Линда Барлоу
Ревност (27)

Двадесет и седма глава

На другия ден следобед Матю се забавляваше да пържи разкривени палачинки, а неговата нова любовница се смееше щастливо. На входната врата се позвъни. Погледна към стенния часовник. Два часа в събота следобед. Кой, по дяволите…

Госпожа Робъртс, икономката, влезе в кухнята. Лицето й, както винаги, бе непроницаемо, но в очите й се четеше тревога.

— Съжалявам за безпокойството, сър — тя избягваше да погледне Ани, — но на вратата двама души твърдят, че са детективи от полицията на Сан Франциско.

Матю усети познато свиване в стомаха. Хвърли поглед към Ани и долови тревогата й.

Четирите месеца, прекарани в съдебната зала, го научиха да не издава чувствата си, за да не настрои съдебните заседатели срещу себе си. Сега се възползва от придобитото умение и макар сърцето му да биеше лудо, той се обърна спокойно към госпожа Робъртс и кимна спокойно:

— Нека влязат.

— Мат… — започна Ани, щом икономката напусна кухнята.

— Ш-ш-т… Неминуемо щяха да ме потърсят рано или късно. Няма начин да не ме свържат с престъплението. Мои отпечатъци има навсякъде по скелето и те уверявам, полицията на Сан Франциско разполага с тях.

Госпожа Робъртс се върна, следвана от двама детективи — мъж и жена. Матю не ги познаваше. Не бяха се занимавали със смъртта на Франческа.

Представиха се. Матю се държеше учтиво, но резервирано. Канеше се да им представи Ани, когато тя се обади:

— Познавам детективите Съливан и Фостър.

Съливан подхвана първа:

— Разследваме смъртта на Джузепе Бриндеси. Познавате ли го, господин Карлайл?

Матю се облегна на кухненския плот.

— Желаете ли кафе, господа детективи? — попита той. И двамата поклатиха глави, макар Съливан да изгледа с копнеж димящия чайник. И Съливан, и Фостър изглежда не бяха спали цяла нощ.

Развеселен, Матю си помисли, че двамата с Ани вероятно изглеждат по същия начин, но далеч по-щастливи.

— Виж, Карлайл — подхвана Фостър. — Запознат си с рутината. Хайде да не си играем на криеница. Цялото място на престъплението е осеяно с отпечатъци от пръстите ти. Как ще ни го обясниш?

— Забелязвате ли адвоката ми тук, детектив Фостър?

— В момента не те обвиняваме в нищо.

„В момента.“

— И от мен се очаква да изпълня гражданския си дълг и да побъбря с вас, в отсъствието на адвоката си, а после вие с прокурора отново да скалъпите дело срещу мен?

— Няма от какво да се безпокоите, господин Карлайл — обади се Съливан бързо. — Няколко от работниците на строежа вече обясниха, защо сте присъствали на местопроизшествието. — Тя хвърли поглед към Ани. — Същото стори и госпожа Джеферсън.

— В такъв случай, детектив Съливан, дори адвокатът ми да присъстваше, не се налага да отговарям на въпросите ви.

— Опитваме се да установим кое кога се е случило, за да имаме по-пълна картина — обясни тя.

— Искрено ви желая успех. Не по-малко от вас искам престъпникът да бъде наказан за постъпката си колкото е възможно по-скоро.

— Затова се надяваме на вашето сътрудничество, сър.

Матю усети, че се ядосва. Нима го мислеха за пълен идиот? Тези хора — или колегите им от отдела — бяха виновни за осемнадесетте месеца, през които живя в страх и отчаяние. Направо имаха късмет, че не ги изхвърли от къщата си.

— Стана ни известно, господин Карлайл — сега Фостър пое топката, — че покойният Джузепе Бриндеси вероятно се е познавал с покойната ви съпруга, Франческа. Имате ли да кажете нещо по този въпрос, сър?

— Да, имам — отвърна той бавно.

Двамата детективи леко се наведоха към него.

— Ето какво имам да кажа. Дните, през които оказвах съдействие на полицията на Сан Франциско и на прокурора, приключиха. Ако възнамерявате да ме обвините за престъплението, направете го. Тогава ще звънна на адвоката си и каквото и да имам да ви кажа, ще го направя в негово присъствие. Друго нямам какво да споделя. — Усмихна им се с усилие. — Разбрахте ме, надявам се.

Детективите се спогледаха. Матю прекрасно знаеше, че няма какво да добавят. Не можеха да го принудят да говори.

Благодариха му учтиво и си тръгнаха.

— Не мога да повярвам, че те подозират! — възкликна Ани.

Той я притегли в обятията си и усети, че тя потреперва. Питаше се дали продължава да не е напълно сигурна в него. Какво ще реши, когато остане насаме и има време да размишлява? Дали ще се откаже от него, подобно на толкова приятели и познати?

А защо не? — помисли си той мрачно. — Какво би я възпряло? Удоволствието от секса? Да, привличането помежду им е силно, но секса често заслепяваше сетивата като наркотик. Вероятно ще го види в съвсем друга светлина, когато се прибере вкъщи и й остане време да разсъди.

Зад гърба си имаха само две фантастично прекарани нощи.

Две нощи срещу грозния портрет на убиец, съграден от съдебния процес и всичко отпечатано около делото.

Нямаше на какво да разчита много.

— Матю, страх ме е за теб — прошепна Ани. — Ами ако се окаже, че Джузепе е бил любовник на Франческа?

— Не е изключено. По дяволите, всичко е възможно! Навремето беше странно, че не успяха да открият тайнствената й връзка, но ако той е бил извън страната…

— Това ти дава мотив да убиеш и двамата.

— Точна така — прие той суховато. — Но остава фактът, че не съм го направил.

Тя го погледна и каза:

— Знам.

— Ще им се наложи да го докажат — продължи той, — а това не е лесно. Бог е свидетел колко неща се опитаха да ми лепнат миналия път. Щях да бъда далеч по-щастлив, ако отпечатъците ми не бяха по проклетото скеле, макар да има правдоподобно обяснение. — Направи пауза, преди да завърши: — Всичко е прекалено подредено.

— Какво искаш да кажеш?

— Моите отпечатъци на местопроизшествието са добре дошли за убиеца. Виж каква ситуация се създава. Вместо да търсят истинския убиец, ченгетата са развълнувани, защото са открили начин как да заловят известния с лоша слава Матю Карлайл, който им се изплъзна за убийство.

— Някой иска да ги насочи към теб, така ли?

— Някой иска да ме изкара виновен още от самото начало.

И двамата се замислиха върху въпроса, който тормозеше Матю от месеци.

„Кой?“

— Няма да допусна да ми се случи втори път — отсече той.

— Кое? — попита Ани, стресната от гневния му тон.

— По дяволите, няма да позволя втори път да ме накарат да преживея срама и унижението… Цялата публичност… Слуховете… Злобните погледи на непознати… — Пое си дъх. — За Бога, досега не съм извършвал убийство, но когато открия кой стои зад цялата тази история…

— Ще го открием, Матю. Непременно ще го открием и ще сложим край на това веднъж завинаги.