Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (12)

I

Алф Муни не повярва на ушите си, когато Хари му съобщи, че е променил становището си и че ако Муни все още желае, е готов да влезе в съдружие с него.

През няколкото дни, докато Хари отсъствуваше, работата бе вървяла толкова зле, че Муни се съмняваше дали в петък ще има достатъчно пари за заплатите. Установи, че Хари е двигателят на цялата дейност и че не си струва да държи другите двама фотографи.

И точно сега, когато бе на път да реши, че единственият му изход е да закрие студиото, за да преустанови загубите, се появяваше Хари и предоставяше своя капитал. На Муни му идеше да хвърля шапка от радост.

— Обмислих предложението ви, мистър Муни, и смятам, че все пак мога да опитам.

Със светнали от вълнение очи Муни се надигна от стола и тупна Хари по ръката.

— Викай ми Алф, синко! — възкликна той с плам. — Да опиташ? Сто на сто е сигурно, че ще успееш! Ех, по дяволите! Ако имах пури, щях да те почерпя една по тоя случай!

Ако не беше толкова възторжен, Муни щеше да забележи огромната промяна, настъпила у Хари от последната им среща насам. Той изглеждаше някак по-възрастен, по-улегнал и решителен.

— Моля ви, не се въодушевявайте прекалено — рече Хари. — Може да не ви допаднат моите условия.

— Въодушевен ли? — попита Муни, разтреперан от радост. — Не съм въодушевен, ами нещо повече! — Той избърса лице с носната си кърпа. — По дяволите, та това е най-добрата новина от седмици! — Хвърли на Хари подозрителен поглед. — Условия ли? Какви условия?

— Обмислих предложението ви в подробности — повтори Хари — и ако ви устройва, ще вложа сто лири. Нито пени повече.

Муни бе тъй настървен за пари, че би склонил и на половината сума, но в името на репутацията си, а и по навик, взе да се пазари.

— Сто лири? Че това е нищо и половина, синко! Докарай ги до двеста и петдесет и дай да си стиснем ръцете. По дяволите! Само фотоапаратът ще струва шестдесет, ако имаме късмета да намерим подходящ…

— Фотоапаратът няма да струва нито пени — възрази твърдо Хари. — Ще използуваме лайката, с която работим и сега. Всичко, от което се нуждаем, е сносен увеличител и няколко лампи. Знам откъде мога да купя увеличител за тридесет лири, а лампите няма да излязат повече от двадесет. За студио можем да пригодим това помещение — ремонтът ще глътне около двадесет лири. И ще останат тридесет за хартия, рамки, паспарту и текущи разходи.

Муни тежко се отпусна на стола. Видът му беше като на човек, току-що открил змия в леглото си.

— Малко ти се откъсва от сърцето, момко — каза, почесвайки се по челото. — Пък и студиото ще се помещава в моята канцелария…

— А къде другаде? — попита Хари. Беше прекарал безсънна нощ да гради планове за студиото, бе държал Рон буден до късно, излагайки му доводите си за и против това дали да вложи капитала си в начинанието на Муни. Рон възразяваше, но Хари бе обсебен от мисълта за Клер и накрая успя да го убеди. — Дорис иска задната стая за проявяване и копиране. Предната ще бъде приемна и чакалня. Там ще определяме часове на клиентите. Ще сложа преграда, за да се получи гардеробна. Това е достатъчно за едно студио. А и площта е колкото трябва.

— Ами аз къде ще се дяна? На улицата ли ще вися?

— Сятам да седите в приемната — ще определяте часовете, ще убеждавате клиентите да поръчват снимки в големия размер, а не в малкия, и ще водите счетоводството.

— Че откъде-накъде, по дяволите? Това е работа на Дорис!

— Дорис ще бъде доста натоварена. Иначе ще се наложи да напусне. Нямаме място за безделници, мистър Муни.

— Какво искаш да кажеш? — повиши глас Муни и застина като истукан. — Мен ли наричаш безделник?

Хари се ухили.

— Само обяснявам, че всички ще се бъхтим здравата, и толкоз.

— Толкоз, а? — отрони Муни горчиво. — Виж какво, преди да се разпореждаш, нека видим парите ти — черни ли са, бели ли са. Още не си съдружник, имай го предвид.

