Страхотно четиво и уникален стил на писане. Благодаря!
Много харесах тази книга, но имам една забележка относно превода. Имената на главния герой в оригинал се изписват Kvothe и Kote, но мисля, че се произнасят Квот и Коут, а не Квоте и Коте, както са изписани при българския превод. Надявам се, че някой ще поправи грешката. Иначе самата книга е великолепна. :)
Ами поправи си я сам(а). Теглиш в FB2 или TXT формат, отваряш с произволен текстов редактор, „Едит -> Search & Replace“ и заменяш думата в целия текст с един клик на мишката. Мен повече ме интересува кога ще качат продължението. Не че не го изтеглих на руски от сайтовете на братушките и не го прочетох вече два пъти, но все пак не е зле и на български да го има…
Най-голямата магия в това фентъзи на Патрик Ротфус са самите му слова…
Красива приказка за възрастни, красиво разказана.
Уникално писане!! Шапка му свалям на Патрик Ротфус. Препоръчвам на всеки, дори и на тези които не четат фентъзи.
Не мога да кажа, че ми хареса.
Чете се лесно, но жанра е „черно“ фентъзи.
Поне аз останах с чувството за обреченост на описваният от автора свят.
Подобно чувство ми навяват и романите на Сапковски и Мартин например.
Патрик Ротфус ми бе рекламиран като „втори Мартин“. С мъка прочетох първата глава, а по средата на втората се отказах. Нито има секс нито — убийство, а стилът предполагащ изключителна жестокост към героите е много далеч от Мартиновия. Лично аз досега съм чел само „Амъркромби“ да доближава донякъде Мартин.
ахахаха, къде, викаш, са циците и червата? То за кво друго изобщо има смисъл да се чете фентъзи, а?… xD
Интересна гледна точка. Досега не съм знаела, че колкото повече секс и убийства има в една книга, толкова по-добра е тя. Горките класици в жанра — само, ако знаят какво са пропуснали!
Вкус другар няма но лично на мен точно тази обреченост ми хареса.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.