Линда Барлоу
Ревност (43)

Четиридесет и четвърта глава

— Някой се движи вътре в катедралата — прошепна Паулина. Заедно с Ани най-после бяха открили трапа. Матю и Вико проверяваха люковете на няколко метра от тях. Неспособна да издържи и секунда повече в тясното пространство, Ани надигна люка и се измъкна в параклиса. Паулина я последва и сега двете седяха сгушени под статуя на свети Йоан. — Не ми прилича на Флетчър.

— Има нощен пазач, но обикновено не влиза вътре — прошепна Ани.

— Погледнете — предложи Паулина. — Но внимавайте да не ви забележат.

Отначало Ани не видя нищо. След това мерна тъмна фигура, придвижваща се тихо, но не и крадешком. Изглеждаше уверена, че никой не я наблюдава.

Пристъпи назад и се загледа в основите на една колона. Очевидно остана доволен и се придвижи към следващата. Беше Сам.

Сърцето на Ани заби лудо. Облечен изцяло в тъмни дрехи, дори с тъмна качулка, която да прикрива русите му коси. Разпозна го по походката, стойката, килването на главата.

Какво ли прави? С каквото и да се занимава, то приковава цялото му внимание и надали е добро деяние.

Ани се скри зад статуята, за да размисли. Паулина я гледаше с широко отворени, изплашени очи.

— Пазачът ли е?

Ани поклати глава. Трябва да разбере какво прави Сам, но лошо предчувствие вече бе стегнало стомаха й. Ако прикрепя експлозиви към колоните, значи те се крият в собствената си гробница.

Сам огледа още веднъж вътрешността на катедралата. Сградата бе великолепна. Една от най-хубавите, проектирани от неговата фирма. Разрушението й щеше да се превърне в трагедия, за която градът ще говори месеци наред.

Ще възпламени експлозивите с електронния уред, който държи в ръка. Сега настъпваше критичната точка в плана му. Онази част, за която му е нужен лудия Джак Флетчър.

Именно Флетчър, разбира се, трябва да бъде обвинен за експлозията. И тъй като детонацията ще бъде извършена отвън, единствен освен него, Флетчър ще напусне сградата жив.

Навън обаче, лудият бомбаджия, Тризъбец на Йехова, ще го сполети лош късмет. Голям отломък от експлозията ще го цапардоса и той ще умре с детонатора в ръка.

Смъртта на Джузепе ще остане неразгадана. Вико, мъртъв под развалините, ще остане заподозрян. С известен финес Сам може да подхвърли, че нетърпимостта на Флетчър към извратените хомосексуалисти е мотивът му да убие Джузепе. Да, с известен късмет, Флетчър може да бъде набеден за всичко.

Отиде до олтара и се насочи към стъпалата за криптата. Време е да измъкне Флетчър от мазето.

Веднага щом видя Сам да изчезва зад олтара, Ани изскочи иззад статуята на свети Йоан.

— Иди и доведи Матю и Вико. Предупреди ги. Трябва незабавно да излязат. Сам се готви да взриви катедралата.

— Вие какво се готвите да правите? — настойчиво попита Паулина.

— Ще се опитам да отскубна експлозива от колоните — отвърна Ани.

— Не! Полудяхте ли? Моля ви, госпожо Джеферсън, недейте!

— Изведи ги, Паулина. Веднага! — повтори Ани като се отправи тичешком към първата колона.

Ани знаеше, че с тези материали се борави предпазливо, но с това се изчерпваха познанията й за експлозиви. И с това, че се възпламеняват от разстояние, електронно.

Ако в момента Сам напуска катедралата — което трябва да стори, преди да натисне копчето — тя разполага с време само колкото да отскубне няколко от тези неща и то не от всички колони. Дано експлозията, когато настъпи, не срути цялата сграда.

Докато махаше парчето лепенка и освобождаваше първите шашки динамит или каквото беше, й хрумна, че вероятно ще умре.

„Не. Не, вероятно, поправи се тя. Определено.“

Беше й трудно да си представи как така е определено мъртва и тя настървено се справи с отскубването на експлозива от първата колона. Бързо изтича до следващата и повтори процеса.

— Горе са — осведоми Сам Флетчър. — Ани и момичето. Мислех, че ти е важно да го знаеш.

— Не може да са горе! Блокирах всички изходи от подземието!

— Е, трябва да си пропуснал някой — обяви Сам с безразличие.

— По дяволите! — извика Флетчър. — Наистина има още един изход.