Линда Барлоу
Ревност (21)

Двадесет и първа глава

След погребението Ани запали камината и двете с Дарси седнаха в хола. Танцът на огъня й действаше успокоително и при случай тя винаги палеше камината, независимо дали беше зима или лято. Времето в Сан Франциско рядко е прекалено горещо, за да я възпре, а тази вечер бе особено хладна.

Независимо от огъня обаче Ани трепереше. Двете хапваха от ястията, взети от любимия им японски ресторант и приятелката й точно споделяше най-новата си теория кой може да е убиецът на Джузепе.

— Матю Карлайл — обяви Дарси.

— Моля те, престани. И не забравяй, че напоследък излизам с него!

— Да, а не би трябвало. Мислих по въпроса. Нещата са свързани. Франческа Карлайл докара Джузепе и работниците му на строежа, ако си спомняш тя ни свърза с тях. Познаваше добре Джузепе, а и той нея. — Лапна парче змиорка и го прокара с глътка саке. — Джузепе е напуснал страната няколко дни преди убийството й. Да погледнем хронологията. По времето на смъртта на Франческа, Джузепе заминава за Италия и дълго отсъства там. Няма го по време на разследването, не присъства и на процеса. Дълбоко се съмнявам дали въобще е бил разпитван от полицията. А ако е знаел нещо, което не е успял да съобщи? Нещо, което ще уличи съпруга на Франческа като виновник?

— Какво нещо например?

Дарси сви рамене.

— Не знам. Може да е станал неволен свидетел на убийството. Изплашил се е… Така ще се обясни внезапното му заминаване.

— Дарси, той не е напуснал страната неочаквано. Имал е поръчка за църква във Верона.

— А ако е тръгнал по-рано? Откъде да знаем кога точно е трябвало да започне работа в Италия? Със сигурност знам обаче, че изчезна около деня, когато Франческа умря. Може да е заминал дори същия ден.

— Това пък откъде го измисли? — изненада се Ани.

— Той го спомена. Заяви, че историята била раздухана от пресата, всички италиански вестници и телевизията я съобщили. Чул я още при кацането си в Италия.

Ани сви рамене. Джузепе не бе споменавал подобно нещо пред нея.

— Ани, Джузепе може да е бил тайнственият й любовник. Сам и аз си говорихме за това днес, след погребението. Помисли. Джузепе беше привлекателен. Защо да не е имал нещо общо с Франческа. После побягва от страх да не би Карлайл да убие и него…

— Стига, Дарси…

— Не, слушай. Джузепе побягва и отсъства повече от година. Междувременно Матю е арестуван и изправен пред съда по обвинение в убийство. Тогава Джузепе вероятно преценява, че е безопасно да се върне. Пристига, но Карлайл е оправдан. Нещо повече — избран е да оглави комитета за изграждане на катедралата. Затова лично посещава обекта и там се среща с Джузепе. Карлайл знае, че Джузепе представлява заплаха за него. Разминало му се е, но Джузепе е в състояние да промени това положение. Трябва да го убие, за да му затвори устата завинаги и то бързо. Не си е давал сметка, че Джузепе се е завърнал в страната, но когато узнава, съобразява, че трябва да действа незабавно. И го прави още на следващия ден. Помисли: Карлайл среща Джузепе и след по-малко от двадесет и четири часа Джузепе е мъртъв.

Ани отново поклати глава.

— Забравяш обаче закона. Дори да се появи очевидец и да заяви, че е видял как Матю убива съпругата си, щатските власти не могат да го съдят повторно за това.

— Не, но очевидецът може да се разприказва пред пресата и да възбуди общественото любопитство. Не забравяй отчаяния стремеж на Карлайл да възвърне репутацията си, за да продължи да движи успешно деловите си проекти. В сметките му не влиза да се появи такъв свидетел.

А след като веднъж ти се е разминало с убийство, вероятно втория път…

— Твоето все пак е само теория — сряза я Ани суховато. — Не е по-чудата от другите, които съм чула.

Дарси я погледна, сякаш се готвеше да възрази, но се ухили и продължи:

— Както и да е, но ми е странно как основните фигури, свързани с убийството на Франческа Карлайл отново са главни действащи лица и в този случай. Включително и Матю Карлайл. — Отново отпи от сакето. — От друга страна може да се предположи, че убийството го е извършила Барбара Рей. Понякога се държи доста тайнствено.

Ани забели очи.

— Може и аз да съм го извършила, Дарси. Или дори — ти!

Дарси за малко да се задави.

— Май е най-добре да престанем да гадаем и да оставим полицията да изясни случилото се.

Тази нощ Ани не успя да заспи.

Мислеше за нещо подхвърлено от Матю в Лондон, което така и не забрави. Разговаряха за работата му и той спомена за битка с друга софтуерна компания заради някакъв продукт.

— По същество те наеха двама от най-добрите ни програмисти и по този начин откраднаха архитектурата ни — обясняваше той. — Беше неетично и щеше да ни забави с около девет месеца. Огромен срок в нашия бизнес. Не можех да го отмина. Не забравям и не прощавам. Рано или късно изравнявам резултата.

Останалата част от разказа му обясняваше как е накарал хората си да работят на пълни обороти и извънредно и накрая сътворили продукт, по-съвършен от откраднатия, но не това остана запечатано в главата на Ани. Не забравям, и не прощавам. Рано или късно изравнявам резултата.

Франческа, неговата съпруга, му е била невярна. Това, само по себе си, вероятно не е било кой знае какъв грях, като се има предвид, че Матю в Лондон почти се отклони от дадения брачен обет. Но дори и да е имало други подобни случаи, той очевидно е спазвал дискретност, защото Ани не беше чувала слухове за негови любовни авантюри. Публично никога не бе унизявал съпругата си, така както тя го унизи през онази нощ.

Ани си припомни държането на Франческа тогава — пияна, подигравателно-присмехулно настроена към онова, което за нея бе псевдо брак. Матю спомена, че не за пръв път Франческа се държи така. Но съвсем не означаваше, че му е лесно да преглътне подобно поведение. От съвместната им работа по строежа на катедралата, Ани знаеше, че Франческа не е лесен характер. На няколко пъти дори на нея й бе идвало да я зашлеви. Карлайл, колкото и да се владееше, бе мъж с дълбоки и страстни чувства. Да не би най-сетне да не е издържал и да я е убил?

„Иронията е, че понякога наистина се замислях как мога да я убия.“

Това също бяха думи на Матю. Беше признал, че му е минавала мисълта да убие съпругата си.

„Никога ли не ти е хрумвало да премахнеш от света някого, когото мразиш? Или на когото си сърдита, или го ревнуваш? Който заслужава наказание за извършено зло, но псе успява да се отърве?“

Онази вечер, която прекараха в грозния му дом, обяснението на Матю за случилото се, вечерта преди смъртта на съпругата му, звучеше честно и убедително. Ани бе склонна да му вярва. Но не го познаваше достатъчно добре, за да надникне в тъмните ъгълчета на душата му.

Всеки е способен да извърши убийство, мина й през ума, ако е принуден от обстоятелствата.

Защо Матю Карлайл да е изключение?