Емилио Салгари
Алжирските пантери (23)

Глава 23
В КУБАТА НА МИРАБА

Шест часа по-късно, малко преди изгрев слънце, контрабандистът пристигна благополучно при кубата на някогашния темплиер зад казбата. Тъй като през пролуките на вратата се виждаше светлина, той почука, след като беше завързал мулето за едно дърво.

— Кой ме търси? — запита гласът на стареца.

— Нормандецът!

Мирабът отвори.

— Очаквах те. Носиш лоши вести, нали? Видях вчера Зулейк да язди с хората си през града. Той водеше със себе си барона.

Нормандецът разказа случилото се. Когато беше свършил, старецът каза:

— Предвиждах това!

— Искам да зная сега, какво е направил мавърският княз с бедния барон — каза Мишел, — дали го е предал на Кулкелуби?

— Не вярвам. Ти знаеш, че аз имам мои връзки, един вид тайна полиция, която ми помага при бягството на християните. По този начин успях да науча, че една високопоставена личност закриля Сант Ел-мо. Тя е сестра на Зулейк, принцеса Амина Бен Абад, младата вдовица на Сид-Али Маме, прочутият морски герой!

— По дяволите — извика нормандецът. — Каква случайност! Той е попаднал в добри ръце, само ако Зулейк не наложи волята си!

— Няма да направи това, защото упоритата й воля и непреклонна енергия са известни на всички. Предстои голяма опасност. Без съмнение принцесата обича рицаря, но той ще я презре заради графинята!

— Трябва да се опасяваме от отмъщението на ма-върката, което ще се обърне срещу дона Ида!

— Ако тя не е на сигурно място зад стените на казбата!

— Какво казвате? — запита изненадан морякът.

— Чиновниците на бея я избраха и я отведоха като робиня в крепостта!

Тогава тя е изгубена както за барона, така и за Зулейк!

— Вярно, че казбата не е затвор и ние ще срещнем безкрайни трудности, преди да освободим графинята!… Виж, слънцето е изгряло. Трябва да отида в джамията! Ще ме чакаш ли тук? Надявам се, че ще мога да ти донеса някакви новини относно барона!

— Най-напред бих желал да вида хората си!

— Твоята фелука е все още на пристанището. Аз ще съобщя на екипажа за връщането ти. Би било неблагоразумно от твоя страна да се показваш из улиците на града. Тук имаш удобно легло, храна, тютюн и превъзходно вино. Те ще те накарат да забравиш скуката!

— Не се нуждая от повече — каза нормандецът. — Кога ще се върнете?

— Към обяд или малко по-късно!

Мирабът хвърли мантията на раменете си, взе бастуна и тръгна към джамията, а Мишел легна на дивана и задряма.

Като се събуди, беше вече следобед. Старецът не се беше върнал. Целият ден измина и старият темплиер все още не идваше. Мишел излизаше често пред вратата, за да види дали не идва, но напразно. Той хранеше мулето си и смяташе да отиде при ренегата, когато съзря в далечината мираба. Въпреки напредналата си възраст, той вървеше много по-бързо от обикновено. Изглежда, че носеше новини, които ускоряваха крачките му.

— Страхувах се вече за вас и смятах да ви търся! — извика нормандецът. — Носите ли някакви новини?

Старецът се отпусна запъхтян на дивана, изпи няколко глътки, които му подаде Мишел и каза:

— Нищо радостно! Някой е издал барона на Кулкелуби!

— Арестуван ли е? — запита нормандецът възбудено.

— Не зная още. Но адмиралът ще съумее да го открие!

— Пленен ли е Желязната глава? Глупавият каталонец ще издаде всички ни, за да спаси собствената си кожа!

— Скоро ще узнаем какво става при Кулкелуби. Един роб християнин ще ми донесе новини.

— Не чухте ли нещо за графинята?

— Не беше възможно днес да отида в крепостта, защото беят приемаше френските пратеници!… А сега да ядем и да си отпочинем!

На другото утро опасенията им се увеличиха. Един християнин, преоблечен като арабин, им съобщи, че баронът е издаден на Кулкелуби, измъчван и за признанията, изтръгнати от него през време на делириума. Християнинът знаеше, че рицарят сега се намира заедно със слугата си в баньото Сиди Хасан.

— Учудва ме само едно, че адмиралът, който в подобни случаи е така жесток спрямо християните, не е заповядал да го набият на кол!

— Зад това се крие принцесата! Тя трябва да има значително влияние над адмирала!

— Не би ли могла тя да го освободи от затвора? — запита морякът.

