Емилио Салгари
Алжирските пантери (14)

Глава 14
СЪВЕТИТЕ НА МИРАБА

Едва когато нощта беше настъпила и брегът опустя, тримата напуснаха „Солиман“, Без да срещнат някого, малтийците стигнаха към 11 часа в кръчмата на ренегата. Те потърсиха въжето, което сутринта висеше от терасата, обаче то беше изчезнало.

— Нима приятелят ни се е върнал?

— Дайте сигнал, Мишел — настоя баронът, — ако не отговори никой, ще се вмъкнем по друг начин в къщата!

— Има някой вътре! Виждам светлина в двора!

Морякът изсвири и в следния миг на прага се появи с лампа в ръка и провлачени стъпки ренегатът.

— Не се ли лъжа? Вие ли сте Мишел? — запита той с разпален и малко несигурен глас.

— Да не сте си пийнали тази вечер, приятелю? — запита морякът развеселен от срещата.

— Трябваше да се съвзема от страха! Знаете ли, че бях отвлечен?

— От кого?

— От двама грамадни негри, облечени в копринени дрехи, с широки жълти пояси!

Християните се изгледаха смаяни.

— Влезнете вътре и ми позволете да ви разкажа! Робите ме отвлякоха до една вратичка, зад група палми, след което завързаха ръцете, краката и очите ми, След това не зная какво се случи с мен! Когато свалиха превръзката от очите ми, видях, че се намирам във великолепна зала с розови копринени тапети и огледала наоколо!

— Кой ви очакваше там?

— Само двамата суданци, но изглежда, че зад един параван се намираше жена, защото чух шумолене на копринени дрехи и миризма на амбра. Питаха ме за вас, г-н барон, кой сте, дали сте от Алжир или сте чужденец и къде живеете!

— И какво отгворихте вие?

— Че не съм ви виждал никога до сега и снощи съм ви дал подслон, само защото сте ме помолили затова, Когато се убедиха, че не могат да изкопчат нито дума повече от мен, негрите ме затвориха в една тъмна стая и след това със завързани очи ме изведоха навън!

— Какво ще кажете? — запита обезпокоен баронът.

— Че тази жена, на име Амина, няма да ни остави на спокойствие! Само ако знаех, коя е тя! Жените тук са по-опасни дори и от мъжете!

— Как можем да се спасим от нея?

— Трябва да напуснете Алжир, преди да е узнала кой сте!

— Тя би могла да ни издаде…?

— Ако ви обича, тогава не! Но тя може да ни създаде неприятности и да осуети намеренията ни… Полунощ е! — каза внезапно нормандецът, — Да отидем при мираба!

При раздялата той се обърна още веднъж към ренегата:

— Ако някой пита за нас, кажете, че сме моряци и сме ви посетили само заради виното ви!

При излизането той се огледа внимателно. Никой не се виждаше. Тримата тръгнаха по същия път, по който бяха вървели предишния ден. В палмовата горичка още лежаха труповете на бедуините, разкъсани от лешояди. Пред вратата на кубата ги очакваше мира бът.

— Г-н барон — извика той, — не загубих напразно времето си, сега зная кой е Зулейк бен Абад и къде ще можете да го намерите утре!

— Най-после! Този път предателят не трябва да ми избяга!

— Не вършете глупости! Не забравяйте, че сте чужденци, и то при това християни! Действително, той е потомък на халифите и фамилията му е една от най-богатите в Алжир. Баща му е умрял от срам и мъка, че синът му е пленен, Макар и алжирец, той беше командир на галерите в Мароко!

— Значи Зулейк е могъщ и опасен враг! — забеляза нормандецът.

— Къде живее той? — запита Сант Елмо.

— В един великолепен дворец до баньото Сиди Хасан!

— Това е онази величествена постройка с двете червени кули! Няма да го хванем много лесно! — извика морякът.

— Може би ще го срещнете някъде другаде! Чух, че ще устрои утре в чест на завръщането си лов със соколи в равнините при Блидах!

— Познавам тази местност. Равнината е покрита с гори и конниците трябва да се разделят, за да бъде успешен лова. При все това, играта не е безопасна! — каза Мишел.

— Премахването на този съперник ще бъде от голяма полза за барона — продължи мирабът. — Този човек е най-голямата опасност за рицаря и графинята. Ако подне в ръцете му, тя е загубена за Сант Елмо. В случай, че я изберат беят или Кулкелуби, мъчнотиите се увеличават, но в замяна на това не я грози непосредствена опастност!

— Вярвате ли, че Зулейк притежава толкова голямо влияние, за да се противопостави на бея или на Кулкелуби? — запита баронът.

— Това е твърде възможно!

— Не ни остава нищо друго, освен да нападнем мавъра и да го отстраним! Не чухте ли нещо за графинята?

— Да, тя се намира още в баньото. Познавате ли лично Зулейк?

— Три пъти се изправях срещу него с меч в ръка. Освен това той ме е виждал често в замъка на Сан Пиетро!

— В такъв случай трябва да се направите неузнаваем! Аз имам всичко необходимо за преобличане на християните! Мишел знае това. Доста често ние сме превръщали бегълците в маври, араби, дори и негри!

— А от къде ще получим коне?

— Позволете ми аз да се погрижа за това! — извика нормандецът. — Познавам един бедуин, който има прекрасни жребци!

— Имате ли нужда от пари?

— Благодаря, мираб! Ние сме снабдени добре!

— Тогава на работа! Два часа е вече и утрото наближава!

— Аз ще се върна, преди още да е изгряло слънцето! — И морякът се отдалечи.

Един камък беше вдигнат и в средата на стаята се появи подземна килия, в която трябваше да лежи трупа на светеца, за когото беше определена кубата. Трупът беше изчезнал и помещението беше пълно с оръжия, дрехи и добре затворени съдове. Мирабът извади от гроба бели вълнени мантии, пъстри пояси, жълти марокански обуща, дълги пушки и малки бурканчета.

— Сега ще ви превърна в горди шейхове и Зулейк трябва да бъде много наблюдателен, за да ви разпознае!

Той отвори съдовете, които съдържаха кафяв прашец, миришещ на зибет.

— Натъркайте с това лицето и ръцете си! Аз сам съм го приготвил!

Баронът и Желязната глава последваха съвета му. Последният забеляза сухо: — Арабите нямат руси коси!

— Можете да бъдете кабили от Риф. Това явление не е рядкост при тях. А сега легнете на дивана, г-н барон и си отпочинете! Мишел няма да се върне преди изгрев слънце!

Той заключи вратата и угаси светлината. Старецът легна на килима, а Желязната глава се изтегна в гроба на светеца. Три часа по-късно се чу цвилене на коне. Това бяха малки, но прекрасни животни, за които се беше погрижил нормандецът, с огнени очи и широки ноздри. Къси стремена висяха на високите, тежки, червени седла.

Сант Елмо и каталонецът се загърнаха в дългите, бели вълнени бедуински наметала, затегнаха украсените със сребро колани и скочиха с пушки в ръце на седлата.

— Бързайте или ще пристигнете късно! — напомни мирабът. — Още веднъж. Бъдете предпазливи! Гледайте дв изненадате Зулейк сам! Довечера ще ви чакам тук!