Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Кралеубиеца (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Name of the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 79 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2013 г.)

Издание:

Патрик Ротфус. Името на вятъра

Американска, първо издание

Превод: Ангел Ангелов

Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева

Коректор: Станка Митрополитска

Художник на корицата: Ясен Панов

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2010 г.

ISBN: 978-954-733-679-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

17.
Антракт — есен

Квоте протегна ръка към Летописеца, след това се намръщи и се обърна към ученика си:

— Спри да ме гледаш така, Баст.

Баст изглеждаше готов да се разплаче.

— О, Реши — задавено изрече той. — Нямах представа.

Квоте направи с ръка жест, все едно разсичаше въздуха.

— Няма причина да имаш, Баст, както и няма причина да правиш голям въпрос от това.

— Но, Реши…

— Какво, Баст? — Квоте хвърли строг поглед на ученика си. — Какво трябва да направя — да плача и да си скубя косата ли? Да проклинам Техлу и неговите ангели? Или да се бия по гърдите? Няма да стане. Това е твърде мелодраматично. — Изражението на лицето му поомекна. — Оценявам твоята загриженост, но това е само част от историята и дори не е най-лошата част и аз не я разказвам, за да печеля съчувствие.

Квоте отдръпна стола си от масата и се изправи.

— Освен това мина много време оттогава. — Той направи презрителен жест. — Времето лекува и прочие… — Потри ръце. — Сега ще ида да донеса достатъчно дърва, за да изкараме нощта. Доколкото познавам времето, вечерта ще е мразовита. Докато съм навън, може да омесиш няколко самуна хляб за печене и да опиташ да се вземеш в ръце. Нямам намерение да продължавам с разказа си, ако продължаваш да ме гледаш с тоя тъжен кравешки поглед.

След тези думи Квоте мина зад тезгяха и се отправи през кухнята към задната врата на странноприемницата.

Баст изтри очи, докато наблюдаваше как учителят му излиза.

— Когато има с какво да се занимава, се чувства добре — тихо каза той.

— Моля? — отвърна замислено Летописеца.

Той неловко се намести на стола, сякаш искаше да се изправи, но не можеше да си измисли извинение.

Баст се усмихна топло, а очите му отново бяха станали човешко сини.

— Бях толкова развълнуван, когато научих кой си и това, че той има намерение да разкаже историята си. Напоследък настроението му е толкова мрачно и нищо не му помага да се отърси от него — само седи и мълчи. Надявам се, че като си припомни добрите времена, това ще го… — Баст направи гримаса. — Не казвам каквото трябва. Всъщност съжалявам за преди малко. Не разсъждавах нормално.

— Н-не — бързо и със заекване каза Летописеца. — Аз съм този, който… Грешката беше моя, съжалявам.

— Ти просто беше изненадан — поклати глава Баст — и се опита да ме обвържеш. — На лицето му се изписа болка. — Не че беше приятно, разбира се. Все едно да те сритат между краката, само дето го усещаш с цялото си тяло. Чувстваш се зле и слаб, но си е обикновена болка. Не е като да ме беше наранил наистина. — Баст изглеждаше смутен. — Аз можеше да стигна доста по-далеч. Направо бих те убил, преди изобщо да се замисля.

Летописеца побърза да продължи разговора, преди да е настъпило неловко мълчание:

— Защо просто не приемем думите му, че и двамата сме постъпили идиотски глупаво, и да приключим с това? — Той успя да наподоби бледа усмивка, която изглеждаше искрена въпреки обстоятелствата. — Мир? — протегна ръка той.

— Мир.

Те си стиснаха ръцете с много повече искрена топлота, отколкото предишния път. Когато Баст се протягаше над масата, ръкавът му оголи охлузването, което се червенееше около китката му.

Баст неловко дръпна ръкава си обратно.

— От хващането на Квоте — бързо каза той. — По-силен е, отколкото изглежда. Не му споменавай. Само ще го накара да се почувства зле.

Квоте излезе от кухнята и затвори вратата зад себе си. Той се оглеждаше, сякаш изненадан, че навън е мек есенен следобед, а не пролетната гора от разказа му. Повдигна за дръжките количката с плоско дъно и я изтъркаля навън към гората зад странноприемницата, а нападалите листа шумоляха под краката му.

Недалеч между дърветата се намираше запасът от дърва за зимата.

Много кубици дъб и ясен бяха наредени ред върху ред, като образуваха между стволовете на дърветата високи разкривени стени. Квоте хвърли две цепеници в ръчната количка и те избумтяха върху дъното й като приглушени удари на барабан. Последваха ги други две.

Движенията му бяха прецизни, лицето празно, а очите гледаха, без да виждат.

Докато продължаваше да товари количката, той започна да се движи все по-бавно и по-бавно, като пружина, която се е разхлабила. Накрая спря съвсем и цяла минута стоя неподвижен като камък. Едва тогава спокойствието му го напусна. И макар че никой не можеше да го види, той скри с ръце лицето си и тихо заплака, а тялото му се разтърсваше от тежки и мълчаливи конвулсии.