— Точно затова мислех и аз… Аз ще отида сам при Амина!

— Но вие ще се изложите. Помислете, водачът на дервишите се застъпва за християните!

След кратко размисляне мирабът каза решително:

— Въпреки това, ще отида. Великодушието на Кулкелуби е подозрително. Очевидно юй иска да изскубне от рицаря и каталонеца подробни признания. А те биха могли да струват живота на всички ни! Той се е заклел да свърши веднъж завинаги с контрабандистите! Зная хитростта на това чудовище. Ако не по бързаме, не сме сигурни, дали ще оживеем на утрешния ден!

Към единадесет часа сутринта мирабът пристъпи в предверието на двореца на Бен Абадите. Той беше поздравен добродушно от стражите и робите. Благодарение дългогодишното си местопребиваване в Алжир, всички го познаваха. Духовният сан му отваряше всички врати.

— Съобщете на принцеса Амина, че съм дошъл!

Старецът беше въведен в приемната стая на принцесата. Амина лежеше на дивана, но се изправи малко при влизането на мираба. Той я поздрави почтително.

— На какво дължа посещението на светия мъж? — запита тя.

— Моето идване не е във връзка с нашата религия. Касае се за спасението на един млад мъж, когото познава и принцесата!

Мавърката го изгледа очудено.

— За барон Сант Елмо — продължи старецът, — онзи малтийски рицар, който се е защищавал така храбро срещу еничарите на Кулкелуби!

— Какво, вие, един мираб, се интересувате за един варварин?

— Аз, водачът на един могъщ орден, ценя барона. Християнинът е за мен също така човек, както и мюсюлманинът! И двамата са създания на бога!

— Вие наистина сте свят човек и аз ви се удивлявам — каза Амина. — Не познавате ли вие малтийския рицар?

— Него не, но познавах баща му. Много години изминаха оттогава. Аз бях млад и не още мираб… Трябва да изплатя един дълг. Баща му ми беше спасил живота. Днес аз ще се опитам да спася сина. Знаете ли, че баронът е в ръцете на Кулкелуби?

— Зная! — отвърна тя с треперещ глас.

— Много мъчно ще можем да го освободим. Аз съм дошъл при вас, принцесо, за да ви попитам: искате ли да ми помогнете?

Ярка червенина обля лицето й.

— Не знаете ли, че аз сама го предадох на адмирала?

— Вие, принцесо? Възможно ли е това?

— Да, в припадък на безумие! Направих го от ревност. Проклетият Кулкелуби няма да го върне обратно!

— Ревност? От кого?

— От едно християнско момиче, което той обича, от графиня Сантифиора!

— От годеницата му? Принцесо, аз зная, че тук честта е на почит, но верността не е известна, верността на един мъж към една жена! Тя не почива на страст, на чувства, на опиянение. Тя лежи в дълбочината на сърцето и е тясно свързана с честта…

Амина беше скочила и се разхождаше насам-нататък из стаята. Тя дишаше тежко.

— Аз съм сигурен — продължи старецът, — че вашата красота е направила впечатление на барона, но той трябваше да ви откаже, защото е дал думата си на графинята. Той трябва дай остане верен, докато очите му се затворят завинаги! Опомнете се, принцесо, би ли трябвало да упрекваме рицаря за тази му добродетел?

— Вие имате право, мираб — каза тя беззвучно. — Със своя обет той е изгубен завинаги за мен. Това, което наричах вчера омраза, когато го предадох, беше любов, но аз се заклевам върху корана, че ще изтръгна тази страст от сърцето си и ще изкупя греха, който хвърлих върху себе си! Аз съм на ваше разположение!

— Ние трябва да го освободим от баньото Сиди Хасан. Кулкелуби ще заповяда да го охраняват зорко!

— Аз имам роби, които са ми предани и силни като лъвове! — каза Амина. — С тях бих могла да се опитам… Предоставете на мен работата, мираб! Аз ще изиграя адмирала!

— Аз мога да ви предоставя на разположение 12 моряци с един капитан, които не се страхуват от еничарите!

— Аха, онзи екипаж, който доведе барона в Алжир! Моите слуги ми съобщиха това!

— Вие знаехте и не издадохте фелуката!

— Аз не мразя християните, аз скърбя дълбоко за ужасиите, на които са изложени!… Кажете на моряците, че трябва да бъдат готови да помогнат на моите негри! Страхувам се, че адмиралът крои нещо спрямо барона. Още днес ще науча в коя килия се намира рицарят. Утре вечер планът трябва да бъде изпълнен.

— Значи до утре, принцесо. Екипажът ще бъде осведомен!