Линда Барлоу
Ревност (28)

Двадесет и осма глава

— Ще разрешите ли да вляза, госпожо?

На следващия ден Ани току-що се прибра след работа и детектив Фостър почука на вратата.

— Заповядайте.

Направи му знак да влезе. Миришеше на цигари и тя дълбоко се надяваше да не запали, докато е в къщата й.

Фостър измъкна бележник от джоба и погледна нещо, преди да заговори.

— Имаме още няколко въпроса във връзка със смъртта на Джузепе Бриндеси.

Тя се вторачи в него и отбеляза:

— Не съм сигурна дали е редно да разговарям с вас в отсъствие на адвоката си.

Той й се усмихна злорадо.

— Може би сте повлияна от… дружбата си с господин Карлайл?

Тя се изчерви от гняв и почти се изкуши учтиво да му посочи вратата. Матю замина на двудневна делова среща във Вашингтон и й заръча да не дава никакви отговори за него пред полицията.

В този момент Фостър добави:

— Подхванали сме разследването от нов ъгъл. Наскоро се срещнахме с ваши колеги, включително господин Броуди и Сидни Канин. Разбрах, че познавате господин Канин.

— Да. Работехме заедно в „Броуди Асошиътс“.

Всеки ъгъл на разследването, който не ги насочваше към Матю, щеше да се радва на нейното съдействие.

— А преди това — за вас, в… — Той отново надникна в тефтера. — … „Фабрикейшънс“, нали така?

— Да.

— Излиза, че познавате господин Канин от доста време.

— Да, но само като колега. Не знам много за него в личен план.

— Той е архитект, нали?

— Да.

— Смятате ли, че е добър професионалист?

Ани се поколеба. Полицията трябва да е открила, че Сам наскоро уволни Сидни.

— Трудно ми е да определя. Самата аз съм дизайнер по вътрешно обзавеждане. Макар да работя с доста архитекти, не съм специалист в тяхната област.

— Но вие всъщност сте повече от вътрешен дизайнер, нали госпожо Джеферсън? Била сте съсобственик на архитектурна фирма, в която е бил нает господин Канин, ако не се лъжа? Сега, в „Броуди Асошиътс“ работите и по вътрешното обзавеждане и контролирате изпълнението на няколко строежа, включително и на новата катедрала. Работите за, с и заедно с различни архитекти от години, така че трябва да можете да оцените работата им по някакъв начин. Греша лин?

— Прав сте — наложи се да признае тя. — Добре, по мое мнение Сидни е компетентен архитект, добър е в техническата част, но му липсва творчески или артистичен замах. Работи най-добре в комбинация с други архитекти, които имат дарбата да изградят цялостна концепция за даден проект.

— С други думи не бихте му се доверили за цялостното създаване на оригинален проект, но бихте му възложили проверката и изпипването на детайлите?

— Горе-долу така. Много го бива по техническите подробности.

Детективът млъкна и пак направи справка в бележника. Накъде бие, зачуди се тя.

— Господин Канин е бил уволнен наскоро от „Броуди Асошиътс“, ако не греша?

— Да.

— Знаете ли причината?

— Господин Броуди не се е съветвал с мен по този въпрос.

— Доколкото сте наясно дали работата на господин Канин е била непрофесионална по някакъв начин?

Тя сви рамене.

— Зависи от гледната точка. Неспособността му да изгради цялостна концепция може да се счита и за слабост. Самата аз имах проблеми от подобен характер, когато работеше за мен.

— Но не знаете конкретната причина, поради която е уволнен? Да е провалил някой проект напоследък, например? Нещо, за което човек да заяви: „Канин не се справи с тази задача“?

Тя поклати глава.

— Не знам за подобно нещо. Но Сидни работеше по проекти, за които нямам представа. Възможно е Сам… господин Броуди да се е натъкнал на такъв случай. Най-добре да го обсъдите с него, ако вече не сте го сторили.

Изражението на детектива остана неразгадаемо.

Ани се размърда на стола.

— Ако разрешите да запитам, това по какъв начин е свързано със смъртта на Джузепе?

Вместо да й отговори, детективът попита:

— А какво ще кажете за Дарси Фюнтс? Как я оценявате като архитект?

Ани се стъписа.

