Линда Барлоу
Ревност (45)

Четиридесет и шеста глава
Шест месеца по-късно

Ани се промъкна към задните редици на катедралата. Приклекна, долепи ръце за молитва и за миг затвори очи.

Когато ги отвори, усети красотата на завършената сграда да прониква в душата й.

Сега катедралата представляваше доста по-различно място от онова, което преди време за малко не беше взривено. Храмът официално отвори врати преди седмица, след като Дарси поработи здравата с нов предприемач, за да я заздравят. Утре тук щеше да се състои специална церемония.

Ани долови стъпки зад гърба си и се извърна.

— Сигурен бях, че ще те открия тук — прошепна Матю.

Настани се до нея, но не коленичи. Тя се отпусна и усети коленете му в гърба си. Доколкото знаеше, той не бе влизал в катедралата от деня, когато стреля по най-стария си приятел и наблюдава падането му почти на същото място, където Джузепе бе намерил смъртта си. Спомените на Ани за последвалите събития бяха малко объркани, но следните думи се запечатаха в съзнанието й:

„По тялото на приятеля ти не открихме следа от огнестрелна рана — бе казала детектив Съливан на Матю. — Излиза, че или е паднал, или е скочил.“

— Какво?

— Да, Карлайл, калпав стрелец си. Извадихме куршума от дървената ламперия отзад. Минал е най-малкото на метър от тялото.

— Обичам те, Матю.

— И аз те обичам.

— Вико и Паулина ще дойдат. Ще доведат и бебето.

— Ние присъствахме на тяхната сватба, редно е и те да уважат нашата.

Тя се надигна и се настани на тапицираната с червено седалка. Той обгърна раменете й с ръка и я притисна към себе си.

— Толкова съм щастлива, Матю.

— И аз. — Нежно докосна с устни косата й. — А, между другото, сега, след като този проект е завършен, все се каня да поговоря с теб за една работа.

Тя го погледна въпросително. Той се усмихна.

— Става въпрос за „Пауърдим“. Не мога да понасям новата административна сграда, която построихме преди две години. Надявам се, че ти и Дарси ще проектирате нова сграда сега, след възстановяването на „Фабрикейшънс“… — Ох, не знам, Матю… — Тя му се усмихна дяволито.

— Веднъж се опитах да получа тази поръчка, но ме отблъснаха.

— Предлагам ти пак да опиташ. Подочух, че шефът на „Пауърдим“ се е размекнал.

— Размекнал се е, така ли?

— Да. Щял да се жени с голяма църковна церемония, която Барбара Рей ще отслужи. Твърдят, че вкусът му относно жените и архитектурата доста се е подобрил напоследък…

Тя се засмя и обърна лице към неговото.

— Мислиш ли, че някой ще има нещо против, ако си разменим една предбрачна целувка в катедралата, където ще се венчаем?

Той поклати глава, преди да изрече:

— Според мен тази катедрала буквално дължи живота си на нас.

Пое устните й в момента, когато слънцето проникна през витража зад тях и ги окъпа в розова светлина.