Линда Барлоу
Ревност (44)

Четиридесет и пета глава

— Ти луда ли си?

Матю се бе сблъсквал с безразсъдна смелост, но никога не бе смятал, че ще стане свидетел как Ани Джеферсън изтръгва невзривен експлозив, прикрепен към огромните каменни колони на обречената катедрала.

— Бягайте!

— Вико точно извежда Паулина, Ани. Тръгвай с мен! Бързо… Преди Сам да взриви сградата.

— Няма да му позволя да ми срути сградата, дяволите да го вземат! — Посочи към великолепните витражи, сега потънали в тъмнина. — Отнесе се с мен като с глупачка. Никога и през ум не ми е минавало, че ще извърши саботаж на проектиран от него строеж… При това — най-красивият му строеж. Е, успя да убие Джузепе, но няма да разруши изкуството му!

— Ани, разбирам как се чувстваш, но вече е прекалено късно.

„По дяволите — тревожеше се той. — Колко ли време остава до експлозията?“

Сграбчи я за ръцете и насила я откъсна от колоната, която обезвреждаше — третата от шестте, подготвени от Сам.

— Ще те измъкна от тук. Ще е цяло чудо, но ще се опитам да те изведа!

Тя се разхлипа, когато той я повлече. Най-близкият изход бе от южната страна и той се затича натам, като я влачеше след себе си, а тя пищеше и настояваше да я пусне. Вико и Паулина вече стояха там и Вико се бореше с вратата.

— По дяволите, Ани! Става въпрос за сграда! Загубил съм всичко друго и няма да допусна да загубя и теб!

— Матю, не мога да позволя това да се случи. Не мога. Трябва да го спрем!

— Катедралата може да се построи наново — настояваше той и продължаваше да я влачи насила към вратата. „Колко ли време остава?“ — Животът, веднъж прекъснат, изчезва завинаги. Обичам те, Ани. Престани да ми се съпротивляваш.

Тя продължи да хлипа, но спря да се бори. Слава Богу! Взе я на ръце и затича към Вико, който още не бе отворил проклетата врата!

Точно приближи младежите, когато гласът на Сам изкънтя:

— Спри веднага!

 

 

Барбара Рей отново сепнато се събуди. Този път бе наясно, че е безнадеждно. Не й бе писано да спи повече тази нощ.

Ала някак си даде сметка, че всъщност я разбудиха ударите по вратата на Младежкия център.

Навлече робата и се спусна по стълбите. Краката й бяха схванати. Възрастта я бе направила по-бавна. Очакваше да види Ани или Матю, но се оказа Дарси.

— Слава Богу, че си тук. Не посмях да се обадя в полицията заради Матю или Вико, но изглежда трябваше. Виждала ли си Ани или Матю? Дойдоха в катедралата преди повече от час — изговори наведнъж младата жена.

— Не, не съм ги виждала.

— Сам е убиец, а Флетчър е психопат — продължи Дарси. — Най-добре да звъннем на полицията.

Обадиха се и Барбара Рей бързо поведе Дарси в мазето на Младежкия център, докато Дарси я осведомяваше за всичко, открито в офиса на Сам.

— Има път към катедралата оттук — обясни Барбара Рей. — Ще стигнем там преди полицаите.

— Слава Богу! Инстинктът ми подсказва, че нямаме миг за губене.

 

 

Независимо от всички доказателства, Матю все още не вярваше истински. Макар от няколко часа да бе наясно, че най-старият му приятел го е предал по най-долен начин, не бе позволил сърцето му да го повярва.

Но сега, лице в лице с врага си, загледан в студеното дуло, той най-после си даде сметка, че Сам Броуди го мрази от години.

— Разговорът е между мен и теб — обяви Матю с твърд глас. — Ани не е замесена. Пусна я да си върви.

— Съжалявам. Не биваше да бъде намесена, но след като се случи, жалко — отвърна Сам. — Не е добре да попаднеш в разправия между двама отдавнашни съперници.

— Това ли се случи с Франческа?

— Случилото се с Франческа, независимо дали ми вярваш, или не, бе неволно. Тя се готвеше да те напусне. Все още не съм наясно как успя да я придумаш да промени решението си, но то нямаше да трае дълго. Двамата щяхме да бъдем заедно — съпруг и съпруга — както бе запланувано от самото начало, преди ти да я съблазниш преди двадесет години.

