Линда Барлоу
Ревност (41)

Четиридесет и втора глава

След няколко минути, застанал пред катедралата, Сам се загледа във великолепната сграда и поклати глава, като си представи какво му предстои да направи.

Тъжно, наистина.

Трагично.

Но след като Матю и Ани разполагат с двете версии на чертежите, няма друг избор. Ако не унищожи всички улики за измамата, с „Броуди Асошиътс“ е свършено. Компанията никога няма да се съвземе след подобен скандал.

И ще загуби всички поръчки, които построяването на катедралата му осигури.

По дяволите; май наистина ще се наложи да изчезне в Бразилия. Мисълта го потискаше. Неговият живот е тук. Матю Карлайл е тук. За миг се зачуди какво ли ще бъде, Матю да не е наоколо и да няма срещу кого повече да крои планове.

Скоро ще узнае.

Остави Флетчър да пази главния вход откъм мазето, а той отскочи до строителните фургони. Ани, Матю, Вико и приятелката му са там някъде долу, под пода на катедралата. Заедно с Флетчър откриха тайния изход от криптата.

Въоръжени с пистолети, той и Флетчър предприеха кратко издирване под корпуса на катедралата, но безуспешно. Дочуха как бегълците се промъкват като плъхове, но площта бе огромна. Щеше да им отнеме до сутринта да ги издирят, а не разполагаха с толкова време.

В един от фургоните бяха заключени материали, които лично остави преди няколко дни. Като провери дали не го наблюдават, Сам се вмъкна във фургона и взе експлозивите, предназначени за взривяване на основи и стари сгради. Като архитект, разбира се, знаеше как да борави с тях. Мечтаеше да не му се наложи да ги използва, но все пак се подготви.

Пъхна експлозивите в голям сак. Измъкна своя чертеж на катедралата и на светилната на фенера внимателно го изучи, за да е сигурен къде да сложи взрива така, че да нанесе най-много поражения.

Наистина е грехота да се унищожи такава красива сграда, но си напомни, че само така ще сложи изведнъж край на всички проблеми.

Най-опасните за него хора — Вико, Паулина и Ани — са вътре в момента. Смъртта ще ги накара да млъкнат. Що се отнася до Барбара Рей, ще се погрижи за нея веднага след това. Живее в съседство и ще направи така, че да изглежда сякаш и тя е загинала при взрива.

Но най-хубавото е, че Матю е вътре. След двадесет и една години е на път да го смаже и унищожи. Е, не точно по начина, по който си представяше, но в живота става така. Щеше да му е по-приятно да се вгледа право в очите на Матю, когато краят настъпи. От години Сам фантазираше, как последното нещо, което Матю вижда, е неговото лице. Очите на своя мъчител, на своя съдник…

Така обаче нещата се подреждат по-добре. След като сградата бъде унищожена, ще бъде трудно да се докаже, че е имало отклонения от първоначалните планове. Всъщност, едва ли някой ще си направи труда да разследва в тази посока. Всички ще бъдат потресени заради погубената от някакъв луд красота…

Сам нарами сака и бързо отиде до фургона на Флетчър. Беше заключен, но Сам разполагаше с всички ключове. Нахлузи чифт хирургически ръкавици и се вмъкна вътре.

Мястото се оказа по-спретнато, отколкото очакваше. Но се забелязваха и странни неща. Какво ли не може да се поръча по пощата в наши дни! Пистолети, ножове, материали, с които да се изработят бомби…

Чудесно.

Отиде до компютъра и го включи. Направи нов файл и като следваше стила на заплашителните писма, които Ани получи напоследък, Сам написа:

„Предупредих ви, но не ме послушахте. Сега е ПРЕКАЛЕНО КЪСНО. Божията ръка ще се стовари върху вас.“

Подписа го: Тризъбец на Йехова. Включи принтера и го разпечата.

Сложи листа пред екрана и извади нов. Изключително старателно Сам започна да преписва текста с печатни букви. Изписа само шест думи и остави химикалката, сякаш е бил прекъснат. Не желаеше да бъде разобличен от графолозите.

Тикна напечатания и преписания текст под вестник на бюрото. Ако Флетчър се върне за малко, няма да ги открие. А когато полицията започне разследването — което неминуемо ще последва след експлозията — ще открият бележката и файла и ще си направят съответните изводи.

