Линда Барлоу
Ревност (8)

Осма глава

— Доста си умълчан, Сам. Нещо не е наред ли? — попита Дарси.

Тя и Сам Броуди седяха в малък ресторант с изглед към залива на Сан Франциско. Дарси избра заведението, заради отличната кухня и романтичката атмосфера.

Надяваше се да е изключително приятна вечер, последвана от дълга и спокойна любовна нощ. Щеше й се да пресъздаде атмосферата от първата вечер, прекарана заедно преди близо два месеца.

Сам й позвъни и я покани да излязат. Предложи дори да попазаруват из магазинчетата по кея. Идеята развесели и очарова Дарси. Та колко мъже канят жени да обхождат заедно магазините? Беше неустоим!

Заведе я в романтично ресторантче на брега, а после, докато се разхождаха и слушаха прибоя, я притисна в обятията си и я покани да отиде в дома му.

От приличие се опита да възрази.

— Сам, ако нещо не потръгне…

Той нежно стисна ръката й. Лесно си представи какво ще е да усети досега на пръстите му върху тялото си…

— И ти го чувстваш, нали? — попита той.

Тя кимна.

— Какво ще правим? Да потиснем привличането? Да не му обърнем внимание? Да се престорим, че не съществува?

— Вероятно така ще е най-мъдро, Сам. Харесва ми да се трудя за „Броуди Асошиътс“ и Бог ми е свидетел, тази работа ми е нужна…

Още докато говореше, остави тялото си да се слее с неговото.

Той се засмя по своя жизнерадостен, весел, очарователен начин, който така често ехтеше из кантората и възкликна:

— По дяволите, Дарси. Винаги ми е било трудно да бъда мъдър.

Наведе се и я целуна по устните.

Така започна връзката им. Най-вълнуващата, страстна и изпълнена със забава авантюра в живота й.

Но тази вечер Сам бе странно, необичайно мълчалив. Пресегна и нежно погали ръката му.

— Какво не е наред? Какво те тревожи?

Погледна я и бавно поклати глава, преди да отрони окаяно:

— Божичко, Дарси!

Чу предупредително звънче в съзнанието си. Никога не беше виждала Сам в такова мрачно настроение.

— Не си на себе си — отбеляза тя.

Той плъзна поглед по чашите с кафе, по сребърните прибори, по ръцете си. Старателно избягваше да я погледне в очите. Мина известно време преди да поклати отново глава и да вдигне поглед.

— Виж, Дарси… О, по дяволите! Край на историята!

— Край? Какво искаш да кажеш?

Разумът й възприе думите му, но сърцето й отказваше да повярва.

— Не мога да продължавам така. Беше грешка от самото начало. Работиш при мен. И двамата сме наясно колко е глупаво да се смесват личните с професионалните дела.

— Но аз ти казах, Сам, че умея да разграничавам двете неща. За мен не е проблем.

Той въздъхна тъжно.

— Да, но си дадох сметка, че аз не мога!

„Нали ти отхвърли бързо, бързо възраженията ми в началото!“ — мина и през ума, но се въздържа да го изрече. Да изтъкнеш на един мъж собствената му непоследователност никога не води до добри резултати.

— Виж, напоследък доста ти се насъбра — започна тя успокоително. — Това важи за всички ни. Не е най-подходящото време да вземаме решения. Да се приберем вкъщи и да го обсъдим или… — дари го с най-сексапилната си усмивка — … да го забравим и да видим как ще се чувстваш на сутринта.

Вместо да реагира по обичайния си жизнерадостен начин, Сам се вторачи в нея и поклати глава. Пресегна се през масата и нежно стисна ръката й. Усмихна й се тъжно.

Едва тогава Дарси си даде сметка, че той говори сериозно. Познаваше този тъжен, изпълнен със съжаление и вина поглед. Бе го виждала в очите на други мъже. „Край, маце, искам те вън от живота си.“

Дарси усети нещо да потреперва в нея. Господи! Не беше доловила никакви предупредителни сигнали. Абсолютно никакви! Преди две вечери бяха заедно и всичко вървеше чудесно. Бързо прехвърли наум последните дни. Търсеше каква дреболия е изтърсила, та да го настрои против себе си, да го уплаши, че иска да го обвърже или има претенции към него. Мъжете така се страхуват от подобни неща. Една погрешна стъпка и хукваха.

Не си спомняше нищо нередно. При тази история се бе движила по всички правила. Показа се топла, достъпна, но независима, чувствена, но не прекалено жадна, самоуверена, но не и изискваща. Желаеше Сам и внимателно бе планирала кампанията си. Не вярваше, че се е провалила.

— Съжалявам, Дарси — повтаряше той. — Чувствам се ужасно. Но не съм в състояние да променя нещата. Просто не се получава помежду ни.

Надеждата у нея съвсем замря. По дяволите! Наистина всичко приключваше.

„О, Господи! Защо?“

Сам е идеален за нея. Преглежда хороскопа му няколко пъти. Подробно сравни неговите аспекти със своите. Добре си пасваха, Хороскопите им се допълваха в рядко срещана хармония. Тя му се наслаждаваше не само като на любовник. Имаше сериозно отношение към Сам Броуди! И таеше надежда, че постепенно ще съумее да накара този заклет ерген да я приеме също сериозно.

„По дяволите!“

Дарси знаеше колко неумело прикрива чувствата си, но инстинктивно усети, че е наложително да се опита. Нищо не ужасява един мъж повече от емоционално разстроена жена. Предстои й да работи за Сам, да го вижда всекидневно. Не бива да допусне да разбере, че е разбил целия й свят.

Освен това при запазено самообладание все още съществува шанс. Няма причина да смята, че решението му е непоклатимо.

Със сетни сили успя да се усмихне.

— Добре, Сам — започна тя небрежно. — Разочарована съм, естествено, но след като не ти е добре с мен — тя сви рамене, — няма какво повече да умуваме.

Облекчение се изписа върху лицето му и тя разбра, че е избрала правилната стратегия. Мъжете мразят разочаровани жени, наскърбени от края на любовната авантюра.

От друга страна една владееща се, самостоятелна жена често е тъкмо онова, за което те в крайна сметка съжаляват.

И искат да си я възвърнат.