Линда Барлоу
Ревност (29)

Двадесет и девета глава

— Ако правилно разбирам — коментираше Сам, — според детектив Фостър Джузепе е открил катастрофална инженерна грешка, споделил го е с Дарси, автора на проекта, и тя го е убила.

— Да.

На следващото утро Ани отиде направо в кабината на Сам и му предаде разговора си с детектива. Сам призна, че Фостър е разпитвал и него.

— Ще ти повторя какво му казах: пълна нелепица!

— Съгласна съм с теб. Но този идиот си вярва и ще създаде купища неприятности на Дарси. Вече направи живота на Матю Карлайл отново ад.

Сам процеди през зъби:

— И за Матю ме разпитваха. Но да оставим това за момент и да разгледаме нещата така — ако Дарси е допуснала грешка, Сидни трябва да е бил наясно, нали? И ако той е позволил строежът да започне, без да я коригира, и той носи отговорност. Всъщност, според закона, цялата ни фирма носи отговорност. По дяволите! Аз подписах и подпечатах официалните чертежи. Следователно ще ми наложат санкции.

— Когато преглеждаше проекта, забеляза ли грешка?

— Не, но признавам, че бегло огледах финалния вариант.

— Сам, нали не вярваш в приказките на Фостър, че Дарси е небрежна към детайлите?

Сам сви рамене.

— „Небрежна“ не е думата. Не обича да изпипва подробности, но е професионалист. Никога не съм я улавял да не е свършила работата от начало до край. Това е недопустимо в занаята ни, знаеш го.

— Просто в името на спора да допуснем, че при проектирането е допусната грешка и никой не е забелязал. Строежът започва, но един от опитните майстори открива, че нещо не е наред. Може и да греши, но е упорит и не се отказва от мнението си. Не би се поколебал да го разтръби, дори да съобщи на пресата. С други думи може да създаде доста неприятности.

Сам поклати глава.

— Не знам… Не ми звучи правдоподобно. Чертежите, минават през толкова инстанции…

— И двамата сме наясно, че някои от инспекторите са направо некомпетентни, а други — подкупни.

— Но…

— Прекалено отдавна сме в занаята, за да се правим на наивни. Корупцията съществува. Често под тезгяха се раздават пари. „Броуди Асошиътс“ и предприемаческата фирма на Пол Макенерней са работили често заедно. Всичко върви по мед и масло, но при подобен голям проект, където играят милиони долари, някой може да се изкуши да задигне малко пари…

Обичайното приветливо изражение на Сам се стопи.

— Ани, помисли за какво намекваш! Дарси не е в състояние да се замеси в такава сложна, гнусна история. — Спря и сякаш обмисли нещо. — Не мога да допусна, че е способна да го стори.

— Не, не. Разбира се, не. — Ани усети как започва да се притеснява. За пръв път долови нотки на колебание в гласа на Сам.

— Ани, погледни ме!

Тя вдигна очи. Сам поклати бавно глава. Беше много сериозен.

— Престани да се тревожиш. Доколкото ми е известно в проекта на катедралата няма грешка. Но ще проверя, ще направя проби, и ако има грешка, ще бъде отстранена. Ще започнем отначало, ако се наложи. Ще направим всичко необходимо.

— Сам, слушай, аз…

— Освен това Джузепе Бриндеси не е говорил с Дарси по подобен въпрос, поне аз не знам. А дори и да го е сторил, трудно бих си представил как тя изгубва контрол и го убива!

„Трудно бих си представил“ — каза Сам. А не — „Невъзможно ми е да си представя!“ По дяволите! Искаше Сам да е уверен в невинността на Дарси, както беше тя.

— Между другото, разговаряла ли си с Дарси за това?

— Не. От къде на къде!

— Слава Богу! Напоследък ми изглежда притеснена. Не искам да бъде наранена от безпочвени обвинения. — Направи пауза, после попита: — Вие двете колко добре се познавате, собствено?

— Доста добре — отвърна Ани. — Тя е една от най-добрите ми приятелки.

— Тогава вероятно знаеш, че Дарси и аз бяхме любовници за кратко време напоследък?

— Какво?

— Не знаеш ли? Допусках, че сте разговаряли.

— Нищо подобно.

Ани беше смаяна: Дарси и Сам? Та нали точно такива нещо си споделят приятелки?

— Господи, съжалявам. — Сам изглеждаше притеснен.

— Не беше кой знае каква история. Всъщност — грешка и за двама ни. Вероятно съм й направил по-малко впечатление, отколкото тя на мен.

— Съмнявам се.

Той сви рамене.

— Струва ми се обаче, че за нея сега е по-трудно, отколкото е готова да признае. Май хлътна повече отколкото трябваше.

Това определено обяснява странното настроение на Дарси напоследък, сети се Ани. Но все пак, защо Дарси не й спомена нищо?

— Както и да е — продължаваше Сам. — Тъй като я познавам, дълбоко се съмнявам да има някаква истина в думите на Канин. Дарси е отличен архитект. И не е никакъв убиец. Поне мисля, че не е.

През останалата част от деня Ани непрекъснато се връщаше към разговора със Сам. Нямаше начин да говори с Матю, защото още беше във Вашингтон. По някакъв начин се радваше, че не е в града и е далеч от лапите на полицията.

Тормозеха я дребни подробности — нехарактерната плашливост на Дарси, опитът й да убеди Ани, че Матю Карлайл вероятно е замесен в престъплението, начинът, по който рухна на погребението на Джузепе, фактът, че не си бе у дома в деня на престъплението.

А и съществува нещо, което Сам не знае. Случи се в деня, когато Дарси и други от фирмата, придружени от Ани, посетиха строежа. Дарси се качи на скелето при Джузепе. Какво й беше казал тогава? „Вие сте архитекта, нали така, мадона? Елате, ако обичате, тъй като искам да ви покажа някои неща.“

Дали е споменал, че според него е допусната грешка? Дали тя беше признала за грешката и същевременно да е решила да го убие, за да го накара да замълчи?

Не, по дяволите! Дарси не бе в състояние да постъпи така!

Какъв мотив би имала? Произхожда от бедно семейство и Ани знаеше, че се стреми към по-голямо състояние от спечеленото досега. Излиза с богати мъже. Сам не е изключение.

Защо никога не ми спомена за връзката им?

Ани се смути, припомняйки си интимните подробности, които сподели за отношенията си с Матю. Смяташе Дарси за открит и прям човек, който няма тайни. А излиза, че е имала връзка със Сам и не обели дума. Какво ли друго крие?

И ако, както загатна Сам, историята е приключила, въпреки желанието на Дарси, може ли разочарованието й да се е оказало капката, преляла чашата на търпението? Сам е точно типа, за когото Дарси с радост би се омъжила — богат, привлекателен, преуспяващ, способен да я въведе в социални кръгове, далеч по-високи, от онези в които се е родила. Вероятно никак не й се е искало да скъса със Сам. Тогава какво излиза?

Ако Дарси е замесена в някаква нечиста игра, изключено е да няма партньор. Някой от предприемаческата фирма, с цялостен поглед върху проекта…

Джак Флетчър.

Той трябва да е. От месеци Ани имаше чувството, че нещо при него не е наред. В негови ръце е контрола на графика, той отговаря за строителните материали. Ако някой има възможност да открадне средства, това определено е Флетчър.

Той краде, а Дарси получава значителен дял. Може дори Флетчър да е разхлабил сглобката на скелето. Ани продължаваше да не вярва, че най-добрата й приятелка е в състояние да извърши убийство.

„Не е никакъв убиец — бе казал Сам. — Поне мисля, че не е.“