искаше да прави икономии и предложи на Хари да си поделят наема. Живееха заедно вече почти четири години.

— Вечерял ли си? — попита Рон, като събираше листовете.

— И още как — каза Хари, изпружвайки крака доволно. — А ти не си ли?

Рон рязко вдигна глава и озадачено погледна Хари.

— Защо изглеждаш тъй отвратително самодоволен? Да не си се влюбил?

— Какво означава това? — запита Хари, като стана аленочервен.

— О, небеса! — избухна Рон, взирайки се в него. — Не ми казвай, че съм прав! Хайде, изплюй камъчето. Срещнал си някое момиче, нали?

— В известен смисъл — отвърна Хари, жегнат, че Рон толкова бързо бе стигнал до истината.

Рон сложи купчината листове на масичката, вдигна я и я отнесе до отдалечения ъгъл. Сетне отиде до бюфета, отвори го и с поглед на отвращение обходи съдържанието му.

— Бюфетът е почти празен. Е, нямам намерение да излизам, така че ще трябва да се задоволя с наличното.

Донесе хляб, масло, сирене и бутилка бира, след което седна във фотьойла срещу Хари.

— Сигурен ли си, че си ял? — попита, като си отряза филийка хляб.

— Да, благодаря.

Хари се почувствува леко засегнат. Помисли си, че Рон би могъл да прояви малко повече интерес към момичето.

— Всъщност вечерях твърде добре.

Втренчи се в тавана и зачака с надежда, но Рон не продума, така че продължи:

— Пиле, салата от марули и камамбер, полети с уиски, което помага за преглъщането.

— Чудесно — отвърна Рон с пълна уста. — Гледай ме, аз ям стриди, а после ме чака дувърски калкан.

— Не се шегувам. Бях в апартамента на момичето и то ми предложи това.

Рон се намръщи и отмести чинията.

— Какви ги дрънкаш? Какво момиче?

— Момичето, което срещнах. Казва се Клер Долан. Има апартамент близо до Лонг Ейкър.

— Така ли? Много хубаво и централно място. Как се запозна с нея?

— Знам, че звучи малко странно — рече Хари и затършува за цигарите си. — Но тя наистина е свястно момиче. И красиво. Направо е ослепителна. Прилича на филмова звезда. Бих искал да я видиш.

Рон изпъшка:

— За Бога! Спести ми подробностите. Попитах те как се запознахте. Това е всичко, което искам да знам.

По лицето на Хари се разля широка усмивка. Той разправи как отишъл в „Херцог Уелингтън“, как Уингейт разлял питието му и как е бил представен на Клер. За портфейла не разказа.

Дори сега този въпрос го смущаваше. Беше напълно убеден, че при Клер всичко е наред, но все пак смяташе, че е било глупаво от нейна страна да го вземе. Не искаше Рон да знае. Той беше толкова циничен. Вероятно щеше да заяви, че момичето е крадла. Ето защо Хари пропусна тази подробност и обясни, че след като изпили по няколко питиета, Уингейт трябвало да отиде някъде и Клер го поканила у тях на вечеря. Веднъж прескочил опасната тема, той навлезе в най-големи подробности и описа апартамента, как Клер изкарва прехраната си, как изглежда, какво са си говорили. Беше почти десет и половина, когато свърши.

Рон отдавна се беше навечерял и пушеше лула, протегнал крака, със замислен израз на дългото, слабо лице. Не прекъсна Хари нито веднъж през цялото време, докато говореше, а Хари беше толкова въодушевен от Клер, че не забеляза как Рон е притихнал.

— Е, това е всичко. Тя каза да й позвъня по телефона. Разбира се, аз смятам да го направя. Имам намерение да я поканя да излезе с мен следващата седмица. Наистина тя заяви, че била заета тогава, но няма да навреди, ако опитам.

Рон потъна по-дълбоко във фотьойла, загледа се в Хари и тихо рече:

— Не искам да охлаждам ентусиазма ти, Хари, но бъди много внимателен с тази млада жена. Човек толкова лесно може да загази, особено когато е млад и неопитен. Знам, че звучи ужасно надуто, но пък е вярно. Така че внимавай.

Хари го изгледа слисано:

— Да внимавам за какво?

— За нея — каза Рон, прозина се и се изправи. — Е, смятам да приключваме. Утре ми предстои дълъг ден и ми трябва малко сън. Какво ще кажеш, Хари?

— Аз съм готов. Виж, Рон, ако можеше да я видиш, би разбрал веднага, че тя е порядъчно момиче.

— Наистина ли? Аз преценявам едно момиче по действията, а не по външността. За едно момиче, което живее съвсем само, изглежда малко странно да покани млад мъж на вечеря вкъщи, след като го познава само от половин час.

Хари му отвърна разгорещено:

— Сега ти говориш глупости. Тя ме заведе у тях, за да…

Той се спря, сещайки се, че не може да каже на Рон защо точно тя го е завела в апартамента си. Затова продължи малко неубедително:

— Беше самотна. Няма нищо лошо в това.

