Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (11)

VI

Три поредни сутрини Клер идваше при Хари и му носеше храна, цигари, списания и цветя. Хари възразяваше, че не може да приема нейните подаръци, но тя пренебрегваше протестите му. Обясняваше му, че е болен и че е общоприето болните да бъдат глезени от своите посетители. Ако възнамерявал да се държи глупаво, тя нямало да се веене повече.

Часовете, които двамата прекараха заедно за тези три дни, създадоха помежду им връзка, за каквато иначе щяха да са необходими няколко месеца. След като се увери, че Хари отвръща на любовта й, Клер престана да крие чувствата си. Той бе смаян и обсебен от собственическото й отношение към него.

До събота се възстанови напълно и като се изключи белега на челото, от преживяното в онази нощ остана само лошият спомен. Клер заяви, че преди той да се върне на работа, непременно трябвало да излезе един ден сред природата, и обеща да го заведе в неделя, с колата си.

Рон бе слушал много за посещенията на Клер, но не беше я виждал. Когато в неделя заран тя пристигна, той все още се излежаваше, но щом Хари слезе на улицата, тутакси скочи от кревата и отиде до прозореца. Хари тъкмо я поздравяваше на вратата. Клер изглеждаше извънредно привлекателна и млада, облечена в бял пуловер и тъмнозелен панталон. На Рон веднага му стана ясно защо Хари е тъй безумно влюбен в нея. Докато наблюдаваше как се качват в смарагдовозелената й спортна кола, си мислеше, че момиче с такава външност е способно да върти всеки мъж около пръста си. Тъй или иначе, личеше, че двамата са безоблачно щастливи. „Дано бъде тъй и за в бъдеще“ — каза си Рон.

Хари никога не бе имал възможност да се научи да шофира и се впечатли от скоростта, която Клер развиваше. Тя за броени секунди профуча от Слоун Скуеър до Уестърн Авеню.

След четиридесет минути стремително каране Клер спря на тесен селски път. Наоколо се издигаха горички и високи тревисти хълмове и бе така тихо и усамотено, сякаш те бяха единствените хора в света.

— Нека оставим колата тук — предложи тя и излезе. — Можем да се разходим нагоре и да обядваме в гората. След това ще се изкачим на хълма да се полюбуваме на изгледа. Оттук се виждат почти всички графства около Лондон.

Тръгнаха през спокойната сенчеста гора и стигнаха до полянка, осеяна със сини диви зюмбюли.

— Какво ще кажеш? Харесва ли ти? — попита тя, като се отпусна на тревата и му се усмихна. — Хайде да хапнем. Умирам от глад.

По-късно, след като привършиха обеда и Клер прибираше съдовете в кошницата, Хари рече:

— Знаеш ли, Клер, просто не ми се вярва… Все си мисля, че изневиделица мандалото ще хлопне…

— Какво имаш предвид? — вдигна очи тя и се намръщи.

— Гложди ме въпросът защо се спря на мен. Какво съм способен да ти предложа аз, Клер? Вероятно има стотици мъже, в които би могла да се влюбиш. Защо избра мен?

— Скъпи, толкова често го повтаряш! — отвърна тя и го потупа по рамото. — Приеми, че те намирам различен от другите мъже. Никога не се променяй, Хари. Остани такъв, какъвто си сега. И ме остави да върша всичко за теб.

— Но точно там е бедата — с тревога възрази Хари. — Ти правиш твърде много за мен. Аз също искам да направя нещо за теб. Непрекъснато разсъждавам. Ще трябва да се уредя на по-добра работа.

— Че защо? — сърдито го изгледа Клер.

— Защото с пет лири седмично не съм в състояние да ти осигурявам всичко, с което си свикнала. А държа да ти го осигуря.

— Аз обаче не държа! — възкликна Клер. — Не разбиращ ли, че разполагам с каквото желая? Дори да не беше така, бих могла да намеря десетки мъже, които да ми предложат пари, подаръци, приятни прекарвания. Но не ми се ще. Омръзнало ми е, повдига ми се от мъже, които са готови да ми набавят какво ли не! — Тя положи глава на рамото му. — Слушай, Хари, бъди разумен. Първо на първо, няма смисъл да се женим. Обясних ти отношението си към брака. Свободата ми е необходима. Знам, че звучи грубо, но само така можем да бъдем щастливи заедно. Обичам те. Цялата съм твоя. Но ми е недопустимо да се откажа от сегашния си живот. Не ми е по силите да домакинствувам. Ако можех, бих го направила, но твърде добре се познавам. Ще изтрая около месец, не повече. По-дълго няма да изтърпя такова положение. Ти нямаш представа каква съм всъщност. А и не ми се ще да си наясно, но скоро ще разбереш, ако непрестанно сме заедно.

— Ама, Клер… — започна Хари.

— Недей… Или ще се съгласиш с тия условия, или ще престанем да се срещаме.