— Дарси? Ами че тя е страхотна. Репутацията й е блестяща. Печелила е някои от най-престижните награди в бранша. Работата й съчетава творчески замах, артистична красота и изключителна функционалност. Тя е сред най-добрите в професията.

Ако Фостър се впечатли от оценката на Ани, то той с нищо не се издаде, а продължи:

— Има ли нещо вярно, че госпожа Фюнтс е пълна противоположност на господин Канин що се отнася до детайлите?

— Какво имате предвид?

Той затвори бележника. Лицето му бе строго, когато сподели:

— С две думи, госпожо Джеферсън, няколко души споделиха, че макар дамата да е талантлива и находчива в решенията си, рядко обръща внимание на подробностите. Стигне ли се до окончателното изработване на проекта, госпожа Фюнтс най-често оставя работата в ръцете на помощниците си. И всеки път, когато на този етап не се е обръщала за помощ към някого, е имало проблеми. Структурни проблеми са възникнали и при изграждането на катедралата, а това е проект, изцяло дело на госпожа Фюнтс.

— Глупости — възмути се Ани. — Нямаме структурни проблеми с катедралата. Напротив — от месеци работата върви изключително гладко.

— Но не и според Сидни Канин — прекъсна я Фостър.

— Той е убеден, че „Броуди Асошиътс“ са отхвърлили някои от предложените подобрения още по време на проектирането. Господин Канин е бил убеден, че се допускат грешки на някои места, но когато се е опитал да обърне внимание, никой в компанията не е зачел мнението му.

Ани прочисти гърлото си.

— Детектив Фостър, моля разгледайте случая от друг ъгъл. Трябва да разберете, че Сидни е мрачен човек. Той вижда потенциална опасност във всичко. Постоянно смята, че има проблеми, а му липсва благородството да се извини, когато се окаже, че не е прав. И не забравяйте, че наскоро го уволниха. Очевидно е засегнат и това, предполагам, си е чисто отмъщение от негова страна.

— Канин твърди, че когато са го уволнили, е бил сериозно обезпокоен относно сеизмичната устойчивост на сградата — прекъсна я Фостър. — Джузепе е споделил пред Канин опасения за не особено устойчивите основи на сградата. С други думи — някой е допуснал грешка.

Ани внезапно се сети за желанието на Джузепе да разгледа оригиналните чертежи. Не й каза защо и ето, загина, преди да успее да го направи.

— По думите на Канин — продължаваше Фостър, — нито госпожа Фюнтс, нито който и да било друг е допуснал този въпрос да бъде обсъждан. Всички настоявали, че не съществува никакъв проблем. Канин не започнал спор. Както отбелязахте, току-що е бил уволнен. Нека се срути някой от витражите по време на леко земетресение, вероятно си е мислил той. Така тези глупаци ще си научат урока.

Звучеше съвсем правдоподобно за Сидни, съгласи се вътрешно Ани. И все пак я побиха тръпки. Витражите представляват големи и тежки пана. Ако някое от тях се откърти, когато катедралата е претъпкана, ще има сериозни последствия.

Сид, припомни си тя, нахлу в офиса й един ден и настояваше да поговорят по възникнал проблем. Но си излезе разгневен, щом узна за връзката на Матю с проекта.

— Канин е споделил с Джузепе — поне така твърди, че се е опитал, но без успех, да промени ситуацията — не спираше Фостър. — Джузепе изглеждал притеснен. Обещал лично да разговаря с госпожа Фюнтс. Ден или два по-късно загинал.

Фостър изчака Ани да осъзнае току-що чутото. Намекът беше ясен. Джузепе е бил убит — колкото и невероятно да изглеждаше — от Дарси!

Тя се надигна от стола.

— Сериозно ли вярвате в подобна хипотеза?

— Провеждаме разследване, госпожо Джеферсън. Не е важно в какво вярвам и в какво — не. Просто събирам колкото се може повече информация, за да я предам на прокурора.

— Вижте, детектив, дори да съществува проектантски дефект, в което дълбоко се съмнявам — и дори Джузепе да е бил достатъчно разтревожен, за да иска лично да говори с Дарси, това не е мотив за убийство. Понякога стават грешки. Даден строителен детайл например не е правилно изпълнен или в хода на работата на пазара се появява нещо ново, което би свършило по-добра работа. Правят се съответните постъпки и подмяната се извършва. Понякога дори се стига до там, да се градят наново вече завършени елементи. Скъпо е и отнема време, но нито „Броуди Асошиътс“, нито предприемаческата фирма на Пол Макенерней биха се колебали, ако би гарантирало по-голяма безопасност. Ако е допусната грешка, тя се коригира. Никой не убива човека, който я е посочил!

