Линда Барлоу
Ревност (38)

Тридесет и девета глава

Барбара Рей се събуди сепната. Пот се стичаше по челото и под мишниците, а едновременно с това усети да я побиват тръпки. Беше сънувала Джузепе Бриндеси и го видя така ясно, сякаш е от плът и кръв. Застанал в средата на катедралата, той й казваше нещо, но тя не успя да го чуе, защото от пода се носеше страхотен тътен. Но не бе като при земетресение. Не различаваше думите му, макар той очевидно да искаше те да стигнат до нея.

В следващия миг пода на катедралата се разтвори и от дупката се появи новородено бебе, с бяла кожа и затворени очи…

Барбара Рей пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Надигна се и се пресегна за робата на дървения стол до леглото. Кошмарът започна да избледнява, но чувството за неспокойство остана. Нещо не беше наред.

Стана, облече се и се отправи към мазето, за да провери как е Паулина.

Намери стаята празна, но не се изненада особено. Или момчето е дошло, или тя е отишла при него. Отлично знаеше, че от три седмици двамата тайно се промъкват в Младежкия център, за да използват тоалетната, а и да си набавят храна и завивки за студеното си, тъмно скривалище някъде в недрата на новата катедрала.

Запази тайната им, защото пазенето на тайни бе част от задължението й, от отговорността й. Така изплащаше дълга си към света, заради единствената голяма тайна, която хората от енорията така и не подозираха.

Отново й се мерна образ от съня — новороденото с бялото, безжизнено лице — и потрепери. Преди много години, подобно на Паулина, тя се влюби в неподходящ мъж. Точно като Паулина забременя, а строгият й баща я прогони. Не след дълго любовникът й я заряза.

В отчаянието и самотата си Барбара Рей се потопи в света на алкохола и наркотиците. Продаваше се по улиците.

И бебето, когато се появи, бе мъртво.

С помощта на състрадателен свещеник промени начина си на живот, но чувството за вина никога не я изостави.

До края на дните си щеше да се измъчва от мисълта, че ако се бе грижила по-добре за себе си, детето щеше да оцелее.

Но може би защото напоследък пазеше прекалено много тайни на други хора, не позволяваше на правдата да възтържествува?

Пред очите й изплува лицето на Сам Броуди, такова каквото го видя при разговора им тази вечер. С колко чар и настойчивост я уверяваше, че е невинен.

„Матю и аз се познаваме още от колежа. С Франческа се знаем от преди това. Да се любя с нея за мен би било най-подло предателство спрямо приятелството ни.“

Колко умело изопачаваше истината.

Сторено е голямо зло и тя допринесе за него. Реши сутринта да оправи нещата.

Барбара Рей се върна, уморено в леглото. Няколко часа сън, надяваше се тя, ще укрепят духа й.

 

 

Сам разглеждаше стар чертеж на Младежкия център, за да открие най-лесния начин да проникне вътре и същевременно обмисляше бягството си. План за измъкване винаги е от полза, макар да се бе надявал никога да не прибегне до него. Преди доста време задели пари и ги внесе в банкова сметка на Каймановите острови и в Цюрих. Ако се наложи, в Бразилия ще преживее доста сносно до края на дните си.

Не че особено искаше да живее в Бразилия. И определено не желаеше да бяга. Поне докато не завърши започнатото и не срине Матю.

Но в зависимост от събитията, тази вечер може да се наложи да изчезне. Прекалено много хора знаят доста неща. Мнозина бяха станали подозрителни. Оказа се, че Франческа е говорила с Барбара Рей, по дяволите, а Бог знае с кого още го е споделила монахинята.

Възнамеряваше да разбере. Ще я навести изневиделица.

И според изхода от срещата не е изключено да се наложи да навести също Ани и Матю, а те вероятно са заедно. Тогава Дарси ще остане единственият свидетел. Със Сидни Канин вече се справи. Той си позволи прекален много. Е, преди това се освободи от Джузепе, разбира се. Смяташе да уреди въпроса с Дарси лесно. Ще я вкара отново в леглото си и тя ще направи всичко, каквото й каже. Опитва се да се държи, но измъченият й поглед му подсказва, че още е луда по него.

Барбара Рей, Матю, Ани и Дарси… Нещата наистина стават неконтролируеми.

Сам се стресна от телефонното позвъняване. Кой, по дяволите, го търси по това време на нощта? Дали да не остави телефонният секретар да отговори? Не, най-добре да покаже, че си е у дома. Може да е от полицията.

Оказа се Джак Флетчър. Сам не бе в настроение да разговаря с него и се канеше да затвори, но Флетчър изтърси:

— Още ли искаш да намериш Вико?

— Вико?

— Да. Хванах гаджето му в катедралата. Идва за втори път и в първия момент ме взе за любовника си. Това означава, че той е вътре. Проклетото хлапе вероятно се е укривало под носа ни през цялото време.

По дяволите! Има логика, помисли си Сам, а на глас се поинтересува:

— Ти откри ли го вече?

— Долу, в подземието е. Някъде в мазето. Там е истински лабиринт и няма да е лесно да го изкарам.

— Ами момичето?

— Тя е при мен. Но не мога да я накарам да проговори. При малко натиск обаче сигурно ще ни отведе при него.

Господи, помисли си Сам, съвсем забравих за Вико. Ако хлапакът наистина е бил свидетел, той е по-опасен от всички останали.

— Стой там — нареди той. — Не вдигай шум и не предприемай нещо, да не го подплашиш. И в никакъв случай не допускай момичето да се измъкне.

— Не се тревожи, никой от тях всичките никъде няма да ходи.

„Тях всичките?“

— Това пък какво значи? Кой още е на строежа?