— Ако казваш истината, защо я уби?

Сам изглеждаше наранен, когато занарежда:

— Тя ми звънна онази нощ, след събирането. — Май използва уличен телефон и затова никой никога не ме заподозря. Беше слязла от яхтата, за да звънне, защото се страхуваше, че ще я чуеш. Съобщи ми, че в крайна сметка няма да те напусне. Започнахме да спорим. Казах й да се върне на яхтата и да ме изчака… Щях да мина да я взема. Но когато пристигнах, отказа да ме последва. Била бременна и детето било от теб. Не й повярвах. Мислех, че отново си измисля извинения. Изпадна в истерия и… се стигна до насилие. Насочи се към мен с дългите си нокти, а от опит знаех, колко болезнено е когато те одере. Не ми казвай, че не си ги изпитвал и ти. Не бях в настроение да ме малтретират, затова я зашлевих. Тя падна и удари главата си в перилата на яхтата. Така почина — или поне така реших по онова време. Не дишаше, не напипвах пулс. Помислих, че е мъртва и се паникьосах. Сигурен бях, че е мъртва, затова я хвърлих през борда.

Където тя се удавила. Никой от двамата мъже не го произнесе на глас, но по време на процеса се изясни, че Франческа е била жива, когато е паднала във водата.

Матю полагаше върховни усилия да се контролира.

— Влюбен мъж не се държи по този начин — отбеляза той и суховато продължи: — Според мен си искал Франческа просто, заради удоволствието да я откъснеш от мен, а още повече си искал да се ожениш за нея, за да се добереш по този начин до половината ми състояние. Когато това се оказа невъзможно, си започнал да кроиш планове. Да крадеш пари от строежа на катедралата и по този начин — косвено от мен. Между другото — доста пари! Ти не си любовникът, копнял по една жена в продължение на двадесет години. Ти си алчен кучи син, разочарован, че хлапето, което покровителстваше в колежа, се оказа много по-кадърно от теб във всяко отношение. Та аз бях готов да ти поверя живота си! Щях да ти дам всичко на този свят, толкова вярвах в теб.

— Знам — увери го Сам. — Винаги си бил сантиментален глупак, Матю. — Направи нетърпелив жест с пистолета. — Стига сме бръщолевили. Хайде — вие всичките — застанете ей там, до колоните. — Хвърли бърз поглед през рамо: — Джак? Въжето при теб ли е? Донеси го.

— Какво ще правиш? — попита Ани.

Хвана неволно Матю за ръка и той усети изпотената й длан.

— Ами — подхвана Сам — не мога да взривя катедралата, докато не съм на безопасно разстояние, нали? Ти, Матю и хлапетата ще останете тук и ще се насладите на последните две-три минути от славния, но кратък живот на катедралата. Джак и аз ще излезем.

— Не му вярвай, Джак — заговори отново Ани. — Той ще убие и теб. Последното нещо, което му трябва, е свидетел, че Сам Броуди не е човекът, за какъвто всички го смятат!

— Не си прави толкова труд — прекъсна я Сам. — Джак и аз си вярваме.

— Разбира се — подхвана Матю. — И няма да позволиш да загине при експлозията, защото ти е нужен жив за по-късно. Нали някой друг, а не ти, трябва да изглежда, че е натиснал детонатора? Ще оцелееш през тази нощ Флетчър. Сам ще изчака до сутринта, за да те набеди пред властите за всичките свои престъпления!

Очите на Флетчър шареха неспокойно. Приличаше на зашеметен, но следваше разпорежданията на Сам. Без да изпуска пистолета от ръката си, донесе въжето, сграбчи Ани и я откъсна от Матю. Матю поиска да й се притече на помощ, но Сам допря пистолета до слепоочието му. Вико, застанал пред Паулина, за да я защити, гледаше пистолетите в ръцете на двамата мъже и умно реши в момента да не предприема нищо. Но красивото му лице бе изкривено от гняв.

Флетчър преметна ръка през шията на Ани и отстъпи с нея.

— Можеш да правиш каквото искаш с останалите — заяви той на Сам, — но Ани е за мен.

Сега, когато докосваше Ани, гласът му стана по-оживен. Опаса тялото й с въжето — около великолепните й гърди, около кръста, бедрата. Тя отчаяно се бореше да се освободи.

