Емилио Салгари
Алжирските пантери (28)

Глава 28
ТАЙНСТВЕНОТО ПИТИЕ НА ХАЛИФИТЕ

Петнадесет ренегати бяха уловени живи при бягството. Всички в плачевно състояние, тежко ранени в битката на живот и смърт. Останалите бяха избити. Заловените бяха отведени под силна охрана в баньото на пашата. Там с помощта на нечувани мъчения се опитаха да узнаят имената на избягалите съзаклятници. По такъв начин беше научено името на барона. Обаче никой от изтезаваните не можеше да каже къде се намира понастоящем той, нито за алжирците, които му се бяха притекли на помощ.

Когато Зулейк се появи в баньото, кадията се приближи до него.

— Не можахме да научим нищо повече от тези проклети християни. Вие знаете, че бент е обещал награда от 1000 цехини на онзи, който открие къде се намира баронът!

— Това не ме блазни! — отвърна маврът. — Виновният трябва да бъде наказан! Надявам се, че съм открил истинската следа! Бегълците трябва да са се скрили във вътрешността на страната!

— Сигурно! Нито един кораб не е напуснал пристанището. Галерите кръстосват денонощно пред изхода!

— Дайте ми петдесет от най-добрите конници, кади! Може би ще са ми нужни още през тази нощ!

— Ще бъдат готови!… Останалите живи ренегати трябва да бъдат набити на колове утре на пристанището!

Зулейк излезе от баньото. Домоуправителят го чакаше в двореца.

— Чух повече, отколкото се надявах. Те говореха за християнина и един дуар, където са избягали.

— Значи мирабът е във връзка с бягството на барона?

— Изглежда!

Пет минути по-късно Зулейк беше на път към жилището на мираба. Старецът беше още буден, когато мавърът почука с пистолета си по вратата.

— Отворете по заповед на кадията!

— Какво желае Зулейк Бен Абад от мен? — запита спокойно старецът, въпреки че беше уплашен от неочакваната поява на мавъра.

— Убежището на барон Сант Елмо!

— Какво значи това?

— Зная, че вие сте подкрепили бягството на убийците на Кулкелуби!

— Аз? Един мираб?

— Кажете ми, къде е скрила сестра ми барона?

— Не зная!

— Тогава ще заповядам да ви мъчат!

— Вие искате да ме убиете? Аз съм свят човек и смъртта ми няма да остане неотмъстена!

— Ако не признаете доброволно, ще го направите въпреки желанието си.

По даден знак спътниците на Зулейк се хвърлиха върху стареца и го повалиха на земята. Един от слугите подаде на мавъра едно кристално шишенце, което съдържаше течност със своеобразна миризма. Зулейк изля част от съдържанието на шишето в устните на мираба.

— Така правеха моите предци, когато искаха да изкопчат военни тайни от враговете! — процеди през зъби той.

Старецът беше веднага упоен. Очите му се затвориха. Зулейк седна на камъка, който покриваше гроба на светеца на кубата и зачака въздействието на питието.

Мирабът спеше, но твърде неспокойно, като се движеше от време на време, като че ли искаше да се брани с ръце срещу нападателите си. От устните му долитаха думи, отначало неразбираеми, след това по-ясни. Той говореше за контрабандисти, за Кулкелуби и за опасността, която заплашва барона.

— Бдете над него!… Внимавай, Мишел! Дуарът не е далеч!… Това е Блидах… Това е хълмът, където Зулейк го нападна… Той не е на сигурно място.

Мавърът скочи с тържествуващ вик.

— Открих следата. Сега ще мога да намеря дуара!

Той напусна кубата и изчезна в галоп със слугите си, без да се грижи за стареца. След като беше преминал покрай казбата, три забулени фигури, които при появата му се бяха скрили в близките развалини, излязоха на пътя.

— Това беше брат ми! — извика един женски глас. — Не съм се излъгала! Веднага към кубата! Може би са го измъчвали и дори убили!

Вратата на къщата на мираба стоеше отворена. При вида на стареца, който лежеше на пода, принцесата извика. Тя мислеше, че е мъртъв. След кратък преглед негрите я успокоиха.

— Той е жив, обаче спи дълбоко!

— Не виждате ли никакви следи от насилие по него?

— Не, господарке!

Своеобразната миризма, която лъхаше от устните на мираба, й позволи да разбере това, което се беше случило. Тя беше мъртвобледа.

— Подлец — измърмори тя. — Той е узнал тайната от стареца с помощта на нашето питие!… — Хади — извика след това Амина на един от робите си, — поверявам ти мираба! Отнеси го в двореца ми Томат и се грижи за него! Разкажи му какво се е случило, щом като се събуди!

— Добре, господарке!

— А ти, Милах, ме последвай веднага към дуара на Ибрахим! Спасението на барона зависи от бързината на конете ни.