Крадешком се измъкна от фургона и се отправи към катедралата със сака в ръка. Не беше свалял ръкавиците. Рискован замисъл, наистина, но с малко късмет, всички ще заподозрат единствено Флетчър.

Щяха да обвинят Джак Флетчър точно както Сам планираше първоначално.

Джак Флетчър, за когото единствено Сам знаеше, че има криминално досие.

Джак Флетчър, който имаше достъп до експлозиви.

Джак Флетчър, психопат и идеална изкупителна жертва.

— Изведнъж сякаш ми просветна — описваше Вико чувствата си, след като открил убития си вуйчо. — Ако бях признал какво съм видял или Броуди щеше да ме подгони, или полицията. Ако е Броуди — с мен е свършено, ако е полицията — най-вероятно да ме тикнат завинаги в затвора.

— Затова реши да се укриеш, така ли?

— Налагаше се. Отначало исках да помисля какво да правя. А и се надявах ченгетата междувременно да се справят със случая. А ако не успеят, знаех кой е убиецът и един ден щях да си отмъстя.

— Е, сега вече е изобличен — увери го Матю. — Трябва да дойдеш да поговориш с ченгетата. Разполагаме с доказателства, че е мамил собствениците на църквата „Общ път“. Има мотив за убийството на Джузепе. Намерихме копие на променения план в компютъра. И най-хубавото — ти си свидетел на убийството. Какво още? Та то е къде-къде повече, отколкото имаха срещу мен, когато ме арестуваха!

— Няма да дойде, ако не отпаднат обвиненията за продажба на наркотици — намеси се Паулина. — Крие се от толкова време и ще продължи да го прави, ако се наложи. Щом ще помага на полицията, и те трябва да му помогнат!

Ани погледна към Матю.

— Мислиш ли, че ще се съгласят?

— Вероятно да. Подобни сделки се правят непрекъснато. И съм съгласен, че не бива да се предава, докато не се уговорят окончателно. Ще накарам някои от моите адвокати да се заеме със случая.

Ани поклати глава и с недоумение въздъхна:

— Все още ми е трудно да повярвам — Сам Броуди убил вуйчо ти, защото той се е досетил, че сградата не е солидна.

Вико вдигна вежди.

— Не го е убил само по тази причина.

Ани премигна.

— Какво още?

— В деня, преди да умре, вуйчо ми сподели, че е разтревожен. Запознал се със Сам Броуди, когато сте го довели на строежа. Разпознал го. А след няколко дни се запознал и с Матю Карлайл. — Вико погледна Матю притеснено.

— Знаел, че двамата са добри приятели. Но знаел и нещо, което никой друг не подозирал. Сам Броуди е любовник на съпругата на господин Карлайл. Онази, дето убиха и хвърлиха в залива.

— Сам е бил неин любовник? — възкликна Ани.

— Да. Вуйчо ми знаел, защото ги сварил голи в нишата за хора, дето преподобната Акер дирижира.

— Леле… — възкликна Ани.

— По-късно госпожа Карлайл умолявала вуйчо да не я издава. Той й дал честна дума. После тя умряла. Той бил извън страната по онова време и не знаел подробности около убийството. Едва когато се върнал, а господин Карлайл бил вече на свобода, се досетил, че никой никога не е идентифицирал любовника й, нито е било доказано, че е имала такъв. Затова ме попита какво смятам, че е редно да направи. Дали да се обърне към властите и да им даде информацията, или да отиде при господин Броуди и да му признае за дадената дума да мълчи. И двамата намерихме за по-почтено първо да отиде при господин Броуди. — Направи пауза. — Никой от нас не предполагаше, че господин Броуди е убиец.

— И вуйчо ти отишъл при Сам?

Вико кимна.

— И Сам Броуди го уби още на следващия ден.

Матю стоеше мълчалив и неподвижен. Ани го чу да си поема най-сетне дълбоко дъх.

— Покажи ми как да се измъкна най-бързо от тук, Вико — помоли той.

— Матю, недей!

— Този мъж ми беше най-добрият приятел. Или поне така смятах в продължение на двадесет години. Ще го открия и за Бога, ще се разправя по такъв начин с кучия му син, който не си е и помислял.