— Добре — съгласи се Сам. — Прави каквото искаш с нея. Мен ме интересува любовникът й.

— Ани и аз доста се потрудихме при изграждането на катедралата — обяви неочаквано Флетчър. — А ти сега искаш да я взривиш. Идеята ти не ми се струва особено добра, Сам, и няма да ти помогна да я осъществиш.

— Ще правиш каквото ти заповядам! — не се стърпя и изкрещя Сам.

Матю се съсредоточи върху допира на дулото до слепоочието си. Самият той притежаваше пистолет и знаеше как се борави с него, макар да не бе кой знае какъв специалист. Но си даваше сметка, че ако си въоръжен, никога не бива да го допираш до тялото на жертвата си, защото така поставения на мушка лесно може да го сграбчи. Шансът бе петдесет на сто, че ще успее да отклони дулото, преди Сам да натисне спусъка.

Петдесет на сто. Иначе — куршумът щеше да се забие в главата му.

От друга страна, след като изглежда, че и без това ще умре… Вниманието на Сам бе насочено към Флетчър, който продължаваше да излага възраженията си срещу срутването на катедралата.

Матю вдигна ръка, сграбчи дулото и издърпа пистолета. Тътенът от изстрела бе оглушителен. Ушите му писнаха, но чу и писъците на Ани. Значи беше жив…

Откатът при изстрела изтръгна пистолета не само от ръката на Матю, но и от ръката на Сам. Матю го чу как при падането издрънча върху пода. Нанесе круше в лицето на Сам.

С кранчето на окото си Матю забеляза, че Вико изведнъж се раздвижва и с това привлече вниманието на Флетчър. С кръвожаден рев, който се изтръгна от гърдите му, момчето се нахвърли върху Флетчър и успя да го събори на пода, където двамата се вкопчиха в люта схватка.

Матю нанесе втори удар, но Сам го пое, отстъпи крачка назад и също замахна.

Матю не се бе боксирал от годините в колежа, но същото вероятно важеше и за Сам. Мисълта вдъхна увереност на Матю.

В този момент Сам бръкна в джоба и затърси детонатора.

По дяволите! Матю се хвърли на пода, грабна пистолета и го насочи към Сам.

— Не го натискай, защото и ти ще умреш! — извика Матю.

Сам се изсмя.

— Опитай се да ме спреш! — подкани го той. Без да обръща внимание на пистолета в ръката на Матю, той се извърна и започна да се катери по скелето.

„Господи — помисли Матю, — готов е да избие всички ни и да загине заедно с нас.“

— Спри, Сам! — извика той. — Ако не, ще стрелям!

Сам се обърна да го погледне, отново се изсмя и рече:

— Няма да го направиш. Познавам те, Карлайл. Ти не си убиец. Ирония на съдбата, не намираш ли?

Пистолетът в ръката на Матю затрепери.

„Направи го — заповяда си той. — За Бога, направи го!“

Вместо това насочи оръжието към Флетчър. Вико обаче вече го бе обезоръжил и го държеше приклещен към пода. В момента взимаше въжето и въпреки изпълнените с протест и болка викове на Флетчър, започна да завързва крайниците му.

Матю погледна към Сам. Беше се изкачил високо горе на скелето. Същото скеле, на което Джузепе прекара последните мигове от живота си.

— Най-добре стреляйте, преди да се измъкне от обсега — посъветва го Вико. Погледна към експлозивите, закрепени към колоните и продължи: — Тези неща тук изглеждат смъртоносни.

— Матю, ако го застреляш и той падне с детонатора в ръка, устройството вероятно ще се задейства при удара! — обади се Ани.

— Може и да не задейства — намеси се Вико. — Тялото му може да притъпи удара.

Всички се вторачиха в Сам, сякаш разполагаха с цялото време на света, за да разрешат проблема.

Матю знаеше, че не разполагат с време да се измъкнат. Детонаторът е у Сам и той щеше да го използва в мига, в който някой от тях се спусне към затворените с вериги врати.

Истинският въпрос бе: „Готов ли е наистина Сам да умре?“

Ако отговорът е „да“, няма какво да предприемат. Ако обаче не е готов, може да успеят да го уговорят да се предаде.

Високо горе, на площадката, Сам ги наблюдаваше. Матю прочисти гърлото си и извика:

— Можем да поговорим, Сам…

В отговор последва смразяващ смях. Благодарение на великолепната акустика на сградата, той се разнесе зловещо наоколо.

