Емилио Салгари
Алжирските пантери (9)

Глава 9
КРАЙ АЛЖИРСКИЯ БРЯГ

Преди още да бяха открити сарацинските галери, двете фелуки се разделиха. Тази на нормандеца отплува по посока на Алжир, другата, командувана от един неаполитанец — към Тунис, където искаше да освободи няколко търговци от Салермо. Последните бяха паднали в ръцете на Сципион Цикале, който отначало беше храбър сицилиански капитан, но в последствие стана ренегат. Нормандецът не изпусна нито за миг кормилото. Той насочи най-напред фелуката на юг, за да завие след това на запад, като че ли идва от Тунис. Морето беше безлюдно. Само делфините, които подскачаха около предната част на „Соломон“, го оживяваха, като оставяха след себе си светли бразди в тъмните води. Едва след няколко часа на юг се показа една малка светла точка.

— Да видим какво е пък това! — изръмжа морякът, — От 16 часа сме летяли като лястовици!

В този миг една ръка го потупа по рамото. Той се обърна.

— Аха, това сте вие, г-н барон? Можете спокойно да поспите до изгрев слънце!

— Аз вече си отпочинах достатъчно. Каква е тази светла точка?

— Трябва да е фарът на Дайджели!

— Вече африканският бряг?

— Да, нашите фелуки, особено пък моята, плуват по-бързо от галерите!

— Смятате ли да влизате в пристанището?

— Да, г-н барон!

— Но вие няма какво да правите там!

— Напротив, влизането в Дайджели ще ни достави добър паспорт, — отвърна морякът, като се усмихна тайнствено.

— По какъв начин?

— Вие знаете, че християнските кораби не се осмеляват да влизат в мавърските пристанища. За да мога да докажа на алжирските власти, че търгувам само със сарацините, ще натоваря тук няколко центера сюнгери. Това ще ми послужи като доказателство, а същевременно ще направя една добра сделка!

— Вие сте както умен, така и хитър!

— Аз вече заповядах да донесат в кабината за вас и слугата ви няколко арабски облекла. Изберете тези, които ви подхождат най-много! При вашето нежно лице, сини очи и руси коси, аз бих ви посъветвал да се преоблечете като момиче! Вие бихте завъртели главите на мнозина!

— Предпочитам да си остана мъж! — засмя се Сант Елмо на това чудновато предложение.

— Побързайте, господарю! След два часа ще изгрее слънцето и ние ще влезем в крепостта!

На сутринта морякът заповяда да издигнат туниското знаме. Той насочи кораба си към входа на пристанището, където се намираха две малки укрепления. Баронът и неговият спътник се появиха, облечени като маври. Морякът ги изгледа внимателно и остана доволен от външността им.

Пред погледа се появиха многобройни черни точки, които се плъзгаха по морската повърхност.

— Какво правят тези лодки? — запита рицарят.

— Ловци на сюнгери на работа, повечето пленници от Сицилия и Сардиния!

„Солинам“ се приближи бавно към първите рибари. Това бяха големи лодки, всяка по двадесет души и един въоръжен до зъби войник, който често Шибаше с камшик голите гърбове на гмурците. Неколцина ловяха сюнгерите с мрежи. От другите лодки в морето скачаха гмурци с камъни, завързани за краката.

— Негри ли са това?

— Не, пленени християни!

Изглежда, че сюнгерите бяха в особено голямо количество в малкия залив на Дайджели. Непрекъснато гмурците донасяха нови товари в лодките. Бедните рибари трябваше да понасят необикновени мъки под палещите лъчи на безмилостното слънце и ужасния камшик на надзирателя. Голите им гърбове бяха покрити с белези и кървави струпеи. Често пъти гмурците се появяваха на повърхността на водата с изцъклени очи и полузадушени.

— И това са християни като нас! — въздъхна Желязната глава, който гледаше съчувствено към бедните създания, на които не беше давано нито за миг почивка.

— Всички са християни! — потвърди нормандецът — и все пак тези се чувствуват добре. Те поне имат за през нощта подслон, където могат да спят спокойно. Какво представляват лошите обноски от страна на надзирателя в сравнение с меките, на които са изложени затворените в баньото^[1]!

След тези думи морякът даде заповед да бъде хвърлена котва. По онова време Дайджели беше малко, незначително селище, посещавано само от няколко фелуки, които докарваха стоки от Тунис и отнасяха сюнгерите. То се състоеше от няколкостотин бели къщи без прозорци, с дворове във вътрешността и плоски покриви, където жителите търсеха нощем прохлада. Две или три джамии извисяваха стройните си минарета.

Нормандецът, чийто кораб беше известен на всички, се смеси с двама стари познайници в тълпата. Той искаше да бъде забелязан, за да може да докаже в случай на нужда, че е дошъл от сарацинско пристанище. Така той купи няколко товара сюнгери и хранителни припаси, предложи на приятелите си кафе, извърши всекидневните си молитви и обреди като истински мюсюлманин и се върна към обяд на кораба, след като беше съобщил навсякъде, че пътува за Алжир.

— Кога ще отплуваме? — запита го рицарят загрижено.

— Веднага след ядене. Бих желал, ако е възможно, да вляза още днес през нощта в Алжир. Тъмнината ще ни благоприятствува!

— Предоставям всичко на вас! — каза уверено баронът.

Котвата беше вдигната към два часа след пладне. Източният вятър спря и фелуката летеше като лястовица покрай брега. Понеже пиратите, охраняващи брега, дебнеха в открито море за кораби от друга народност, които отказваха да плащат данък на сарацините, „Солиман“ не срещна никакъв кораб. Само делфините и морските птици правеха компания на фелуката. През целия следобед те плуваха край брега, по който често се появяваха села и укрепления. Веднага след като залезе слънцето, на небето се появи черен облак, който накара нощта да настьпи по-бързо, отколкото трябваше.

— Това е удобно време за нас — каза нормандецът. — Под никакъв предлог не трябва да запалваме светлина! След 4–5 часа сме в пристанището!

Платната бяха свалени и поставени само две малки, черни, които бяха невидими в тъмнината. След това сам нормандецът улови кормилото.

На хоризонта се виждаха четири светли точки: фенерите на два стражеви кораба.

Нормандецът насочи кораба към тях. Фелуката се промъкна покрай кораба, който кръстосваше около Кап Малифа. След това тя се смеси със платноходите, които изпълваха разпръснато пристанището. Всичко това стана така бързо, че никой не забеляза маневрата.

— Стигнахме целта! Сега можем спокойно да поспим!