Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (25)

III

Клер влезе в стаята и с нея нахлу студен свеж въздух. Коженото й палто искреше от капчиците дъжд.

— Хари! Още ли не си легнал? Защо не спиш? — Тя спря, помириса въздуха и бързо го стрелна с очи. — Да не си пушил пура?

Хари седеше пред камината. В нея имаше цяла купчина фасове. Между пожълтелите му от никотина пръсти димеше поредната цигара.

— Брейди беше тук — каза той, без да я погледне.

Тя бе тръгнала към камината и сваляше ръкавиците си, когато думите му я заковаха на място.

— Тук? — попита тя и лицето й заприлича на безизразна маска.

Той се взря в нея и видът на изопнатото, каменно лице, мрачната извивка на устата и неподвижните, блеснали очи го стресна. Преди много време й бе казал, че е способен да познае, ако една жена е курва. Тогава и каза също, че тя не прилича на такава. Сега обаче приличаше. Не можеше да сбърка изражението, което толкова често бе съзирал по лицата на жените от Уест Енд — странна смесица от закоравяла грубост и безсърдечие, която ги лишаваше от човешки образ.

— Да — отговори той и извърна лице.

Бавно, сякаш не си даваше сметка какво прави, тя сложи шапката, ръкавиците и чантата си на масата. След това отвори кутията от кедрово дърво за цигари и запали.

— Какво искаше? — попита. Дори гласът й звучеше грубо и дрезгаво.

— Не се ли сещаш? Ела и седни. Ще ни навлече неприятности.

Клер не седна, а отиде до барчето, извади чаша и си наля от бутилката уиски, която все още стоеше на масата. Макар да не я гледаше, Хари разбра, че ръката й трепери, защото гърлото на бутилката потракваше по чашата.

— Каза, че си се омъжила за него преди пет години — продължи Хари. — Вярно ли е?

Тя бавно се приближи до камината и се отпусна на стола срещу него.

— Вярно ли е? — повтори той след дълга пауза.

— Да, вярно е — потвърди тя. — Чух, че бил заминал за Америка. Мислех, че никога повече няма да го видя. — Отпи малко уиски и сложи чашата върху камината. — Съжалявам, Хари. Ти толкова държеше да сключим брак! Не можех да те разочаровам!

— Аха — рече Хари и се вгледа в огъня. — Все едно. Късно е да се съжалява. Естествено, разбирам. Не биваше да настоявам толкова. Защо не сподели с мен, Клер? Не можеше ли да ми се довериш?

— Не желаех да те загубя — отвърна тя мрачно.

— Той иска пари. Ще дойде при теб утре следобед.

Клер не отговори и Хари вдигна очи към нея. Тя се взираше в огъня. Изглеждаше остаряла и някак си изхабена, сякаш яркото й бляскаво лустро се бе стопило и сега се виждаше какво има под него.

Тя продължи да мълчи и Хари каза:

— Това е шантаж, разбира се. Можем да отидем в полицията.

— Остави ме да помисля малко — прекъсна го тя рязко.

Останаха притихнали доста време, така поне се стори на Хари. Тя седеше вдървено, с цигара между устните, а димът се извиваше на спирала към тавана. Само очите й се движеха — стрелкаха се наоколо, като на животно в клетка.

— Държа да знам точно какво се случи — рече тя изведнъж. — Кажи ми всичко. Сигурна съм, че ти е наговорил един куп гадости за мен, но държа да знам всичко.

Хари й разправи с хладен, равен глас.

— Следил те е — завърши той. — Каза, че често, ходиш в апартамента на Симпсън.

Тя едва не скочи от стола.

— Това е лъжа, Хари! Не му вярваш, нали?

Хари я погледна в очите и тя извърна лице.

— Не искам да вярвам — продължи той. — Каза още, че ти и Леман… — Замълча, защото видя на лицето й изражение на попаднало в капан животно. — Истина ли е?

— Предупредих те, нали? — тросна се тя. — Нали ти казах, че не съм стока! Да, така е. И никога не съм го криела. Те не означават нищо за мен! Нищо! Добре, няма да те лъжа, Хари. Наистина ходя при тях. — Тя посегна за още една цигара.

— Как можа, Клер? — Хари стана и започна да крачи безцелно из стаята. — Не помисли ли за мен? Аз работя с тези хора! Защо го направи?

— А как иначе мислиш, че щях да получа работата в театъра? Хари, не виждаш ли, че тези хора не означават нищо за мен? Ти си единственият мъж в живота ми. Още откакто те срещнах, все исках да ти направя добро, но успях само да ти причиня болка. Не съм способна да се сдържам. Беше толкова лесно! Знаех, че ако ходя с тях, ще мога да ги командувам.