— Но аз те обичам! Искам да се оженя за теб. Не веднага, естествено, но като си стъпя на краката и взема да печеля повече… Желанието ми е да осигурявам издръжката ти и да се грижа за теб. Ако двама души се обичат…

— Няма да стане, скъпи — твърдо отсече тя. — За мен работата е важна и няма да се откажа от нея. Ако знаеше колко съм се борила, за да бъда сега независима, не би очаквал да зарежа всичко току-тъй. В случай, че нещо се обърка, не бих успяла да започна отначало. Просто не бих успяла. Трябва да ме приемеш такава, каквато съм, или ще приключим всякакви отношения. И си избий от главата мисълта за женитба. Нека се срещаме колкото се може по-често. Нека заедно да изживяваме щастливи и приятни мигове. Не се тревожи за пари. С мен няма да харчиш нищо. Ще се разхождаме с колата или ще си стоим в моя апартамент. Не искам нито да ме водиш по заведения, нито да ми купуваш подаръци. Обещавам ти, мили, няма да ти струвам нито пени. Единственото, за което копнея, си ти — да бъдеш до мен, когато съм самотна, да разговарям с теб, да разчитам на теб. И, Хари, това няма да е едностранно. Аз съм изцяло твоя, винаги когато кажеш.

Хари я гледаше отчаяно.

— Не, ти си в грешка. Така не е естествено. Ако двама души се обичат, няма друго решение, освен да живеят заедно. Тази твоя представа е сбъркана. Не почива на никаква основа.

— Нито пък аз — горчиво вметна тя за негова изненада. — Няма смисъл, Хари. Приеми ме такава, каквато съм, или да забравим един за друг. Не го желая, но ти не можеш да ме промениш. Никога няма да можеш. — Тя пъргаво се изправи. — Хайде да се размърдаме. Да се изкачим на хълма.

Хари я прегърна силно.

— Наистина ли ме обичаш, Клер?

— Знаеш, че те обичам. Бъди търпелив с мен, Хари. Нека стане както аз искам.

— Добре — отстъпи Хари и я целуна. — Трябва да се радвам и на толкова. Ще бъда търпелив, само и само да останем завинаги заедно. Боя се да не те загубя.

— Ако сме обвързани, е много по-вероятно да ме загубиш. Да сложим точка по въпроса засега, Хари. Няма полза да предъвкваме едно и също.

— Нали не заради онзи твой шеф се страхуваш да се омъжиш за мен? — рязко попита той.

Тя извърна поглед, но той успя да види странния израз на очите й.

— Не се страхувам. Не е това думата. Но от значение ли е? Няма да получавам никаква работа, ако се оженя за теб. А не мога да се препитавам от въздух. Робърт ме смята за своя собственост. Нека си се заблуждава. Той не ми пречи. Ей, не ме гледай така. Не ми е никакъв. Честна дума, Хари!

Разговорът до голяма степен им развали прекарването, макар че Хари се постара да изглади нещата. Докато се катереха по хълма, се утешаваше, че Клер поне е почтена с него. Не беше скрила нищо. Ала как ненавиждаше той Робърт Брейди! С какво право смяташе Клер за своя собственост?

Въпреки доводите на Клер Хари все още бе твърдо решен да се ожени за нея. Най-неотложното бе да намери начин да изкарва пари. Време беше да се стегне. Време беше да престане да обикаля улиците за шест лири седмично. А може пък да бе добра идея да открият портретно студио… Ако го разработят успешно, то би могло да носи прилични суми и тогава Хари ще е в състояние да задоволи всички желания на Клер. И ще се оженят. Е, няма да е скоро, но дотогава ще продължат да се срещат, постепенно той ще обори нейните възражения и ще направи всичко възможно да я откъсне от Брейди.

Пиха чай на един тревист склон, който плавно се спускаше към главното шосе за Лондон. Седяха и наблюдаваха колите, завръщащи се в града. От височината те изглеждаха като детски играчки и благодарение на това те приятно осъзнаваха усамотението си.

— Щастлив ли си, Хари? — внезапно попита Клер.

— Да. Следобедът беше чудесен. Само дето много бързо мина. Искаш ли да отидем на кино, като се приберем? А за после знам едно ресторантче в Сохо, където ще е хубаво да вечеряме.

Тя поклати глава.

— Не, не ми се ходи нито на кино, нито на вечеря в заведение. Вкъщи е пълно с храна. Ще идем там и ти ще ми говориш, докато аз изгладя няколко рокли. Ето как ще постъпим.

— Ама сигурна ли си, че не ти се ходи на кино? — рече разочаровано Хари. Щеше му се да й се отплати някак за излета, на който тя го бе завела.

— Мразя кината в неделя. Човек трябва да се реди на опашка и залите са претъпкани. Не, дай да вървим вкъщи, там ще ми правиш компания.

— Добре. Но още не е време да потегляме, нали? Часът е едва пет. Или предпочиташ да си тръгваме?

— Не. Искам да останем. И, Хари…

Той я погледна и сърцето му се разтуптя лудо от изражението на очите й. Тя го придърпа към себе си, притисна лицето му между дланите си и го целуна.

— Сега, Хари. Не ми се чака повече. Никога не бива да се чака — изрече пламенно, плъзна ръце под сакото му надолу по мускулите на гърба, а устните й се разтвориха под неговите.