Ани застана до Матю. Той я притисна към себе си. Обичаше я, дявол да го вземе. Трябва да има начин да се измъкнат!

— Ани? — обади се нов глас.

Матю рязко се извърна и озадачен огледа всички изходи, плътно затворени с вериги през дръжките. Но неизвестно как Дарси се бе появила и сега, след като възприе разкрилата се пред нея картина, седеше замръзнала на място. Успя единствено да пророни:

— Господи! Какво става тук?

— Дарси! — изпищя Ани. — Бягай от тук! Бързо…

Но Дарси не побягна. Нито Барбара Рей, която я следваше по петите.

— От къде влязохте? — трескаво попита Матю.

Дарси не отговори. Гледаше към Сам, високо горе на скелето, с детонатор в ръка.

— Има и друг изход — обади се тихо Вико. — През мазето. Таен проход, който води до Младежкия център. Вероятно от там са минали.

„Слава Богу!“ — с облекчение си помисли Матю, а на глас добави:

— Отведи жените! Бързо!

— Матю, не разполагаме с време — обади се Ани.

— Имаме време, ако го е страх да умре — възрази Матю. — А повечето от нас се страхуват да умрат, когато се изправим лице в лице със смъртта. — Погледна към Сам. От разстояние приличаше на златокос ангел. — Откажи се, стари приятелю. Направихме няколко копия на подправените ти чертежи. Нямаш друг изход, освен да се предадеш.

— Ти наистина ли си въобразяваш, че ще допусна да ме въвлекат в съдебен процес? — провикна се Сам. — Предпочитам да сложа край сега и да изпитам удовлетворението, че и с теб съм свършил. Освен това сега сте всички тук — скъпата Дарси, Барбара Рей… Не можеше да се получи по-добре, дори да го бях планирал. Единствено Сид Канин отсъства, но вече се погрижих за него.

— Убил си го? — Не повярва на ушите си Дарси, загледана в мъжа, когото бе обичала до полуда.

— За съжаление — отвърна Сам. — И той беше влюбен във Франческа. Смяташе, че Матю я е убил, докато не чу за подозренията на Джузепе относно сградата. — Усмихна се, сякаш си спомняше нещо приятно. — Вероятно ще мине известно време преди да открият тялото му. Завърши в основите на една от новостроящите се сгради точно преди да излеят бетона. Само мебелите му заминаха за Ню Йорк…

— Застреляйте го! — викна Вико. Вдигнал пистолета, който взе от Флетчър, той продължи: — Ако не го сторите вие, аз ще стрелям!

— Не — обади се Барбара Рей с тих, но нетърпящ възражение тон.

„Не! — помисли си и Матю. — Вико бе прекалено млад, за да се изцапа с кръвта на друг.“

Сам направи няколко крачки по скелето. Изсмя се налудничаво и се провикна:

— Ще броя до три. След това всички ще умрем заедно. Ако има отвъден живот, надявам се да се окаже, че Франческа се е научила да взима решения. — След това още по-високо извика: — Едно! Готови ли сте? Ще натисна копчето при „три“.

Барбара Рей пристъпи в подножието на скелето.

— Каквото и да си сторил, Сам, никога не е късно да получиш Божията милост и прошка.

Сам се изсмя и изрече:

— Две!

Матю вдигна пистолета и внимателно се прицели. С усилия задържа ръката си да не трепери и като затаи дъх, точно когато Сам изричаше „Три!“, а Барбара Рей настояваше: „Недей, Матю!“, натисна спусъка.

Като на забавен кадър Сам започна да пада.

Докато се спускаше, нещо малко и черно се отдели от тялото му и също полетя към пода на катедралата. В тези няколко секунди, проточили се безкрайно, нямаше какво да предприемат, освен да гледат и чакат експлозията, която щеше да ги убие и да превърне Божия храм в огнено кълбо.

Тялото на Сам падна на сантиметри от мястото, където откриха тялото на Джузепе.

Детонаторът падна точно в средата на наскоро сложения купел за кръщенета. Във въздуха се разнесоха сребристи пръски вода.

Чакаха да последва огън, жупел и гръм.

Наоколо имаше само тишина, ако не се смята капенето на светена вода от купела, който, доколкото Ани знаеше, никога не бе пълнен.