— Аз ще купя оборудването — меко отговори Хари. — И ще поема разходите по преустройството на помещението. Въпросът е не да се видят парите ми, а да се види резултатът от тях. Естествено, ако не желаете да работим при тези условия, няма какво повече да говорим. Все още не съм съвсем убеден, че ще потръгне.

Муни отвори уста, после я затвори, подръпна дългия си тънък нос и се почеса по челото. Разбра, че си е намерил майстора и няма накъде да мърда.

— Хари, ще са ни необходими оборотни средства — рече, като с мъка овладяваше гласа си. — Нямам пари да платя на хората в петък.

— Аз ще имам грижата — отвърна Хари. — Ще се споразумеем да получавам петдесет процента от печалбата и ще ми давате пет процента върху моя капитал.

На Муни му дойде множко.

— Чакай, как тъй? Такива бяха условията, когато щеше да влагаш триста лири! Проклет да съм, ако ме изпързаляш така, при положение, че отпускаш някаква си жалка стотачка.

— Не ви пързалям. Това е сделка. Ако двама съдружници предприемат нещо съвместно, обикновено и двамата участвуват с равен капитал. Бих могъл да поискам седемдесет и пет процента от печалбите, понеже набавям целия нов капитал.

Муни сграбчи шапката си с двете ръце и я смъкна от главата си.

— Ти… ти, кръвопиец такъв! — изрева той. — Ами клиентелата и наемът? Ами обзавеждането и фотоапаратите? Те струват стотици.

— Е, добре, мистър Муни, но ако не се лъжа, току-що споменахте, че нямате средства за заплатите.

Муни запокити шапката на пода и я ритна.

— Цялата беля дойде от тая мадама! — кресна той и удари с юмрук по бюрото. — Тя те е подучила! От един километър го нюхам! Преди да я срещнеш, беше кротък, почтен младеж, а сега си хищна акула!

— Тя изобщо не е в течение — рече Хари и се засмя. — Истината е, че ми омръзна да живея в недоимък. Искам да се оженя.

Муни вдигна шапката си и тъжно се зае да я отупва.

— Знаех си! Ще се жениш, а? Е, това съвсем ще те закопае. Само се утешавам, че и аз ще помогна за целта. Хубаво, момко, нека бъде по твоему. Ще се съглася с условията и ще освободя стаята. Твърде стар и уморен съм, за да се боря с теб, Хари. Но имай си едно наум, че ме наскърби. Никога не съм допускал, че ще доживея да ме подритваш. Никога. Възползуваш се от мен, понеже съм стар и съсипан.

— Няма да ме разколебаете с театрални изпълнения — отвърна кротко Хари. — Преигравате и сте съвсем наясно.

Муни го зяпна, зачуди се как да постъпи и накрая се разкикоти.

— Добре, по дяволите! Успя да ми стъпиш на шията. Я ме запознай с твоята. Щом така те е променила, може да повлияе и на мен.

— Нали ви казах, че няма и представа с какво съм се захванал. Е, значи се споразумяхме, така че можем да отидем при адвокат и да узаконим положението. После ще купя оборудването. Ако не протакаме, нищо не пречи да започнем след няколко дни.

— При адвокат? — повтори Муни и ококори очи. — Не е необходимо да прахосваме пари за адвокатски хонорари, синко. Нали си вярваме?

— Ако държим всичко да е както трябва, нужно е да го имаме черно на бяло. Не че не ви вярвам, а се надявам и вие да ми вярвате, но искам юридически документ за съдружие и няма да отстъпя.

Муни нахлупи шапката и бавно се изправи.

— Не знам каква муха ти е влязла в главата… Какво прави през уикенда?

— О, нищо особено. Ще тръгваме ли?

— Я да накарам някой побойник да тупне и мен по главата — каза мрачно Муни. — Може да ми се отрази положително. — Внезапно се разведри. — Защо не ми заемеш една лира, синко? Сега сме съдружници и е редно да си помагаме. Малко съм притеснен в момента.

— Съжалявам, мистър Муни, но и аз съм притеснен. Парите са нужни за други неща.

Муни размаха юмрук към тавана.

— Жени! — избухна. — Все едно и също! Когато някой будала се оплете с жена, съсипва и себе си, и околните. Хайде, давай, изпий ми кръвчицата!

И Муни съкрушен излезе.