Рон седна на леглото си, събу си обувките и започна да се съблича. Заговори, без да поглежда към Хари:

— Аз те харесвам, Хари. Ти си добро, чисто хлапе и ми се ще да вярвам, че винаги ще бъдеш такъв. Не искам да се забъркваш със светски момичета, рано или късно те винаги носят беди. Знам го от опит. Смятах, че много съм случил, когато се ожених за Шийла. Тя беше светско момиче. Нейната представа за добро прекарване беше да се наконти, да танцува, да ходи на кино четири пъти седмично и да върши колкото може по-малко работа. Беше умна и хубава и си мислех, че след брака ще се укроти, но това не стана. Такива момичета никога не се променят. Те не носят добро, Хари. Те са вредни и за себе си, и за другите. Техните ценности и възгледи са погрешни. Те искат забавления без отговорности, а подобно схващане не е полезно. Или поне полезно е за тях, но не и за горкия балама, който си има някоя такава жена или гадже. Внимавай с това момиче. Гледай да се увериш, че не е втора Шийла. Може да не е, но бъди нащрек.

Хари дръпна завивката до брадичката си и заговори сърдито към тавана:

— Приказваш дивотии, Рон. Клер изобщо не е като Шийла. Прекарах цяла вечер с нея, без да похарча и едно пени. Ти никога не си прекарвал вечер с Шийла, без това да ти струва сума пари, нали?

— Вярно е — отбеляза тъжно Рон. — Е, бъдещето ще покаже. Но бъди предпазлив.

— Бедата при теб е, че си неспасяем циник. Винаги намираш кусури на жените. Само защото ти не си случил с Шийла, смяташ, че всички момичета са същите. Е, слава Богу, не е така.

— Попитай я за мнението й относно брака. Така ще си изясниш нейния характер. От самото начало аз си кърпех сам чорапите, готвех, миех чиниите, вършех домакинската работа, докато Шийла само се мотаеше и ме оставяше да върша всичко. Разбери дали твоето момиче има желание да върти къща, дали иска деца, след като се ожени. Хващам се на бас на една лира, че това изобщо не я влече. Този тип момичета никога нямат такива намерения, а тъжното е, че баламата, който е с нея, си въобразява, че не би било справедливо да разваля хубавите й ръце или фигура, като я кара да ражда деца. Както и да е, попитай я и ще разбереш.

— Говориш, като че ли ще се женя за нея — каза Хари и загаси лампата. Радваше се, че не бе предал на Рон мнението на Клер относно брачния живот. — Как бих могъл да се оженя за момиче като нея? Тя навярно печели десет пъти повече от мен.

— Чудя се… Сигурно съм мнителен, но тези брътвежи за професията й на модел ми се струват малко недостоверни. Не мога да си представя някоя фирма да дава на модел такива скъпи подаръци — не в наши дни. Една спортна кола „MG“ се продава за доста много пари. Не ти ли звучи малко невероятно и на теб?

Наистина, и на Хари му изглеждаше странно, но никога не би си признал.

— О, глупости. Как иначе допускаш, че я е получила?

— Дори и в тези следвоенни трудни времена все още има богати мъже, които настаняват момичетата си в апартаменти и им купуват скъпи вещи. А съществуват все още и момичета в Уест Енд, които се продават и печелят големи пари. Това изглежда далеч по-вероятно от обяснението, което тя ти е дала.

— О, знаех си, че непременно ще го кажеш рано или късно — рече Хари разгорещен. — Но напълно грешиш. При нея изобщо няма нищо подобно.

Рон въздъхна.

— Добре, Хари. Аз греша. Надявам се да е така. Но внимавай. Не се забърквай в неприятности, а ако се случи, недей да бъдеш балама и да си мълчиш. Може би аз бих могъл да ти помогна.

Хари отговори ядосано, като тупна по възглавницата:

— Не знам какво става с теб тази вечер. Правиш от нищо нещо. Смятам да спя. Лека нощ.

Но той остана буден дълго след като Рон заспа. Мислите му се вихреха като във водовъртеж. Искаше му се да не беше казвал на Рон за Клер. Трябваше да знае, че Рон ще се подразни от нея. Той говореше много подигравателно, когато ставаше дума за момичета. Клер изобщо не беше като Шийла. Не беше като никоя друга. Беше великолепна, най-чудесното, най-привлекателното момиче на света. Разбира се, беше неловко, че тя има толкова много пари. Ако ще се виждат често, а той беше твърда решен това да стане, налагаше се да направи нещо, за да изкарва повече пари. Работеше за Муни вече три години. Време беше той да му увеличи заплатата. И реши да помоли Муни за допълнителни десет шилинга на седмица, но те едва ли щяха да помогнат много, ако редовно излиза с Клер. В днешни дни десет шилинга са нищо и половина. Нужно е да измисли други начини да припечелва, освен ако не накърни спестяванията си. Все пак, ако не успява да се справи, винаги може да изтегли няколко лири от банката. С тази успокоителна мисъл той заспа.