Емилио Салгари
Алжирските пантери (25)

Глава 25
СМЪРТТА НА КУЛКЕЛУБИ

През деня не се случи нищо особено. След залез слънце вратата се отвори и се появиха четирима въоръжени с ятагани и пушки еничари, предвождани от нов пазач.

— Пригответе се за тръгване! — каза той, като се обърна към пленниците.

Те бяха изведени първо на двора и след това на близкия морски бряг. Пред кулата, в чиито подземия бяха затворени от два дни, чакаше една лодка с дванадесет гребци.

— Качвайте се! — извика пазачът. — Вържете ги здраво и знайте, че отговаряте с главите си за тях!

Четирима матроси ги завързаха за една от пейките. След това лодката заплува през навалицата от кораби, които изпълваха пристанището.

— Какво направи с бележката? — запита баронът каталонеца.

— Глътнах я!

— Не са ли военни галери онези кораби, които са закотвени пред фара?

Лодката, карана от дванадесетте здрави гребци, беше преминала през хаоса от кораби и се отправи към източната част на залива, където се намираха ярко осветените галери.

От най-голямата галера беше спусната стълба, по която пленниците се изкачиха на палубата й. След това те бяха въведени в една великолепна, постлана с килими, кабина, където седеше Кулкелуби, пушейки наргилето си.

— Радвам се, че те виждам отново — каза той подигравателно на барона. — Макар че си християнин, ти имаш здрава кожа!

Рицарят не отговори. Той гледаше презрително противника си.

— Исках да ти съобщя, че пленихме контрабандиста, който те е докарал!

Сант Елмо успя с усилие да запази спокойствие. Той се страхуваше за нормандеца.

— Слугата ти призна всичко. Аз отдавна подозирах този човек, който се представя за марокански търговец и добър мюсюлманин! Животът му ще свърши в някоя мортира или пред цевта на оръдията!

След това той изгледа с проницателния си поглед каталонеца.

— Ти, шишко, ще познаеш ли проклетия контрабандист?

— Ако е истинския, разбира се!

— Той твърди обаче, че не познава нито теб, нито рицаря! Утре ще го доведат от баньото и ще ви го представя!

— А ако не е същият? — запита баронът. — Аз не бих позволил да умре един невинен!

— Тогава вие ще заплатите вместо него! Толкова по-зле за вас!

Той плесна с ръце. Влязоха двама роби — с лица, покрити с белези, следи от ужасните удари на господаря им.

— Изпратете един от моите офицери в затвора със заповед утре сутринта да доведе контрабандиста и да приготвят едно оръдие пред Тузуф джамия!… Най-напред обаче отведете тези хора, вържете ги и не ги изпускайте из очи!

Робите повлякоха пленниците, привидно грубо, в един тъмен ъгъл на трюма.

Вместо да им поставят вериги те ги блъснаха със смях в тъмнината.

— Няма ли да ни поставите във вериги? — запита изненадан баронът.

— Не е нужно вече — отговори един от тях на малтийско наречие — Кулкелуби ще отпътува след малко за ада! Не искаш ли да използуваш възможността?

Баронът не го разбра.

— Не сте ли контрабандисти? — запита друг от робите.

— Не, капитан на галера и малтийски рицар!

След като беше разменил поглед със спътника си, робът прибави тихо:

— Скоро на галерата ще се разнесе викът: Кулкелуби е мъртав! Ние сме тридесет съзаклятници, французи, италианци, фламандци, испанци и сме решили да сложим край на този палач! Тази нощ той трябва да бъде убит! Тъй като ви грози опасността да не бъдете живи утре, присъединете се към нас! Един капитан на кораб може да ни бъде полезен в открито море!

— Помислихте ли за мъчнотиите и за ужасните мъчения, ако не успеете?

— Нищо не може да ни спре — каза решително ренегатът. — По-добре да умрем с оръжие в ръка, отколкото под тоягите на безбожния пират!

— Кога е било решено убийството на Кулкелуби?

— Миналата седмица, на едно тайно събрание! Днес, на 10 януари, трябва да бъде изпълнено решението!

— Тихо, патрулът идва, за да види, дали сме на пост! Това ще бъде последният път!… Сложете бързо веригите си!

Един фенер освети трюма. С гола сабя в ръката влезе един моряк, последван от четирима войници и един квартириер. С един поглед към групата, на която извикаха: „Лека нощ, кучи синове!“ те се върнаха обратно.

— Кучите синове скоро ще ви покажат какво могат! — изръмжа единият роб.

Изведнъж по палубата се чуха бързи стъпки и викове на стражите. Двамата ренегати скочиха и се ослушаха.

— Ставайте! Всички на палубата! Трябва да нападнем берберите в гръб!

В този миг се появи един роб:

— Качвайте се! Кулкелуби е мъртав! Който остане тук е загубен!

Всички се втурнаха нагоре по стълбата. На палубата се чуваха вече диви викове: — На оръжие! На оръжие! Ренегатите бягат!

Чуваха се изстрели и звън на мечове. Борбата между екипажа и двадесетте съзаклятници беше започнала. Една отчаяна борба, без милост!

Изглежда, че дълго планираното от ренегатите отмъщение беше успяло. Адмиралът беше убит в леглото от няколко роби, които стражите бяха сметнали за верни. За нещастие, убийците заедно с техните другари бяха открити от един квартириер в момента, когато си присвояваха оръжията от съседното на кабината помещение. Четири или пет пъти по-силният екипаж се събра, алармиран на палубата и се спусна разярен срещу съзаклятниците, които току-що спускаха една лодка, приготвена от преди това за бягството. Все пак те успяха да счупят големите фенери на галерата. Тогава започна страхотна схватка.

Баронът и спътниците му нападнаха отзад екипажа. Нанасяйки щедро наляво и надясно удари, той си проби път напред. Рицарят беше грабнал меча на един убит и съсичаше всеки, който му се изпречваше. Желязната глава, който беше разбрал, че се касае за собственото му спасение, го подкрепяше храбро. Войниците без водач и изненадани от силата на враговете си, отстъпиха назад. В този момент нова, тежка опасност заплаши съзаклятниците. От другите галери се разнесоха изстрели и бяха спуснати лодки.

— В лодката! — извика Сант Елмо — иначе ще попаднем между два огъня! Бързо! Пристанищната стража идва!

Всички наскачаха с оръжия в лодката. Робите, повечето ранени, гребяха с всички сили, за да стигнат колкото се може по-бързо в открито море. Но опасността ставаше от миг на миг все по-голяма. Навсякъде се готвеха за лов на бегълците. Всички кораби се раздвижиха. Онези, които кръстосваха пред залива с помощта на сигнали разбраха какво беше станало, така че лодката беше очаквана и навън.

— Г-н барон — извика ренегатът, който го беше спасил. — Вече е късно да излезем в открито море!

— Трябва да спрем на брега! Да се опитаме да избягаме от града във вътрешността на Алжир!

Лодката полетя между корабите към брега.

— Наведете се, приятели! — извика рицарят. — От всички страни стрелят срещу нас! Бог ще ни закриля!

— Господарю — изпъшка Желязната глава на своя диалект, — мисля, че сбъркахме, като се присъединихме към тези хора! Сега ще ни уловят на сушата!

— Тогава ще загинем за едно добро дело! — беше отговорът.