— Ани ми създаде известни трудности.

Гласът на Флетчър звучеше напрегнато, сякаш едва се контролираше. Този тип е на края на издръжливостта си.

— Какво искаш да кажеш, Джак? Какви трудности? Ани там ли е?

Тишина. След това се чу:

— Да, Ани е тук. Интересуваше се от хлапетата, разбираш ли? Много искаше да разбере какво става с тях.

— И ти й се обади, преди да ми позвъниш?

— Съжалявам, но се наложи.

Сам едва се въздържа да не изригне. По дяволите! Това са несгодите да си имаш работа с откачени като Флетчър. Той е прекалено луд, за да изпълнява разпореждания.

Сам знаеше за Флетчър повече неща, отколкото Джак подозираше. Провери внимателно криминалното му досие, психиатричната оценка и всичко останало. Преди девет години, във Флорида, Флетчър е бил съден за сексуално издевателство. Лежал в затвора шест години заради това. Психиатърът подозираше, че в живота на Флетчър може да е имало и други моменти, свързани с насилие, но не е бил арестуван. В документите също пишеше, че Флетчър е „успешно възстановен“.

Сам дълбоко се съмняваше в тази констатация. Хората, осъждани за сексуални престъпления, често се връщат към тъмните си страсти.

— И какви точни тревоги имаше с нея, Джак? Тя откликна ли на повикването ти? Разговаряла ли е с Вико? Къде е Ани, Джак?

— Наложи се да я заключа в криптата.

— Разбирам. — Сам се постара гласа му да остане равен. Дългите години, през които се научи да контролира реакциите си, даваха резултат. Безстрастно повтори: — Заключил си я в криптата.

— Да. Тя се съпротивляваше. Наложи се да я заключа.

Вече бе прескочил предела си, очевидно. Какво ли е сторил на Ани? Сам възнамеряваше лично да се справи с нея.

— Джак, слушай ме. Криптата е място, където заравят мъртъвци. Ани жива ли е?

Дочу зловещ смях.

— О, да, Ани е жива. Пищеше, но вратата на криптата е доста дебела и ще приглуши виковете й.

— Добре, Джак. — Господи! — Остави я там, чуваш ли ме? Остави я там, докато дойда и тогава ще решим какво да правим с нея.

— Ани няма да е доволна, когато дойде на себе си, Сам.

— Предполагам, че си прав.

„Предполагам, че няма да е доволна и когато излезе оттам“ — довърши Сам наум.

— Тя се страхува от тъмното, а вътре е истински ад.

— Просто я дръж там, докато пристигна, Джак.

Дали Флетчър я е изнасилил? Сам изпита известно състрадание към нея. По дяволите, харесваше я. Доста я харесваше. Но не бива да си позволява никакви сантименталности на този етап от играта.

Налага се Ани да изчезне. Знаеше, че трябва да бъде очистена от седмици.

— Сам? — Гласът на Флетчър звучеше предпазливо и неуверено. — Ани твърди, че ти си убил онзи работник на скелето.

— Това са глупости, Джак.

— Ани каза, че тя и нейният приятел, дето разбира от електроника, влезли в офиса ти по-рано тази вечер, проверили личния ти компютър и открили доказателства, че ти и Макенерней сте се договорили да построите катедралата за по-малко пари от заплануваното. Бил си й дал тази работа, защото си знаел, че няма да се ориентира, а мен си наел, защото знаеш за миналото ми и ако заподозрат някого в измама, това ще бъде аз. — Спря, за да си поеме дълбоко дъх. — Сам, има ли нещо вярно във всичко това?

Някъде по средата на дългата тирада Сам приседна на ръба на бюрото. Краката едва го държаха. И сърцето му изневеряваше.

Гласът му прозвуча относително нормално, поне в собствените му уши, когато отговори твърдо:

— Нито думичка, Джак.

— Тя спомена, че имало два чертежи и че разполага вече и с двата екземпляра.

„Тя и нейният приятел, дето разбира от електроника, влезли в офиса ти по-рано тази вечер, проверили личния ти компютър…“

Господи, ако това е истина… Но нали изтри променения файл? А и имаше парола, за да възпрепятства достъпа до компютъра! Ани вероятно блъфира.

Но Матю Карлайл се занимава със софтуер. Нямаше нещо, което Матю да не може да направи с компютър.

— Лъже, Джак — повтори той, като отчаяно се бореше да запази спокойствие. — Помисли — тя и Матю Карлайл са любовници. Той е извършил убийството, Джак. Ани знае, но е влюбена в този тип. Иска престъпникът да е всеки друг, но не и Матю и прави, всичко възможно да подведе полицията. Затова трябва да открием Вико. Той е видял убиеца. Ще потвърди, че Карлайл е убил Джузепе.

— Значи не е вярно? — попита Флетчър повторно.

— Не, Джак, кълна ти се. Ани ще каже какво ли не, за да защити Матю Карлайл.

— Той я залъгва — промърмори Флетчър. — Обърква мислите й и я настройва срещу мен. Тя ме мрази, Сам. Видях го в погледа й. Искам да изтръгна тази омраза. Не ми е хубаво да я виждам.

— Запази спокойствие, Джак, чуваш ли. Тръгвам веднага. Не предприемай нищо, преди да пристигна.

— И той е тук — продължи Флетчър.

— Кой?

— Карлайл. Може и да съм го убил. Доста силно го ударих.

„Не мога да повярвам!“

— Чакай да видим дали съм разбрал правилно. Ани и Матю са там. Също — Вико и приятелката му, така ли?

— Всички са тук. Ще дойдеш ли, Сам?

— Да. Чакай ме. Идвам.