— Дори проектът да е голям, себестойността му да е надхвърлила лимита, а крайният срок да наближава?

— Дори тогава! Хрумването ви е глупаво. Става въпрос за човешки живот!

— Повярвайте ми, госпожо, всеки ден в този град убиват хора, заради далеч по-маловажни причини.

— Е, добре, но аз не съм убедена, че Джузепе е бил убит, заради подобно нещо.

— Може и да сте права, но на мен инстинктът ми подсказва, че не греша. А когато на ченге инстинктът му подсказва нещо, той често се оказва на прав път.

— Но подобни инстинкти, както ги наричате, може да се окажат унищожителни за един невинен, обвинен несправедливо.

Детективът присви очи.

— Ако визирате случая Карлайл, според мен той е виновен. Но на богатото копеле му се размина, защото такива системата не ги лови. Ако зависи от мен, нещата нямаше да останат така. Занимавам се с този нов ъгъл на разследването, но в никакъв случай не съм забравил за Карлайл и че мястото на престъплението беше покрито с негови отпечатъци.

— А аз ви обясних как стана това, детектив Фостър! Не се съмнявам, че част от многобройните, останали свидетели са потвърдили показанията ми!

— Подочухме също, че Джузепе Бриндеси е бил любовник на Франческа Карлайл — осведоми я той. — Това отново поставя приятеля ви в неловко положение, госпожо Джеферсън. Не смятате ли?

Тя се вторачи в него. Повдигаше й се. Истина ли беше? Бяха ли открили доказателства?

— Но както ви казах, днес съм се захванал с нов ъгъл на разследването — продължи той. — Няма да прибързвам със заключенията си, поне доколкото зависи от мен.

— Ако подозирате Мат или Дарси Фюнтс, уверявам ви, че сте на погрешен път.

— А онова хлапе, Вико? И него смятате за невинен, нали? Според мен сте склонна да обявите всеки за невинен, независимо с колко доказателства разполагаме.

— Всеки е невинен, детектив Фостър. Всеки, с изключение на извършителя. Направете ми услуга, детектив — на мен и на щата Калифорния — този път заловете истинския престъпник!

— Ще го хванем — него или нея. Рано или късно, независимо колко ще се лутам по пътя.

 

 

Останала сама, Ани започна да снове нервно из къщата. Главата й гъмжеше от противоречиви мисли. Колкото й неприятно да й бе чутото от Фостър, знаеше, че ще се наложи да провери твърденията му.

Знаеше отлично колко са строги законите за строителство в Сан Франциско, заради риска от земетресения. Трудно й бе да си представи съществуването на сеизмична грешка. Но дори някой да беше допуснал такава, тя щеше да бъде открита далеч, преди да бъдат одобрени проектите. Не беше възможно да започне каквото и да било строителство, без одобрението на градските инспектори.

От друга страна отдавна беше в бизнеса и знаеше, че невинаги всичко е законно. Имаше предприемачи, които прибираха тлъсти комисионни от прокарването на даден проект. Замисли се за Пол Макенерней — дали би възразил да прибере някой и друг долар в повече.

Съществуваха много начини за измама. Ако архитектите — дори само един архитект от фирма — се сдуши с някой от предприемачите…

Грешки? Няма начин. Но ако внимателно се обмисли измамата…

Дарси? Идеята, че може да се забърка в подобна каша, а после да убие човек, за да се прикрие, е нелепа!

Въпреки това, Ани не успяваше да забрави странното поведение на приятелката си напоследък: нервна, разсеяна…

Очевидно нещо я терзаеше, но каквото и да е то, Дарси не беше склонна да го сподели с Ани.

Господи, как я болеше главата! От смъртта на Джузепе постоянно изпитваше съмнения спрямо хората, на които най-много държеше.

Разбира се, не смята Матю за виновен, нито Дарси. Но всъщност, познава ли ги истински?

Ани често си мислеше, че инстинктът й за хората не я лъже. Но очевидно не е чак такъв добър съдник, след като някой, когото познава, е разхлабил сглобката така, че стъпи ли някой на скелето, да падне и да се размаже долу на пода.