— За теб парите са над всичко — отрони Хари. — Ето, в това грешиш. О, Клер! Защо постъпи така? Можехме да бъдем щастливи, ако беше оставила с парите да се занимавам аз. Нямаше да имаме много, но пък нямаше и да затънем в тази кал!

— Предполагам, че ме мразиш — рече тя с твърд, равен глас. — Не те обвинявам. Какво смяташ да правиш? Ще ме зарежеш ли?

Той отиде до прозореца, дръпна пердето и се вгледа в мократа от дъжд улица.

— Хари! — Клер стана, пристъпи към него и положи ръка на рамото му. — Какво възнамеряваш? Ще ме зарежеш ли?

Хари поклати глава.

— Добре — промълви той, без да се обръща. — Ще забравим всичко, докато не се оправим с Брейди. Когато приключим с него, ще решим и нашия проблем. Не по-рано.

— Това означава ли, че смяташ да ме оставиш… след известно време? Трябва да знам, Хари! Непосилно ми е да понасям неизвестността! Нима не разбираш, че мъж като Симпсън не може да означава нищо за мен… освен дето го използувам. Обичам те. Целият ми живот се върти около теб. Всичко, което направих… този апартамент, колата, парите, които спечелих… всичко направих за теб и исках да го приемеш. Ако смяташ да ме оставиш, кажи ми сега!

Хари се обърна и я изгледа безпомощно.

— Как ми се ще да не беше направила нищо! Добре, Клер. Няма да те оставя. Ще те излъжа, ако ти кажа, че всичко ще е както преди. Няма да бъде. Но аз все още те обичам и ако ти се опиташ да се промениш… да се отървеш от тази ужасна жажда за пари, ще бъдем толкова по-щастливи! Не го ли проумяваш? Зарежи сцената, Клер. Да започнем от нулата. Какво значение има, ако сме притеснени? Не е ли по-добре това, отколкото да затънеш в такава помия?

— Мислиш ли, че Брейди ще допусне да зарежа всичко сега? — попита тя. — Ще иска пари, а аз ще трябва да ги спечеля. Той е като пиявица. Ще се впие в мен и ще смуче, докато има какво.

— Ще отидем в полицията. Това е единственият начин да се справим с гадина като него.

— Полицията? Аз съм в двубрачие — повиши глас Клер. — Как ще отидем в полицията? Да не искаш отново да ме тикнат в затвора?

— Но не смяташ да му даваш пари, нали? — попита Хари угрижено. — Ако му дадеш веднъж, никога няма да те остави на мира. Всички са такива.

— Знам само, че няма да вляза отново в затвора. По-скоро ще се самоубия.

— Клер… моля те.

— Да, ще го направя! Ще се самоубия! Няма да прекарам и една седмица в затвора. Ти не знаеш какво е там! Кошмар! По-лошо, отколкото можех да си представя. Ужасно! Да те затворят зад решетки като животно, да те тормозят и навикват! Да те карат да вършиш гадна работа. Не, това няма да ми се случи отново! Този път знам какво ме чака. Ще се самоубия.

— Не бива да говориш така, Клер — възрази Хари ужасен. — Човек няма право да посяга на живота си.

Тя му се усмихна подигравателно.

— Със собствения си живот ще правя каквото поискам. Едно ми е ясно: вече никога няма да отида в затвора. — Тя се обърна. — Ела, Хари. Хайде да си лягаме. Късно е и съм много уморена.

Клер взе ръкавиците и шапката си и влезе в спалнята. Рамената й бяха отпуснати и походката й беше уморена. Хари изведнъж я съжали. Последва я в спалнята и си помисли, че за всичко отчасти е виновен и той. Беше проявил слабост. Сега бе късно да съжалява. Брейди го държеше в ръцете си. Ако не откриеха някакъв изход, тя или трябваше да влезе в затвора, или да му плаща.

— Искаш ли да спиш с мен? — неочаквано попита Клер. — Ще те разбера, ако не искаш.

Хари знаеше, че сега не е време да се самоокайва или да се гневи. Тя бе направила всичко това колкото заради себе си, толкова и заради него. Хари го осъзнаваше. Беше съвсем сигурен, че нито Симпсън, нито Леман означават нещо за нея. Беше ужасно, че е постъпила така, но поради възпитанието си и досегашния живот бе устроена по-различно от другите жени. Тя беше в беда и той бе длъжен да прояви великодушие. Приближи се към нея и я прегърна.

— Всичко е наред, мила. Да забравим за тези неща. Ще ги преживеем заедно. Не знам как ще завърши това, но каквото и да се случи, аз ще съм до теб.