Емилио Салгари
Алжирските пантери (27)

Глава 27
ГНЕВЪТ НА ЗУЛЕЙК

Кабилът беше повикал с едно изсвирване роба си, който разседла конете и ги заведе под един навес от суха тръстика. След това той въведе гостите си в по-голямата палатка, където ги чакаха на една нова, бяла рогозка две печени овце. Ибрахим покани гостите си да седнат, раздели печеното и им предложи най-добрите парчета. След яденето кабилът даде знак на моряка да излезе навън с него.

— Другият ти приятел е вече тук! — каза той — ще го намериш в палатката на Ахмед!

— Благодаря ти, че си му дал подслон! Той ще възнагради богато твоето гостоприемство! А сега нека оставим сами двамата младежи, русия и чернокосия! Те имат да си кажат нещо, което другите не трябва да чуят!

Мишел отдалечи Желязната глава и двамата негри под предлог, че рицарят има нужда от почивка, Току-що всички бяха напуснали палатката, в която баронът се настани удобно, когато в нея влезе тихо младият алжирец. Той се спря за миг на входа и отметна мантията си. Лекият шум накара Сант Елмо да обърне живо глава. Вик на учудване се изтръгна от устните му.

— Вие, принцесо? — извика той, като скочи.

Той я гледаше с мрачен поглед.

— Аз ви дължа много, зная това, но…

— Но вие все още ми се сърдите! Наистина, аз ви причиних много мъки, за което дълбоко съжалявам, но аз я изкупих като ви освобождавам отново! Аз сгреших от любов към вас…

— Ако не се чувствувах свързан, Амина, вие щяхте да стоите близо до сърцето ми! Вие имате благородна душа.

— Тъжна съдба тежи над мен — каза тя, като се разхождаше бавно напред-назад из палатката, — Тези, които обичах, са винаги загубени за мен!… Блянът ми е вече към края… Бъдете щастлив с вашата годеница!

— Освобождението й ще бъде невероятно мъчно! — въздъхна той.

— С моя помощ то ще успее! Преди всичко вие трябва да се страхувате от ревнивия си съперник, който се старае с всички сили да отвлече графинята!

— Принцесо, зная, че говорите за брат си, чиито планове бихте разбъркали, ако ми помогнете!

Тя спря неспокойните си крачки и каза с твърд глас:

— Той няма да постигне нищо! Рядко едно момиче, което е влязло в казбата, излиза живо оттам!

Сант Елмо подскочи ужасен:

— Значи няма никаква надежда според вас?

— Въпреки това! Чакайте завръщането ми! Кой знае какво ще се случи през това време в Алжир!

Сега знаят, че вие сте замесен в убийството на Кулкелуби и ще ви търсят! А сега сбогом, рицарю!… Оставям негрите си да ви пазят!

Сант Елмо се приближи до нея и улови ръката й.

— Аз съм трогнат от благородството ви, принцесо! Алжир има между поданиците си както пантери, така и златни сърца!

Тя го изгледа с безгранична тъга, след това издърпа бързо ръката си и излезе от палатката.

Навън тя се качи на коня си и се отправи в галоп към хълмовете. Красивата мавърка летеше като вихър през долини и планини, през тъмни гори, през сипеи и потоци, без почивка. Първо покрай Медеах, след това покрай Блидах. Свечеряваше се вече, когато тя пристигна в Алжир. Наблизо до казбата тя забави хода на ездата. Жребецът беше изминал повече от тридесет мили без почивка. Сега той започна да куца и едва дошло в двора на двореца, благородното животно се строполи.

— Бедният Казмин! — каза тъжно Амина. Ти по жертвува живота си за мен.

Прислужничките дотичаха учудени, че виждат принцесата в подобно облекло.

— Вашят брат ви очаква в зелената зала! — каза домоуправителят.

Тя последва един факлоносец по мраморната стълба.

— Откъде идваш? — извика заповеднически Зулейк, като я изгледа от главата до петите, тъй като тя още не беше свалила мъжкото облекло.

— Правя това, което ми харесва!… През целия ден бях на лов за газели!

Той се приближи до нея и изсъска гневно:

— Ти си помогнала на един християнин да избяга!

— На кого?

— Барон Сант Елмо!

— Тогава домът ви е обезчестен!

— Баронът не е взел участие в убийството!

— Но той избяга с ренегатите и трябва да сподели участта им!

— Баща ти беше по-великодушен, Зулейк! Той спаси християните от Гренада, когато пълководците му искаха да ги избият. Помни нашия прадядо Омар, който освободи испанския военачалник под стените на Кордова, без да обърне внимание на гнева на войниците си!

— Аз не съм Ахмед, нито Омар! Ще се опитам сам да намеря християнина!

Той излезе разгневен от залата. По стълбите мавърът срещна мираба, воден от един слуга. Зулейк се стъписа. Старецът в този час…? Внезапна мисъл прониза мозъка му… едно съмнение. Той извика домоуправителя и му заповяда да подслуша разговора между сестра му и мираба.